Р Е Ш Е
Н И Е № 1237
гр.
Пловдив, 12 04 2018 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание на 12 04 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря Диана Найчева , като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №13512/2017г. по описа на ПРС, 3ти бр.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 143 и 149 от СК.
Производството е образувано по искова молба
на П.Н.У. – действаща като майка и
законен представител на малолетното дете М.Г.К. ЕГН ********** ПРОТИВ Г.М.К. ЕГН *********
Твърди се, че детето е син на ответника, като
страните са живели на съпружески начала до 2014 г. От декември 2016г.
родителите са във фактическа раздяла, като за детето се грижи майката. Тя е
поела и издръжката му . Същата е студентка
редовно обучение, същевременно детето е на ниска възраст и тя е лишена от
възможността да работи. За детето се закупуват специална храна, дрехи, играчки.
Твърди се, че ответникът е собственик на ЕООД, притежава недвижими имоти,
земеделски земи, МПС, реализира добри доходи, а от 01.01.2017г. не е заплащал
издръжка и не е полагал грижи за детето. От съда се иска да присъди месечна
издръжка занапред в размер на 220 лева,
считано от подаване на исковата молба, както и издръжка за изминал период от
време – от 01.01.2017г. до 31.08.2017г. ,в
размер на по 220 лева месечно. Прилагат се и писмени доказателства. Претендират
се разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор
от ответника.
Квалификацията
на иска е чл.143 и чл.149 СК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
за установено следното:
Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че М.Г.К. ЕГН ********** Е СИН НА П. Н. У.
ЕГН ********** И Г.М.К. ЕГН **********
От
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на ищцовата страна –. Н. У. /с родство/, се установява, че страните живели на съпружески начала и са
родители на детето М. .Разделени са от м декември *г ,като
детето се отглежда от майката .Бащата не го е посещавал ,не се е обаждал по
телефона ,не е предоставял средства за издръжка на детето .Майката има още едно
малолетно дете ,което е на 1 месец , от следваща връзка .Детето М. не посещава
детска градина или ясла . Гледа го майката . Последната е студентка редовно
обучение в Аграрния университет .Ответникът се занимава с частен бизнес и земеделие ,няма други деца освен М.
От заключението на приетия по делото
социален доклад на ДСП – Пловдив, се установява, че към настоящия момент
базовите потребности на детето от дом
,храна ,облекло ,медицинско обслужване ,контакт с връстници се посрещат от
майката .Изградена е силна емоционална връзка между майката и детето .Майката
има желание за сътрудничество с бащата по въпроси ,касаещи сина им .Необходимо
е размерът на издръжката да бъде съобразен с възрастта и потребностите на
детето .По данни на майката детето не е контактувало с бащата от година .
От приложените справки от НАП-ТД –Пловдив
се установява ,че майката има още едно малолетно дете ,родено през *г , а бащата няма други ненавършили пълнолетие деца
От приложените по делото писмени
доказателства се установява ,че ответникът е собственик на фирма ,,***,, , А СЪЩИЯТ ИМА ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД ОТ
420ЛВ МЕСЕЧНО И двамата родители нямат декларирано движимо и недвижимо
имущество .
При така установените факти от значение за
спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка на детето си в определен размер следва да
се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен
размерът на доходите на всеки от родителите на детето,с оглед преценката на
възможностите им да осигурят издръжка на сина си.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от **** г. ,те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете
е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Задължението за издръжка е семейноправно
задължение ,в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно
родство, то е законно- самият закон определя условията,предпоставките ,при
които се поражда ,променя или погасява , и е строго лично –неразривно свързано
с личността на задължения и оправомощения Задължението на родителите да
издържат децата си е в основата си морално задължение , като задължението за
издръжка по чл143СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна
точка на положението на детето
Същевременно от събраните доказателства се
установява ,че бащата е млад,здрав и работоспособен човек ,няма
други деца ,има свой бизнес и възможност да реализира добри доходи. Морално укоримо и несправедливо
е всички грижи да се поемат от майката на детето независимо дали същата има
възможност за това ,работи ли или не , и какво заплащане за труда си получава .
Първо и най-важно задължение на родителя е да се грижи за децата си ,да им
осигури условия да отраснат,да се образоват ,за да имат добра житейска
реализация
Поради изложените съображения Съдът намира
,че искът на П.Н.У. – действаща като майка и законен представител на
малолетното дете М.Г.К. ЕГН ********** ПРОТИВ
Г.М.К. ЕГН ********* за
определяне на
месечна издръжка в размер на 220 лв е основателен и доказан до размера от 200лв
месечно и като такъв следва да бъде уважен
в посочения размер . Безспорно детето има своите нужди ,които нарастват с
възрастта му , а бащата е в състояние да му осигури адекватна издръжка. Съдът
приема ,че за издръжката на дете на 3
години са необходими около 300лв месечно . Включват се разходите за храна ,
облекло , отопление,здравни нужди , образователни нужди , развлечения / в
рамките на обикновените , обичайни такива/ за дете на тази възраст .По-голямата
част от тази издръжка следва да се поеме от бащата – в размер на 200лв ,като се
взема предвид ,че майката поема всичките
непосредствени грижи за отглеждането на детето . При определяне на издръжката
съдът отчете ,че бащата е млад и
работоспособен ,няма задължения към други деца,както и има обективна възможност
да реализира доход , но същевременно определянето на по-голям размер на
издръжката надхвърля обичайните разходи за отглеждане на дете на тази възраст и
принципа на разпределянето му между
двамата родители . Съдът намира ,че именно този размер на издръжката
съответства на доходите на родителя и на нуждите на детето.
Искът за присъждане на издръжка за минал
период от време – от *** до *** г, тъй като от събрания доказателствен материал/
свидетелски показания , се установява, че ответникът не е изпълнявал задължението си за издръжка на
детето през този период – дистанцирал се е от грижите за детето ,не го виждал
,,не е предоствял никаква издръжка
Поради изложените съображения , ответникът следва да бъде осъден да заплати на сина си ,чрез неговата майка и законен
представител ,издръжка в размер на 200 лв за периода от 01 01 2017г/от
фактическата раздяла / до 28 08 2017г/датата на подаване на исковата молба пред
съда / в претендирания размер от 200лв
месечно ,както и занапред ,считано от датата на подаване на исковата молба ,до
навършване на пълнолетие от детето или настъпване на причини за неговото
изменение или прекратяване
.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.М.К. ЕГН ********* ,да заплаща на сина
си М.Г.К. ЕГН ********** ,чрез неговата майка и законен представител П.Н.
УЗУНОВАЕГН ********** ,издръжка в размер на 200 (двеста) лева месечно, начиная
от *** , до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
месечна вноска, от падежа до окончателното и изплащане, като отхвърля иска в
частта му от уважения размер до претендирания такъв от 220лв месечно.
ОСЪЖДА Г.М.К. ЕГН ********* ,да
заплати на сина си М.Г.К. ЕГН **********,чрез
неговата майка и законен представител П.Н. У.ЕГН **********,издръжка в размер на по 200лв (двеста ) лева ,за изминал период от време- за периода от *** до*****, ведно със законната лихва за забава върху
дължимата сума , от падежа до
окончателното и изплащане, като отхвърля иска в частта му от уважения размер до
претендирания такъв от 220лв месечно
ОСЪЖДА Г.М.К. ЕГН ********* да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 384 лв (триста и осемдесет и четири лева) –
държавна такса върху уважения размер на иска по чл 143 и 149 от СК .
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ НЕДЯЛКА
ВЪЛЧЕВА
Вярно с оригинала.
Д.Н.