МОТИВИ
ПО НОХД № 30 216/2010 г. ПО ОПИСА НА РС – МОНТАНА
Подсъдимият К.П.К. е обвинен в това,
че на 12.05.2006г. и на 21.05.2006г. в с. Г., обл. Монтана в условията на
продължавано престъпление, като макар и непълнолетен, но след като разбирал
свойството и значението на извършеното и след като е могъл да ръководи
постъпките си, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот
отнел от владението на А. С. Р. xxx движими вещи - гумиран ел. проводник „
Ше-ка-пе-Те” 3х2, 5 +1, 5 - 20метра; 1бр. „Пе-ве” - 10А, 1бр. щепсел 16А, 2бр. алуминиеви
поилки за едър рогат добитък, 1бр. алуминиев гюм за мляко с вместимост 20 литра,
1бр. бронзово устройство от спирателен кран 1 цол, 1бр. трифазен трансформатор
от заваръчен апарат около 25-30 кг., удължител и 1бр. примус на газ с бронзов
резервоар, всичко на обща стойност 203.50 лева/ двеста и три лева и петдесет
стотинки/, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3, предложение 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3
във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретно по вид и размер наказание.
Подсъдимият К. се
признава за виновен и даде съгласие по чл. 371, т. 1 НПК да не се разпитват
свидетелите. При условията на чл. 371, т. 2 НПК призна изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия К., назначен при условията на чл.
372, ал. 2 НПК, изрази съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за
приложение на чл. 55 НК при определяне на наказанието чрез замяна на
предвиденото “лишаване от свобода” с наказание “обществено порицание”.
Производството се разви при условията и реда на Глава 27
НПК по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните, като подсъдимия К. упражни правото си
по чл. 371, т. 2 НПК – призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти. Делото се разгледа по реда и при условията на глава ХХVІІ НПК служебно
инициирано от съда.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без
да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства
в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата
на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият К.П.К. xxx. По настоящем се намира в затвора - град Враца. Осъждан
е за извършени престъпления от общ характер, предимно против собствеността. Към
момента на извършване на престъплението по настоящият обвинителен акт
подсъдимият К. е бил непълнолетен и не е бил осъждан.
Св. А.С.Р. xxx, заедно със съпругата си. И двамата са
пенсионери. В имота си св. Р. има гараж, който приспособил за извършването на
ремонтни дейности. На 12.05.2006г., след обяд св. Р. отишъл да мете един обор. Когато
се прибрал около 17.00 часа съпругата му казала, че е видяла в двора им
непознато за нея лице от ромски произход. Последният бил под една от
селскостопанските постройки. Св. Р. огледал двора на къщата и видял, че
липсвали най-различни вещи -кабел/
проводник/ на циркуляра, който бил с дължина 20 метра, „ пе-ве” 10 ампера, щепсел
16 ампера, 2бр. алуминиеви поилки за едър рогат добитък, 1 алуминиев гюм за
мляко с вместимост 20 литра, 1 бр. бронзово устройство от спирателен кран - 1
цол, и др. След около една седмица - на 21.05.2006г. вечерта, след като се
прибрал около 19.30 часа от работа, св. Р. едва тогава забелязал, че е свалено
едно от стъклата на прозореца на гаража и оставено на тревата до гаража. В този
ден св. Р. не влизал в гаража и не констатирал дали имало липси. Това направил
едва след два дни, когато отворил вратата на гаража и влязъл вътре. Тогава
констатирал, че липсвал 1бр. трифазен трансформатор от заваръчен апарат около
25-30 кг., удължител, и 1 бр. примус на газ с бронзов резервоар. Веднага
уведомил органите на полицията.
В хода на разследването по досъдебното производство св. Т. А. Е. твърди в
показанията си, че един ден срещнал лицата К.П.- подъсдимият и св. Х. А.. Те го
попитали дали знаел колко е цената на бакъра в града. Той им отговорил, че не
знаел, но ще провери, тъй като пътувал почти всеки ден до града, за да върши
услуги на различни хора - правил покупки, купувал им лекарства и др. След като
проверил на каква цена се изкупувало желязото, казал на подъсидмият К.П. и св. Х.
А.. Последните го помолили, като пътувал за училище в града да им продаде
бакъра, който имали. Този свидетел твърди в показанията си, че е видял бакъра, който
представлявал според него „жици”, алуминий и др., като количеството не било
голямо. Предал го на пункта за изкупуване, който се намирал в гр. Монтана, до
канала. Доколкото си спомнял предал 6 кг., за което му заплатили сумата от 55.00
лева. След това дал парите на подъсдимият К.П. и св. Х. А., а те му дали от тях
5.00 лева за услугата. Св. Т. Е. твърди, че е разбрал, че вещите са били
откраднати едва след като го потърсили служителите на полицията. Тези негови
показания потвърждава и св. Х. Т.. Последният твърди, че една вечер през м. май
2006г. бил в барчето в с. Г., обл. Монтана. По някое време, при него дошъл
подсъдимият К., известен с името „Кики”. Попитал го дали иска да му помогнел
нещо, при което св. Т. се съгласил и тръгнал с него. Стигнали до къщата на св. Р.,
която се намирала до читалището в селото, което пък било близко до самото барче.
Стигнали до мрежата и от външната страна подсъдимият му показал, вещите, които
преди това откраднал от дома на св. Р.. Св. Т. го попитал чии са тези неща, а
подсъдимият му отговорил - на А.. Св. Т. твърди, че повече не се интересувал, тъй
като си помислил, че може и подсъдимият да ги е взел от св. Р., а можело и
последният да му ги е дал. Не искал да знае, поради което повече не разпитвал. Видял,
че в една найлонова торба имало кабел, електрожен и др. неща, които вече не си
спомнял. Подсъдимият го попитал дали може да ги остави у тях, при което св. Т.
се съгласил. След няколко дни сложили кабела /проводника/ в печката, за да изгори
гумената му обвивка и го почистили. Няколко дни след това срещнали св. Т. А. и
го помолили да провери колко е цената на бакъра, а впоследствие му го дал и да
го предаде в гр. Монтана.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и извършена
съдебно-оценъчна експертиза, противозаконно отнетите вещи - гумиран ел. проводник
„ Ше-ка-пе-Те” 3x2, 5 +1, 5 - 20метра; 1бр. „Пе-ве” - 10А, 1бр. щепсел 16А, 2бр.
алуминиеви поилки за едър рогат добитък, 1бр. алуминиев гюм за мляко с
вместимост 20 литра, 1бр. бронзово устройство от спирателен кран 1 цол, 1бр. трифазен
трансформатор от заваръчен апарат около 25-30 кг, удължител, и 1бр. примус на
газ с бронзов резервоар, всичко на обща стойност 203.50лв. / двеста и три лева
и петдесет стотинки/.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от приложените и събрани по делото доказателства, по които страните
не спорят, затова и съдът не ще ги обсъжда в детайли.
При условията на чл.
373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и
доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са всички условия на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът
намира, че обвинението, е доказано по несъмнен начин.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия К.П.К. е
извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение
2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК - на 12.05.2006г.
и на 21.05.2006г. в с. Г., обл. Монтана в условията на продължавано
престъпление, като макар и непълнолетен, но след като разбирал свойството и
значението на извършеното и след като е могъл да ръководи постъпките си, чрез
повреждане на преграда здраво направена за защита на имот отнел от владението
на А. С. Р. xxx движими вещи - гумиран ел. проводник „ Ше-ка-пе-Те” 3х2, 5 +1, 5
- 20метра; 1бр. „Пе-ве” - 10А, 1бр. щепсел 16А, 2бр. алуминиеви поилки за едър
рогат добитък, 1бр. алуминиев гюм за мляко с вместимост 20 литра, 1бр. бронзово
устройство от спирателен кран 1 цол, 1бр. трифазен трансформатор от заваръчен
апарат около 25-30 кг., удължител и 1бр. примус на газ с бронзов резервоар, всичко
на обща стойност 203.50 лева/ двеста и три лева и петдесет стотинки/, без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна
страна подсъдимия К. е проявил пряк
умисъл – съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Имайки предвид горната фактическа обстановка
съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия К. за извършеното от него деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение 2 във връзка с
чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и му наложи съответно наказание – “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се
изпълни чрез прочитане на присъдата, чрез влизането й в сила по Радиовъзела в
град Монтана.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи
при условията на чл. 58а / в редакцията преди изм. с ДВ, бр. 26/10 г. в сила от
10.04.2010 г. / вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” вр. с чл. 2, ал. 2 НК съобразявайки нормата на чл. 373, ал. 2 НПК
– с оглед вида на производството, независимо от това дали са налице условия
за приложение на чл. 55 НК, съдът е длъжен да определи наказанието при
хипотезата на цитираната норма. Съдът приложи чл. 58а НК преди изменението му с
ДВ бр. 26/2010 г. давайки горната възможност за приложение на чл. 55 НК и без
да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, съобразявайки чл. 2, ал. 2 НК.
Наказанието е съобразено със закона, обстоятелствата по
делото и личността на подсъдимия - извършил е деянието като непълнолетен и
преди да е имал влязла в сила присъда. Съдът намира, че е съобразено с целите
по чл. 36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК и
степента обществена опасност на извършеното деяние и степента обществена
опасност на подсъдимия.
По делото са направени разноски, затова съдът ги присъди
в тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК в размер на 24.00 лева /
за изготвена на досъдебното производство съдебно - оценъчна експертиза/, които
следва да заплати в полза на ВСС - София, а също и сумата от 5.00 лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът
не присъди разноски в тежест на подсъдимия за адвокатско възнаграждение на
служебно назначения защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София
за размера на изплатеното адвокатско възнаграждение на служебен защитник, съдът
ще се произнесе с Определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
На
основание горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: