Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........
гр.ЛОВЕЧ ,................... г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
граждански състав в публично съдебно заседание на петнадесети
декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар Веселина В.,
като разгледа докладваното от съдия
Константинова в.гр. дело № 621 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 258 от
31.07.2017 година, постановено по гр.дело № 310 по описа за 2016 година,
Ловешкият районен съд е признал за
установено по отношение на ответниците П.Л.П.,
ЕГН ********** и Й.Ц.П., двамата с
адрес: ***, ЕГН **********, че САНИТАРЕН ВЪЗЕЛ, с площ oт 1,81 кв.м., която
площ е включена в площта /квадратурата/ на Магазин за промишлени стоки №1,
находящ се на приземен етаж на ЖСК "Явор", град Ловеч, ул. ***, е
собственост на „ВИТО 975" ЕООД,
със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от Я.В.Н.
и осъдил ответниците П.Л.П. и Й.Ц.П. да
предадат владението на описаната реална част от имота на „ВИТО 975"ЕООД -
гр.Ловеч. Осъдил е ответниците да заплатят на ищеца сумата от 2060,70 лева – разноските му по делото
пред всички инстанции и пред районния съд.
Против решението е
подадена въззивна жалба от П.Л.П. и Й.Ц.П.,
които го обжалват като недопустимо, поради липса на предмет и
евентуално-като незаконосъобразно и необосновано.
Според въззивниците, съдът неправилно е приел,
че дружеството- ищец, е собственик на спорния имот, а ответниците не са
доказали владението си върху него. Според тях съдът е дерогирал правата им по
представения нотариален акт от 29.12.2005 г. и обстоятелството, че квадратурата
на имота им съвпада точно с посочената в нотариалния акт (24.51 кв.м.), което е
отразено в заключението на вещото лице, прието от страните и съда. Не било
съобразено и обстоятелството, че никой не се е противопоставил на изграждането
на отделен санитарен възел към имота на ответниците, а съдът се е насочил към
ирелевантни факти- липса на данъчно деклариране, съмнения за допълване и
подправяне на документ от неизвестни лица, липса на строително разрешение,
нередовност на административната преписка и др., включително и факта, че
санитарният възел е построен преди ищците да закупят имота от св.К..
Молят да бъде отменено решението изцяло и
съдът да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск, като им
присъди и разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника „ВИТО
В съдебно
заседание въззивниците се представляват от адвокат В.У. ***, който поддържа
жалбата и моли да бъде уважена. Въззиваемата страна се представлява от адвокат Ц.К.
от САК, която прави искане да бъде потвърдено решението на районния съд.
От представените доказателства по гр.дело № 310/2016
година на Ловешкия районен съд, като съобрази и становището на страните, съдът
приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259
ал.1 от ГПК, поради което настоящето производство е допустимо.
Решение № 258 от 31.07.2017 година по гр.дело
№ 310/2016 година на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност. Съдът не приема за основателно
оплакването на въззивника, че е недопустимо, поради липса на предмет, тъй като предметът
на спора е точно определен- спорният имот (санитарен възел) е индивидуализиран,
а всяка от страните счита, че е негов собственик, поради което решението е
допустимо.
След анализ на казуса от фактическа и правна
страна, настоящата инстанция счита, че решението е правилно.
Ищецът „ВИТО
Ответниците са оспорили изцяло допустимостта
и основателността на претенцията.
От фактическа
страна се установява следното:
С нотариален акт за собственост на
недвижим имот №6, том ХI, рег.№10309, дело №1223/2005
год., съставен на 29.12.2005 год. от Цв.Лазаров,
Нотариус с район на действие – Съдебния район на РС-гр.Ловеч, вписан в
регистъра на НК под №138, П.Л.П. *** е признат за собственик на следния
недвижим имот, строен от ЖСК”Явор”-гр.Ловеч върху общински поземлен имот :
Търговски обект – склад за търговия на едро с промишлени стоки №3 в приземния
етаж на ЖСК”Явор”, ***, със застроена площ 24,51 кв.м., при граници на склада :
на изток-УПИ I, на запад – стълбище на вх.”В”, на север – магазин за промишлени стоки №1
на Х. К. И., на юг – магазин за промишлени стоки №2 на Х. К. И., отдолу – мази,
отгоре – апартаменти, заедно с припадащите се 0,7677% идеални части от общите
части на сградата и отстъпеното право на строеж върху УПИ I в
кв.39 по подробния устройствен план на гр.Ловеч, при граници на УПИ I:
ул.”***”, ул.”***”, ул.”***” и “***”-гр.Ловеч.
По делото е приложен нот. акт за собственост на недвижим имот № 132, том Х,
рег. № 10052, дело 1157 от
От нот.акт за покупко-продажба на
недвижим имот №14, том ХI, рег.№10338, дело №1231/2005
год., съставен от нотариус Цветослав Лазаров, се
установява, че на 30.12.2005 год., Х. К. И. и Т. П. И. са продали на З.С.Ц.,
чрез законния й представител – баща С. Ц. С., собствения си недвижим имот, а
именно : Търговски обект – магазин за промишлени стоки №1, в приземния етаж на
ЖСК”Явор”, гр.Ловеч, ул.”***, със застроена
площ 43,61 кв.м., състоящ се от : магазин,
склад промишлени стоки и санитарен възел, при граници на магазина, както са
описани в горния нотариален акт.
С нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №43, том I, рег.№302, дело №22/2013
год., на 29.01.2013 год. пред Цв.Лазаров, Нотариус с
район на действие – Съдебния район на РС-гр.Ловеч, вписан в регистъра на НК под
№138, З.С.Ц. продава на “Вито 975”ЕООД-гр.Ловеч, чрез Управителя Я.В.Н.,
собствен недвижим имот, който представлява Търговски обект – магазин за
промишлени стоки №1, в приземния етаж на ЖСК”Явор”-гр.Ловеч, ул.”***, със застроена площ 43,61 кв.м., състоящ се от: магазин, склад за промишлени
стоки и санитарен възел, при граници на магазина : на изток - УПИ I, на
запад - УПИ I, на север – магазин на С. Н. С., на юг – стълбище на вх.”В” и склад №3 на П.Л.П.,
отдолу – мази, отгоре – апартаменти, заедно с припадащите се 1,3659% идеални
части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху УПИ I в
кв.39, съгласно действащия подробен устройствен план – план за регулация и
застрояване на гр.Ловеч, при граници на поземления имот: улица “***”, ул.”***”,
ул.”***”, имот на “***”-гр.Ловеч, който имот съгласно актуална Схема
№31457/18.10.2012 год. на самостоятелен обект в сграда на СГКК-гр.Ловеч,
представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.506.1024.1.11
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч, одобрени със
Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на имота : гр.Ловеч, ***,
самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
43952.506.1024, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност,
брой нива на обекта:1, посочена в документа площ : 43,61 кв.м., ниво : 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж – 43952.506.1024.1.12,
под обекта – няма, над обекта – 43952.506.1024.1.2, стар идентификатор: няма,
заедно с прилежащите части.
На 09.01.2014 година нотариус Нели Хаджикръстева, Нотариус в район
РС-гр.Ловеч с рег.№139 на Нот.камара е връчила срещу разписка №1/09.01.2014
год. нотариална покана за доброволно
изпълнение рег.№95 т.І акт.7 от 8.01.2014 г., представена от “Вито
975”ЕООД-гр.Ловеч, представлявано от Я.В.Н., с която ответникът П.Л.П. е
поканен в 14-дневен срок от получаването й да освободи и да предаде владението
на санитарен възел, находящ се в Търговски обект – магазин за промишлени стоки
№1, с адрес: приземен етаж на ЖСК”Явор”-гр.Ловеч, ул.”***. В поканата е
посочено, че ответникът неоснователно и без правно основание лишава търговеца
от достъп и владее санитарния възел, като в разделителната стена между двата
имота е направил врата, която се ползвало само и единствено от него.
С писмо изх. №11 00 – 451 – 1 /15.12.2014 г. Община Ловеч е
изпратила по делото, по искане на съда,
копие от одобрен инвестиционен проект № 178/08.08.2005 г.- част
архитектурна, който е за обект: „Промяна предназначението на приземен етаж на пететажна жилищна сграда на ЖСК“Явор“ за обособяване на 8 броя
магазини за промишлени стоки, 2 броя склада
и 5 броя гаража и приложени документи. Видно е, че Разрешение за строеж № 144 е издадено на
името на ЖСК”Явор”, съгласно одобрени проекти от 17.10.1985 г. на Общински
народен съвет- Ловеч за строеж на жилищен блок в парцел І, кв.39 по плана на
гр.Ловеч. Приложен е протокол от 14.06.2004 г. на Общо събрание на ЖСК „Явор“ ,
на който е избран за председател Х. И. и му е гласувало разрешение да
препроектира за негова сметка партерния етаж на сградата. Именно той е подал
заявление от 31.08.2005 г. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти
по чл.144 от ЗУТ и издаване на разрешение за строеж по чл.148, ал.2 ЗУТ, а
приложеният инвестиционен проект за промяна на инвестиционните намерения и
скиците за разпределение на приземен етаж са от м.септември
За изясняване на спорните
въпроси при новото разглеждане на делото Районният съд е допуснал назначаване
на комплексна съдебно-техническа експертиза
с вещи лица Юлияна Агушева- архитект и инж.Вълко В. Присадашки- геодезист,
която е изготвена въз основа на материалите по делото (включително и
представения инвестиционен проект) , извършени проверки в Данъчна служба при
Община Ловеч, ДНСК-РО „НСК” Ловеч, оглед на място на процесния имот и извършени
измервания, която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена.
Експертите са констатирали,
че инвестиционният проект „Промяна
предназначението на приземен етаж от 5 етажна жилищна сграда за обособяване на
8 бр. магазини за пром.стоки, 2 бр. склада и 5 бр. гаражи в УПИ І кв.39 по ПУП-ПРЗ
на зона „България” гр.Ловеч е разгледан и приет от ОЕСУТ при Община-Ловеч с
решение №2 от протокол №24/26.07.2005 г. и одобрен от Гл.архитект на
Община-Ловеч на 8.08.2005 г. под № 178/2005 г. В разрешението за строеж № 144
от 19.10.1085 г. е направено допълнение от 19.08.2005 г., на основание
чл.154,ал.2 от ЗУТ. В обяснителната записка към обекта е описано, че всеки от
осемте магазина разполага със склад и санитарен възел, а към двата склада не са
предвидени санитарни възли. На чертежа е нанесен втори санитарен възел на ръка
с червен цвят. Написани са номера на помещенията без да има нанесени
коти.Промяната е подписана без посочване на датата, когато е извършена.В
таблицата на чертежа не са отразени промените, нанесени на ръка с червен цвят и
в нея не е описан санитарният възел към склада.Не е променена и площта на
склада към магазина, която се намалява след обособяването на втори санитарен
възел. В части ВиК и Електро на одобрения проект не е отразено направеното на
ръка с червен химикал изменение в част Архитектура. За приземния етаж на ЖСК
„Явор” има издаден Протокол № 16 (Образец №16) от 25.11.2005 г. на Държавна
приемателна комисия, с която е установена годността за ползване на строеж: ЖСК
„Явор”, Етап: „Приземен етаж- магазин за промишлени стоки- 8 бр., складове за
промишлени стоки- 2 бр. и гаражи – 5 бр.
Според експертите направеното изменение на ръка с червен химикал касае
санитарен възел с площ от около 2 кв.м., което нарушава предвиждането на
проекта, като се променя предназначението на част от обекта- отнема се от площта
на склада.
При измерените на място
реални площи на санитарните възли и целите обекти, собственост на ищеца и на
ответниците, е установено, че площта на санитарните възли е по 1.81 кв.метра и
22.70 кв.м. за помещението с номер 3 (на ответниците) и общо 41.80 кв.м. за
помещението на ищеца, в което е обособен и санитарен възел.
В изготвената към
заключението схема- проект на самостоятелни обекти (стр.75 на делото) спорната
граница между имотите на страните е обозначена по букви А,Б,В,Г , на север от
която се намира магазина за промишлени стоки, санитарен възел и склад на ищеца
с обща площ от 41.80 кв.м., включваща помещенията, обозначени в архитектурния
проект под номера 2.1,2.2 и 2.3. Обектът на ответниците се намира на юг от
граничната червена линия по същите букви, обозначена с номера 3 (склад за
търговия) с площ 22.70 кв.м. и 3.1 (санитарен възел) с площ 1.81 кв.м. или с
обща площ 24.51 кв.метра. Вещите лица са констатирали също, че в Протокол № 16
(Образец 16) е отразено, че е монтиран абонатен водомер, който ще отчита
консумираната вода в магазини №№ 2,3,4,5, 6 и 7, а в магазини № 1 (на ищеца) и
№ 8 са монтирани самостоятелни водомери.В Договора за присъединяване на обекти
към ВиК мрежата № 347/19.09.2005 г. са описани трите водомера. За обекта на ответника-
„Склад за търговия на едро с промишлени стоки” има Договор с „ВиК” АД от
10.04.2014 година. От 2005 година е договорът за продажба на ел.енергия с целия
обект (приземния етаж на ЖСК).
По делото са събрани и
гласни доказателства, които съдът съобразява като относими доколкото са
подкрепени и от писмените.
При така изложените факти съдът прави
следните правни изводи.
Съдът
приема, предвид заявеното искане, че е сезиран с иск по чл.108 от ЗС, според който собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание
затова.
За да бъде уважен искът, ищецът следва да
докаже кумулативното наличие на трите предпоставки към момента на предявяването
му: че е собственик на вещта, предмет на иска; че вещта се намира във владение
или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание (
р. № 2419-60-І г.о.Сб.1960 т.114). И тъй като ревандикационният иск съдържа в
себе си и разрешаването на установителния иск за собственост, ищецът следва
първо да докаже правото си на собственост.
Съгласно чл.77 от ЗС
правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона. Придобивното основание, на което се позовава
ищецът, е договор за покупко-продажба.
Ответниците също са
заявили претенции за имота, чрез
възражението си за изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване на юридическия факт, от който
извежда твърдяното право на собственост върху вещта.Предвид деривативния
характер на заявеното основание за възникване на правото на собственост, ищецът
следва да докаже, че като купувач е придобил собственост, която прехвърлителят
му е притежавал.
От посочените
по-горе нотариални
актове за
покупко-продажба на недвижим имот №14, том ХI,
рег.№10338, дело №1231/2005 год. и №43, том I, рег.№302, дело №22/2013
год., на 29.01.2013 год., се установява, че на 30.12.2005 год., Х. К. И. и Т. П.
И. са продали на праводателя на ищеца- З.С.Ц., чрез законния й представител –
баща С. Ц. С. Търговски обект – магазин за промишлени стоки №1, в приземния
етаж на ЖСК”Явор”, гр.Ловеч, ул***, със застроена площ 43,61 кв.м., състоящ се
от : магазин, склад промишлени стоки и
санитарен възел. Първоначалният собственик на имота- св.Х. И. се легитимира
като собственик на имота с нот. акт за собственост на недвижим имот № 132, том Х,
рег. № 10052, дело 1157 от
Следва да се съобрази, че
според обяснителната записка към одобрения от Община Ловеч инвестиционен проект
за промяна предназначението на приземния етаж на ЖСК”Явор”, тоалетни помещения
са предвидени само за осемте броя магазини, от които под № 1 е фигурира
закупеният от ищеца, но не и за двата склада, един от които (посочен под № 3) е
собственост на ответника. В тази връзка следва да бъдат съобразени показанията
на свидетеля С. С., който обяснява, че по настояване на Х. И. е отстъпил от
складовото си помещение около 2 кв.метра за тоалетна на отв.Л., както и че
последният е ползвал вода от този свидетел, факт, потвърден и от свидетеля И. Н..
В потвърждение на това са и писмените доказателства- договорите с „ВиК”АД. Свидетелят
С. е заявил, че не е разрешил изграждането на преградната стена на тоалетната
да бъде до тавана, поради това, че е имал нужда от складова площ и затова пространството
над двете тоалетни ( направено от гипсокартон) е използвал за съхраняване на
стоки. В същия смисъл са и показанията на свидетелите Н. и Х. В..
Настоящият
въззивен състав споделя изложените от районния съд мотиви относно липсата на
извършена промяна в одобрения архитектурен проект досежно процесната тоалетна.
Изчертаването на ръка на чертежа на втори санитарен възел (без дата), не дава
основание да се приеме твърдението на ответниците, че същата е направена след
съответно разрешение. В обяснителната записка към проекта за изменение е
посочено, че всеки от осемте магазина разполага със склад и санитарен възел, но
към двата склада не са предвидени санитарни възли. В таблицата на чертежа не са
отразени промените, нанесени на ръка с червен цвят и в нея към склада на
ответниците не е описан санитарен възел, не е променена и площта на склада към
магазина на ищеца, която би се намалила в случай на обособяването на втори
санитарен възел. Към преписката няма приложен екзекутив за извършена промяна относно процесната тоалетна.
В защитата си ответниците се
позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
За да се приеме, че са
придобили по давност процесния санитарен възел, следва безспорно да докажат
началния момент на давностното владение и изтеклия от този момент 10-годишен
срок, съгласно чл.79 ал.1 от ЗС, през който са осъществявали фактическа власт
върху него с манифестирано, т.е. явно, намерение за своене непрекъснато и
необезпокоявано по отношение, както на ищеца, така и на праводателя му- продавач.
В отговора ( вх.№
4066/11.05.2016 г.) на исковата молба на отв.Й.Ц.П. няма възражение за давност,
а в отговора ( вх.№ 4551/26.05.2014 г.) на П.Л.П. не е посочен началния момент,
от който той счита, че е започнал да осъществява владение на имота с намерение
за своене, както и периода през който владее, а се твърди само, че е
добросъвестен владетел и в негова полза е изтекла 5-годишната придобивна
давност. В т.1 от отговора изтъква, че е придобил търговския обект на
29.12.2005 г. чрез покупко-продажба, но това твърдение се опровергава от
нотариалния му акт, издаден по реда на чл.483,ал.1 ГПК и от който е видно, че
собствеността е придобита по реда на ЗЖСК- въз основа на отстъпено право на
строеж на ЖСК”Явор” върху общински имот. Правото на собственост върху жилище
или други имоти в жилищностроителна кооперация (ЖСК) ,заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на
строеж, се придобива от член-кооператора с издаването на нотариален акт по реда
на чл.35, ал.2 от ЗЖСК. Към датата на издаване на нотариалния акт на името на
ответника Л., санитарният възел не е изграден, не е описан в нотариалния му
акт, а такъв е описан, както беше посочено по-горе, в нотариалния акт за
собственост на праводателя на ищеца- св.С., а преди това и в нотариалния акт на
св.Х.И. и включен в квадратурата на търговския обект- магазин № 1. С оглед на това ответникът Л. не се явява
добросъвестен владелец, според дефиницията на понятието,съдържаща се в чл.70 от
ЗС.
Съдът
намира, че в полза на ищците не е изтекла 10-годишна придобивна давност, тъй като не са доказали кумулативното наличие на двата признака на владението,
визирани в чл.79 от ЗС- обективния (corpus)- упражняването на фактическата власт върху вещта и субективния признак (animus)
- намерението за своене на вещта.
Според свидетеля С., към
момента на закупуване на магазин № 1 в ЖСК”Явор” през
Следва да бъде съобразено, че според
събраните по делото доказателства- ответникът Л. е довел до знанието на
продавача на ищеца (св.С. С.) намерението си да свои процесния имот едва когато
последният го уведомил за предстоящата продажба с ищеца и го поканил да
освободи частта от имота от 2 кв.м., но ответникът отказал, заявявайки че е
„узаконил” тоалетната. Фактически
действия е демонстрирал когато е сключил договор с „ВиК”АД за самостоятелно
захранване с вода на тоалетната ,което пък е станало през 2014 година. С оглед
на това е неоснователно изразеното във въззивната жалба оплакване, че съдът не
е съобразил обстоятелството, че никой не се е противопоставил на изграждането
на отделен санитарен възел към имота на ответниците. Вярно е обратното- когато
е предприел действия във връзка с продажбата на магазина, праводателят на ищеца
е поискал от ответниците да освободят имота, а ищецът му е изпратил и
нотариална покана. Самото обособяване на санитарното помещение не означава
съгласие за отстъпване на собственост, тъй като собственост върху недвижими
имоти се придобива по реда, посочен в чл.77 от ЗС, който в случая не се е
осъществил по изложените по-горе доводи.
С оглед на това, съдът приема, че ответникът не е
придобил собствеността върху спорния имот по давностно владение, а го държи без
основание. Налице са всички предпоставки за уважаване на предявения от „ВИТО
Поради това, че изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на Ловешкия районен съд, обжалваното решение № 258/31.07.2017
година, постановено по гр.дело № 310/2016 година на Ловешкия районен съд,
следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща
и към мотивите на първоинстанционното решение.
При този изход на процеса и на основание чл.78,ал.1 от ГПК П.Л.П. и Й.Ц.П. следва да бъдат осъдени да заплатят на „ВИТО
Воден от изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 258/31.07.2017 година,
постановено по гр.дело № 310 по описа за 2016 година на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, П.Л.П., ЕГН ********** и Й.Ц.П.,
двамата с адрес: ***, ЕГН **********, да заплатят на „ВИТО 975" ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК *********, представлявано от Я.В.Н., разноски по делото в размер на 540 (петстотин и четиридесет) лева.
Решението може да
се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.