Решение по дело №479/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 349
Дата: 28 октомври 2021 г.
Съдия: Мария Венциславова Милушева
Дело: 20211700500479
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Перник, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500479 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260457 от 15.04.2021г., постановено по гр. дело № 4144/2020г. по
описа на Пернишки районен съд са уважени предявените от МБАЛ „Р. А.“ АД, с ЕИК:
********* осъдителни искове срещу Национална здравна осигурителна каса /НЗОК/, с
които се иска НЗОК да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 19 172, 00 лева,
представляваща главница за извършена, но незаплатена болнична медицинска
болнична медицинска помощ по клинични пътеки за месец Май 2017г., чиято
стойност надвишава утвърдената стойност към Приложение 2 към договора, сума в
размер на 5836,81 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2020г. върху описаната главница, както и
законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумите.
В срок е постъпила въззивна жалба от Национална здравноосигурителна каса,
чрез процесуалния й представител гл. юрисконсулт М. В. П. срещу горепосоченото
съдебно решение, в която се излагат доводи за неправилността и
незаконосъобразността на същото. Твърди се, че в процесния случай са налице
нормативно и договорно определени бюджетни рамки за съответното лечебно
заведение за болнична медицинска помощ и делегираните бюджети са въведени от
закона като задължителен финансов способ и принцип за финансиране на дейността в
областта на болничната медицинска помощ, заплащана чрез системата на
1
задължителното здравно осигуряване, като тези разпоредби не са
противоконституционни. Намира, че с оглед клаузите, обективирани в обвързващия
страните договор, които изрично ограничават плащанията до предвидените в
приложение № 2 обеми, които за процесния месец са надвишени от лечебното
заведение, искът е неоснователен за сумите, които надвишават тези стойности.
Уточнява, че със Закона за бюдвежта на НЗОК за 2017г. (отменен, но приложим за
спорното правоотношение) е предвидено закупуването на здравни дейности да се
осъществява в рамките на разпределените на РЗОК за съответния период разходи, т.е.
заплащането на стойността на извършена медицинска дейност не е неограничено, а
нарочно регулирано – в рамките на административно разпределени обеми. Намира, че
по този начин не се нарушават правата на здравноосигурените лица и достъпът им до
медицинска помощ, а точно обратното – по този начин се осигурява и обезпечава това
право, като регулира законово държавното финансиране на здравеопазването по начин,
че заплащането му да се осъществява регулярно в рамките на бюджетната година.
Последното се налага, защото като всяка бюджетно обезпечена функция и
закупуването на здравни дейности по смисъла на ЗЗО налага необходимост от
планиране и контрол за ефикасно и ефективно използване на средствата, които не са
неограничени. От тази гледна точна, финансовият план и предписаните от закона
правила за изпълнението му са предпоставка за регулярното извършване на финансови
плащания срещу предоставените на здравноосигурени лица медицински услуги.
Закупуването на неограничени по обем здравни услуги (надлимитни такива) с
ограничени и предварително рамкирани (бюджетни) средства е икономически
неосъществимо и затова нормативната уредба предвижда правила за изпълнение
разходната част на бюджета на НЗОК, които няма основание да се считат за стоящи в
противоречие с конституционните разпоредби.
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното
решение и по отношение на иска за обезщетение в размер на законната лихва за забава
върху главницата на дължимите суми за исковия период, като се сочи, че договорения
между страните срок за заплащане на отчетената в рамките на лимита дейност е
неприложим към надлимитната такава. Сочи се, че договорът ясно регламентира и
разграничава отчетените дейности в рамките на месечна стойност, съгласно
Приложение 2 към договора, от извършените дейности на стойност, надвишаваща
определения лимит. Пояснява се, че е предвидена специална процедура за закупуване
на такава надлимитна дейност, която изключва изпадането на НЗОК в забава след
изтичане на определения в чл. 45 от Договора срок, предвиден за заплащане на
отчетената дейност в рамките на лимита. Поради липсата на договорен срок за
изпълнение, възложителят не е изпаднал в забава от сочения от изпълнителя момент и
лихва се дължи по общите правила на чл. 84 ал. 2 ЗЗД – след покана, за каквато следва
да се приеме исковата молба.
Въззиваемата страна – МБАЛ „Р. А.“ АД – гр. П., в срока по чл. 263, ал.1 ГПК
не е взела становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител ю.к.
П., подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено
първоинстанционното решение по подробно изложени във въззивната жалба доводи.
Претендира разноски, съгласно предоставения списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ю.к. П., пледира за
2
решение, с което депозираната въззивна жалба бъде отхвърлена като неоснователна, а
Решението на Районен съд – гр. Перник – потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира и разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59
от ЗЗО и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Между страните не съществува спор, че се намират в облигационна обвързаност,
по силата на сключен помежду им Договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки № ***г. Съгласно сключения договор, ищецът МБАЛ „Р. А.“ АД, в
качеството му на изпълнител, се е задължило да оказва на здравноосигурени лица, на
здравнонеосигурени лица по §2 ал. 1 от ЗБНЗОК за 2017г., за акушерска помощ по чл.
82 ал. 1 т. 2 от ЗЗ и на лицата по §8 ал. 1 от ЗБНЗОК за 2017г. медицинска помощ по
клинични пътеки от приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 2 от 2016г. за определяне
на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и посочени
съответно в приложение № 16 „Клинични пътеки“ на НРД за медицинските дейности
за 2017г. Последните, детайлно описани и квалифицирани, са посочени в самия
договор. В член 64 от Договора е уговорено, че срока на действие на последния
съвпада със срока на действие на НРД за медицинските дейности за 2017г. и е в сила до
приемането на нов или при промяна на действащия НРД.
Съгласно ал. 2 на чл. 1 от Договора, Възложителя (НЗОК) се задължава да
заплаща дейностите по ал. 1 съгласно Глава Деветнадесета, раздел VІ, VІІІ и ІХ от НРД
за медицинските дейности за 2017г.
В чл. 33 е посочено, че НЗОК определя стойностите на дейностите за БМП
съобразно Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от
ЗБНЗОК за 2017 г., приети на основание чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК за 2017 г. от НС на
НЗОК и заплаща извършената и отчетена дейност в рамките на определените по
Правилата и посочени в Приложение 2 /съгласно чл. 355 от НРД за 2017 г., в сила от
01.04.2017 г. и чл. 36, чл. 43 от договора/ стойности, които са неразделна част от
договора. По силата на чл. 31, ал. 1, ищецът ежедневно отчита по електронен път
оказаната за денонощие дейност. Редът за коригиране на стойностите по Приложение
№ 2 е установен в чл. 39- 41, като е предвидена възможност за заплащане на
стойността на т. нар. надлимитна дейност, по писмено заявление от изпълнителя, при
наличие на определени критерии, в рамките на неусвоените стойности и при наличие
3
на средства в бюджета, при съобразяване на извършените от всички изпълнители
медицински дейности. В отношенията между страните е приложима и актуалната
нормативна уредба, вкл. Наредба № 2 от 2016 година, НРД за 2017 г. и Правилата по
чл. 4 от ЗБНЗОК за 2017 година, чиято регламентация е залегнала и в сключения между
страните договор. Основанията за отхвърляне на плащането са изброени в договора –
чл. 31, ал. 12, като едно от тях е наличие на основание за незаплащане, установено в
чл. 37 - дейност, надвишаваща стойностите за съответния месец в приложение № 2 към
този договор.
Не е оспорено между страните, че от страна на ищеца е реализирана дейност над
определените месечни стойности, за което ищецът е подал писмо с изх. № ***г. (вх. №
на РЗОК – П. ***г.), с което лечебното заведение е отчело с фактура № **********г. и
спецификация към нея за стойността, надвишаваща определените месечни стойности за
дейност за м. Май 2017г., а именно: 19172,00 лева. В отговор, Директора на РЗОК – П.
с писмо с изх. № ***г. е уведомил „МБАЛ „Р. А.“ АД, че на основание чл. 355 ал. 9 от
НРД за МД 2017г., след заседание на комисията, е изготвен протокол със становище, че
РЗОК – П. няма възможност да закупи допълнително случаи за месец Май 2017г. и
връща отчетните документи за дейността, която надвишава определената месечна
стойност за м. Май 2017г., депозирани в РЗОК – П. с посоченото по-горе писмо.
Доколкото ответника не е оспорил стойността на извършената „надлимитна“
дейност, в съдебно заседание от 25.01.2021г. първостепенния съд е обявил това
обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
При така установеното, съдът съобразява, че във връзка със задължението на
НЗОК за заплащане на медицинска дейност, надхвърляща стойностите по приложение
№ 2 към индивидуален договор за оказване на болнична помощ, е формирана практика
на ВКС с решение № 169 от 16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на ВКС, II т. о. В него
е прието, че уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска
помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която
на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки само,
ако е в рамките на стойностите по приложение № 2, няма за последица отхвърляне за
плащане на медицинската дейност и вложените медицински изделия, когато са в 4
обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности.
Здравноосигурените лица не са страна по НРД за медицинските дейности, нито по
договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2
ЗЗО. Те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид,
обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител,
сключил договор с РЗОК /чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща
всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 ЗЗО/ на съответния
изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай,
че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля
бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него,
липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец
на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от
предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет
болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ
поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани
бюджети. Когато здравноосигурени лица са избрали за лечение конкретното болнично
заведение и като резултат на упражненото от тях право на избор, безусловно признато
4
им и гарантирано от Конституцията и ЗЗО, изпълнителят е извършил реално
дейностите по чл. 45 ЗЗО последните, дори и да надхвърлят определените с
индивидуалния договор и Приложение № 2 към него лимити не сочат на виновно
договорно неизпълнение от негова страна, което да освобождава възложителя от
договорната му отговорност за насрещната престация. Предвидените в договорите
между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не
изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности
по чл. 45 ЗЗО при превишаване на месечния лимит. Поради това невключването на
пациентите – здравноосигурени лица в листата на чакащите, т. е. в нарушение на чл.
21, т. 4 от Методиката и съответната клауза от договора между НЗОК и изпълнителя на
медицинска помощ, не може да обоснове отказ от плащане на предоставените
медицински дейности и вложени медицински изделия в рамките на гарантирания от
бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Основание за извода, че
предоставената на здравноосигуреното лице медицинска помощ и вложените
медицински изделия в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на НЗОК, подлежат на заплащане от НЗОК, независимо, че са в превишение
на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити /стойности/, са и
разпоредбите на чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО, уреждащи задължителен резерв в бюджета
на НЗОК, включително и за непредвидени и неотложни разходи, възможността със
средствата от резерва да се заплащат разходи в случай на значителни отклонения от
равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания, както и
разпоредбите на § 1 ПЗР на ЗБНЗОК за 2017 г., § 9 ПЗР на ЗБНЗОК за 2017 г., чл. 22,
ал. 4 от Методиката, приета с ПМС № 94/24.04.2014 г., и чл. 21, ал. 6 от Методиката,
приета с ПМС № 57/16.03.2015 г. Уговорените в индивидуалния договор за оказване на
болнична помощ договор между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи,
съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансовоотчетни
документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности,
надвишаващи стойностите за съответния месец в приложение № 2, и се дава право на
възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и
спецификациите надвишават стойностите за съответния месец в приложение № 2, са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като противоречащи на императивни
правни норми – чл. 4, ал. 1, чл. 55, ал. 3, т. 2, 5 и 6 ЗЗО /редакция преди изм. с ДВ, бр. 5
48 от 27.06.2015 г. / и чл. 35, т. 1 /редакция преди изм. с ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 г. / във
връзка с чл.26, ал. 2 и чл. 25 ЗЗО. Същевременно в договора липсва и възможност при
изчерпване на предварително определените лимитирани месечни стойности
болничното лечебно заведение да откаже или преустанови изцяло, респ. за процесния
период предоставянето на БМП на правоимащите здравноосигурени лица в рамките на
здравните дейности - предмет на договора, а напротив от ищеца се изисква
непрекъснатост в осъществяване на дейността му, нито има основание в
Конституцията или законите да начислява цена за гарантирания от бюджета основен
пакет здравни дейности /каквито безспорно са претендираните/. В процесния договор
не само липсва предвидена по общо съгласие на страните възможност при изчерпване
на предварително определените лимитирани бюджети болничното лечебно заведение
изпълнител да откаже или преустанови изцяло, респ. за исковия период,
предоставянето на БМП на правоимащи здравноосигурени лица в рамките на
гарантирания здравен пакет, извън спешната такава, но именно с цел да гарантира
правото на свободен достъп на здравноосигурените лица до избрано от тях лечебно
заведение законодателят изрично е предвидил в бюджета на НЗОК за 2017 г.
задължителен резерв, средствата по който са предназначени за "непредвидени
5
неотложни разходи" по см. на по чл. 1, ал. 2, ред 1. 3, и съгласно чл. 25 и чл. 26, ал. 2
ЗЗО служат за плащане разходите при значителни отклонения от равномерното
разходване на определените бюджетни средства. Следователно дори и в хипотезата на
установените с договорната клауза на чл. 31, ал. 12 основания за отхвърляне на
заплащането, едно от които е и осъществена болнична медицинска помощ,
надвишаваща стойностите за съответния месец в приложение № 2 към този договор,
отхвърлената за плащане медицинска дейност подлежи на заплащане от възложителя,
щом по делото е доказано, че извършените от изпълнителя дейности са били в обхвата
на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности. При
възприемане на посочената по-горе практика следва, че и съответните клаузи, сочещи
задължение за плащане на сумите по Приложение 2 в конкретния индивидуален
договор са действителни, доколкото е сключен при идентична законова рамка с тази,
предмет на обсъждане в постановеното решение на ВКС и съответно - липсва
основание за неизпълнение насрещното задължение за заплащане на надлимитната, но
извършена и отчетена по съответния ред от ищеца - болнично заведение медицинска
дейност, съответстваща на условията, реда за предоставяне и изискванията по
действащата в периода нормативна уредба, вкл. НРД и индивидуалния договор.
Изводът е, че НЗОК не може да откаже заплащането на осъществената медицинска
помощ за м. Май 2017 г. от ищеца, което съответства на дадените с горепосоченото
решение на ВКС разрешения. Аналогични на изложените съображения са развити и в
решение № 152 от 2.02.2021 г. по т. д. № 385/2020 г. на ВКС, ІІ т. о и множество
произнасяния в тази връзка на ВКС по реда на чл. 288 ГПК. След като се дължи
заплащане на цялата извършена дейност по приложение № 2, то е без значение, дали
ищецът е поискал или не корекция на месечните стойности за дейността, извършена за
м. Май 2017 г.. В правомощията на ответника е съгласно чл. 2, т. 1 от договора да
упражнява контрол 6 върху оказаната от ищеца медицинска помощ и
неосъществяването на такъв няма за последица освобождаване от задължението му за
заплащане на действително извършената дейност. Ответникът не е ангажирал
доказателства за това при извършването на медицинската помощ да са допуснати
нарушения, които биха могли да послужат за основание за отказ от заплащането й.
Предвид всичко изложено, иска за главница се явява доказан по основание и в
претендирания размер от 19172,00 лева за стойността на извършено лечение на
пациенти по клинични пътеки за м. Май 2017г. и правилно са уважени от районния съд.
Правилно и с оглед направеното искане от ищеца върху главницата е присъдена и
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Относно релевираното от ответника възражение за недължимост на
претендираното вземане, поради погасяването му по давност, съдът намира същото за
неоснователно. Съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.
111 б. „в“ от ЗЗД и присъщите му основни белези са предмет на подробни разяснения в
казуалната съдебна практика и последвалото я Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно последното “периодични
плащания“ по см. на чл.111, б.“в“ ЗЗД са всички онези плащания, които нямат
еднократен характер и не се изчерпват в едно единствено предаване на пари или
заместими вещи. При тях задължението е за трайни изпълнения, като длъжникът
престира повече от един път в продължение на определен срок и това му задължение е
за повтарящо се изпълнение. Характерен признак на така осъщественото плащане е
неговата периодичност, без оглед на начина, по който е определено изтичането на
6
интервала от време, който го прави изискуемо – годишен, месечен, седмичен или
дневен. Разликата между претендираното понастоящем вземане и „периодичните
вземания“ е предварително определеният и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, т. е повтарящите се
задължения са периодични само тогава, когато падежът е предварително определен, но
не и в хипотезите, когато те случайно са се оказали изискуеми през определени
периоди, какъвто е настоящия случай.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 45 от договора, възложителят дължи заплащане на извършените
от изпълнителя дейности до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Следователно
това е моментът, от който ответникът е в забава, независимо, че се касае за заплащане
на надлимитна дейност, защото извършената от ищеца дейност като вид е включена в
предмета на договора и при липса на други уговорки относно сроковете на плащане,
ответникът дължи заплащане в срока по чл. 45. Доколкото за дейността за м. Май
2017г. се претендира обезщетение по чл. 86 ЗЗД от 01.07.2017г. до30.06.2020г.
включително, определени след изтичане на срока по чл. 45 от договора, то и исковете
са доказани по основание. След проверка чрез общодостъпен интернет продукт,
настоящия съдебен състав намира, че размера на претендираното обезщетение за
забава съвпада с този, претендиран с исковата молба, което сочи на основателност на
иска и по размер.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че решението на Районен съд
Перник следва да бъде потвърдено, тъй като съдът е извършил подробно обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради което при постановяването му
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния
закон.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производства разноски. В настоящия случай, обаче,
такива не са доказани и не се претендират, поради и което не се следват.
Тъй като се касае за търговско дело и цената на иска е над 20 000 лв., по
аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1, предл. 1-во от ГПК, решението подлежи
на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260457/15.04.2021г., постановено по гр. д. №
4144/2020г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т. 1
от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8