№ 81
гр. София , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20201001002308 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 543/09.04.20г., постановено по т.д. № 3441/17г., СГС, ТО, VІ- 22 състав
е осъдил „ЗАД Даллбогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Г. М. Димитров” № 1 да заплати на ЗАД „Алианц България”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княз Ал.
Дондуков” № 59, на основание чл. 411 КЗ, сумата 42773 лв. /четиридесет и две хиляди
седемстотин седемдесет и три лв./, представляваща дължимо от ответника, в качеството му
на застраховател по застраховка „гражданска отговорност” - застрахователна полица №
BG/30/1 16002873834, застрахователно обезщетение за вреди, причинени от ПТП, настъпило
на 31.01.2017г., ведно със законната лихва от 21.12.2017 г. до окончателното плащане, като е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 44125.93 лева; осъдил е „ЗАД
Даллбогг: Живот и здраве“ АД заплати на ЗАД „Алианц България” АД на основание чл.
да
78, ал. 1 ГПК разноски по производството в размер на 4011.18 лева и е осъдил ЗАД „Алианц
България” АД да заплати на „ЗАД Даллбогг: Живот и здраве“ АД на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, разноски по производството в размер на 49.06 лева.
В законноустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от „ЗАД
„Даллбогг: Живот и здраве“, с която се обжалва първоинстанционното решение, в частта, с
която предявения иск е уважен, като неправилно. Твърди, че ищецът не е доказал наличието
1
на противоправно поведение на водача на лекия автомобил и причинната връзка между
поведението му и вредоносния резултат. Неправилно съдът приел и че не е налице
съпричиняване от страна на водача на товарния автомобил, както и че стойността на
запазените части възлиза на 21,5%. Иска се съдът да отмени обжалваното решение,
„алтернативно“- да го отмени частично, с присъждане на разноски.
С писмения си отговор „Алианц България“ АД оспорва въззивната жалба и иска
съдът да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски. ….
САС, ТО, 13 състав, след като обсъди оплакванията в жалбите във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването с оглед изхода
на спора.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим
съдебен акт.
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
В исковата молба на ЗАД „Алианц България” АД се излага, че на 31.01.2017 г., на гл.
път 1-1 /Е-79/ км 8+400, в района на община Видин, е настъпило пътнотранспортно
произшествие, с участието на М. И., като водач на лек автомобил “Рено Лагуна“, с peг. №
*** и влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460, с peг. № ***, собственост на „Пабко
лизинг и търговия - клон България“. ПТП е причинено от водача на лекия автомобил, който
поради движение с несъобразена за пътните условия скорост, губи контрол над автомобила,
навлиза в лентата за насрещно движение, при което нанася вреди на влекача. С полица №
16-0300/176/5000046 между ЗАД „Алианц България“ и „Пабко лизинг и търговия - клон
България“ е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на влекача за
застрахователна сума от 34452 евро. Във връзка с ПТП, застрахованото лице е подало
заявление с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахованото имущество, по
което е образувана преписка по щета № 0300/17/777/500770. Констатираните и оценени от
експерти на дружеството щети са обосновали извод за наличие на „тотална“ щета, поради
което останките на влекача са продадени за 12 100 лева. С преводно нареждане от
11.05.2017 г. е изплатило на застрахованото лице застрахователно обезщетение в общ
размер на 44110.93 лв., който размер е определен, след като от действителната стойност на
увреденото МПС към момента на настъпване на произшествието в размер на 59457,23 лв. е
приспадната стойността, за която са реализирани запазените части. Твърди, че с полица №
BG/30/116002873834, валидна към момента на ПТП, ответното дружество е сключило
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която покрива гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил “Рено Лагуна“. Ответникът е поканен
доброволно да му заплати сумата от 44125.93лв., включваща размера на изплатеното
застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски по обработка на щетата, но
плащане не е извършено. Иска се съдът да осъди ответника да му заплати сумата от
44125.93 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответното дружество „ЗАД Даллбогг: живот и здраве“ АД оспорва предявените
2
искове, като твърди, че не е установено, че процесното ПТП е причинено от застрахованият
при ответника водач. Оспорва ПТП да е настъпило при описания в протокола за ПТП
механизъм; че причинените на застрахованото при ищеца МПС са резултат на процесното
ПТП, както и че е налице „тотална щета“. Поддържа, че действителната стойност на
влекача и запазените части не възлизат на посочената от ищеца стойност, поради което
счита, че заплатеното обезщетение е завишено. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение на застрахованото по застраховка „каско“ лице. При
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача на
застрахованото в ищцовото дружество МПС. Иска съдът да отхвърли исковете, с
присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
САС, ТО, 13 състав намира от фактическа страна следното:
Между страните е безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение
между ЗАД „Алианц България“ и „Пабко лизинг и търговия - клон България“ КЧТ по
имуществена застраховка полица № 16-0300/176/5000046 „Пълно каско - валутна клауза“ на
влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460, с per. № ***, по което във връзка с описаното
в исковата молба ПТП от 31.01.2017 г. застрахователят е заплатил обезщетение на
застрахованото лице на 11.05.2017 г. в размер на 44110.93 лева.
Не се спори и, че „Даллбог: Живот и здраве“ АД е застраховател по застраховка
„гражданска отговорност“ - полица № BG/30/116002873834, на водача на лек автомобил
“Рено Лагуна“, с peг. № ***, валидна към датата на ПТП.
Видно от съставения на 02.09.2017г. от орган на КАТ- ОДП Видин протокол за ПТП
№ 1316918/02.02.2017 г., , на 31.01.2017 г., в 23.15 ч. на гл. път 1-1 I E- 191, км 8+400,
водачът на лек автомобил “Рено Лагуна“, с peг. № *** - М. И., при управление на
превозното средство с несъобразена с пътните условия скорост - мъгла и ляв завой, навлиза
в насрещната пътна лента и се блъска в управлявания от А. А. влекач марка „ДАФ“, модел
„ФТ ХФ 105.460, с peг. № ***. Констатирани са повреди и по двете МПС-та, който по
влекача са: множество деформации по влекача и ремаркето; счупено предно стъкло.
Протоколът е съставен от служителя на КАТ след посещение на място на ПТП.
Във връзка с нанесените от ПТП щети, при ЗАД „Алианц България“ е образувана
преписка по щета № 0300/17/777/500770, по която са описани и оценени уврежданията по
влекача и е дадено заключение, че стойността на ремонта надвишава 70 % от действителната
стойност на превозното средство, поради което и щетата е призната за тотална. Стойността
на запазените части е 12100 лева.
Видно от свидетелство за регистрация на влекача марка „ДАФ“, с peг. № ***,
регистрацията на влекача е прекратена на 02.05.2017 г. поради тотална щета.
По делото е приложено и досъдебно производство № 31/2017 г. по описа на ОД на
МВР-Видин, пр. пр. вх. № 417/2017 г. по описа на ОП-Видин, от което се установява, че с
постановление от 17.07.2017 г. на ОП- Видин наказателното производство за установяване
причините за настъпилото ПТП и смъртта на водача на л.а. „Рено Лагуна” е прекратено
поради липса на осъществен състав на престъпление. Съдържащите се в тази преписка
протоколи за извършен оглед на местопроизшествието и снимков материал са използвани от
вещите лица М. и Й. за изготвяне на приетите по делото заключения по съдебно-
автотехнически експертизи.
Видно от приетото от първоинстанцининят съда, заключение на съдебно-
3
автотехническата експертиза, оспорено от ответната страна, и уточненията, направени от
вещото лице А.М. о.с.з. на 15.05.2019 г., процесното ПТП е настъпило на участък от пътя с
ляв завой, като водачът на л.а. „Рено Лагуна” при висока скорост /108 км/ч/ и хлъзгава
мокра настилка губи контрола върху автомобила, който се завърта обратно на часовниковата
стрелка и с дясна странична част се плъзга в насрещното пътно платно, където се удря челно
с насрещно движещия се с 81 км/ч товарен автомобил „ДАФ”. Поради разликите в масите на
двете МПС-та /1.4 т. за л.а. и 36 т. за т.а./, при удара товарният автомобил избутва назад
лекия автомобил на около 25 м. в дясно и след това се завърта с кабината по часовниковата
стрелка и се установява извън пътното платно, а полуремаркето надлъжно косо на пътното
платно. Според вещото лице М. ударът е бил непредотвратим за водача на т.а. „ДАФ” след
загубването на контрола върху управлението от водача на л.а. „Рено Лагуна” и навлизането
в насрещното пътно платно. Причина за ПТП е именно това внезапно навлизане в платното
за насрещно движение от водача на л.а. „Рено Лагуна”. Съобразявайки описаните
повреди по товарния автомобил и механизма на настъпване на ПТП, вещото лице стига до
извод, че описаните от застрахователя повреди съответстват на механизма на ПТП, като
стойността на ремонта на товарния автомобил по средни пазарни цени е 50104.58 лв. с ДДС,
данни за какъвто ремонт липсват. Вещото лице е уточнило, че стойността на увредените
части по Аутокат са дадени с овехтяване 50 %, а при пазарната стойност са части втора
употреба. Действителната стойност на влекача към датата на ПТП е 53900 лв., съответно
при стойност на ремонта от 50104.58 лв., е налице тотална щета. Стойността на запазените
части е 20 % или 10780 лв., съответно стойността на дължимото обезщетение е 43120 лв., а
при съобразяване със стойността на реализираните запазените части- 41800 лв. При
определянето на процента запазени части, е отчетен факта, че увредените части са предимно
от кабината, а тя представлява 40 % от автомобила.
Видно от приетото от първоинстанционният съд заключение на повторната съдебно-
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Й. Й. и направените уточнения в о.с.з.
на 28.06.2019 г., процесното ПТП е настъпило на 31.01.2017 г., около 23.15 ч., на главен път
1-1, с участници: лек автомобил “Рено Лагуна“, с peг. № ***, движещ се в посока с. Димово
и товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460, с peг. № ***, движещ се в
насрещната лента за движение, с посока „Дунав мост 2”. Причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача на лекия автомобил, който поради движение със скорост около 109-
110 км/ч, която скорост се явява несъобразена с пътните условия - мокър асфалт, ограничена
видимост от мъгла и навлизане в ляв завой, навлиза в лентата за насрещно движение и се
блъска челно с насрещно движещия се със скорост от 81-82 км/ч товарен автомобил. Според
вещото лице, водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, докато водачът на лекия автомобил е имал възможност да
предотврати удара, ако не е навлизал в лентата за насрещно движение. Всички описани от
ЗАД „Алианц България“ увредени части по процесния товарен автомобил могат да бъдат
получени и съответстват на механизма на удара. Стойността за възстановяване на товарния
автомобил, изчислена по цени на алтернативни доставчици към датата на ПТП, е 57940.56
лв., а по средни пазарни цени към същия момент е 62764.68 лв. Действителната средна
пазарна стойност на товарния автомобил „ДАФ” към датата на настъпване на
произшествието е 54858 лв. Стойността на запазените части е 21.5 %, съответно дължимото
обезщетение е в размер на сумата от 43064 лв.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269
ГПК, САС, ТО,13 състав намира от правна страна следното:
4
Обжалваното решение е правилно, като при постановяването му
първоинстанционният съд е изложил мотиви, които настоящата съдебна инстанция изцяло
споделя и към които на основание чл.272 ГПК препраща.
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”- до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За да бъде уважен иска срещу застрахователя на причинителя на вредите е
необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: наличие на валиден договор
за имуществена застраховка, сключен от ищеца с увреденото лице; плащане на
застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор; противоправно поведение на
прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД; причинна връзка между това поведение и
настъпилите вреди, размера на заплатеното обезщетение да съответства на нанесените
вреди, както и валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
сключен между причинителя на вредите и застрахователя, които обективни елементи от
състава по аргумент от чл.154, ал.1 ГПК, следва да се докажат от ищеца. Субективният
елемент от състава - вината, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи
доказателствена тежест за нейното оборване.
Спорните по делото въпроси са за механизмът на ПТП, за наличието на
съпричиняване, както и за размера на изплатеното обезщетение.
За установяване на механизма на процесното ПТП по делото е приложен съставен
от органите на МВР протокол за ПТП и са приети заключенията на две автотехнически
експертизи. Протоколът за ПТП е съставен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието, поради което и се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила по отношение само на удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети
от него, които са релевантни за механизма на ПТП. Видно от приетите от
първоинстанционният съд, заключения на двете автотехническата експертиза, причина за
настъпилото ПТП е поведението на лекия автомобил „Рено Лагуна“, който при висока
скорост, несъобразена с пътните условия- мокър асфалт, ограничена видимост от мъгла и
навлизане в ляв завой, е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което се блъска
челно с насрещно движещият се със скорост от 81-82 км./ч. товарен автомобил, ударът за
който т.а. „ДАФ“ е бил технически непредотвратим. Неоснователен в тази връзка е доводът
на жалбоподателят, че при изготвяне на заключенията по автотехническите експертизи,
вещите лица са „пренебрегнали показанията на водача на влекача“, който установявал, че
към момента на удара мъгла не е имало, а тя е паднала по- късно, който събрани по
досъдебното производство показания на водача на влекача, с оглед установеният в чл.11
ГПК принцип на непосредственост, не могат да бъдат ценени като доказателства в
5
настоящото производство. Следва да се отбележи и че мотивирайки извода си за причината
за настъпилото ПТП, вещите лица са взели предвид не само ограничената видимост от
мъгла, но и всички останали обстоятелства- висока скорост, мокър асфалт, навлизане в ляв
завой, при съвкупната преценка на които са обосновали извода си за причините за
настъпилото ПТП.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателят за липсата на установена пряка
причинна връзка между противоправното поведение на водача на лекия автомобил и
настъпилите вреди, като видно и от двете заключения на автотехническата експертиза,
уврежданията на товарния автомобил напълно съответстват на установения механизъм и са
пряка и непосредствена последица от удара.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателят за съпричиняване на вредоностния
резултат от водача на т.автомобил.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да
се намали, ако увредения е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Съпричиняване е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно и виновно- т.7 на ППВС № 17/63г.
В настоящият случа по делото липсват доказателства водачът на застрахования при
ищеца автомобил да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Както вече бе
изложено по-горе, видно и от двете заключения на вещите лица по автотехническата
експертиза, процесното ПТП е настъпило единствено в резултат на поведението на водача
на лекия автомобил „Рено Лагуна”, изразяващо се в навлизане в насрещното платно на
движение, като ударът за водача на товарния автомобил „ДАФ” е бил технически
непредотвратим, като няма как той да е допринесъл за настъпване на произшествието.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателят за неправилност на решението
относно приетата от първоинстанционният съд стойност на запазените части. Противно на
изложеното от жалбоподателят, при определяне стойността на запазените части, вещото
лице Й. Й. е взело предвид като запазени части и окачването, като е пояснил, че то включва
и всички видове мостове. Твърдението на жалбоподателят, че стойността на запазените
части при тотална щета е винаги 30%, не е подкрепено с каквито и да е било доказателства.
При настъпване на застрахователното събитие, за застрахователя възниква
задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в
размер, определен по чл. 386, ал.2 КЗ- обезщетението е равно на размера на вредата към
деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
6
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, като не е може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието, в случая- сумата от 54 8578лв. /по
отношение на която сума в жалба не са изложени доводи/, от която следва да се приспадне
стойността на запазените части- 12 100лв., при което размерът на застрахователното
обезщетение възлиза на сумата от 42 758лв., към която следва да се прибавят и
претендираните ликвидационни разноски в размер на 15лв. или дължимата сума е общо
42 773лв.
С оглед на изложеното и и настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките на чл.411 КЗ, поради което и ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ следва да
бъде осъдено да заплати на „Алианц България“ АД сумата от 42 773лв.- застрахователно
обезщетение за причинените вреди от настъпилото на 31.01.2017г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 21.12.2017г., до
окончателното й изплащане, до който правилен извод е достигнал и първоинстанционният
съд, чието решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
ПО съдебните разноски: С оглед изхода на спора, ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“
следва да бъде осъдено да заплати на „Алианц България“ АД и направените във въззивното
производство разноски в размер на 2 175,83лв.- заплатено адв. възнаграждение с ДДС.
Воден от изложеното, САС, ТО, 13 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 543/09.04.20г., постановено по т.д. № 3441/17г., СГС,
ТО, VІ- 22 състав е осъдил „ЗАД „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати
на ЗАД „Алианц България” АД, на основание чл. 411 КЗ, сумата 42773 лв. /четиридесет и
две хиляди седемстотин седемдесет и три лева/, представляваща дължимо от ответника, в
качеството му на застраховател по застраховка „гражданска отговорност”- застрахователна
полица № BG/30/1 16002873834, застрахователно обезщетение за вреди, причинени от ПТП,
настъпило на 31.01.2017 г., ведно със законната лихва от 21.12.2017 г. до окончателното
плащане, осъдил е „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на ЗАД „Алианц
България” АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по производството в размер на
4011.18 лева и е осъдил ЗАД „Алианц България” АД да заплати на „ЗАД Даллбогг: Живот и
Здраве“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по производството в размер на 49.06
лева.
В частта, с която предявеният на основание чл.411 КЗ иск е отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 44125.93 лв., решението е влязло в сила, като необжалвано.
7
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Жимот и здраве“, ЕИК: *********, съдебен адрес: гр.
София, бул. „Г.М. Димитров“ №1- адв. В.П., да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД,
ЕИК: *********, съдебен адрес: гр.София, ул. „Юнак“ № 24, ет.2, ап.4- адв. А. Б.,
направените и във въззивното производство разноски в размер на 2 175,83лв.- заплатено
адв. възнаграждение с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8