№ 1018
гр. София, 07.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601185 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
С определение от 24.10.2022г. по ЧНД №4296/2022г., Софийски градски съд,
наказателно отделение, 18–ти състав е оставил без уважение молбата на осъдения И. И. Г. да
бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното
му наказание в размер на 4 /четири/ години лишаване от свобода, определено му по нчд
№3744/2021г. по описа на СпНС с остатък от 1 /една/ година, 6 /шест/ месеца и 10 дни.
Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от осъденият И. Г. чрез защитата
му адв.С.. В нея се посочва, че определението, постановено от СГС е незаконосъобразно,
неправилно и издадено от предубеден съдебен състав, поради което моли то да бъде
отменено и да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване.
Първостепенният съд отказал да уважи молбата неправилно с мотиви, които не се сочат в
закона като такива, които да са основание за отказ от условно предсрочно освобождаване.
Съдът не отговорил защо осъденото лице не отговаря на изискванията на закона, като били
обсъждани детайли от доклада приложен от затворническата администрация, които са
положителни – осъденият работи, награждаван е многократно и няма наказания.
Отрицателното становище на затворническата администрация будело недоумение, тъй като
липсвали мотиви за това. Въпреки данните за ниски стойности от рискове от рецидив, съдът
пречупил през своя призма тези данни, което не отговаряло на действителността. В жалбата
се акцентира на чл.439а ал.3 от НПК, съгласно която размерът на неизтърпяната част от
наказанието не следва да бъде единственото основание за отказ от УПО, а съдът точно това
направил. Неправилно СГС се позовал на незаконни и нелогични факти и приел, че
постигнатото поправяне следва да се „затвърди“, какъвто термин закона не предвижда.
1
Защитата се позовава на Резолюция №76(2) на Комитета на министрите към Съвета на
Европа, както и на Постановление №7/27.06.1975г. на Пленума на ВС, изм. с Постановление
№7/06.07.1987г. Моли да бъде отменено определението на СГС и вместо това да бъде
уважена молбата на И. Г. за условно предсрочно освобождаване, тъй като са налице всички
изискуеми предпоставки, предвидени в закона за това.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с
материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:
С определение от 24.10.2022г. по ЧНД №4296/2022г., Софийски градски съд,
наказателно отделение, 18–ти състав е оставил без уважение молбата на осъдения И. И. Г. да
бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното
му наказание в размер на 4 /четири/ години лишаване от свобода, определено му по нчд
№3744/2021г. по описа на СпНС с остатък от 1 /една/ година, 6 /шест/ месеца и 10 дни.
Най-напред съдът установил, че началото на изтърпяване на наказанието от осъденото
лице Г. е от 06.08.2021г., в Затвора гр.***. Към 24.10.2022г. лишеният от свобода Г. е
изтърпял фактически 2 /две/ години, 1 /един/ месец и 07 дни, от работа – 4 месеца и 13 дни, с
остатък от наказание от 1 /една/ година, 6 /шест/ месеца и 10 дни.
Правилно първостепенният съд установил, че е налице първата предпоставка,
визирана в чл.70 от НК, а именно осъденият Г. да е изтърпял не по-малко от една втора от
наложеното наказание.
Контролната съдебна инстанция споделя направения от първият съд извод, че не е
налице втората предпоставка изискуема от закона – осъденият да е дал доказателства за
своето поправяне. Съдът констатирал, че в общия срок от изтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода е включено и времето на предварителния арест, което е в рамките на
10 месеца и 19 дни, а това е период от време, през който не е извършвана корекционна
дейност с осъденото лице. Това означава, че корекционната дейност с лишения от свобода
обхваща сравнително кратък период от време, съпоставена с общата продължителност на
изтърпяното наказание, както и с размера му.
Първостепенният съд е обърнал внимание, че търпяното наказание „лишаване от
свобода“, не е първото за И. Г., който е с обременено съдебно минало, което води до извод,
че той следва убедително да покаже с поведението си, че се е поправил и е готов за
ресоциализация.
На следващо място, съобразявайки изискванията на закона, първият съд е посочил
обективните данни от изготвените за осъденото лице доклади и е отбелязал, че Г. има
изрядно поведение в мястото за изпълнение на наказанието. Трудоустроен е и изпълнява
стриктно трудовите си задължения, има добри взаимоотношения с лишените от свобода, с
които работи, не инициира конфликтни ситуации, отнася се с уважение към затворническата
администрация, спазва режимните изисквания, което е и очакваното и дължимо поведение в
местата за лишаване от свобода. Посочените данни обаче според въззивната съдебна
2
инстанция, следва да бъдат съпоставени с данните от изготвения доклад за Г. по повод
подадената молба за УПО. В него е отразено, че рискът от рецидив е среден - 60 точки със
следните ясно изразени проблемни зони – начин на живот и обкръжение – общува с
осъждани лица; поема немотивиран риск; склонен към злоупотреба с доверие;
междуличностни проблеми – осъждан по чл.129 от НК; склонен към агресия и враждебност;
умения за мислене – не разпознава проблемите си; импулсивен; склонен да недооценява
факти и обстоятелства.
Независимо, че в хода на изтърпяване на наказанието, оценката на риска от рецидив е
претърпяла известна положителна промяна, то към момента все още е в средните стойности.
Планът на присъдата не е изпълнен в неговата цялост, не е изпълнена и прогресивната
система, което се установява от обстоятелството, че режимът за изтърпяване на наказанието
не е заменен на лек.
Изложените до тук обстоятелства са били подробно обсъдени от първостепенния съд,
който при спазване на разпоредбите на закона е посочил както отрицателните данни, така и
положителните данни, поради което и не може да бъде споделен доводът на защитата, че
съдът е бил предубеден. Произнасянето на съда е въз основа на приложените по делото
доказателства, а те са изготвени от затворническата администрация, която е в пряк контакт с
лишените от свобода лица и има задължение да работи за тяхното поправяне и
превъзпитаване с посочените от закона средства. Не на последно място, въззивната съдебна
инстанция счита, че всички описани обстоятелства следва да бъдат обсъждани в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, с цел достигане до обективни и законосъобразни изводи.
Първостепенният съд преценил в съвкупност всички доказателствени източници,
находящи се в личното досие на осъденото лице, спазвайки разпоредбата на чл.439а от НПК
и е достигнал до извод, че следва да се осигури възможност на администрацията на
пенитенциарното заведение да продължи работата си в насока поправяне на осъденото лице
и постигане на положителен резултат в процеса на превъзпитание.
Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от
законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.
Въззивната съдебна инстанция напълно споделя становището на първия съд и
намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.10.2022г. по ЧНД №4296/2022г., на Софийски
градски съд, наказателно отделение, 18 –ти състав, с което е оставена без уважение молбата
на осъдения И. И. Г. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на
3
неизтърпяната част от наложеното му наказание в размер на 4 /четири/ години лишаване от
свобода, определено му по нчд №3744/2021г. по описа на СпНС с остатък от 1 /една/ година,
6 /шест/ месеца и 10 дни.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4