Определение по дело №634/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на И. А. А. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Ш., срещу Заповед №25-1253-000018/07.03.2025г., издадена от началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково. В жалбата е обективирано особено искане за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на заповедта, с която на И. А. А. на основание чл. 171, т.4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на МПС на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Съдът намира искането за допустимо. Налице е висящо съдебно производство в Административен съд Хасково, образувано по жалба на И. А. А. срещу заповедта, с която му е наложена ПАМ.

Искането е неоснователно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре от съда само при наличието на нови обстоятелства. При тези предпоставки и условия може да се спре и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта (чл. 166, ал. 4 от АПК). Ето защо, в това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява.

Със заповедта чието спиране се иска, издадена от началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, спрямо молителя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на МПС на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Следователно законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта.

В настоящият случай е видно, че административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт. Налице е допуснато по силата на закона предварително изпълнение на акта, което сочи, че законодателят презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато с изрично разпореждане административният орган може да допусне предварително изпълнение на акта, само при наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, в които административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и подробно да я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия, тъй като горните се предполагат по силата на закона. Обратно, целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на правния интерес на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК цели, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл. 166, ал. 2 от АПК/. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ – "изземване на свидетелството за управление на МПС на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП", респ. на обществения интерес, е от голяма значимост, с оглед недопускане да се управляв МПС от водач, който поради отнемането му на всички контролни точки е зягубил правоспособност. В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането изпълнението на заповедта е основателно.

За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда като настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Такива доказателства към жалбата не се представят от молителя, а отделно от това искането за спиране е бланкетно и немотивирано.

Поради липсата на надлежни доказателства, че предварителното изпълнение на заповедта би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която по значимост да е противопоставима на обществения интерес, заради който законодателят е допуснал същото, съдът намира, че искането за спиране изпълнението на Заповед №25-1253-000018/07.03.2025г., издадена от началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. А. А., [ЕГН], от [населено място], за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед №25-1253-000018/07.03.2025г., издадена от началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване пред Върховния административен съд.