№
гр. Варна, 01.10.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на втори септември приз две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15666
по описа на ВРС за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „М.Г." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Георги Венелинов Дочев срещу „Ф.Т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Промишлена зона Планова, Административна сграда Фуудс Трейд, представлявано от управителя Марин Йорданов Гишев, с която е предявен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 318 и сл. от ТЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 400 (четиристотин) лв., представляваща сбор от сумите: 205,30 лв. (двеста и пет лева и тридесет стотинки) - непогасена част от главница по фактура №58701/25.02.2020
г. на обща стойност 2900,00 лв. с ДДС и сумата 194,70 лв. (сто деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки) - непогасена част от главница по фактура №58356/16.02.2020
г. на обща стойност 3706,00 лв. с ДДС, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 04.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№ 1707/2020 г. на РС Горна Оряховица.
В исковата молба ищецът излага следната фактическа обстановка: По силата на сключен неформален Договор за покупко-продажба и доставка на месо и месни продукти, ищецът „М.Г." ООД доставил на ответника „Ф.Т." ЕООД 889,84 кг. сурово месо на обща стойност 7006,00 лв. (седем хиляди и шест лева) с ДДС. За доставеното месо, „М.Г." ООД издало и връчило на „Ф.Т." ЕООД фактура №58701/25.02.2020 г. на стойност 3 105,30
лв. с ДДС и фактура №58356/16.02.2020 г. на стойност 3 900,70
лв. с ДДС. Стоките били предадени и получени от купувача, за което били подписани разписки и приемо-предавателни протоколи. Била съставена товарителница за осъществения транспорт до местоназначението на стоките.
Твърди, че към датата на депозиране на сезиращата искова молба, длъжникът е погасил 2 900,00
лв. по фактура 58701 и 3 706,00
лв. по фактура 58356, като неплатеният остатък по фактура 58701 възлиза на 205,30 лв., а по фактура 58356 е 194,70 лв.
Навежда твърдения, че съгласно чл. 327, ал.1 от Търговския закон, ответното дружество следвало да заплати изцяло задълженията си към „М.Г." ООД при предаване на стоките, които видно от представените документи, са получени от „Ф.Т." ЕООД в периода 16.02.2020 г. - 26.02.2020 г., поради което е настъпила изискуемостта на вземането му за незаплатената сума по фактурите.
За обезпечение на настоящия иск Районен съд Горна Оряховица е издавал на обезпечителна заповед по частно гражданско дело №1707 по описа за 2020 г. На основание издадената обезпечителна заповед било образувано изп. дело №2309 по описа за 2020 г. на ЧСИ Людмил Станев (рег. №895 на КЧСИ), по което бил наложен запор на банковите сметки на длъжника.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва иска по основание и размер, като излага следното:
Не оспорва, че между страните е имало сключен устен договор за доставката на процесните количества стоки. Поръчаната стока – свински ребра била доставена от ищеца на ответника. Част от нея обаче ответникът твърди, че не съответствала на изискуемите изисквания за качество на този продукт, поради което върнал същите на ищеца. Останалото количество приел в складовете си и съответно заплатил с платежни нареждания. Същевременно „Ф.Т." ЕООД заплатило и претендираните с исковата молба суми от общо 400 /четиристотин / лева, представляваща сбор от сумите - 205.30 /двеста и пет лева и 30 стотинки/ лв. - непогасена част от главницата по фактура № 58701/25.02.2020 г. и сумата от 194.70 /сто деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки/ лв. - непогасена част от главница по фактура № 58356/16.02.2020 г.
Счита, че претендираната лихва е недължима поради извършеното плащане.
Ищецът твърди, че след получаване на съобщение от ЧСИ за дължимите суми по фактура № 58701/25.02.2020Г. и фактура № 58356/16.02.2020г. в размер общо на 400 /четиристотин / лева, сумата била преведена на 07.12.2020 г. по сметка на ЧСИ Людмил Станев с преводно нареждане от Първа инвестиционна банка по сметка на „М.Г.“ ООД, ведно със сумата от 64.20 / шестдесет и четири лева и 20 стотинки /, представляваща дължими такси по изп.дело. По този начин ответното дружество твърди, че е изпълнило задълженията си по изпълнителното дело към ищеца, като документите е представил на ЧСИ.
Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 318, ал.1, във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ.
От представената фактура №58701/25.02.2020 г. и стокова разписка към нея от 25.02.2020 г. се установява, че от „М.Г." ООД е доставено на „Ф.Т." ЕООД 150.22 кг. свинско контрафиле вакуумирано кашон, на стойност 976,43 лв. без ДДС и 250.985 кг. Свински врат без кост неоф. вакуумиран кашон на обща стойност 1611,32 лв. без ДДС. Общата стойност по фактурата е в размер на 3105,30 лв. с ДДС. Представена е и товарителница от 26.02.2020 г.
От представената фактура №58256/16.02.2020 г. и стокова разписка към нея от същата дата се установява, че от „М.Г." ООД е доставено на „Ф.Т." ЕООД 201 кг. говежди врат замразен на стойност 1407,00 лв. без ДДС, 153,26 кг. свински врат без кост неоф. вакуумиран кашон на стойност 970,14 лв. без ДДС и 134,375 кг. свинско контрафиле каси на стойност 873,44 лв. без ДДС. Общата стойност по фактурата е в размер на 3900,70 лв. с ДДС. Представена е и товарителница за същите стоки от 17.02.2020 г.
От ответника е представено доказателство за плащане на сумата от 400.00 лв. на
07.12.2020 г. с основание ф. 58356/ф. 58701/ и пояснение имам протокол за върната стока,
преводно нареждане от
06.08.2021 г. за сумата от 812,00 лв., преведени от „Ф.Т." ЕООД
на „М.Г." ООД
с основание разходи по дело „М.Г."
ООД; преводно нареждане от 06.08.2021 г. за сумата от
27,00 лв., преведени от
„Ф.Т." ЕООД на
„М.Г." ООД с основание лихви
върху главница от
400,00 лв., преводно нареждане от 07.12.2020 г. за сумата от
64,20 лв., платени от
„Ф.Т." ЕООД на ЧСИ Людмил Станев, рег.№895,
с основание дело
202089550402309.
Представени са и фактура №97310/14.04.2021 г. Термично обезвреждане на СЖП
до 200 кг. на стойност 24,00 лв.
с ДДС, издадена от „Екирисаж-Варна“ ЕООД
на „Ф.Т." ЕООД,
Потвърдителна бележка №033193/14.04.2021 г. за свински ребра
и нещо, което
не се чете.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал.1 от ТЗ
купувачът е
длъжен да
плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да
я получи, освен ако
е уговорено друго. По
делото не
е спорно, че ищецът е доставил посочените в
исковата молба количества месни продукти, както и че
незаплатени от
цената са
останали общо 400,00 лв. по
двете процесни фактури. Същото безпротиворечиво се установява и от
представените фактури, товарителници и
приемо-предавателни протоколи.
Спорно е, дали незаплатените количества са били
от нужното качество, дали са били
върнати на продавача своевременно.
В тази връзка ответникът прави възражение, че сумата от 400,00 лв. не е заплатена на продавача, тъй като продукти на тази стойност не са отговаряли на качествено на изискванията, тъй като са били развалени и ответното дружество е върнало същите. За тези твърдения на ответника обаче не бяха представени доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 324 от ТЗ купувачът трябва да
прегледа стоката и ако
не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на
изискванията, освен за скрити недостатъци. Доколкото няма приложени каквито и
да било доказателства за
връщане на
част от
стоката още
при доставката, респ. че
е уведомен продавача за
констатирани недостатъци в качеството по-късно, съдът намира, че това възражение на
ответника остана напълно недоказано. Представените от
ответника доказателства, че количества месо от
180,00 кг. са
предадени на
екирисаж по
никакъв начин не съответства на твърденията за връщане на количествата на продавача. Дори да
се приеме, че вместо да ги
върне ги
е унищожил, то представените фактура и
кантарни бележки са за
свински ребра, каквито не
са били доставяни от
ответника, съгласно процесните фактури и за
друга стока, която не
е ясно каква е,
поради нечетливост на документа, т.е.
не се
установи да
са за
процесните стоки.
С оглед
на изложеното съдът
намира, че ищецът успя да докаже, че е доставил процесните количества местни продукти на ответното дружество срещу което
му се дължи
уговореното между страните и посочено във
фактурите заплащане в пълен размер.
Видно от представените доказателства ответникът е заплатил в хода на процеса – 07.12.2020 г. главницата по иска в размер на
400,00 лв., както и лихва в размер на
27,00 лв. От ищеца
се търси само
законната лихва от завеждане на исковото производство до окончателното изплащане на задължението, която
в случая, с оглед на извършеното плащане възлиза на 0,44 лв.
С огледа на изложеното съдът
намира, че ответникът е платил в хода на процеса изцяло исковата претенция, поради което искът на ищеца следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса.
От ищеца
се претендира заплащане и на направените от него разноски, както следва:
40,00 лв.-
държавна такса в производството по ч.гр.д.№
1707/2020 г. на Районен съд – Горна
Оряховица за обезпечение на бъдещ иск;
480,00 лв.
за процесуално представителство ч.гр.д.№ 1707/2020 г. на Районен съд
– Горна
Оряховица;
50,00 лв.
– държавна такса в настоящото производство;
240,00 лв.-
адвокатско възнаграждение за образуване и представителство в изпълнителното производство.
От така
посочените суми относими към настоящото производство са само направените преки разноски пред
съда и във
връзка с образуването и воденето на делата пред
настоящата инстанция и в производството по обезпечаване на иска пред
РС- Горна Оряховица. Представени са доказателства за направени разноски за държавна такса
в размер на
50,00 лв. в настоящото производство и 40,00 лв.
в производството по ч. .гр.д.№
1707/2020 г. на Районен съд – Горна
Оряховица, както и договор за защита и съдействие в производството по ч. .гр.д.№
1707/2020 г. на Районен съд – Горна
Оряховица в размер на 240,00 лв., а не на твърдените 480,00 лв., или
общият размер на дължимите се на ищеца
разноски е 330,00 лв. Тъй
като от ответника са представени доказателства за заплащане на сумата от
812,00 лв. за разноски в настоящото производство то съдът намира, че задължението за заплащане на разноски в настоящото производство е изпълнено от ответника, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Разноските в изпълнителното дело
не са предмет на настоящото производство и подлежат на възстановяване по реда на чл. 45 от ЗЗД, в случай че не са били заплатени.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „М.Г." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Георги Венелинов Дочев срещу ответника „Ф.Т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Промишлена зона Планова, Административна сграда Фуудс Трейд, представлявано от управителя Марин Йорданов Гишев иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 318 и сл. от ТЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 400 (четиристотин) лв., представляваща сбор от сумите: 205,30 лв. (двеста и пет лева и тридесет стотинки) - непогасена част от главница по фактура №58701/25.02.2020 г. на обща стойност 2900,00 лв. с ДДС и сумата 194,70 лв. (сто деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки) - непогасена част от главница по фактура №58356/16.02.2020 г. на обща стойност 3706,00 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 04.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, поради плащане в хода на процеса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: