№ 363
гр. Плевен, 10.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕМИ. ПЛ. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора А. Ф. Б.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600442 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпил частен протест, депозиран от РП-Плевен
срещу Определение №41/05.06.2025г., постановено по ЧНД №77/2025г. по
описа на РС-Никопол, с което съдът е оставил без уважение искането за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо И. И. С.,
ЕГН:********** – обвиняем по ДП пр.пр. №3339/2025г. по описа на РП
Плевен, №ЗМ-49/2025г. на РУ Гулянци, като съдът е взел мярка за
неотклонение „Домашен арест“ спрямо обвиняемия.
В депозирания частен протест се излагат твърдения, че съдът
неправилно е постановил МНО „Домашен арест“, която да се изпълнява в
ДПБ-Ловеч, тъй като по досъдебното производство е назначена съдебно-
психиатрична експертиза, която да установи дали обвиняемият може да носи
наказателна отговорност за деянието. Излагат се твърдения, че мярка за
неотклонение „Домашен арест“ няма как да бъде изпълнена на територията на
ДПБ-Ловеч, тъй като медицинските органи не разполагат с възможност да
задържат лицето там след извършване на освидетелстване спрямо него. В
заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да
постанови нов, с която да уважи искането на РП-Плевен за вземане на МНО
„Задържане под стража“ спрямо обвиняемия И. С..
В съдебно заседание протестът изцяло се поддържа от представителят на
Окръжна прокуратура – Плевен. Сочи се, че от материалите по досъдебното
производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката
съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност
същият да се укрие или да извърши престъпление.
Протестът се оспорва от обвиняемия, както и от неговия защитник.
Прави се искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.
1
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Частният протест е депозиран в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от
НПК срок, поради което същият се явява процесуално допустим и редовен.
Разгледан по същество, частният протест е ОСНОВАТЕЛЕН, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем И. И. С. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че на 26/27.05.2025г. в с. Загражден, обл.
Плевен противозаконно повредил чужда движима вещ – 1бр. катинар, 4бр.
прозорци, 1бр. порцеланова икона, 1бр. дървена икона на иконостас, 1бр.
разпятие, 1бр. колонен климатик на общо стойност около 10 000лв.,
собственост на Великотърновска епархия – престъпление по чл.216, ал.1 от
НК.
Проверяващата инстанция на ОС-Плевен намери, че към настоящия
момент са налице на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в
НПК ред, които позволяват изграждане на обосновано предположение за
евентуална съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираното
деяние, за които е бил привлечен в качеството на обвиняем. Същото се
извежда на база събраните до момента доказателства, в това число разпитите
на свидетелите К.К., Д.М., П.Г., М.Б., С.Ц., Р.К., Е.Б., както и от писмените
доказателствени средства от извършените процесуално-следствени действия,
а именно Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, както
и приобщените писмени доказателства, в това число справка от „УМБАЛ – д-
р Г. Странски“ ЕАД – Плевен, Епикриза по И.З. №15053/2025г. от Първа
Психиатрична клиника, електронна справка за съдимост на обвиняемото лице,
характеристична справка, искане за обявяване за общодържавно издирване на
обвиняемото лице.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, може да се изведе обосновано предположение
относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние.
Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент
разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по
посочените признаци по работната към настоящия момент квалификация. В
този смисъл за момента са налице фактически данни, че прокуратурата има
основание за подозренията си. Същото е достатъчно, предвид характера на
настоящото производство, като не се изисква категоричност и убеденост в
участието на обвиняемия в инкриминираната дейност, а обсоновано
предположение, каквото в случая е налице.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че към настоящия
момент са налице и двете, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК
опасности, а именно от укриване и/или извършване на друго деяние от
обвиняемия.
2
В настоящия случай се касае за деяние, което се отличава с изключително
висока степен на обществена опасност, предвид наличните данни за
механизма и начина на извършването му, а именно чрез разрушаване на вещи,
собственост на православна църква, към която защитата е завишена с оглед
статута й, както и предвид данните за изключително голямото количествено
измерение на предмета на посегателство, а именно вещи, закупени със
средства от дарения на граждани на стойност около 10 000лв.
От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на обвиняемия,
се установява, че същият е осъждан. В този смисъл предходните осъждания
явно не са подействали възпиращо и превъзпитателно на дееца, като това
обстоятелство характеризира обвиняемия като личност със завишена степен
на обществена опасност, склонен към извършване на деяния с предмет
наркотични вещества, като така наложените му наказания очевидно не са
подействали възпиращо и превъзпитателно на обвиняемия.
Освен това, сред кориците на делото са налице данни, че това не е първият
акт на посегателство от страна на обвиняемия, като в протоколите за разпит на
свидетелите са изложени факти, че същият е склонен към агресия и
разрушаване и на други обществени места, в това число спирки на градския
транспорт. Същото се подкрепя и от приложената на досъдебното
производство характеристична справка, в която е посочено, че обвиняемият е
склонен към агресия и към общественоопасни прояви, като същият е опасен
както за себе си, така и за обществото. В този смисъл, настоящият съдебен
състав споделя изложеното в депозирания частен протест, че в този случай
мярка за неотклонение „Домашен арест“ няма как да бъде изпълнена на
територията на ДПБ-Ловеч, тъй като медицинските органи не разполагат с
възможност да задържат лицето там след извършване на освидетелстване
спрямо него. Фактът, че обвиняемият се нуждае от специализирано лечение,
подлежи на анализ и преценка по назначената на досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза, като настаняване на обвиняемия на
задължително лечение би могло да бъде извършено по друг ред, а именно по
реда на Закон за здравето чрез иницииране на съответно съдебно
производство, но същото не би могло да бъде наложено като мярка за
процесуална принуда. Такава би могла да бъде наложена само на адрес, на
който обвиняемият в действителност живее, но не и в рамките на държавно
и/или общинско заведение.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че е налице
реална опасност обвиняемият да осъществи нов акт на посегателство, предвид
данните за личността му, както и да се укрие, за да избегне осъществяване на
наказателна отговорност спрямо него.
В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани в
разпоредбата на чл.57 от НПК, биха се изпълнили в най-голяма степен с
постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Така ще се
осуети възможността обвиняемият да се укрие, като ще се осигури
3
възможност за срочното приключване на досъдебното производство.
Поради гореизложеното, въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Никопол, с което е взета МНО „Домашен арест“ е неправилно и
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, като
вместо него се постанови вземане на МНО „Задържане под стража“.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №41/05.06.2025г., постановено по ЧНД
№77/2025г. по описа на РС-Никопол, с което по отношение на И. И. С.,
ЕГН:********** – обвиняем по ДП пр.пр. №3339/2025г. по описа на РП
Плевен, №ЗМ-49/2025г. на РУ Гулянци, е взета мярка за неотклонение
„Домашен арест“, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо И. И.
С., ЕГН:********** – обвиняем по ДП пр.пр. №3339/2025г. по описа на РП
Плевен, №ЗМ-49/2025г. на РУ Гулянци.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, като същото е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от определението да се изпрати на ОЗ „Охрана-Плевен“ за
сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4