Р Е Ш Е Н И Е
Номер 58 15.07.2019година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение
На трети юли………………… две хиляди и деветнадесета година,
в открито съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТОНЧЕВА
АЛБЕНА ЗЪБОВА – КОЧОВСКА
При секретар ПЕНКА ШИВАЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдията ЗЪБОВА
въззивно гражданско дело № 197 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната жалба на ответника по гражданско дело № 559/2017 година по описа на Окръжен съд С. „Е“ Е. , ЕИК *, подадена против постановеното по същото дело съдебно решение № 21/09.04. 2019 година, в осъдителната му част, касаеща недължимо платени суми, законна лихва за забава върху тях от подаването на исковата молба до изплащането им и съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от обжалваното решение. То се сочи за неправилно и постановено в нарушение на процесуалните и материално правните норми и правила, поради което се моли за неговата отмяна. Иска се ново произнасяне, при което въззивната инстанция да отхвърли заявените претенции. Моли се ако съдът не отмени изцяло решението на първата инстанция като неправилно, отхвърляйки всички претенции, да го отмени частично, за размера на подлежащите на връщане суми за обект с ИТН 4005384(Помпена станция)- над 21334,21лв. и за обект с ИТН 4146008 (Припомпваща станция)- над 1122,71лв., т.к. ищецът не оспорвал дължимостта на цената на предоставената му услуга-пренос по електроразпределителната мрежа, изчислена на ниво средно напрежение, чийто размер е установен по делото. Дирят се съдебно-деловодни разноски за двете инстанции и при отхвърляне на жалбата се оспорва като прекомерно адвокатското възнаграждение, заплатено за защитата на противната страна, ако надвишава минималния според Наредба №1/2004г. размер. Не се ангажират нови доказателства.
В контекста на горното се въвеждат съображения, че изложените в обстоятелствената част от исковата молба факти остават недоказани, а събраните в хода на производството доказателства са тълкувани от съда едностранчиво, поради което няма фактически предпоставки и правно основание за уважаване на заявените претенции.
Страната формулира основните за делото спорни въпроси и излага подробни съображения във връзка с разрешаването им. След като интерпретира безспорно установените по делото факти за присъединява-нето на трите обекта на ищеца със самостоятелно ИТН и приложимото към момента на присъединяването им към ел. разпределителната мрежа материално право, въззивникът оспорва като изцяло неоснователно становището на ищеца, че не дължал такси за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа за обект с ИТН 4005298, защото ползвал електроенергия от подстанция, която не е собственост на ЕР Ю. и поради това била част от електропреносната енергийна система, но не и от електроразпределителната мрежа, а подстанцията била собственост на „ЕСО“АД, което дружество осъществявало поддържането и оперативното й управление. Според въззивника определящото в случая е не това, че горепосоченият обект на ищеца е присъединен чрез собствени съоръжения, функционално принадлежащи и представляващи част от разпределителна-та мрежа, а това, че е присъединен на ниво „средно напрежение“ и, че точката на присъединяване е част от електроразпределителната мрежа, собственост на ЕР Юг. В подкрепа на това разрешение била нормативната уредба, приложима за процесния период, включително тази на Общност-ното европейско право и е цитирана съдебна практика на Съда на европейския съюз. Твърди се, в съответствие с цитирана съдебна практика на националните съдилища,че ищецът не е доказал още кои точно са собствените му кабели, присъединени директно към кабели с високо напрежение от подстанция П. , а в исковата му молба те не били нито индивидуализирани, нито било ясно на какво правно основание ищецът претендира да е техен собственик. Освен това в случая ищецът е заявил собственост на кабел, намиращ се не преди, а след точката на присъединяване, в която ЕР Юг осигурява достъп и пренос до мрежата си. Ищецът не бил доказал също твърдението си, че е присъединен към електропреносна мрежа-високо напрежение, която не се поддържа от ответника, с което да обоснове, че не му дължи начисляваната цена за пренос и достъп. Липсвали и данни за такъв договор. Присъединяването на обекта на ниво средно напрежение(20 киловолта ) било безспорно установен по делото факт. Същевременно оператор на електроразпредели-телната мрежа за Югоизточна България е именно ЕР Юг и то има задължението да осигурява разпределението на постъпилата в разпредели-телната мрежа ел. енергия, независимо от собствеността на съоръженията.
По отношение на останалите два обекта с ИТН 4005384/НН и ИТН 4146008/НН, се застъпва становище, че платените суми, предмет на иска, са дължими и основателно начислени по сметката на ищеца. Обектите били проектирани и пуснати в експлоатация, а също присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника, съобразно действалото към онзи момент законодателство, като са измервани на ниво „ниско напрежение“, т.к. такава била волята на клиента, видна и от договор от 21.11.13г. за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа. Нямало постъпило след сключването на договора искане за промяна на измерването от ниско на средно напрежение. Излагат се доводи и по правото на собственост на ищеца върху елементи от електроразпределителната мрежа и значението му за повдигнатия правен спор.
Въвеждат се оплаквания и за допуснати нарушения на процесуалните правила. Страната е оспорила съдебно- техническата експертиза, на която е основал решението си окръжният съд като непълна, неясна, непочиваща на всички събрани по делото доказателства и счита, че съдът й се е доверил безкритично, без да прецени направените констатации във връзка и съвкупност с останалите данни по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК. Приема също, че противно на визираното в чл.236, ал.2 от ГПК, съдът не е обсъдил някои от направените в отговора на исковата молба и в хода на делото пред първа инстанция възражения и твърдения по фактите, релевантни за спора. Оспорва като необосновани и мотивите на първата инстанция по преценката за размера на присъдената за връщане като недължимо платена в случая сума.
Въззиваем ищец „Т“Е. не е представил писмен отговор на въззивната жалба и не е ангажирал доказателства, а в проведеното пред Апелативен съд Б. открито съдебно заседание чрез процесуален представител-адвокат оспорва горната и моли за потвържда-ване на атакуваното съдебно решение. Дири разноски за делото-адвокатско възнаграждение от 4500 лв..
Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по чл.269 ГПК сочи обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед оплакванията на въззивника за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред Окръжен съд С. по претенция на „Т“Е. , за възстановяване на недължимо платени суми, с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Ищецът се е сочил за енергийно предприятие по смисъла на § 1, т.24 и т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката(ЗЕ), осъществяващо дейност по производство на електрическа и топлинна енергия въз основа на лицензия, издадена му на основание чл.39, ал.1, т.1 от ЗЕ от 21.02.2001 г. В тази връзка то също така закупувало електрическа енергия за производствените си нужди от „Е“ АД и от „Г“ ООД по договори от 25.10.07г. и 16.04.15г.
Дружеството ищец е посочило три свои обекта: „П“ с ИТ№ 4*„П“- с ИТ№4146008 и ТР-22 с ИТ№4005298, находящи се в гр. С., за които твърди, че по фактури в периода от 01.05.16г. до 31.10.17г., ответникът му е начислил суми за услугата „достъп до разпределителната мрежа“ и „пренос“ през същата, които ищецът е заплатил, но счита, че не дължи, т.к. не е ползвал.
По отношение на електроснабдяването на първия обект- „П“ сочи, че се осъществява чрез собствен на ищеца трафопост с напрежение 20/04 кV, захранван от стълб №5 на електропровод извод“Д“, чрез кабел също негова собственост. От трафопоста започвала подземно положена кабелна мрежа с ниско напрежение 04 кV, водеща до помещение „П“- и двата елемента собственост на ищеца. Всички съоръжения след извода от стълб №5 били собствени и стопанисвани от ищеца, извършващ включително текущата им поддръжка и аварийни ремонти.
Идентична била ситуацията с обект „П“, чието присъединяване към системата е осъществено на 20 кV (средно напрежение-СН), чрез два броя трансформатори 630КВА, разпределителна уредба 20/04 кV и кабелна мрежа ниско напрежение(НН)- трите елемента собственост на ищеца, чиято поддръжка и аварийни ремонти е изцяло поета от него.
С оглед на горното и за двата обекта(станции) твърди, че ответникът не бил направил никакви разходи за трансформирането на ел. енергията от средно на ниско напрежение, както за преноса и разпределението й към консуматори на ниско напрежение.
За обект ТР22(трансформатор), явяващ се резервно захранване на дружеството се сочи, че то се осъществява чрез този трансформатор 20/6 кV- собствен на ищеца, подсъединен с кабелна линия 20кV, също собственост на ищеца, от закрита разпределителна уредба(ЗРУ 20кV), собственост на „Е“ЕАД(ЕСО-ЕАД) и представляващ неразделна част от преносната мрежа високо напрежение на последния. Сочи, че трансформирането на високото напрежение(110кV) до средно(20кV) се осъществявало от уредба на ЕСО- Е. и се подавало директно към съоръжение собственост на ищеца, т.е. услугите на ответника за достъп и пренос(разпределение) изобщо не се ползват. Ищецът бил директно присъединен със собствените си съоръжения към електропреносната мрежа.
Като се позовава на чл.88 от ЗЕ, че услугите за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа се предоставят от електроразпределител-ното дружество в случаите, когато мрежата е негова собственост, обаче това не е налице в случая и след направено уточнение в ДИМ, страната е претендирала възстановяване на сумата 2 036,80лв., представляваща общия размер на платените на ответника суми по издадени фактури за пренос по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4005298/ТР-22/ за периода 01.05.2016г. до 31.10.2017г. ; сумата от 61 296,25лв. за пренос по електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение с ИТ№ 4005384/"Помпена станция"/, за периода от 01.05.2016г. до 31.10.2017г., сумата 3 238,66лв. за пренос по електрораз-пределителната мрежа за обект ИТ№ 4146008 /“П“/- за периода от 01.05.2016г. до 31.10.2017г.; сумата 11 183,86 лв., платена за достъп до електроразпределителната мрежа за обект ИТ № 4005298/ТР-22/ за периода 01.05.2016г. до 31.10.2017г., всички суми с общ размер от 77 755,57лв., ведно със законна(мораторна) лихва за забава в размер от 7119,45 лв., считано от датата, следваща всяко плащане по издадената фактура, до 07.12.17г., ведно със законната лихва за забава върху главниците от подаването на исковата молба(08.12.17г.), до окончателното изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът(тук въззивник) -„Е“ Е. П. , е оспорил претенцията изцяло като неоснователна. Твърдял е, че сумите са дължими и основателно събрани за реално доставени услуги. Заявил е наличието на договор №831/21.11.13г.за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, сключен между страните по делото и представляващ предпоставка за регистрирането на ищеца на свободния пазар на ел. енергия. Претендираните от ищеца суми били дължими като цена на услугите достъп, пренос и др.- предмет на посочения договор, чийто доставчик бил ответникът.
Оспорва се твърдението, че ищецът има право на собственост върху кабелните линии, че е пряко присъединен към електропреносната мрежа на „ЕСО“Е. , както и, че услугите „достъп“ и „пренос“ до мрежата се предоставят на ищеца от“ЕСО“Е. или друг мрежов оператор, т.к. тези услуги се предоставят за региона само от ответника и ищецът няма сключен друг договор за същите услуги с друг такъв оператор.
Сочи се, че ищецът е клиент на ответника на ниво средно напрежение (СН), регистриран на свободния пазар с трите си обекта, заявени в исковата молба- двете станции са на ниво НН, а трансформаторът- на ниво СН, обаче не желае да заплаща утвърдените по решение на ДКЕВР цени в пълен размер. Изхождайки от легалната дефиниция за „електроразпределителна мрежа“ и „електропреносна мрежа“ по българското законодателство, защитава тезата, че единствен критерий за разграничаването на двете мрежи е нивото на напрежение, а не собствеността им. Сочи, че този критерий е инкорпориран в нашето право от Общностното на ЕС. Цитира Директива 2003/54/ЕО и Директива 2009/72/ЕО на ЕП и на Съвета от 13.07.09г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и Решение от 22.05.08г. по дело С-439/06 на СЕС. От тази уредба извлича довода, че преносната мрежа се отнася до ел. енергия със свръхвисоко и високо напрежение, а разпределителната мрежа осигурява транспортирането на ел. енергия с високо, средно и ниско напрежение. Т.к. ищецът бил клиент на средно напрежение, то значи бил клиент на електроразпределителна мрежа и дължал начислените му такси.
Относно трите описани от ищеца обекти твърди, че ИТН 4005298 - обект трансформатор (TP 22) е с местонахождение на територията на производствената база на „Т. –С." Е. , представлява вътрешно заводско съоръжение, присъединено на ниво 20кV, което не е собственост на "Е. ЮГ" Е. и не захранва други негови клиенти. Меренето му се извършва на ниво СН.
ИТН 4146008 - обект „П“е с местонахождение: гр. С., кв."Д" до блок № *. Захранва се от ТП"Припомпваща станция" на кабелна линия(КЛ) 20кV"О" (от подстанция "К"), като уредбата СН на трансформаторния пост е собственост на "Е. ЮГ" Е. , но уредба Трафо и Уредба НН е собственост на „Т. –С." Е. и не захранва други клиенти на "Е. ЮГ" ЕАД. Меренето е на ниво НН.
Относно ИТН 4005384 – „П“ с местонахождение Западна индустриална зона на гр. С. се сочи, че се захранва от ТП"Люпилня" на ВЛ 20кV"Д"(от подстанция"Р"), като трансформаторният пост не е собственост на "Е. ЮГ" Е. и не захранва други негови клиенти . Меренето се извършва на ниво НН.
Счита, че горните данни и факта на изпълнението на договорената услуга за процесния период обосновават вземането му за цената й, независимо, че съоръжението, чрез което е присъединен обектът на „Т. –С."Е. към електроразпределителната мрежа не е собственост на "Е. ЮГ" ЕАД.
Съобразявайки доказателствата по делото и приложимото към установената фактическа обстановка материално право, първата инстанция е уважила изцяло претенциите на ищеца за главниците, в заявените от него размери и за законна лихва за забава върху тях, считано от подаването на исковата молба, до окончателното им изплащане, присъждайки и разноски на страните. Претенцията за мораторна лихва е била отхвърлена като неоснователна, но в тази част като необжалвано, решението на Окръжен съд С. е влязло в сила.
Въззивният съд изцяло споделя крайния правен извод на първоинстанционния съд по спора, както и изводите му по фактите и правото, изнесени в мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
С оглед въведените във въззивната жалба оплаквания добавя следното:Предмет на спора, пренесен за разглеждане пред въззивния съд, е основателността на заплащането на цена за услуги „достъп“ до разпределителната мрежа и „пренос“ на електрическа енергия по същата мрежа, по представени фактури, издадени на ищеца от доставчика им(ответникът) в периода 01.05.2016г. - 31.10.2017г. за три обекта в гр. С.. Заявената сума е в общ размер от 77 755, 57 лв.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за неправилно и несъобразено с доказателствата по делото, респективно със съвкупната им преценка, установяване на фактическата обстановка по делото.
Данните по горното сочат, че ищецът, който е лицензирано дружество, регистрирано на свободния енергиен пазар, е сключил за целите на производствената си дейност безсрочен договор за закупуване на ел. енергия с „Е“ АД от 25.10.07г. и от 21.11.13г.безсрочен договор с „Е“Е. (чийто правоприемник понастоящем е ответникът по делото), за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа, за снабдява-нето на три свои обекта в гр. С. по- горе).
Към втория договор има приложение №1, което конкретизира присъединените към ел. разпределителната мрежа обекти на ищеца, както и на какво напрежение те са заявени за присъединяване и отчитане.
Според същото приложение, процесните обекти „П“ и „П“ са заявени като присъединени и отчитани на ниво ниско напрежение, а единствено резервният ТР22 е заявен за присъединен и отчитан на ниво средно напрежение.
Съдебно- техническата експертиза по делото, изслушана пред първа инстанция и представените документи за собственост върху спорните ел.съоръжения установяват, че трите обекта са собственост на ищеца, но негова собственост са още и захранващите ги кабели, монтирани от тях до точката на присъединяването им към външния ел. източник, както и съоръженията, които извършват трансформацията на напрежението от 20кV на 6 кV, нужно за целите на производствената му дейност.
Вещото лице установява още и това, че към подстанция „Р“( с високо напрежение-собственост на „ЕСО“ЕАД), е свързан въздушният електропровод „Д“ на 20кV(СН- собственост на „Е“ЕАД), от стълб №5 на който се захранва на средно напрежение трафопостът, собственост на Т. – С. , чрез въздушен кабел(за него ищецът твърди собственост, а носещият тежест на доказване за обратното и за основателността на плащането ответник не ангажира доказателства и понася отрицателните последици от това), след който напрежението се трансформира до ниско отново чрез съоръжения на ищеца. Границата на собственост между ел. инсталациите на страните по делото е до проходните изолатори СН към трафопоста, към който е свързан въздушния кабел на СН, с който се осъществява достъпа на клиента към разпределителната мрежа на доставчика.
В същност страните не са спорили за осъществяването на услугата достъп до електропреносната мрежа на ответника, касателно обект Помпена станция ИТН 40005384 и обект „П“.
За обект „П“, находящ се в гр. С., ж.к.“Д“, до бл.7, кв.611, УПИ *, пл. №9045, представляващ едноетажна сграда с монолитна стоманобетонна конструкция, захранва-нето се осъществява от ТП“П“ чрез кабелна линия на СН(20кV)-извод „О“ от подстанция „К“. Към трансформатор-ния пост има уредба СН,собственост на ответника, а останалите уредба Трафо и уредба НН са собственост на ищеца. Границата на собственост върху електрическите съоръжения на страните по делото за обект „П“ е при линейния разединител към кабелната линия (средно напрежение), захранващ уредба трафопост на 20 киловолта, собственост на клиента.
Вещото лице установява, че и двата обекта-станции се отчитат като при пренос на ел. енергия ниско напрежение, но средствата за търговско измерване(СТИ) са монтирани в разрез с изискванията на чл.120 ЗЕ( не са разположени до или на границата на имота на клиента), а върху вътрешните съоръжения на клиента и освен това се отчитат на НН, а не на СН, каквото е напрежението в точката на достъп до външно захранване.
По отношение на третия обект – ТР22, влизащ в състава на основното електрическо оборудване на „Т“ Е. и имащ функцията да осигурява резервно захранване в предприятието, когато централата не работи, се сочи, че той осигурява връзка между уредбите Закрита разпределителна уредба(ЗРУ) на 20 кV и Комплексна разпределителна уредба(КРУ)- на 6 кV. Захранва се по кабел от 20 кV от ЗРУ 20 кV. Кабелът е собствен на ищеца, а закритата уредба е била негова, но от м.май 2003г. е прехвърлена на „ЕСО“ЕАД. Т.е. в случая се установява директно свързване на ищеца към уредба на електроснабдя-ващото дружество, а не на ответника. Тук измерването на консумираната ел. енергия се осъществява на ниво СН- 20 кV, като измервателният уред (електромер)за консумираната електрическа енергия е монтиран в ел. командна зала на ищеца, но е собственост на ответника, а токовият измервателен трансформатор и напреженовият измервателен трансформа-тор, се намират в килията на извод ТР22 към ЗРУ 20кV и са собственост на „ЕСО“-ЕАД. Според договора за прехвърлянето на ЗРУ, границата на собственост върху електрическите съоръжения към закритата разпредели-телна уредба са линейните разединители на кабелните изводи от уредбата, към един от които е присъединен и ТР22.
Установените от настоящата инстанция данни са констатирани и от първата инстанция.
По спорния между страните въпрос за приложимото материално право, настоящата инстанция заявява, че съобразява българското законодателство, което определя механизма на формирането на цената на достъпа, преноса и доставката на електрическа енергия в страната, както и наличната съдебна практика в тази връзка.
Цената на ел.енергията на регулирания енергиен пазар в България се определя ежегодно от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(ДКЕВР), съгласно Закона за енергетиката (чл.21),Правила за търговия с ел. енергия и Наредба №1 за регулиране на цените на ел. енергията и се формира от два компонента: цена за снабдяване с ел. енергия и цена за разпределяне на ел. енергия. Това е данъчната основа, върху която се начислява Данък добавена стойност (ДДС).
Вторият компонент на горната цена има два елемента:цена за достъп, т.е. за управление на електроразпределителната мрежа, формирана на база предоставена/заявена от клиента мощност/, която не зависи от консумацията на ел. енергия и цена за пренос на ел. енергия, която е дължима за поддръжка, реконструкция и разширяване на електроразпреде-лителната мрежа.
Предмет на спор в настоящото производство е дължимостта на последните два елементите от цената на ел. енергията- за достъпа и преноса, които се наричат още“мрежови услуги“
Параграф 1,т.7 от ДР на Правилата за търговия с ел. енергия дава легално определение на т.нар. „мрежови услуги“. Те се изразяват в осигуряването на достъп до електропреносната мрежа, в пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, в достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи.
Според чл.29 от горните Правила мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Обаче съгласно ал.4 на същата норма производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и разпределителното предприятие, не дължат цена за пренос през съответната мрежа. Отделно от това и според чл.92 от същите Правила
разходи в мрежата(които се включват в ценообразуването) се определят поотделно за електропреносната мрежа и всяка електроразпределителна мрежа и са зависими от собствеността на мрежата, т.е. се определят в съответствие и с този показател.
Щом това е така, съдът намира за напълно неоснователно възражението на ответника, че мрежовата услуга „пренос“ на ел. енергия следва да се отчита, т.е. да се приема за осъществена и когато касае мрежа, която не е негово притежание като доставчик на услугата, още повече, когато мрежата е собственост на клиента на същата услуга.
След като цената за пренос, дължима на доставчик на услугата се обосновава от сторените разходи и от средствата, необходими за поддръжка, реконструкция и разширяване на електроразпределителната мрежа, която по дефиниция ( вж. чл.88 от ЗЕ) би следвало да е собственост на доставчика, но в случая не е, значи тя не би следвало да е дължима от клиента. Той не дължи цената, защото не получава услугата „пренос“ по мрежа на ответника, уговорена в договора им от 2013г., а по своя.
Недължимостта на този елемент от цената произтича още и от това, че пренесената му ел. енергия е некоректно измерена.
За обектите с ниско напрежение ищецът получава пренос на ел. енергия от мрежа на ответника, но на ниво средно напрежение, което трансформира в необходимото му ниско напрежение и пренася до вътрешните си обекти със собствени устройства и проводи, а нивото на НН се отчита неправомерно от СТИ, монтирани на неправилно място- вътре в имота на ищеца, далеч от точката на присъединяване и то ситуирани върху собствените му инсталации, извършващи трансформацията на напрежението от СН в НН, вместо да са на или близко до границата на собственост на електрическите съоръжения на доставчика и потребителя. За понятието "граница на собственост върху електрическите съоръжения" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ЗЕ вж. Решение № 75 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 864/2012 г., I г. о., ГК.
Няма данни и измерващото средство за ТР22 да е правилно ситуирано- на границата на собствеността между мрежата на доставчика и тази на клиента. За некоректно измерена и несправедливо формирана цена за пренос на ел. енергия до обектите на ищеца, плащане не се дължи.
По отношение на цената за достъп на ТР22 до ел. разпределителна мрежа, този съд приема, че не се дължи, т.к. и тази услуга не е осъществена от ответника. Тя е осъществена от трето лице, с което ищецът има договор от 2007г.
В обобщение на горните разсъждения, се оказва, че договорът от 2013г. не е изпълнен от ответника за процесния по делото период от време, досежно разискваните по- горе услуги, поради което те, макар да са фактурирани, не са реално доставени на клиента. Следователно средствата , дадени от последния като плащане по процесните фактури, са недължими и следва да му бъдат възстановени. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, изразена в Решение № 227 от 11.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1054/2011 г., II т. о., ТК, Определение №622/02.11.18г. по т.д. №936/18г. на ІІ т.о. ТК на ВКС.
Що се отнася до размера на дължимите за връщане суми, те са точно заявените с исковата молба такива, т.к. са потвърдени от констатациите на експерта по приетата от ОС и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза. Последната установява размера, формиран от ответника съответно на нормативно предвидения механизъм за ценообразуване и начисляване на суми за услуги „пренос“ на ниво НН, от който се приспада цената на преноса за ел. енергия на ниво СН за двата обекта(Помпена станция и Припомпваща станция) и се формира недължима разлика от 61 296,25лв. за помпената станция и такава от 3238,66лв. за припомпващата станция.становява се също недължимо начислена цена за пренос на ТР22 в размер на поискания от ищеца от 2036,80лв., както и фактурирана му цена за достъп за този обект от 11 183,87лв. и именно в тези размери е уважена от първата инстанция заявената от ищеца претенция за неоснователно обогатяване, които резултати се споделят и от този съд. Главниците са дължими ведно със законна лихва за забава от датата на подаването на исковата молба(08.12.17г.), до окончателното им изплащане.
Този съд намира за неоснователно и възражението на жалбопода-теля за несъобразяване на Общностното право на ЕС при разрешаването на поставения казус, доколкото цитираната от въззивника Директива има други цели и предмет. Тя е насочена към създаване и управляване на конкурентен, недискриминационен, сигурен, отворен и екологично устойчив пазар на електроенергия до потребителите. Определението на понятията „пренос„ и „разпределение“ е дадено за целите на тази Директива, при изричното отбелязване(чл.10), че тя не разглежда въпроси, свързани със собствеността, а от съдържанието й не е видно и да има отношение към определянето на справедлива за потребителите цена за услугите, осъществявани от мрежовите оператори, какъвто е въпросът, поставен за разрешаване в настоящото производство. В обобщение на горното и поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, решението на Окръжен съд С. следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора и на основание чл.78 от ГПК, ответникът по жалбата(ищец по делото) има право на всички направени в настоящото производство разноски, възлизащи на 4500лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът не споделя възражението на въззивника за прекомерността му, т.к. според Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(чл.7, ал.2, т.4) при защитим имуществен интерес от 77755,57лв., е дължим минимален размер на адвокатско възнаграждение в размер от 2862,67 лв., а уговореният и платен в случая хонорар не надвишава този минимум дори двукратно. Същевременно производството по казуса бележи висока степен на фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Б.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВАсъдебно решение №21/09.04.2019г., постановено по гр.д. №559/2017г. по описа на Окръжен съд С. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Е“ Е. с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „.. Д“ № *, представлявано от Р. Б. , Г. Ч. и К. В. да заплати на „Т“ Е. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С“ № *, представлявано от П. К. , сумата 4500лв.съдебно-деловодни разноски(адвокатски хонорар)за защитата на дружеството в производ-ството по в.гр.д. №197/2019г. по описа на Апелативен съд Б.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: