№ 14
гр. Кюстендил , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в публично заседание на
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20211500500244 по описа за 2021 година
С решение №260164 от 07.04.2021г.постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.
№1204/2020г. е отменена заповед №191/03.06.2020г. на управителя на „************“ ЕООД,
ЕИК**************, с която за нарушения по чл.187, ал.1 т.8 от КТ е наложено наказание
дисциплинарно уволнение и заповед №192/03.06.2020г. на управителя на „************“ ЕООД, с
която на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ – налагане на дисциплинарно уволнение със заповед
№192/03.06.2020г. е прекратено трудовото правоотношение на СТ. К. УЗ., ЕГН **********,
считано от 10.06.2020г., като незаконосъобразни.СТ. К. УЗ., ЕГН ********** е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност –„*************“ в „************“ ЕООД,
„************“ ЕООД, ЕИК ************** е осъдено да заплати на СТ. К. УЗ., ЕГН **********,
сумата ******** лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради незаконното уволнение за периода от 10.06.2020г. до 10.12.2020г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 10.08.2020г. до окончателното погасяване на задължението, искът
е отхвърлен за разликата над уважения размер до претендирания ****** лева.“************“
ЕООД, ЕИК ************** е осъдено да заплати държавна такса в размер на **************
лева по сметка на Районен съд – Дупница, а на У. деловодни разноски в размер на ***** лева.
Съдът е обосновал решението, със съображения за това, че представените по делото два акта
- заповеди съдържат мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение,
спазена е процедурата по чл.193 , ал.1 КТ, както, че не е доказано извършването на нарушенията
по т.1 и т.2 от заповед №191/03.06.2020г. – не са събрани доказателства ищецът да се е поставял в
услуги на „**********“ ООД, да е изпълнявал техни указания, да е получавал пари от
дружеството, да е агитирал работници на „******“ ЕООД да предоставят труда си в полза на
посочени от „**********“ ООД лица, да е предоставял данни относно клиентите на дружеството и
1
цялата служебна информация, с която разполага и която представлява търговска и фирмена тайна,
като е насочвал клиентите да сключват договори не с работодателя му, а с посочени от
„**********“ ООД лица, за нареждане или указание на служители на „**********“ ООД
отправено до ищеца и изпълнено от него, респ. предоставяне на служебна информация,
получаване на парична сума от „**********“ ООД, агитиране на работниците и останалите
действия, описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, за връзка между
действията на „**********“ ООД и на „**************“ ЕООД, като се касае за дружества, които
са собственост и се представляват от различни физически лица.Съдът е посочил, че доколкото
заплата за м.май 2020г. ищецът е получил не от работодателя си, а от „**************“, то това
обстоятелство, не е описано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.Ищецът е
участвал в претърсване, както е посочено в т.3 в посочената заповед, но това не може да бъде
квалифицирано, като нарушение на трудовата дисциплина.Описаните в .4 и т.5 от заповедта
действия – предаване от ищеца на посочените купувачи, на асансьорни компоненти, собствени на
„************ „ ЕООД и съставяне на приемо – предавателни протоколи, без да са му давани
указания за това от страна на работодателя, също не могат да се квалифицират, като нарушения на
трудовата дисциплина, доколкото съгласно заповед от 31.01.2013г. и утвърдена на 01.10.2019г.
длъжностна характеристика, служебните задължения на ищеца включват именно получаване на
заявки за транспортиране на асансьори по обекти, проверка дали заявените асансьори са
произведени, да следи за товарене на стоката, да отговаря за изрядността на документацията,
свързана с получаването и изпращането на стоки и материали, като изпълнението на тези
задължения не е обвързано с даване на указания от работодателя. Съдът е посочил, че не е
нарушение на трудовата дисциплина, факта, че той лично е управлявал камионите, притежание на
фирмата за да закара готовата продукция – такова задължение изрично му е вменено със заповед
от 01.09.2012г., с която му е наредено да изпълнява и задълженията на шофьор лекотоварен
автомобил, липсват доказателства да е предоставил на купувачи на продукция, банкова сметка,
различна от тази на ответното дружество.
В срока за обжалване на решението е подадена въззивна жалба от работодателя
„************“ЕООД, ЕИК **************, с управител И.Г.З. чрез адв.Г.Г. - САК.В жалбата се
твърди произнасяне свръх петитум, при липса на заявено искане за отмяна на заповед
№191/03.06.2021г., извършения доклад е незаконосъбразен.Заявено е, че дисциплинарното
наказание е наложено в срока по чл.194, ал.1 КТ и е доказано по основание от разпита на
свидетелите и останалите приобщени писмени доказателства.Сочат се показания на свид.П.З.Б.,
която е изследвала и проучила случая въз основа на постъпили данни, обяснения на колеги на
служителя, както и на вътрешната документация, от която е видно, че У. е изнасял готова
продукция, без да му е било наредено, очевидно в чужд интерес и във вреда на работодателя,
поставил се в услуга на други, конкурентни търговци и им е предоставил търговски тайни на
работодателя си и се акцентира на факта, че показанията на свидетелката не са опровергани от
други доказателства.Въззивникът се позовава и на съдържащите се в делото писмени
доказателства – подписани и неоспорени от ищеца протоколи, от които е видно, че в периода от
началото на м.май 2020г.до уволнението му, считано от 10.06.2020г., което му е било известно, но
въпреки това след него до датата на която на „********“ ООД са осъществявали фактическа власт
в обекта, а именно до 20.08.2020г. У. е изнасял готова продукция, без за това да е получавал
някакви указания от работодателя си, като ги е предавал на клиент, заедно с документи за
изплащане на цената на банковите сметки на конкурентни дружества ( свид.П.З.Б.).Аргумент в
2
подкрепа на твърдението си, за незаконосъобразност на решението въззивникът извлича и от
факта, че от началото на м.май 2020г. до прекратяване на трудовото правоотношение, той не е
получавал никакви указания от представител на работодателя за изпълнение на сочените
действия.Във връзка с участието на ищеца в действия по претърсване с изземване на 30.05.2020г.,
на които С.У. се е явил, като представител на дружеството се поддържа становището, че той е
трябвало да даде отчет и да докладва на работодателя си относно извършените от него и в негово
присъствие и участие действия, като е можел да стори това чрез представителите на работодателя
си, явили се при него на 02.06.2020г., но не го е сторил.Изложени са оплаквания, във връзка с
отказа на съда да обсъжда обстоятелства , свързани с постъпилата по банковата сметка на У. сума,
с основание „заплата“ от дружество, което не му е работодател, с аргумента, че тези обстоятелства
не са посочени в заповедта. Работодателят поддържа, че това е нямало как да бъде отразено в
заповедта, тъй като е настъпило след издаването и, но плащането от лице, което не е работодател
на „заплата“ по сметката на У., която той не е върнал, а е приел, сочи на единственият извод, че
приема да му се дължи, аргумент в подкрепа на становището, че е осъществил нарушението по т.1
от заповедта – ищецът се е поставил в услуга и фактически е работил за друг работодател, докато е
бил в трудови правоотношения с ответното дружество, и е получил възнаграждение за труда си.В
потвърждение на същия извод се сочи и факта, установяващ се от събраните гласни доказателства
и протоколи, за изнасяна продукция в периода след като С.У. е разбрал за уволнението си, а
именно от 10.06.2020г. до 20.08.2020г., когато работодателят е върнал първоначалното фактическо
положение върху предприятието си – показанията на свид.Ч..Това поведение според изложеното в
жалбата не може да бъде обяснено по друг начин освен, че У. е работил именно за други лица, с
което е компроментирал доверието на работодателя си.Работодателят поддържа, че в конкретната
ситуация нито процедурата е била задействана, нито е имало указания от страна на работодателя,
които У. да е изпълнявал – доказателства, на У. да са били давани указания от работодателя да
изнася готова продукция липсват, следователно той е действал самоволно и не в интерес на
работодателя си, а фактът, че е продължил да действа и след уволнението за периода на
фактическа власт на трето лице – търговец в обекта, показва, че той е действал в негов интерес.
Като обобщение от изложеното е направен извод, че У. е извършил нарушенията, описани
подробно в заповедта за налагане на наказание уволнение, които съставляват тежки нарушения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1 т.4 вр. с чл.187, ал.1 т.8 КТ.Факта на наличие на
нарушение е обоснован с нормата на чл.126 т.7, т.8, .9 КТ, вменяващи на работещият да изпълнява
законните нареждания на работодателя си; да пази грижливо имуществото, което му е поверено
или с което е в досег при изпълнение на възложената работа, да бъде лоялен към работодателя,
като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения,
както и да пази доброто име на предприятието.Работодателят счита, че наложеното наказание е
съразмерно по тежест на дисциплинарното нарушение – нарушенията са извършени с пълното
съзнание, че се касае за имущество на работодателя и с действията си уврежда същия, свидетелите
и протоколите, прието, като писмени доказателства, установяват повторяемост на нарушенията
дори и след прекратяване на трудовото правооотношение, че е получил заплата за тези си
действия, че ищецът не признава нарушенията си и не се разкайва за тях.Изразява разбиране за
обществено недопустимо, лице с подобна характеристика да бъде възстановено на работа и да му
се поверява имущество или да организира и ръководи администрация.Искането в жалбата е
обжалваното решението да бъде обезсилено, евентуално отменено.Заявена е претенция за
заплащане на деловодни разноски за двете инстанции.
3
С жалбата са представени писмени доказателства – обяснения от Н.Н., К.Х., С.В.,
П.Г.,Р.З.,Л.Г.,Л.Б., Й.К., А.Х.,И.П., Р.А.,Г.Р., Д.Л.а,К.В., Й.М.,Р.А.,Р.Н., И.Н., П.М.,Т.М., Г.Г., С.К.,
В.А., Н.Н., К.А., Е.Б., Д.М., И.К., И.К., В.М.,Е.К., В.Л.,Ю.В., В.С. относно извършени плащания
на работници и служители в предприятието, от трети лица – търговци.Сочи се, че след датата на
последното с.з. жалбоподателят се е снабдил с посочените доказателства, като искането се
основава на твърдението за незаконосъобразно извършен доклад.Сочи се, че към момента се
събират и писмени обяснения от лицата.
Препис от жалбата е връчен на ищеца в производството чрез адв.К.Д. на 26.05.2021г.В срок е
подаден писмен отговор от ищеца У., чрез адв.Д..В отговора е изразено становище за
неоснователност на жалбата, респ. за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение.Преповторени са съображенията на съда, относно възможността дисциплинарно
уволнение да се извърши с два акта, съдържащи мотивите на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение – ( решение №277 от 09.10.2012г. на ВКС по гр.д.№1579/2011г., ІІІ г.о,
решение №339 от 19.11.2012г. на ВКС по гр.д.№1688/2011г., ІІІ г.о), като двата акта подлежат на
обсъждане в съвкупност.Като правилен е определен извода, че от доказателствата по делото не се
установява извършването на нарушенията по т.1 и т.2 от заповедта.В производството не се събраха
доказателства ищецът да се е поставил в услуга на дружеството, агитирайки работниците на
„******“ ЕООД да предоставят труда си в полза на посочени от „**********“ ООД лица, да е
предоставял данни относно клиентите на дружеството и цялата служебна информация, с която
разполага и която представлява търговска и фирмена тайна, като е насочвал клиентите да
сключват договори не с работодателя му, а с посочени от „**********а“ ООД лица.Ответникът се
позовава на факта, че по делото не са представени писмени доказателства за такива действия на
ищеца, а от свидетелските показания се установява единствено, че служители на „**********а“
ООД са осъществявали от м.май 2020г. охрана на производствената база на ответното
дружество.Според ответника по жалбата липсват доказателства и за предоставяне от С.У. на
служебна информация, получаване на парична сума от „**********а“ООД, агитиране на
работниците и останалите действия, описани в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание.Ответникът по жалбата споделя, като правилен и законосъобразен и извода, че
описаното в т.3 от заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение не би могло да се
квалифицира, като нарушение на трудовата дисциплина, поради обстоятелството, че действията по
разследване се планират и осъществяват по инициатива на разследващите; тяхна е преценката,
кога да осъществят претърсването, респ. - по какъв начин да се осигури присъствие на
представител на ответното дружество съгласно чл.162, ал.4 НПК.Като се изтъква, че в НПК липсва
законова възможност ищецът да влияе върху решенията на органите на досъдебното производство
и да изиска от тях да го приемат или да не го приемат за надлежен представител на юридическото
лице, в чиито помещения се извършва претърсването.Относно описаните в т.4, 5 и 6 от заповедта
действия на С.У. – изразили се в предавани на посочените купувачи на асансьорни компонентни,
собственост на „************“ ЕООД и съставяне на съответни приемо- предавателни протоколи,
без да са му давани указания за това от страна на работодателя, и като основание за тези действия
се сочат заповед №03/31.01.2013г. на работодателя и утвърдената на 01.10.2009г. длъжностна
характеристика за **********, товаро – разтоварна и спедиторска дейност, служебно задължение
на ищеца да получава заявки за транспортиране на асансьори по обекти; да проверява дали
заявените асансьор са произведени; да следи за товаренето на стоката; да отговаря за изрядността
на документацията, свързана с получаването и изпращането на стоки и материали – така както е
4
приел съда в обжалваното решение.Акцентира се върху обстоятелството, че в заповедта липсва
обвързване на изпълнението на посочените задължения с даване на указания от работодателя,
както е посочил и районният съд.Аргумент в подкрепа на този извод се извлича и от показанията
на свид.Ч., който е описал начина на процедиране в дружеството, според който доставки на готова
продукция до клиентите се организирали от С.У., който давал указания за адреса на доставка и
съставял приемо – предавателни протоколи, както и заповед №01.09.2012г. с която на ищеца
изрично му е наредено да изпълнява и задълженията шофьор лекотоварен автомобил.С отмяната
на незаконосъборазната заповед за наложено наказание дисциплинарно уволнение и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът обосновава извода, за правилност на
решението в частта му,касаеща уважаване на исковете по чл.344, ал.1 т.2 КТ и чл.344, ал.1 т.3 вр. с
чл.225, ал.1 КТ.Ответникът оспорва представените с жалбата писмени доказателства, като
доказателства съставени 1 година след образуване на делото.Искането в отговора е въззивната
жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.Заявена е претенция за заплащане на деловодни разноски за
производството.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу
подлежаща на възизвно обжалване съдебен акт.
Представените с жалбата доказателства, съдът е преценил, като недопустими и не е допуснал.
С оглед на изложените в жалбата доводи съдът намира за нужно да отбележи, че между страните
е съществувало трудово правоотношение, като в следствие на допълнително споразумение С.У. е
заемал длъжността ************* в „|******“ ЕООД, с адрес гр.Д., ул.“***********а“******, със
статут на ръководен служител – за първи път тази длъжност е посочена в допълнително
споразумение №220/03.10.2019г. ( л.39 от д).На л.33 от делото е приложена длъжностна
характеристика, за длъжността **********, товаро – разтоварна и спедиторска дейност, в т ІІ от
която са посочени основни длъжностни задължения: получава заявки за транспортиране на
асансьори по обекти, на база на пристигнали заявки, извършва проверка в склада дали съответните
асансьори са произведени, проверява дали има изменения при производството на заявените
асансьори, участва в комплектоване на асансьора, следи за товаренето на стоката, поддържа
контакт с монтажниците във връзка с товара, който трябва да получат изпълнява и други
конкретно възложени задачи, свързани с дейността на предприятието, няма подпис на работника,
не е оспорена и липсват доводи в жалбата за недопустимост на посоченото доказателство.На л.49
от делото е приложена длъжностна характеристика, за длъжността организатор производство –
има подпис за получаването и, но не е ясно от кого е получена.Със заповед №43/01.09.2012г. на
С.У., на длъжността „**********“ e възложено да изпълнява и задълженията „шофьор
лекотоварен автомобил“, като при нужда управлява МПС собственост на „******** *********“ за
доставка на материални и други консумативи за нуждите на фирма „************“ ЕООД.Със
заповед №03/31.01.2013г. е наредено С.У. , заема длъжност „организатор производство“ да
изпълнява задълженията на „**********, товаро разтоварна и спедиторска дейност“за получава
заявки за транспортиране на асансьори по обекти, на база пристигнали заявки да извършва
проверка в склада дали съответните асансьори са произведени, следи за товаренето на стоката,
отговаря за изрядността на документацията, свързана с получаването и изпращането на стоки и
материали, изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с дейността на
предприятието.
5
Във въззивното производство липсват доводи и твърдения във връзка с преценката на
първоинстанционния съд за настъпило валидно прекратяване на трудово правната връзка въз
основа на представените по делото заповед за прекратяване на трудов договор №192/03.06.2020г.и
заповед №191/03.06.2020г., че в последната от тях са посочени дисциплинарни нарушения, като
основание за наложено със същата дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение.В
заповед №191/03.06.2020г. са посочени следните нарушения: 1. В периода от началото на м.май
2020г. до датата на издаване на заповедта 03.06.2020г., при условия на незаконно установяване на
фактическа власт в територията на предприятието от страна на „**********“ ООД се е поставил в
тяхна услуга, като свой работодател и е изпълнявал техни указания, като се е явявал на работа в
договореното с „************“ ЕООД работно място и работно време, но е предоставял труда си
в полза на посочения от „**********“ ООД лица, като им е предоставял данни относно клиентите
на дружеството и цялата служебна информация, с която разполага, и която представлява търговска
и фирмена тайна, като е насочвал клиентите да сключват договори не с работодателя му,а с
посочени от „**********“ ООД лица и е съдействал за това.В качеството на ************* е
агитирал и давал указания на работници и служители да предоставят труда си в полза на посочени
от „**********“ ООД лица, като включително им е разпространявал неверни данни относно
прекратяване функциите на управителя, представляващ работодател, с което е целял работниците
и служителите да бъдат лоялни към посочени от охранителите лица, които нямат качеството
работодател.В периода от 26.05.2020г. до 02.06.2020г. е приел възнаграждение в размер на *******
лева, изплатено на ръка от служител на „**********“ ООД, за това, че е изпълнявал техни
указания и е работил за посочените от това дружество лица в посочения в т.1 период, е агитирал
работниците и служителите на „************“ ЕООД да приемат възнаграждение в размер на
******* лева, изплатено им на ръка от служител на „**********“ ООД за лоялност към
посоченото дружество и посочени от него лица.На 30.05.2020г. при извършени в сградите на
„************“ ЕООД действия по ДП №128/2019г. по описа на СО – СП, пр. пр.№1456/2019г.,
представляваща претърсване и изземване, се е явил като представител на дружеството, без да бъде
упълномощен за това, в извънработно време и не е докладвал на работодателя си относно
извършените от него и в негово присъствие и участие действия, като е подписал протокол за
извършените действия, екземпляр от който е получил, но не е представил.На 25.06.2020г. е предал
на „***************“ ООД асансьорни компонентни, собственост на „************“ ЕООД, за
което е съставен приемо – предавателен протокол №177 от същата дата, без да са му давани
указания за това от страна на работодателя, на 01.06.2020г.е предал на „*********“ ООД
асансьорни компонентни собственост на „************“ ЕООД, за което е съставен приемо –
предавателен протокол №183 от същата дата, без да са му давани указания за това от страна на
работодателя, на 02.06.2020г. е предал на „*************“ ЕООД асансьорни компонентни
собственост на „************“ ЕООД, за което е съставен приемо – предавателен протокол №184
от същата дата, без да са му давани указания за това от страна на работодателя.В тази заповед е
посочено, че на 26.05.2020г.упълномощен от работодателя адвокат Г.Г. заедно с П.З.Б. са връчили
покана на служителя, с която му е даден седмодневен срок за даване на обяснения, относно
извършени към тази дата нарушения, но същият е отказал да я получи, при което същите са го
поканили устно, за което е изготвен и подписан протокол на същата дата.На 02.06.2020г. тези лица
са се явили на работното място и са осъществили среща със С.У., за да приемат евентуално
изготвени писмени обяснения, но такива той не е представил.Връчили са нова покана с която са
определили 24 часов срок за даване на обяснения относно горепосочените нарушения, извършени
6
към 02.06.2020г. , но същият е отказал да получи втората покана, поканата му била връчена устно,
за което е изготвен и подписан протокол от същата дата.Няма спор по делото за това, в заповед
№192/03.06.2020г. издадена на основание чл.330, ал.2 т.6 КТ е посочено прекратяване на трудовия
договор от работодателя със С.У. без предизвестие на основание чл.190, ал.1 т.4 КТ вр. със
заповед №191 от 03.06.2020г. за дисц. уволнение на основание чл.188 т.3 вр. с чл.187, ал.1 т.8 от
КТ, като е отбелязано, че следва да му се изплатят обезщетения – без да е посочен размер, и е
отразено, че заповедта влиза в сила на датата на връчване.И двете заповеди са подписани от
З..Втората заповед наподобява представена с исковата молба заповед, за която ищецът твърди, че е
узнал от интернет, в която е посочена дата на влизане в сила на заповедта – 04.06.2020г.В
първоинстанционното производство се е разлива процедура по оспорване автентичността на двете
заповеди, приключила със съдебно – графологическа експертиза потвърждаваща подписването им
от управителя З., което е признато от съда и за което липсва оспорване в жалбата.Съществувал е и
спор относно датата на връчване на заповедта на З., като са били допуснати доказателства, които
не са събрани, липсва оспорване на извода на районния съд, че заповедите са връчени и това е
станало в срок съответен на датата на подаване на исковата молба.
По делото са представени протокол от 26.05.2020г. подписан от адв.Г.Г. и П.З.Б., в който е
отразено ,че двете действат по възлагане от управителя на „************“ ЕООД, като на
посочената дата бил посетен Асансьорният завод в гр.Д. и осъществена среща със С.У., с цел да го
уведоми, че срещу него е образувано дисциплинарно производство, както за да му бъде връчена
покана, с която да му бъде предоставен седмодневен срок за да даде обяснения относно следните
извършени от него нарушения в периода от началото на м.май 2020г. до днес, при условията на
незаконно установяване на фактическа власт на територията на предприятието на „**********“
ООД като се е поставил в услуга на „**********“ ООД, като свой работодател и е изпълнявал
техния указания ,като се е явявал на работа в договореното с „************“ ЕООД работно място
и работно време, но е предоставял труда си в полза на посочени от „**********“ ООД лица, които
им е предоставил данни относно клиентите на дружеството и цялата служебна информация с която
разполага, представляваща търговска и фирмена тайна, като е насочвал клиентите да сключват
договори не с работодателя му, а с посочени от „**********“ ООД лица и е съдействал за това.В
качеството си на ************* е агитирал и давал указания на работниците и служителите да
предоставят труда си в полза на посочени от „**********“ ООД лица, като включително им е
разпространявал неверни данни относно прекратяване на функциите на управителя,
представляващ работодателя, с което е целял работниците и служителите да бъдат лоялни към
посочени от охранителите лица, които нямат качество на работодател.В протокола е отразено, че
С.К. е отказал да получи поканата.Протоколът е подписан от Г.Г. адвокат и П. З..В протокол от
02.06.2020г. адв.Г.Г. и П. З. – са удостоверили предприети действия и осъществена среща със С.У.
по повод връчване на покана по възлагане от управителя на „************“ ЕООД за
предоставяне в 24 часов срок на обяснения относно нарушения, извършени към 02.06.2020г., както
следва: в периода от началото на м.ма 2020г. до днес, при условията на незаконно установена
фактическа власт от „**********“ ООД в територията на предприятието „се е поставил в услуга на
„**********“ ООД, като свой работодател и е изпълнявал техния указания ,като се е явявал на
работа в договореното с „************“ ЕООД работно място и работно време, но е предоставял
труда си в полза на посочени от „**********“ ООД лица, които им е предоставил данни относно
клиентите на дружеството и цялата служебна информация с която разполага, представляваща
търговска и фирмена тайна, като е насочвал клиентите да сключват договори не с работодателя му,
7
а с посочени от „**********“ ООД лица и е съдействал за това.В качеството си на *************
е агитирал и давал указания на работниците и служителите да предоставят труда си в полза на
посочени от „**********“ ООД лица, като включително им е разпространявал неверни данни
относно прекратяване на функциите на управителя, представляващ работодателя, с което е целял
работниците и служителите да бъдат лоялни към посочени от охранителите лица, които нямат
качество на работодател.За периода от 26.05.2020г. до 02.06.2020г. е приел възнаграждение в
размер на ******* лева, изплатено на ръка от служител на „**********“ ООД, за това, че е
изпълнявал техни указания и е работил за посочени от това дружество лица в посочения в т.1
период: е агитирал работниците и служителите на „************“ ЕООД да приемат
възнаграждение в размер на ******* лева, изплатено им на ръка от служител на „**********“
ООД за лоялност към посоченото дружество и посочените лица.За това, че при извършени на
30.05.2020г. в сградите на „************“ ЕООД действия по претърсване по ДП №128/29019г. по
описа на СО – СП пр.№1456/2019г. , се е явил като представител на дружеството без да бъде
упълномощен за това, в извънработно време и не е докладвал на работодателя си относно
извършени от него и в негово присъствие и участие действия, като е подписал протокол за
извършени действия, екземпляр от който е получил, но не е представил .За това, че на 26.05.2020г.
е предал на „********“ ООД асансьорни компонентни собственост на „************“ ЕООД, за
което е съставен приемо – предавателен протокол №177 от същата дата, без да са давани указания
за това от страна на работодателя, на 01.06.2020г. е предал на „*********“ ООД асансьорни
компоненти, собствени на „************“ ЕООД, за което е съставен приемо – предавателен
протокол №183 от същата дата, без да са му давани указания за това от страна на работодателя, на
02.06.2020г. е предал на „*************“ ЕООД асансьорни компоненти собственост на
„************“ ЕООД, за което е съставен приемо- предавателен протокол №184 от същата дата,
без да са давани указания за това от страна на работодателя.Отразено е, че У. е отказал да получи
поканата.Протоколът е подписан от адв.Г. и П. З..
В исковата молба ищецът е оспорвал заповедта за уволнение – като немотивирана, липса на
разграничение кое от двете визирани в чл.190, ал.1 т.4 КТ нарушения се има предвид, при
издаването и са нарушени императивни правила за упражняване на дисциплинарна власт от страна
на работодателя, принципа за справедливост при определяне и налагане на наказанието, нарушена
е разпоредбата на чл.193 КТ І никой не е искал обяснения за нарушение на трудовата дисциплина,
не е спазено и изискването на чл.195, ал.1 КТ в заповедта не е описано конкретно нарушение на
трудовата дисциплина – какво точно не е изпълнил от произтичащите задължения по трудово
правоотношение.
В първоинстанционното решение съдът е анализирал представените доказателства – заповеди за
налагане на дисциплинарно наказание и относно спазване на процедурата по чл.193 КТ, въз основа
на тях е направен извод, че наказанието е наложено при съобразяване изискванията на закона
относно съдържанието на заповедта и при спазване на изискването за искане и предоставяне на
обяснения от нарушителя във връзка с нарушението.Съдът е обсъдил обстоятелствено
осъществяването на всяко едно от описаните нарушения и е мотивирал извод, че описаните
действия или не са осъществени или ако са осъществени то те не представляват дисциплинарно
нарушение.
Във връзка с твърденията в жалбата няма спор и се установява, от представени приемо –
предавателни протоколи №177, че на 26.05.2020г. У. е подписа приемо – предавателен протокол ,
8
според който като представител на Ф.“********“ предал на Ф“***************“ ООД посочени в
протокола изделия, възли и детайли – посочен е шофьор на автомобила, приемо – предавателен
протокол №184 от 02.06.2020г. , подписан от У. за предадени възли, детайли и други изделия с
посочен шофьор Е.С., че на 03.06.2020г.е подписан приемо предавателен протокол за предадени
изделия, детйли и възли, извозени с превозно средство с посочен шофьор, като предаването е
станало в К., приемо предавателен протокол №186 от 03.06.2020г. подписан в гр.Б. от У. за
осъществено предаване на възли, детайли и асансьорни компоненти, с посочен шофьор, приемо –
предавателен протокол от 03.06.2020г. подписан от У. за предадени асансьорни компонентни
съгласно приложена спецификация, в гр.С., подписан и от шофьор, приемо – предавателен
протокол №188 от 04.06.2020г. подписан от У. за предадени асансьорни компонентни в гр.С.,
подписан и от шофьор , приемо – предавателен протокол №189 от 08.06.2020г. подписан от У. за
предадени асансьорни компоненти, с шофьор Е.С., приемо – предавателен протокол №190 от
08.06.2020г. в гр.К. за предадени асансьорни компонентни подписан и от шофьор .Всички
протоколи са подписани от У., като представител на Ф.“********“ т.е не е посочено пълното
наименование на дружеството.
По реда на чл.176 ГПК ищецът потвърждава познанство с лице с имена Д.С., като охранител на
фирма, която заявила, че по повод претенции на друг се поставя охрана, и още една, която е от
2019г., за да знаят какво влиза и какво излиза, като материална продукция.Отрича да е получил от
същото лице сума в размер на ****** лева.Заявява, че през м.юни от „**************“ ЕООД са
получили плащания всички които са били на работа през м.май, както, че през м.март И. З. два
пъти му бил казал, че вече не е собственик на фирмата.Описва начина на процедиране при
получаване на заявка за асансьор, описва събитията във връзка с извършено на 30.05.2020г. в
завода претърсване – отиването му сутринта в завода, за да подготви необходимите документи за
експедиция, на излизане видял много хора, какво и свой познат Б.К., който заявил, бивш служител
на Софийския завод, който заявил, че чака счетоводител, след което З. си тръгнал.Около 14.00ч.
му се обидал за да отиде в завода, където му се представили служители на специализирана
прокуратура, полицаи , представители на общината и две поемни лица.Извикали ключар1,
написали протокол и ключарят отворил вратите.Обяснили му, че подписва протокола, като
служител, взели папки, които са им необходими и си тръгнали.Екземпляр от съставения протокол
не му бил предоставен.Телефонът на работодателя бил изключен.През този период той
многократно се опитвал да се свърже с него, от края на март 2020г., но не се е свързвал и не се е
виждал с него.
Свидетелят Ч. – бивш служител в дружеството заявява, че напуснал поради неплатени заплати,
заедно с У. подали заявление в един и същ ден, според него от май У. не е получавал заплата.Той
работил като шофьор, С.У. разпределят задачите, шофьорите попълват пътни листове.Заявява, че
заводът „**********“ работел до 22.08.2020г., за м.5,6 и 7 на 2020 не е получавал заплати.До
22.08.2020г. бил на работа и У., не знае за проблеми с изнасяне на готова продукция.Отрича да е
получавал сума от ******* лева от охраната, не знае да е бил ограничаван достъпа до сградата,
имало някакво момче, което стояло там от 2007г., мисли, че от м.май 2020г. е започнала охрана от
„**********“.
Свидетелката Н.А. заявява, че била на работа в „************ ЕООД до 29.05.2020г., когато се
върнала на работа, през останалото време не били допускани до работа.Тя казва, че от м.май 2020г.
заводът е бил охраняван от “ **********“, както, че освен от „************“ ООД не е
9
получавала заплата от друга фирма в това число от „**************“ ЕООД, както, че през
периода през който не е допускана до работа – получавала заплатата си, за изпълняваната длъжнст
„******“, плащанията ставали по банков път.
Свидетелката П. З. е представена, като изпълняваща длъжността „*********г“ в
„************“ от началото на м.юни 2020г, както ,че не е получавала заплата от друг освен от
„********“ ООД.Разказва за посещение във връзка с указания на управителя ,относно
притеснителна информация за С.У., като фабриката била превзета към този момент от
„**********“ ООД – 26.05.2020г., поискали среща с У. за да му бъде връчена покана за даване на
обяснения в 7 – дневен срок защо изпълнява заповеди, защо се е предложил да работи по заповеди
на друга фирма, срещу истинския си работодател , а именно на фирмата „**********“.Заявява, че
У. агитирал служители и работници, които са във фабриката че трябва да изпълняват указанията на
новия работодател, че С. З. няма нищо общо с фирмата.Връчване на покана не е било възможно
защото У. се държал доста грубо с тях, разговорът станала пред погледа на работници, адв.Г. се
обадила на 112 за помощ, дошла полиция, доколкото видяла униформата не били от Пътна
полиция.На 02.06.2020г. отново отишли с адв.Г. за да получат обяснения от С.У., както и за да му
бъде връчена втора покана за обяснения, като през това време се били случили и нови неща.На
30.05.2020г. на територията на фабриката било извършено претърсване от Специализирана
прокуратура, никой от представителите на управителя не бил извикан, присъствал У., поискали да
им предостави протокола, както и да даде обяснения за получена за времето от между двете
посещения сума по ******* лева от всеки един от служителите, включително и от С.У., за което са
били подписани РКО.При този опит отново имало обиди и никакви обяснения.Заявява, че от
началото на м.май 2020г. У. е изнасял готова продукция и материали, до 02.06.2020г., без да е
упълномощен от никой.Лично У. управлявал камионите, които са притежание на фирмата, за да
закара тази стока на фирмите, след което посочил други банкови сметки на някои от получителите
на стоката за плащане на цената, като вместо „************“ ЕООД е посочен „********
*********“ и „******** *******“.Когато отишла на 02.06.2020г. за да се представи на
служителите, повечето от тях били държани далеч, затворени на местата, където работят, тези
които я познавали казали, че подкрепят шефа си, но изпитват страх да го обявят публично.Не е
могла да остане на работното си място, заедно с Г. били изтласкани от територията на фабриката,
извън портала.Според нея не била допусната от охраната, С.У. решавал кой да пуска или не, кой е
близък и подкрепя З., а останалите които не изразяват подкрепата си гласно не били
допускани.Заповедите за съответно производство на продукти, товарене на материали и готова
продукция, местоназначението на готовата продукция били давани от С.У., при липса на шофьор
той сам карал стоката.Заявява, че през този период реално дейност не е осъществявана, тъй като
не е имало технолози и кой да пуска заповедите за технология на производство.От клиенти се била
снабдила с въпросните проформи, а останалите и впечатления са от други служители.Лично от И.
З. била разбрала, че през този период е имало опит за отнемане на бизнеса му, които са се
осъществявали по това време до 20.08.2020г.През м.май, юни и юли 2020г. З. не е бил в България,
тя не е била допускана във фирмата.За тези ******* лева била чула от служители, които се
страхували да свидетелстват.Знае, че на 12.06.2020г. всички служители са били освободени от
работа за да си вземат от банката IBAN, получили плащания с основание заплата от друга
фирма.Знае от З., че лицето което е искало да придобие дружеството се казва Л.П., която видно от
справка от ТР е собственик на “ *************“ ЕООД.Дружество с име „**********“ пък според
приложена справка от ТР е със съдружници и представители различни от П.Б. е дъщеря на
10
управителя на „************“ ЕООД.
По делото е представена разпечатка - месечно извлечение по разплащателна сметка към
30.06.2020г., видно от което на 09.06.2020г. ищецът е получил от „**************“ ЕООД
заплата за м.май 2020г. по анекси 13 към дог. – сума ******** лева.
Няма спор по делото относно размера на полученото брутно трудово възнаграждение за
пълен отработен месец преди уволнението, както, за това, че не се установява да е регистриран
друг трудов договор на ищеца за период от 6 месеца след прекратяване на трудово правната
връзка.
При тези обстоятелства както първоинстанционният съд, така и въззивният съд приема, че
ответникът работодател не се е справил с доказателствената тежест, за да убеди съда, че всяко
едно от описаните в заповед №191 нарушения е осъществено от лицето С.У., както, че
осъществените действия, представляват дисциплинарни нарушения. Съдът споделя и извода, за
неоснователност на доводите в исковата молба за нарушение в процедурата по чл.193, ал.1
КТ.Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо Изготвено е от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема.
(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на
ВКС.).Постановено е решение - при наличие на изискванията, при които делото може да се реши
по същество - по надлежно предявени искове, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128
ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с
търсената с исковата молба защита – решението е допустимо.
Както бе посочено, по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата
.Според чл.186 КТ - виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата
дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания
независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако
такава отговорност се предвижда.Злоупотребата с доверието на работодателя и разпространение
на поверителни сведения за него е определено, като дисциплинарно нарушение в нормата на
чл.187 ал.1 т.8 от КТ и като основание за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание
съгласно чл.190, ал.1 т.4 от КТ. В тежест на работодателя който е наложил такова наказание е да
докаже като проведе пълно и главно доказване, че посоченото лице е осъществило посочените в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание действия респ. не е осъществило дължими
действия, като това поведение е довело до накърняване съществуващата доверителна връзка
между работодателя и служителя,умишлено нарушение на трудовите задължения. Изразява се в
използване оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за
работника/служителя или за другиго – Решение № 232 от 02.05.1995 г. по гр.д. № 1209/94 г. III.о.,
Решение № 364/2007 г. по гр.д. № 1345/2004 г. III г.о. ВКС, Решение № 516/28.06.2010 г. по гр.д.
№ 94/2009 г. III г.о. ВКС. Приема се, че за да е налице съставът на чл. 190, ал. 1,т. 4, предл. второ
КТ “разпространяване на поверителни за работодателя сведения”, сведенията трябва да са обявени
за такива по съответния ред – с нормативен акт, с административен акт, с договора между
11
страните, от работодателя –решение № 1892 по гр.д. № 800/99 г. III г.о. ВКС. Без значение е дали
сведенията са станали известни на работника или служителя служебно или извънслужебно.
Нарушението е умишлено, но е възможно да се извърши и при небрежност, ако работникът/
служителят не е знаел, но е бил длъжен и е могъл да знае, че сведенията са поверителни –
например, ако са нормативно установени.Според чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Както е посочено в
решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК, съдържанието на
задълженията на работника по трудовото правоотношение се уреждат в трудовия договор чрез
посочване на естеството на неговата работа. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ работодателят трябва
да изготви и връчи на работника длъжностна характеристика, в която да посочи по-подробно
задълженията му. Това се отнася и до допълнително определени от работодателя задължения.В
тежест на ответника – работодател по предявения иск е да докаже, какви са трудовите задължения
на работника и служителя респ. запознаване на служителя с всички, изходящи от работодателят
актове, визиращи трудовите му задължения както и допуснатото бездействие във връзка с
осъществяване на дължими действия, действия във връзка или по повод изпълнение на трудовите
задължения, представляващи израз на злоупотреба с доверие и разпространяване на поверителна
информация.Следва да бъде доказано, че заповедта изхожда от легитимиран орган – работодателя
или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен
със закон.При наведени от ищеца доводи работодателят следва да докаже, изпълнение на
процедурата по чл.193, ал.1 КТ. Според установената напоследък съдебна практика разпоредбата
на чл. 193, ал. 1 КТ е императивна, но съдът не следи служебно за спазването и, без да има
оплакване от уволнения работник или служител -решение № 177 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 193/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 169 от 21.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5769/2013 г., IV г.
о., ГК ,Решение № 135 от 8.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3135/2020 г., IV г. о., ГК и цитираните в
последното решения на ВКС.Наказанието, наложено без да са поискани обяснения, е незаконно.
Обясненията трябва да са дадени пред субекта на дисциплинарна власт, а не пред друг орган.
Допустимо е обаче поискването на обяснения да бъде извършено от упълномощен от работодателя
служител (обикновено това е прекият ръководител, като не е необходимо формално
упълномощаване – Решение 322/05.05.2010 г. по гр.д. № 301/2009 г. III г.о. ВКС, Решение № 739
от 30.12.2010 г. по гр.д. № 1947/2009 г. III г.о. ВКС, Решение № 566/13.10.2010 г. по гр.д. №
1032/2009 г. III г.о. ВКС.).Обясненията трябва да са дадени по повод решаване на въпроса за
дисциплинарното наказание, а не в друго производство – ревизионно, дознание, пред полиция и
т.н. Няма изискване за откриване процедура на дисциплинарно производство с уведомяване на
работника или служителя, че предстои дисциплинарното му наказване. Разпоредбата на чл. 193, ал.
1 КТ не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма
на поканата на работодателя за даване на обясненияакто, че е спазена процедурата по чл.193, ал.1
КТ. Приема се, че както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено
по разбираем за работника начин /виж решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС, решение № 182/07.10.2015 г. по гр. дело № 1284/2015 г. на III-то гр. отд. на ВКС и
др./.Утвърдено е и разбирането, че законовото изискване за изискване на обяснения от работника
във връзка с нарушението не е спазено тогава когато, е предоставен срок за даване на обяснения,
12
който според обстоятелствата на самото нарушение не е достатъчен за да бъде направена проверка
ако се налага и пр.
При налагане на дисциплинарно наказание във всички случаи се преценява извършеното
нарушение съобразно изискванията на чл.189 ал.1 от КТ. Определящи за преценката на
съразмерността на наказанието освен характера на нарушението са последиците от конкретното
неизпълнение на трудовите задължения и поведението на работника. Преценката за тежестта на
извършеното нарушение следва да се основава на всички относими обстоятелства като значимост
и тежест на неизпълненото задължение по трудовото правоотношение, настъпили неблагоприятни
последици за работодателя или трети лица, обстоятелства, при които е извършено нарушението,
субективното отношение на извършителя, цялостното му поведение при полагането на труд (в този
смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Определение №104/27.01.2012 г. по гр. дело
№1108/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС и постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение
№305/01.06.2010 г. по гр. дело №620/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС).
В първоинстанционното производство ищецът е оспорил редовността на процедурата по изискване
на обяснения като е заявил, че обяснения не са му искани, оспорил е съответствието на издадената
заповед изискванията по чл.195, ал.1 КТ, по тези въпроси преценката на районния съд е
положителна и липсва изложение в отговора на жалбата или в хода на съдебното дирене от ищеца,
поради което следва да се приеме, че липсва спор по тези въпроси респ. по обосноваността на
извода, че заповедта отговаря на изискването по чл.195, ал.1 КТ и спазена процедура по чл.193,
ал.1 КТ.Все пак ако с оглед разпоредбата на чл.263, ал.1 ГПК според която за отговора на
въззивната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 - т.е липсва
изискване в отговора да се посочват пороци на обжалваното решение, се приеме, че при искане за
потвърждаване на обжалваното решение подлежат на преценка всички наведени в
първоинстанционното производство доводи за незаконосъобразност на заповедта за уволнение в
частност оплакванията за спазване изискванията на чл.193 и чл.195, ал.1 КТ следва да се отбележи
извършвайки тава проверка съдът намира, че е издадена заповед, която притежава
законоустановеното минимално съдържание – посочен е нарушителят, описани нарушенията,
време на извършване в какво се изразяват те, конкретизирани са като период от време,място и
начин, законният текст въз основа на който се налага – това изискване е изпълнено с оглед
съдържанието на заповед №191/03.06.2020г. в която освен описание на нарушенията( виж по-
горе) е посочен законовия текст на чл.198, ал.1 т.8 КТ и двете съдържащи се в този законов текст
хипотези.Следва да се отбележи, че въззивният съд споделя изразеното от районния съд разбиране,
което съответства на изразеното в решение №277 от 09.10.2012г. на ВКС по гр.д.№1579/2011г. ІІІ
г.о, решение №339 от 19.11.2012г. по гр.д.№1688/2011г. ІІІ г.о, че дисциплинарното уволнение
може да се извърши с два акта – заповед за налагане на наказанието и заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, когато реквизитите на двата акта в тяхната съвкупност, съдържат
мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение.Доколкото има някаква
непълнота в заповедта то тя касае непосочването имена на клиенти, насочени към сключване на
договори с „**********“ ООД вместо с работодателя, за което по делото не са и представени
доказателства и неточност относно посочената заемана от ищеца длъжност, като вместо
"*************" е посочено“*************“. Що се отнася до процедурата по изискване на
обяснения, доколкото не се оспорва факта, че към 02.06.2021г. П.З.Б. е изпълнявала длъжност
13
„*********г“ в „************“ ЕООд, като в заповед №191 работодателят се е позовал изрично
на поискани чрез нея и адв.Г. писмени обяснения от ответника, и се установи, от показанията на
същата свидетелка, че на 02.06.2020г. заедно с адв.Г. е посетила територията на фабриката за да се
връчи на У. покана за даване на обяснения за нарушенията, при което били нагрубени и било
отказано получаване на поканата, съдът приема, че е налице спазена процедура по искане на
обяснения – на първо място с оглед подписаната заповед за уволнение следва, че работодателят
потвърждава действията на „*********г“ – служител с ръководни функции, чрез който е поискал
обяснения от работника т.е обясненията са поискани от упълномощен от работодателя служител с
ръководни функции, а от показанията на свидетелката се установи, че ищецът е отказал
получаване на покана за даване на обяснения, хипотеза, в която според чл.193, ал.3 КТ не
настъпва предвидената в чл.193, ал.2 КТ правна последица.
Издадената заповед за дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради това, че от
работодателя не бяха установени всички обстоятелства във връзка с които осъществяването на
описаните в заповедта действия да бъдат определени, като злоупотреба с доверието на
работодателя и или разпространяване на поверителни сведения за работодателя.
С оглед твърденията на ответника в производството следва, че поведението на ищеца се
санкционира на фона на създадена извънредна ситуация, дължаща се на „завладяване от трети
лица на дружеството“. При това положение остава неясно по делото какъв е бил отговорът на
управителят на дружеството във връзка с така създалата се ситуация – какви напътствия и
заповеди той е отправил до наетите работници и служители.При липса на яснота относно
указанията на работодателя до работниците в частност до ищеца, като ************* и от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод относно действия бездействия,
които да бъдат определени, като злоупотреба с доверието на работодателя.
По делото е установено, че в определен момент преди издаване на процесната заповед в началото
на м.май , посоченият в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и протокол за
даване на обяснения -трети за спора субект „********“ ООД е осъществявал охрана на
предприятието, а преди това охрана е осъществявана от друг субект.Има данни, че
представителите на същото дружество не са допускали определени работници в предприятието,
което обаче е свързано с действия на представителите на посочения правен субект и съответните
недопускани до работа работници и служители, а не с действия на ищеца У. – липсват
доказателства, че именно той е препятствал достъпа на други работници и служители, да е
получавал някакви парични средства от посочения трети за спора правен субект, да е предоставял
данни относно клиенти на дружеството на представителите на този правен субект, както и цялата
служебна информация, с която разполага и представлява служебна и фирмена тайна, да е насочвал
клиенти за сключване на договори с този правен субект, да е наставлявал работници да
предоставят труда си именно в полза на посочени от „**********“ ООД лица, да е
разпространявал неверни данни относно прекратяване функциите на управителя, както и да е
получил възнаграждение в размер на ******* лева, изпратено му на ръка и да е агитирал
работници и служители да приемат възнаграждение в същия размер.Не се твърди до датата на
издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение работодателят да е дал указания във връзка с
изпълнение неизпълнение на трудови задължения в това число от ищеца, по различен от
14
обичайния начин. От показанията на разпитаните свидетели не става ясно освен действия във
връзка с достъпа на лица до производствения обект дали представители на посоченото дружество
„**********“ физически са заели работни места, колко и кои лица са посещавали работните
помещения, кой е осигурил достъпа до тях,имали ли са непосредствен контакт с работници и
служители, достъп до служебни помещения и документация, контролира ли са трудовата
дисциплина и парични поток,производството в предприятието.Свидетелски показания в частност
показанията на свид.П. З. - относно получавани от ищеца средства, не се основават на
непосредствени впечатления на фона на обстоятелствената съвкупност не са убедително
доказателство, че такива средства са били получени и, че получаването им е свързано с
извършването на конкретни действия от У. в угода на посочения трети правен субект.От
показанията на свидетелката не се установява, това плащане да е получено от ищеца в посочения в
заповедта период от 26.05.2020г. до 02.06.2020г. и не става ясно какви действия е осъществил У.
срещу така полученото възнаграждение в полза на този трети за спора правен субект.От
възможния за съда достъп до ТР не се установиха други факти и обстоятелства, които да
обосновават друг извод. Неясно остава за съда защо през този период свид.Асенова, която не се е
явявала на работа е получавала възнаграждение от „************“ ЕООД , а ищецът и свид.Ч.
които са работили – не.От показанията на свидетелката Бедир не се извличат сведения за
останалите визирани в т.1 от заповедта нарушения- тя като служител в дружеството не била
допусната до работа от „**********“, а не от У..Доколкото тя заявява от една страна, че У. е
издавал заповеди за производство, товарене на материали и готова продукция, а от друга, че
реално дейността не е била нормална, като технолозите не са били на работа то това при липса на
длъжностна характеристика, не доказва, че това са действия, които той е извършвал без да са му
вменени, израз на злоупотреба с доверието на работодателя. Липсват каквито и да било сведения в
показанията на тази свидетелка за осъществен от посочения в заповедта трети за спора правен
субект „**********“ ООД контрол върху паричния поток, организацията и работата в
предприятието, върху спазването на трудовата дисциплина, като следствие от това за реализирани
от това дружество облаги, при което ищецът явявайки се на работа всъщност да е работил за това
дружество. Според решение № 56 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2013 г., IV г. о., ГК
неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно
нарушение по чл.190, ал.1 т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението
на работата за длъжността.Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношението на доверие между работник и работодател.Съдът е
определил, като злоупотреба с доверието на работодателя когато работникът, възползвайки се от
служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага,
както и когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си
положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е
злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени
умишлено.Такива действия според въззивният съд не са установени.Получаването на сума с
основание заплата от различен от посочения в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение правен субект – „************“ не е посочено като нарушение в заповедта и
действия в полза на този правен субект не са посочени, като нарушение в заповедта поради което
изложените в жалбагта доводи за противното са неоснователни.
Длъжностна характеристика за длъжността „*************“ работодателят не е представил,
поради което не може да се приеме за основателно твърдението, че осъществяваните от ищеца
15
действия през период, за който не се установи трудовото правоотношение с него да е било
прекратено свързани с доставки на асансьорни компоненти, за което са съставени представените по
делото, са действия извън възложените му трудови функции, действия в резултат на които той
лично или друг правен субект е реализирал имотна облага.При необходимост от установяване на
умишлени действия във връзка или по повод изпълнение на трудовите задължения, в отклонение
от възложените задължения довели до имуществена облага у служителя или трети за спора правен
субект, работодателят отново се позовава на показанията на свид.П. З., сочеща, че от клиенти била
разбрала, че У. им бил предоставил сметки на други фирми за плащане във връзка с извършените
доставки, не е разговаряла с клиенти, от служители е чувала, клиенти са и споделили и са и
предоставили проформа фактури в които са посочени други сметки.В посочената част показанията
на свидетелката представляват само индикатор за наличието на лица, които имат непосредствени
впечатления във връзка с поведението на служителя, липсва конкретика относно това кой от
визираните в протоколите правен субект се има предвид и въз основа на тези показания съдът не
приема нарушението за доказано.Съдът има предвид, че свид.Ч. заявява, че дружеството е
осъществявало дейност през м.май, м.юни и юли 2020г., както че именно У. е служителят даващ
на шофьори задачи във връзка с осъществяване на превоз на готова продукция и не знае да е имало
проблем във връзка с изнасяне на готова продукция.Такива действия според представени по
делото заповеди У. е осъществявал и в предходен период в това число и управление на автомобили
за извършване превоз на продукция.
Съдът споделя изложените от първоинстанционния съд съображения за несъстоятелност на тезата
за дисциплинарно нарушение представляващо злоупотреба с доверието на работодатели или
разпространение на поверителна информация, изразяващо се в участие в претърсване, за което
работодателят не е уведомен.Препраща към изложените от районния съд мотиви и не намира за
нужно да ги преповтаря.
Изложеното мотивира съда да потвърди обжалваното решение.Поради незаконосъобразност на
заповедта за дисциплинарно уволнение, тя подлежи на отмяна, което обосновава основателност на
исковете с правно основание чл.344, ал.1 т.2 КТ и по чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ за
възстановяване на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност, както и за заплащане на
обезщетение за времето на оставането му без работа следствие на уволнението.
Подадената жалба е неоснователна, поради което неоснователно е искането за заплащане на
деловодни разноски.Ответникът не е представил доказателства за направени разноски в
производството, поради което такива не се присъждат.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260164.постановено на 07.04.2021г. от Районен съд – Д.
по гр.д.№1204/2020г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в 1 –месечен срок от връчването му на същите.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17