№ 19002
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110168874 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 103027/09.10.2024г., с която
ищцата М. М. Т.-С. е предявила срещу ответника ******* следните обективно съединени
искове:
главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от
ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване
нищожност на договор за кредит № **********/23.03.2024г. – поради
противоречието му със закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от
ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП - поради заобикаляне на закона, под
евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите
нрави;
евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.
10а, ал. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожност на
клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане в размер на 226.94 лева от
договор за кредит № **********/23.03.2024г., както и на клаузата, установяваща
размера на ГПР, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143,
ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП - поради заобикаляне на закона, под евентуалност- на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави;
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
264 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №
**********/23.03.2024г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 09.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 23.03.2024г. между страните е бил сключен договор
за кредит № **********, по който ищецът М. М. Т.-С. имала качеството на заемополучател,
и ответникът ******* имал качеството на заемодател, по силата на който на ищеца бил
предоставен кредит в размер на 1100 лева. Срокът на договора бил 30 дни - от 23.03.2024 г.
до 22.04.2024 г., като бил уговорен годишен лихвен процент от 40.99 % и годишен процент
на разходите /ГПР/ от 49.70%. Общата сума, която следвало да бъде върната, била в размер
1
на 1364 лева. Сочи се, че в задълженията по договорите били освен главница и
възнаградителна лихва, била начислена и такса за експресно (бързо) разглеждане в размер на
226.94 лева, като последната била включена към погасителните вноски по договора. На
05.04.2024 г. ищецът погасил изцяло дължимата сума от 1364.00 лева.
Поддържа се, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД,
тъй като клаузата за заплащане на допълнителната услуга била нищожна, поради
противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Клаузата, предвиждаща такса
за експресно разглеждане, била неравноправна, доколкото възлага допълнителна финансова
тежест за потребителя, оскъпява кредита и представлява реализирана за кредитора печалба,
както и невключването му в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР било в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК. Поддържа
се, че договорът е нищожен, доколкото било нарушено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, тъй като в ГПР не била включена таксата за допълнителните услуги,
свързани с договора за кредит, макар такава фактически да е събирана от потребителя, като
грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен
ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор за кредит следва
да бъдат обявен за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Релевира се съображение, че в нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК е налице заобикаляне
на закона по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. второ от ЗЗД, тъй като ако таксите за експресно
разглеждане бяха включени в ГПР, стойността па процента по договора, щеше да надвиши в
пъти максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК.
Навежда се и довод, че процесният договор бил нищожен и поради нарушение на чл.
10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 147 ЗЗП, тъй като е нарушено изискването договорът и
всички, свързани с него документи да са написани по ясен и разбираем начин, доколкото и
не е посочен ГПР с включване на всички елементи при формирането му, включително такси
за допълнителни услуги. Клаузите на договора не са формулирани по ясен и недвусмислен
начин н не позволяват потребителят да прецени икономическите последици от сключване па
договора, вземайки предвид императивните разпоредби на чл. 147, ал. 1 и чл. 143, ал. 2, т. 19
от ЗЗП.
Така формулираните клаузи водели до пълна нищожност на процесния договор и на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД същият бил нищожен поради противоречие с добрите
нрави поради това, че размерът на таксата за допълнителна услуга експресно разглеждане е
необосновано висок и несъразмерен с услугата, които е предвидено да бъде предоставена, с
оглед на което е налице нееквивалентност на насрещните престации, така и предоставянето
на сумата по договора за кредит било обусловено от постигането на съгласие между
страните потребителят да заплати такса за експресно разглеждане, които съставляват
допълнителни приходи за кредитополучателя.
Поддържа се, че обвързването на възможността за отпускане на кредит с клауза,
уреждаща уговореното възнаграждение, на практика прехвърляло върху кредитополучателя
финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, което било в
противоречие с правилата на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета относно договорите за
потребителски кредит.
Клаузата, предвиждаща дължимост на такса за експресно разглеждане, била нищожна
поради противоречие със закона, респ. неговото заобикаляне, както и поради нейната
неревноправност на основание чл. 26, ал., пр. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП и чл.
146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 5 ЗПК.
С оглед изложеното, се поддържа, че за кредитополучателя било налице единствено
задължение да върне на ответника предоставената от него в заем сума по процесния
2
договор, а с надплатените над този размер ответното дружество се е обогатило, тъй като
сумата му е заплатена без основание. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *******,
в който се оспорват предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен
процесният договор за кредит № ********** от 23.03.2024г., по силата на който на ищеца е
предоставена сумата от 1100 лева – усвоена главница (чиста стойност). Сочи, че по кредита е
начислена договорна лихва в размер на 37,06 лева и допълнителна такса за бързо
разглеждане в размер на 226,94 лева, като по този начин общият размер на подлежащата на
връщане сума възлиза на 1364 лева. Не оспорва, че задълженията по процесния договор за
кредит за погасени изцяло от ищеца на дата 05.04.2024г. чрез заплащането на цялата
главница, в т.ч. и договорна лихва и такса за бързо разглеждане в посочените размери.
Оспорва се процесният договор за кредит да е недействителен и да съдържа нищожни
клаузи. Излагат се твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит
ответникът е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, като по всяко
време при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит
- възнаградителна лихва, размер на таксата за експресно разглеждане и общия размер на
кредита, и ищецът е имал възможност да откаже заявката си за кредит. Твърди, че предвид
клаузата по т. 7.1 на ОУ, в ГПР не са включени разходите за допълнителни незадължителни
услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане, доколкото единственият друг
разход по кредита е договорната лихва, неоснователно се явявало твърдението, че не става
ясно каква е методиката на формиране на ГПР. Единственият разход, включен в ГПР, твърди
да е договорната лихва. Поддържа, че ГПР е формиран изцяло в съответствие със законовата
формула, като оспорва таксата за експресно разглеждане да подлежи на включване в него,
след като тя не се заплаща във връзка с договора, а е дължима за самостоятелна услуга, която
се предоставя преди да се стигне до сключване на договор за кредит, и щом ползването на
услугата не е задължително условие или гаранция за получаване на кредита или за
получаването му при предлаганите условия. Твърди се, че ГПР е в законоустановените
граници. Оспорва да са налице сочените от ищеца основания за нищожност на договора,
както и не било налице основание и задължение за плащане на претендираната от ищеца
сума като получена без правно основание. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет препис от договор за потребителски кредит № ********** от
23.03.2024г., от който се установява, че на посочената дата между ищцата М. М. Т.-С.
(кредитополучател) и ******* (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит,
по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на
насрещната страна сума в размер на 1100 лева, със срок на издължаване от 30 дни, при
фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 40,99 % и годишен процент на разходите (ГПР) –
49,70 %. Дължимата договорна лихва възлиза на 37,06 лева, като е уговорена и такса за
бързо разглеждане в размер от 226,94 лева и обща дължима сума от 1364 лева.
Представени са и приложимите към процесния договор Общи условия, като в 4.2 -
4.5 от същите е посочено, че кредиторът дава възможност на заемополучателя да заяви
незадължителна допълнителна услуга „бързо разглеждане“, гарантираща обработка на
искането на заемополучателя в рамките на 15 минути от депозиране на искането, но при
всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в
срок до два часа от началото на първия следващ работен ден. За посочената допълнителна
услуга заемателят дължи такса, изчислявана спрямо сумата по кредита и периода на
3
договора. Изрично е посочено (чл. 4.5), че тази услуга не е задължително условие за
получаване на кредит и не увеличава възможността на кредитополучателя да получи кредит.
В чл. 7.1 от Общите условия (изчисление на ГПР) е предвидено, че Годишният
процент на разходите представлява процент, отразяващ разходите по кредита за
кредитополучателя, настоящи и бъдещи (лихви, други преки и косвени разходи,
комисионни), известни на кредитора и дължими от кредитополучателя, както и че ГПР не
включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при
неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни
услуги, предоставени му по негово искане.
Установява се от представената от ответника справка за погасени задължения по
процесния кредит, че на 05.04.2024г. ищцата е превела на ответното дружество сумата от
1364 лева за предсрочно погасяване на задълженията по договора.
Страните не спорят и с доклада по делото съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че между страните е сключен
договор за кредит № **********/23.03.2024г. с твърдяното в исковата молба съдържание и в
който се съдържа клауза, предвиждаща заплащането на такса за експресно (бързо)
разглеждане в размер на 226,94 лева, която не е била включена от кредитора като разход при
изчисляване размера на ГПР от 49,70 %; 2) че общата дължима сума по договора за кредит е
в размер на 1364 лева, която включва в себе си отпусната главница в размер на 1100 лева;
договорна лихва в размер на 37,06 лева при ГЛП от 40,99 % и уговорена такса експресно
(бързо) разглеждане в размер на 226,94 лева; 3) че ищецът е усвоил изцяло главницата по
договора за кредит в размер от 1100 лева; 4) че ищецът изцяло е погасил задълженията си по
процесния договор за кредит, като е заплатил в полза на ищеца на 05.04.2024г. сумата в общ
размер на 1364 лева, включваща главница от 1100 лева, договорна лихва в размер от 37,06
лева и такса за бързо разглеждане в размер от 226,94 лева; 5) че при определяне размера на
ГПР ответникът е взел предвид като разход единствено уговорената между страните
възнаградителна лихва.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е от ищцата главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1
от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК за
прогласяване нищожност на договор за кредит № **********/23.03.2024г. – поради
противоречието му със закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр.
чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП - поради заобикаляне на закона, под евентуалност- на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави.
Предявен е и евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от
ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване
нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане в размер на 226.94
лева от договор за кредит № **********/23.03.2024г., както и на клаузата, установяваща
размера на ГПР, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и
ал.2, т. 19 от ЗЗП - поради заобикаляне на закона, под евентуалност- на основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави.
Предявен е и обусловен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 264 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за
кредит № **********/23.03.2024г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 09.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи,
предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга, както и клаузата, определяща
4
размера на ГПР. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените
клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите
не са неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват възнаграждение за
кредитодателя.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за кредит №
**********/23.03.2024г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже,
че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клаузи, предвиждаща
задължение за заплащане на допълнителна услуга, както и на клаузата, определяща размера
на ГПР, а именно, че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение,
което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му
не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и
че не противоречат на закона, не е налице заобикаляне на закона и не противоречат на
добрите нрави.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника договор за кредит №
**********/23.03.2024г.; че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в
патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валиден
договор за кредит № **********/23.03.2024г., респ. валидни клаузи по същия договор,
установяващи задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане и размер на ГПР, въз
основа на което са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на
задълженията му по договора.
След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен
между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски
кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Ищцата М. М. Т.-С. е физическо лице, за което няма
данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а ответникът ******* е търговско дружество с
предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити,
следователно, при сключването на договора ответникът е действал в качеството на
"търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ищецът има
качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма
на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в
настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е
видно, че ответникът ******* се е задължил да предостави на ищеца парична сума срещу
задължението на последния да я върне.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
При извършване на преценка на действителността на процесния договор за
5
потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание чл.22 ЗПК, вр.
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съображенията за формиране на този извод са следните:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1);
„Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя (т. 2). Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Посочено е в Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 на СЕС, че „общи разходи по
кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора
за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи;
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на
договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му
при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената
по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“
от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за
6
потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е
приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.
В настоящия случай, при изчисляване на Годишния процент на разходите в
процесния договор не е била включена допълнителната такса за експресно (бързо)
разглеждане, което се установява съдържанието на представените по делото Общи условия
(чл. 7.1), като това се потвърждава и от изявленията на ответника, който е посочил, че
единственият показател, който е взет предвид, е уговорената възнаградителна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за бързо разглеждане на заявлението за сключване на договор не попада в
приложното поле на чл. 10а, ал.1 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването
/предоставянето/ на кредита (така и Решение № 2164/02.05.2023 г. по в. гр. д. № 5692/2022 г.
на СГС; Решение № 4852/20.09.2023 г. по в. гр. д. № 10667/2022 г. на СГС).
Законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на административни
разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но
различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Допълнителни са тези
услуги, които са извън основната престация на заемодателя, т.е. различни от предоставяне на
кредита и неговото администриране. Макар и законодателят да не е предвидил
съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл. 10а ЗПК, съдът
счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне
на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата на чл.10а ЗПК ограничава
възможността в тежест на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които
кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на сключването на договора за
кредит. Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от
кредитополучателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с
неговите задълженията преди и при сключване на договора – за преценка на
кредитоспособността, за предоставяне на задължителната предварителна информация. В
случая уговорената такса за бързо разглеждане на заявката за кредит представлява такса,
свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му, поради което спрямо нея се
прилага установената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана. По делото липсват доказателства, от
които да се направи извод, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит
кредиторът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса.
Сам по себе си фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо не
представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. С
оглед на горните съображения съдът намира, че таксата за бързо разглеждане следва да бъде
включена като разход при определяне на ГПР по процесния кредит, тъй като е разход във
връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК (доколкото съставлява
допълнително възнаграждение на кредитора за извършване на оценка на
кредитоспособността на потребителя и отпускане на кредита) и следва да бъде взета
предвид по смисъл на § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК като част от общите разходи по кредита).
7
В настоящия случай това не е сторено от ответника – кредитодател, като таксата за
бързо разглеждане не е била включена в посочения в договора за кредит ГПР от 49,70 % и
при всички положения нейното включване при изчисленията би променило размера на
разходите в посока към неговото увеличаване, т.е. оповестеният ГПР не е действителният
такъв. При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен
действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. В Решение от 13.03.2025г. по дело № C‑337/23 на Съда
на Европейския съюз е разяснено, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по
същия начин както и непосочването на този процент, поради което санкцията, изразяваща се
в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не
включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ
и пропорционален характер. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на
всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя
относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се
явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери
нормата на чл. 22 ЗПК, поради което процесният договор за потребителски кредит №
**********/23.03.2024г., сключен между М. М. Т.-С. и *******, е изцяло недействителен,
като предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Доколкото не се
е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално съединените
искове, съдът не дължи произнасяне по тях.
По отношение на обусловения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД следва да се посочи следното: Според чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита /така решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.
д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на
ВКС, I т. о. и решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, І т.о.; Решение
50086/21.12.2023г. по т.д. 1027/2022г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 50259/12.01.20203г. по
гр.д. 3620/2021г. на ВКС, ІІІ-то Г.О/. Следователно на основание на чл. 23 от ЗПК за
кредитополучателя е възникнало задължение да върне на кредитодателя само сумата, която е
получил по договора за кредит и всички други суми са платени при изначална липса на
основание. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 1100 лева, като не е спорно
между страните, че посочената сума е била изцяло усвоена от ищцата. Не се спори също
8
така, а и се установява от представената от ответника справка за погасени задължения по
процесния кредит, че на 05.04.2024г. ищцата е върнала по договора за кредит на ответника
сумата от 1364 лева за предсрочно погасяване на задълженията по договора. Следователно,
по процесния договор за кредит ищцата е заплатила недължимо (без наличието на прано
основание) над чистата стойност на кредита сумата от 264,00 лева. Ищцата е претендирала
възстановяването на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на парична сума именно в този
размер, поради което предявеният обусловен осъдителен иск се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен, като посочената сума следва да се присъди, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 09.10.2024г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат единствено ищецът. Същият е
сторил разноски за заплатена държавна такса в размер на 104,56 лева, поради което
ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца
посочената сума.
Претендира се и възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адвоката,
представлявал безплатно ищеца в производството. При определяне на размера на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС
следва да откаже приложението на националната правна рамка, определяща размера на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение
съобразно фактическата и правна сложност на делото, като последната служи като
ориентир. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение в
хипотезата на предоставена безплатна правна помощ, съдът съобрази фактическата и правна
сложност на делото, отчете обстоятелството, че по делото са предявени искове за
нищожност и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, че производството е приключило в едно съдебно
заседание, без изслушване на свидетели и вещи лица, защитавания материален интерес,
конкретно проявената процесуална активност по делото, че се касае за дело с обичайна за
този тип дела сложност, които са типизирани предвид броя дела, заведени в СРС с такъв
предмет, отчитайки служебно известните на съда обстоятелства (броя на производства със
сходен предмет), както и обусловеността на осъдителния иск от изхода по установителния.
Ето защо в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер общо на 400 лева, платимо от ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. М. Т.-С., ЕГН **********, срещу *******, ЕИК
******, установителен иск, че сключеният между М. М. Т.-С. и ******* договор за
потребителски кредит № ********** от 23.03.2024г. е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК,
вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА *******, ЕИК ******, да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на
М. М. Т.-С., ЕГН **********, сумата в размер от 264,00 лева, представляваща недължимо
платена при начална липса на основание сума по нищожен договор за потребителски кредит
№ ********** от 23.03.2024г, сключен между М. М. Т.-С. и *******, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.10.2024г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА *******, ЕИК ******, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на М. М.
9
Т.-С., ЕГН **********, сумата в размер от 104,56 лева, представляваща разноски за
заплатена държавна такса в исковото производство пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА *******, ЕИК ******, да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.78,
ал.1 ГПК на адвокат М. Д. Д. от САК, ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата по исковете – М. М. Т.-С..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10