№ 12429
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110109637 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от „Софийска вода“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, район
Красно село, бул. „Цар Борис III”, № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис против С. П. Х., ЕГН ********** с адрес гр. София, бул. „Никола Мушанов“, бл.
40, вх. Б, ет. 7, ап. 43. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. /за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи/ за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2530,59 лв.- главница за периода 15.08.2012г. -18.12.2019г., мораторна
лихва за забава при заплащане на дължимите суми за периода 15.09.2012г. –
18.12.2019г. в размер на 965,09 лв., както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК и разноски по образуваното частно гражданско дело.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество „Софийска вода“ АД
съществува облигационно отношение, с предмет доставка на В и К услуги до имот с
адрес: гр. София, бул. „Никола Мушанов“, бл. 40, вх. Б, ет. 7, ап. 43, като прилага по
делото заверени копия на карнетите, с показанията на водомерите, измерващи
доставените В и К услуги в имота на ответника, подписани от него и от които е видно,
че същия е титуляр на партидата, открита за процесния имот. Посочва, че прилага по
делото и Контролен лист от проверка на водомерите от дата 23.10.2015 г., от който е
видно, че ответника е посочен като титуляр на партидата, открита за имота и като
такъв е присъствал на проверката и се е подписал на контролния лист. Твърди се, че
1
съгласно резултатите от проверката обективирани в контролния лист, двата водомера,
измерващи доставените ВиК услуги до процесния имот са годни и изправни, като
измерват правилно количествата вода, потребени в процесния апартамент. Посочва, че
по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба № 4), получаването на ВиК услуги става чрез
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен
орган. Изтъква, че за горепосочения период, правоотношенията между страните се
регламентирали от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор „Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от
ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни на интернет страницата на
дружеството. Сочи се, че по силата на последние, ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги за посочения по – горе имот, а съобразно Общите условия,
потребителите за длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Твърди се, че в рамките на
процесния период са останали неизплатени задължения поради което за ищецът е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който
заявява, че исковата молба е неоснователна, недоказана и многократно завишена по
размер. Твърди, че част от претенцията е погасена по давност, тъй като заявлението по
чл. 410 от ГПК е подадено на 19.05.2020 г. Поддържа, че вземанията на дружеството,
свързани с предоставяне на ВиК услуги, представляват вземания за периодични
плащания по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и се погасяват с кратката тригодишна давност.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за периода от 15.08.2012 г. до
18.05.2017 г. Посочва, че върху погасената главница няма как да се претендира
мораторна лихва върху нея, което прави и претенцията за мораторна лихва
неоснователна. Твърди, че за ответника липсва процесуална легитимация, тъй като
същия не е потребител на ВиК услуги в рамките на процесния период. Оспорва да е
налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги. Оспорва
да е изпаднал в забава, доколкото не е доказано че са изпълнени предпоставките
предвидени в общите условия.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото са представени заверени копия от карнети с клиентски № 2045248, с
показанията на водомера за част от процесния период, видно от които за процесния
имот на адрес ж.к. „Красна поляна“, бл. 240, вх. Б, ет. 7, ап. 43 е вписано името на
ответника С. П. Х..
2
В открито съдебно заседание, проведено на 16.02.2024 г., са изслушани и приети
без да са оспорени от страните заключенията на съдебно-техническата и съдебно-
счетоводната експертиза. Съобразно констатациите на вещото лице по СТЕ,
процесният имот е водоснабден, а обемът на предоставените услуги от ответното
дружество за исковия периода за процесния имот е в размер на 1356.0м3 индивидуално
потребление в имота, като освен него се разпределя и общия разход, който за
процесния период е 275,193 куб.м., а общото количество на питейната вода е в размер
на 1631.193 м3. От заключението на приетата по делото ССчЕ, се установи, за
предоставените ВиК услуги в процесния имот за процесния период на името на
ответника са издадени 89 броя дубликата на фактури, като фактурираната незаплатена
стойност е в размер на 2530,59 лева. Установи се, че по процесните фактури за
процесния имот, сумата в общ размер на 3495,68 лева, от която 2530,59 лева –
главница за ВиК услуги за период 15.08.2012 г. – 18.12.2019 г. и 965,09 лева – лихва за
забава върху просрочените вземания за период от 15.09.2012 г. – 18.12.2019 г. към
момента на проверката не е погасена.
Ищцовото дружество е предявило вземането си по реда на чл. 410 от ГПК, като
въз основа на депозирано Заявление е образувано ч.гр.д. 18419/2020 г. на СРС, 142
състав. Със Заповед от 15.07.2020 г. е разпоредено длъжникът С. П. Х. да заплати на
„Софийска вода“ АД сумата от 2530,59 лева, представляваща задължение за потребена
вода от длъжника за периода от 15.08.2012 г. до 18.12.2019 г., ведно със законната
лихва от 19.05.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2012 г. до 18.12.2019 г. в размер на 965,09 лева, както и 119,91 лева разноски,
представляващи 69,91 лева държавна такса и 50,00 лева възнаграждение за
юрисконсулт. Заповедта е връчена на длъжника С. П. Х. на 29.07.2020 г. В срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК С. П. Х. депозира възражение срещу дължимостта на вземанията по
Заповедта за изпълнение, поради което на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземането си. Такъв е депозиран на дата 23.02.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените
искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за допустими, но
неоснователни, предвид следните съображения:
За ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяването на иск за
установяване на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, тъй като ответника – длъжник в заповедното производство, е възразил в
законоустановения срок срещу дължимостта на задължението. Искът е предявен от
заявителя „Софийска вода“ в рамките на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Съдът намира за основателно възражението на ответника, за недоказаност на
качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги. Съгласно
3
чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на В и К
услуги са собствениците или носителите на вещно право на ползване върху имотите,
до които се доставят ВиК услуги. С определението по чл. 140 от ГПК, съдът е дал
указания на ищцовото дружество, който носи доказателствената тежест, но не е
ангажирал доказателства за това, че ответника е собственик или носител на вещно
право за ползване върху процесния имот. От събраните доказателства не се установява
принадлежност на вещното право в полза на ответника – С. П. Х.. Представените по
делото заверени копия от карнети с показанията на водомерите и контролен лист от
проверка на водомери, в които е посочено името на ответника не установяват
обстоятелството дали ответника е собственик на процесния имот. Други относими
доказателства за установяване на обстоятелствата, разпределени в доказателствена
тежест на ищеца, не са събрани. Следователно по делото липсват каквито и да било
писмени доказателства относно възникнали за процесния период вещни права в полза
на ответника С. П. Х. върху жилището. Независимо от горното, съдът счита за
частично основателно и възражението за изтекла погасителна давност за задълженията,
чийто падеж е настъпил до 19.05.2017 г. Вземанията на ищцовото дружество имат
характер на периодични такива по смисъла на задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на
ОСГТК на ВКС, поради което по отношение на тях е приложима нормата на чл. 111 б.
„в“ от ЗЗД, според която давностният срок е тригодишен. Ето защо всички вземания,
чийто падеж е настъпил повече от три години преди датата на депозиране на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 19.05.2020 г., с което е прекъсната
погасителната давност, са погасени по давност. С оглед на изложеното и при съвкупна
преценка на събрания доказателствен материал съдът намира, че ищецът не е провел
пълно и главно доказване на твърденията му за наличие на облигационно
правоотношение между страните, като при изричното оспорване на ответника същият
да е потребител на ВиК услуги и собственик на процесния имот и липсата на
доказателства в тази насока, това обстоятелство остава недоказано в процеса.
По гореизложените съображения, първоинстанционният съд намира
предявеният установителен иск за изцяло неоснователен.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. Предявеният
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на главния иск по чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите, съответно доколкото главният иск се
явява неоснователен и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху
претендираната главница за предоставени услуги по доставка на питейна вода,
отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води е неоснователен,
4
поради което също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответника има право на
направените от него разноски за възнаграждение за един адвокат. В исковата молба
ищецът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което следва да бъде определен минимално предвиденият в
Наредба № 1/2004 г. на ВАдС размер. Съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК, когато с една искова молба са предявени от
един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Минимално
дължимият размер на адвокатско възнаграждение в случая възлиза на 649,56 лева,
съгл. чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ. Ответникът е претендирал адв. хонорар в размер на
500,00 лв., който на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ответника. Воден от
горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.198о от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че С. П. Х. с ЕГН ********** с адрес гр. София, бул.
„Никола Мушанов“, бл. 40, вх. Б, ет. 7, ап. 43. дължи на „Софийска вода“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159,
ет. 2 и 3, „Бизнес Център Интерпред Цар Борис“ сумата от 2530,59 лева,
представляваща цена на доставени от дружеството ВиК услуги за периода от
15.08.2012 г. до 18.12.2019 г.., и сумата от 965,09 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2012 г. –
18.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
Заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, които суми касаят водоснабден имот – апартамент 43, находящ се в
находящ се в гр. София, бул. „Никола Мушанов“, бл. 40, вх. Б, ет. 7 и за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.07.2020 по ч.гр.д. №
18419/2020г. по описа на СРС, 142 състав.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
5
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, „Бизнес Център
Интерпред Цар Борис“ ДА ЗАПЛАТИ на ответника С. П. Х., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. сумата от 500,00 лева, възнаграждение за осъществена
правна помощ в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6