Решение по дело №847/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

^{Р Е Ш Е Н И Е}

^№

 

^{град Горна Оряховица, 28.01.2020 година}

 

^{В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А}

 

^{РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, седми състав, в публично заседание на двадесет и осми януари  две хиляди и двадесета година в състав:}

                                                             ^{ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.КАРАГЬОЗОВА}

 

^{при секретаря М.Първанова и в присъствието на прокурора …….., разгледа докладваното от съдия Карагьозова АНД № 847 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:}

 

^{Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН}

Производството е по жалба на Н.Е.Д. против Наказателно постановление № 19-0350-000185 от 04.06.2019 г.на Началник РУ към ОДМВР В.Търново, РУ-Стражица-М.Т..

                    С горното наказателно постановление/НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 185/ 23.05.2019 год. /бланков номер 0694246/, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Д. е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Санкциите са наложени за това, че същият на 23.05.19г. в с.Бряговица  управлявал лек автомобил “Дачия Логан” с рег.№ ****, като при движение с несъобразена  скорост изпуснал управлението на автомобила, излиза от пътя вдясно и се блъснал в дърво, като след реализиране на ПТП с материални щети водачът напуснал ПТП и преместил ППС, с което се сочи виновно да е нарушил законовата разпоредба на чл.123 ал.1 т.2 б.»г» от ЗДвП. Със същото НП жалбоподателят е санкциониран и по реда на чл.179 ал.2 от ЗДвП- за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП.

                    В законоустановения срок/л.3, л.4 от делото/ Д. обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно постановление.Моли да се отмени НП и наложените с него наказания.

                    В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят, редовно призован,   се явява. Поддържа се жалбата.

                    Ответникът  по жалбата не заема становище.

                   

Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

          На 23.05.19г.  жалбоподателят се придвижвал в посока с.Бряговица, като  управлявал лек автомобил “Дачия Логан” с рег.№ ****. Водачът загубил контрол над автомобила, отклонил се вдясно и се блъснал в дърво, като след реализиране на ПТП водачът спрял за да установи какви са последиците от произшествието, но не уведомил компетентните органи на МВР. На мястото на инцидента пристигнали свидетелите Д. И. и И. И./СЗ 16.01.2020г.-л.21-22/. В акт за установяване на административно нарушение/л.5 от делото/, послужил за издаване на обжалваното НП е вписано и констатирано нарушение по чл.20 ал.2 от , респ.- по чл.123 ал.1 от същия закон.

          При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По първото административнонаказателно обвинение:

По делото не се спори фактът на настъпилото ПТП. Съгласно § 6 т.30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" /ПТП/ е събитие като процесното, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

В този случай водачът на пътно превозно средство е длъжен съгласно чл.123 ал.1 т.1 от , без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Да остане на мястото на произшествието- без да напуска местопроизшествието и да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи, водачът-участник в ПТП има задължение само когато при произшествието са пострадали хора/чл.123 ал.1 т.2 /, респ. когато при ПТП са причинени само имуществени вреди и между участниците в ПТП няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него/чл.123 ал.1 т.3, б.”в” от ЗДвП/.

НП е издадено без да са спазени изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. При описание на нарушението, което се твърди да е извършено от жалбоподателя, по отношение на последния се вменява във вина неизпълнение на задължения по чл.20 ал.2 от . Нормата е твърде обширна. Относно твърдяното нарушение, осъществено според административнонаказващият орган поради избор на скорост, несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя,  е налична непълнота. Не са посочени конкретно такива пътни условия-недостатъци на пътната настилка, примерно изрязаващи се в ремонт, неопесъченост на пътя, мокър асфалт или други. Описанието, изразяващо се в „не се съобразява с атмосферните условия” пък има отношение към метереологичната обстановка, без тя да е описана в конкретика в НП. Отделно от това са изброени и други алтернативи, съдържащи се в нормата на чл.20 ал.2 от и имащи отношение към избора на скорост/атмосферни условия, условия на видимост, интензивност на движение/,  но административнонаказващият орган не е описал всички релевантни обстоятелства- с кои фактори не се е съобразил конкретно водача при избора на скорост и кои счита АНО като такива, които не са съобразени и са в пряка връзка с настъпилото ПТП. Липсва аналогична санираща разпоредба като тази по чл.53 ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай пороците засягат наказателното постановление и са с характер да затруднят лицето, чиято отговорност е ангажирана, да разбере смисъла на административнонаказателното обвинение- по какъв начин е извършено твърдяното нарушение, какво не  е съобразено от водача, за да настъпи ПТП. С оглед затрудненото право на защита на жалбоподателя, предвид посочените пропуски при описание на нарушението/чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/, настоящата инстанция  намира, че в случая и АУАН и НП не са годни да послужат за реализиране на административнонаказателна отговорност. Жалбоподателят не е санкциониран при изпълнение на строго формалните правила при реализиране на отговорност по админстративнонаказателното обвинение.

По същество следва да се отбележи и следното:

     Съгласно чл. 20 ал.2 от , водачът на пътно превозно средство е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съдът намира за недоказано обстоятелството, че  жалбоподателят не е съблюдавал съобразена с пътните условия скорост, поради което е реализирано ПТП. Най-малкото не са посочени кои са тези пътни условия/хлъзгав път, заледяване, неравна пътна настилка, ремонтни дейности или нещо друго/. Следва да се направи извод за недоказаност и необоснованост на наказателното постановление. След като изобщо не е установено с каква скорост се е движило МПС, управлявано от жалбоподателя и каква би трябвало да бъде съобразената скорост на движение при наличието на непосочени конкретни пътни условия, то очевидно съвсем необосновано е прието, че ПТП е настъпило поради движението на жалбоподателя с несъобразена скорост. Настоящият състав счита, че разглежданото ПТП  при наличните доказателства не може да се вмени във вина на жалб.Д..

Текстът, по който е реализирана отговорността/чл.179 ал.2/ предвижда санкциониране за нарушение по чл.20 .  Нормата на чл.179 ал.2 гласи: Наказва се с глоба от 200 лв. водач, който:  поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, като първото законово предложение от санкционната разпоредба/посочено и в НП/ принципно може да бъде отнесено към конкретния случай. Административнонаказващият орган е конкретизирал принципно правилно нормата, съгл. която е санкциониран нарушителя, но не е ангажирал безспорни доказателства за осъществяване на твърдяното нарушение, както и не е изпълнил изискванията за посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението/изискване на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътнотранспортни произшествия. Настъпването на произшествие не води автоматично до извода, че щом е реализирано ПТП, то същото се дължи на несъблюдаване изискването на закона за избор на скорост. Разрешената скорост е тази, която законът допуска в определените участъци от пътищата и за която има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват, а съобразена е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да избира, с оглед недопускане на пътнотранспортно произшествие. Жалбоподателят не е могъл да избегне произшествието, но това обстоятелство не може да се използва като мотив за теза, че той не е изпълнил именно изискването по чл. 20, ал. 2 . Няма обективни данни, от които да се направи извод, че е допуснато такова нарушение на правилата за движение и то в непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат. Обясненията му, обективирани пред св.Д.И., че му е прилошало не се оборват от доказателствата по делото.

Всичко изложено мотивира извод за отмяна на обжалваното НП в тази му част.

По второто административнонаказателно обвинение: Водачът на пътно превозно средство е длъжен съгласно чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Да остане на мястото на произшествието- без да напуска местопроизшествието и да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи, водачът-участник в ПТП има задължение само когато при произшествието са пострадали хора/чл.123 ал.1 т.2 ЗДвП/, респ. когато при ПТП са причинени само имуществени вреди и между участниците в ПТП няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него/чл.123 ал.1 т.3, б.”в” от ЗДвП/. Разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.”г” ЗДвП се сочи като нарушена в наказателното постановление.  Доколкото в ПТП няма освен жалбоподателя други участници в произшествието/не е описано в обстоятелствената част на НП, не се установи и по делото/, като норма, установяваща задължение за жалбоподателя, разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.”г” ЗДвП е определено неприложима. Тя изисква когато при произшествието са пострадали хора да не се премества превозното средство ако то не пречи на движението, както и да не се променя състоянието му  до идването на органите на МВР. Освен това жалб.Д. не е упражнил правото си на защита по текста на чл.123 ал.1 т.2 б.”г” ЗДвП, сочен в НП като нарушен, тъй като в АУАН се сочи като нарушена общо законовата разпоредба по чл.123 ал.1 , без пояснения на конкретна хипотеза, като в обстоятелствената част е написано нещо съвсем различно от НП, а именно: „водачът напуска ПТП без да уведоми контролните органи”, което, както бе пояснено по-горе е задължение по чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП . Жалбоподателят е имал  задължението да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Да остане на място, ако няма съгласие между участниците в ПТП- да не напуска местопроизшествието и да уведоми контролните органи/т.3, б.”в”/, водачът има задължение, както е видно от прочита на самата норма, само при непостигнато съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие. В конкретния случай се установи, съгласно административнонаказателното обвинение, което е повдигнато, че се сочат обстоятелства досежно един участник в ПТП, което в никакъв случай не кореспондира с разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3-б.”б” ЗДвП- между участниците в ПТП да липсва съгласие.  Тук първия релевантен въпрос е дали жалбоподателят е имал задължение да остане на мястото на ПТП и да изчака контролните органи/както и да ги уведоми/, което се описва в АУАН, но не и в НП, че не е сторил. В НП обаче за първи път се описва нарушение, изразяващо се само в преместване на ППС. Безспорно в конкретния случай ПТП е реализирано. Освен изпълнение на първото си задължение като участник в ПТП-  да установи какви са последиците от произшествието, след като са причинени само материални вреди, то следващото задължение на жалб. Д. е било да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието/чл.123 ал.1 т.3 б.”а” от /. Тази норма не се сочи като нарушена и подобно адм.наказателно обвинение по отношение на жалбоподателя липсва, поради което настоящата инстанция не следва да го обсъжда. Административното нарушение следва да се опише фактически, като това описание следва да съответства в пълен обем на законовата разпоредба, която се сочи като нарушена. Органът е следвало да прецизира налице ли е текст от закона, по който да се реализира отговорност именно за нарушение, което е вменено във вина на нарушителя, съответстващо на текстовото формулиране на административнонаказателното обвинение, като правилно се посочи нарушената материалноправна разпоредба от ЗДвП, която да кореспондира и с посочената санкционна правна норма. Очевидно е, че след като обвинението е квалифицирано посредством цифровия израз на нормата на чл.123 ал.1 т.2 б.”г” от / поне според НП, което се различава от АУАН/, то АНО е следвало да опише кои лица са пострадали при произшествието.  Тъкмо обратно- в НП се твърди единствено причиняването на материални щети.

По изложените съображения и в тази му част НП също следва да бъде отменено.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът:

 

Р                 Е                  Ш                  И    :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0350-000185 от 04.06.2019 г.на Началник РУ към ОДМВР В.Търново, РУ-Стражица-М.Т., издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 185/ 23.05.2019 год. /бланков номер 0694246/, като незаконосъобразно.

 

Решението  подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-дн. срок.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: