Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 27.05.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди
и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието
на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията
Милкова Гр.д. № 673 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.144 от СК за издръжка на пълнолетно учащо се дете от родител, ведно с
акцесорна претенция за законна лихва от датата на подаване на ИМ.
Пълнолетният ищец Й.М.Й.
от гр.* излага твърдения в ИМ, че е пълнолетен, ученик в 12-ти клас на Спортно
училище гр.*, няма собствено имущество и няма други доходи, от които да
осигурява средства необходими за издръжката му. Твърди, че ответникът е негов
баща, чийто граждански брак с майка му е прекратен с развод с влязло в сила
решение по гр.д.№2044/2004г. по описа на ВТРС, с което упражняването на
родителските права спрямо него е предоставено на майката, а баща му е осъден да
му заплаща издръжка, като от 2012г. майка му не получава издръжка. Твърди, че
от самото си раждане живее с майка си и само и единствено тя полага грижи за
него, като с баща си не поддържа отношения. Сочи, че ответникът и него баща
реализира доходи от ТПО, като, доколкото знае, работи към строителна фирма,
въпреки което не му осигурява доброволно издръжка. Сочи, че с оглед стойността
на учебните помагала, средствата за транспорт, необходимите екипи за тренировка
и подготовка за състезания, които възлизат средно на около 100лв. на месец,
претендира от баща си, ответник по делото, месечна издръжка в размер на 150лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ. Не претендира разноски.
В СЗ ищецът
лично поддържа предявеният иск.
Ответникът М.Й. ***.*,
в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва
предявеният иск като неоснователен. Навежда, че в момента няма никакви
постоянни доходи и не е в състояние да
заплаща исканата от ищеца месечна издръжка от 150лв. Навежда, че не получава
доходи от ТПО, като в момента си търси активно работа. Твърди, че за периода
01.10.2018г. - 31.03.2019г. е нямал регистрирани трудови договори, като е
получавал само обезщетение за безработица. Твърди, че от м.03.2019г. с две
вносни бележки е внесъл сумата от 200лв. по образувано изп. дело за събиране на
присъдената в полза на ищеца издръжка до навършване на пълнолетие. В СЗ лично и
чрез пълномощника си адв.П. от ВТАК поддържа доводите, изложени в писмения
отговор и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не сезира
съда с претенция за съдебни разноски.
Съдът, след като изслуша
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен
между страните е факта, че са баща и син. Ищецът е пълнолетен, на 18г., ученик
през уч.2018/2019г. в 12б клас в Спортно училище - гр.*. Гражданският брак
между родителите на ищеца е прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение
по гр.д.№2044/2004г. по описа на ВТРС, като упражняването на родителските права
спрямо ненавършилия пълнолетие към този момент Й. е предоставено на майката, а
бащата е осъден да му заплаща издръжка, която е прекратена с факта на навършване
на пълнолетие от детето.
Видно
от удостоверение изх.№501-01-67/15.01.2019г., изд. от * ООД гр.*, майката на
ищеца - П. З. Д. получава средно месечно нетно трудово възнаграждение в размер
на 692,13лв. От ответника не е оспорено ищцовото твърдение, че само и
единствено майката полага грижи за ищеца.
Видно
от удостоверение изх.№040191900989195/17.04.2019г. за декларирани данни, изд.
от ТД на НАП гр.*, ответникът няма регистрирани трудови договори за периода от
01.10.2018г. до 31.03.2019г. Видно от Справка - Данни за осигуряване по ЕГН на
ответника за същия период 01.10.2018г. до 31.03.2019г. негов осигурител е НОИ и
лицето получава парично обезщетение за безработица. Съобразно признанието на
неизгоден факт от ответника в първо СЗ, същият притежава недвижим имот - къща в
с.*, която е единственото му жилище.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл.144 от СК за издръжка на пълнолетно учащо се дете от
родител, ведно с акцесорна претенция за законна лихва, е процесуално допустим,
доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му. Разгледан по същество се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
За
да уважи иск с правно основание чл.144 от СК за издръжка на пълнолетно учащо се
дете от родител съдът следва да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки – от една страна, че детето е ученик редовна форма на обучение в
средно и висше учебно заведение, за предвидения срок на обучение, до навършване
на 20 годишна възраст при обучение в средно и на 25 годишна възраст при
обучение във висше учебно заведение, и не може да се издържа от доходите си или
от използване на имуществото си, и от друга страна – че родителя може да дава
издръжката без особени затруднения.
В
процесният случай безспорно по делото се установи, че ищецът е пълнолетен, на
18г., ученик в 12 клас в средно учебно заведение. По делото не е оспорено от
ответника твърдението на ищеца, че последният не получава доходи и не притежава
имущество, от които да се издържа. Уважаването на предявеният иск по чл.144 от СК обаче, независимо от наличието на горните предпоставки, изисква в условията
на кумулативност родителят, срещу когото е насочена претенцията, да може да
дава претендираната издръжка без особени затруднения, която предпоставка в
случая не е налице, което обуславя отхвърляне на предявеният осъдителен иск за
издръжка на пълнолетно учащо се дете от родител изцяло като неоснователен и
недоказан. Възможността на задължения за издръжка да дава такава се определя от
доходите, имуществото и квалификацията му. Ответникът е млад, в активна
трудоспособна възраст, няма други родени деца, освен ищеца по делото, както и
не дължи другиму издръжка по закон. Притежава имущество - къща в с.*, като
твърдението му, че същата е негово единствено жилище, не е оспорено от ищеца,
поради което не е доказано и че ответникът може да се издържа и от имуществото
си. От удостоверението, издадено от ТД на НАП гр.* се установи, че ответникът няма
регистрирани трудови договори за периода от 01.10.2018г. до 31.03.2019г., края
на който следва подаването на ИМ, за който период получава единствено
обезщетение за безработица. Доколкото ответникът не формира доход от труд, а
единствено от обезщетение за безработица, то даването на претендираната от
ищеца месечна издръжка от 150лв. би съставлявало за него особено затруднение, което
обуславя изцяло отхвърляне на предявеният иск по чл.144 от СК, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва, като неоснователен и недоказан. В
тежест на ищеца е да докаже, че родителят, от когото търси издръжка, може да я
дава без особени затруднения, каквото пълно и главно доказване не беше
проведено в хода на процеса, поради което искът по чл.144 от СК следва да бъде
отхвърлен като недоказан по основание. Ответникът не е в състояние да дава на
ищеца исканата месечна издръжка на пълнолетен учащ се от родител, доколкото
след приспадане от обезщетението за безработица исканата издръжка, същият не би
разполагал със средства за покриване на екзистенц минимума от средства за
собствената му издръжка, така, че даването на претендираната от ищеца месечна
издръжка за ответника би съставлявало особено затруднение. От факта, че
ответникът понастоящем заплаща на ищеца по изп. дело присъдената му издръжка до
навършване на пълнолетие не може да се изведе извод, че може без особено
затруднение да му заплаща издръжка и вече на пълнолетно учащо се дете от
родител, доколкото, съгласно чл.143 ал.2 от СК, издръжката на ненавършили
пълнолетие деца се дължи от родителя безусловно, независимо дали е
работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си, докато настоящата
претендирана издръжка по чл.144 от СК е дължима само при наличие на кумулативно
изискуемите предпоставки по чл.144 от СК, като в случая не се установява
тяхното кумулативно наличие. Плащането на претендираната от ищеца издръжка от
ответника би създало ограничение на възможностите му за задоволяване на
елементарните конкретни нужди на самия родител, поради което в случая е налице
хипотеза на "особено затруднение" по смисъла на чл.144 от СК.
По
изложените по - горе съображения, искът по чл.144 от СК следва да бъде
отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан, ведно с акцесорната претенция
за законна лихва от датата на подаване на ИМ.
Страните
по делото не претендират съдебни разноски по делото и съдът не дължи
произнасяне.
На
основание чл.83 ал.1 т.2 от ГПК ищецът е освободен от внасяне на ДТ за
производството, поради което независимо от изхода му, такава не следва да бъде
възлагана в негова тежест.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.М.Й. ***, с ЕГН **********, против М.Й.Й. ***.*, с ЕГН **********, иск с
правно основание чл.144 от СК за месечна издръжка в размер на 150лв. на
пълнолетно учащо се дете от родител за периода от датата на предявяване на ИМ
05.03.2019г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на ИМ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението
подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от датата на обявяването
му - 27.05.2019г., пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………