№ 4590
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110170814 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 372452/28.12.2023 г.,
с която от името на „****“ ЕАД, ЕИК *** против И. А. И., ЕГН: ** са предявени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителни установителни
искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови
нужди за имот в сграда - етажна собственост и за обезщетение за забава на
плащане на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава
ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 252113/12.09.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. А. И., ЕГН: **, за суми, както
следва: 1/ сумата от 2111,09 лева, представляваща цена на доставена и потребена
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., в имот, представляващ
апартамент № 42, находящ се в гр. София, ж.к. Красно село - кв. Борово, бл. 24, вх.
Б, ет. 6, абонатен № **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 12.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от
659,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. -
23.08.2023 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия. На 13.09.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена
1
на ответника на 23.10.2023, като в законоустановения за това срок от името на
последния е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, поради което ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземанията си на 27.11.2023 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
- на 28.12.2023 г., е предявил искове за вземанията.
В исковата си молба ищецът „****“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника И. А. И., ЕГН: **. Поддържа, че същите са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 42, находящ се в Навеждат се
съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма Бруната ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.
140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
2111,09 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., в имот, представляващ апартамент № 42,
находящ се в гр. София, ж.к. Красно село - кв. Борово, бл. 24, вх. Б, ет. 6, абонатен
№ **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.09.2023
г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 659,12 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 23.08.2023 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, за които на
13.09.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч.гр.д. № 50590/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в
производството адвокатско възнаграждение.
2
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството.
Оспорва се, че през процесния период между страните в производството е
съществувало валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба недвижим имот.
Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба. Оспорва се, че през процесния период към посочения в исковата молба
недвижим имот е подавана, респективно потребявана топлинна енергия, в
твърдяното в исковата молба количество и качество.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение
за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава
на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума,
поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на процесната главница, както и изпадането на ответника в забава по
отношение заплащане на дължимата главница, периодът на забавата и размерът на
обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
3
че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
4
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
5
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "****" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
По делото не е спорно и се установява от събраните в производството
доказателства, че през процесния период именно ответникът е бил собственик на
процесния недвижим имот, като това обстоятелство се установява и от събрания в
производството доказателствен материал, в това число нотариален акт за замяна
на недвижими имоти № 21, том LVII, дело № 10984/1997 г. и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 183, том II, рег. № 6349, дело №
355/2020 г. от 15.07.2020 г.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че се
установява от събраните в производството доказателства, че през процесния
период именно ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот,
респективно, че през процесния период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., именно
ответникът И. А. И. е следвало да отговаря за заплащане на стойността на
доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
6
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2019 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството Бруната ООД.
Установява се също, че са взети предвид и технологичните разходи в
абонатната станция за процесния период, които са за сметка на топлопреносното
предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия
топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
Установява се, че през процесния период в посочения в исковата молба
недвижим имот, имало монтирани 4 бр. отоплителни тела. Установява се също, че
през процесния период в имот, представляващ апартамент № 42, находящ се в гр.
София, ж.к. Красно село - кв. Борово, бл. 24, вх. Б, ет. 6, абонатен № ** е имал
монтиран и узаконен водомер за отчитане потребената топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване. Установява се, че на три от намиращите се в
имота отоплителни тела, през процесния период е имало монтирани уреди за
дялово разпределение на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
за посочения в исковата молба имот е начислявана: 1/ топлинна енергия за
отопление на имот, изчислявана чрез реален отчет на монтираните в имота уреди
за дялово разпределение на топлинна енергия върху намиращите се в същия имот
отоплителни тела; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 200,25 кубически метра; 3/
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, начислена чрез реален отчет
на показанията на монтирания и узаконен в имота водомер. Установява се също,
че през процесния период дяловото разпределение на енергията през е
извършвано от дружеството Бруната ООД, като редовно и на конкретна дата са
изготвяни изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна
енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, като общо за процесния
период е налице изравнена сума за доплащане в размер на 87,25 лева, която следва
да бъде добавена към общия размер на стойността на доставена до процесния
7
имот топлинна енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 2007,25 лева.
Следователно се налага извод, че през процесния период, за топлоснабдения
имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо 2007,25 лева за
заплащането на която сума следва да отговаря ответникът И. А. И..
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника, е релевирано
възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия
период.
По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните в
настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
8
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2020 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда -
9
12.09.2023 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016
г., то съдът приема, че погасени по давност са вземанията на ищеца за доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., доколкото
изискуемостта на вземането за месец април 2020 г. е настъпила считано от
15.06.2020 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен давностен срок е бил
изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.09.2023 г.,
респективно е обхванато от погасителната давност /3-годишния погасителен
давностен срок за вземането за месец април 2020 г. е следвало да изтече на
15.08.2023 г./.
Следователно, погасени по давност са вземанията за периода 01.05.2019 г.
30.04.2020 г., респективно, предявеният иск за главница, представляваща цена на
доставена и потребена топлинна енергия, следва да се отхвърли.
Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от **** ЕАД на клиенти в гр.
София изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от **** ЕАД на клиенти в гр.
София изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Горните разпоредби са ясни и
безпротиворечиво очертават момента на настъпване на изискуемостта на
задълженията за доставена и потребена от клиенти на **** ЕАД топлинна
енергия, през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен месец,
изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на потребената в
имота топлинна енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на
месеца, в който енергията е доставена и потребена. Сумите по изравнителни
сметки отново са за доставена и потребена топлинна енергия в същия отчетен
период, за който именно се издава изравнителната сметка. Такива суми не
представляват ново вземане, доколкото енергията е доставена и потребена в
същия отчетен период, а не след неговото изтичане до извършване, изготвяне и
10
издаване на изравнителна сметка. Същевременно общите условия на ищцовото
дружество не предвиждат различен момент на настъпване изискуемостта на суми
по изравнителни сметки. Т.е., доколкото тези суми са за доставена и потребена
топлинна енергия именно през съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта
им настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на месеца, в който е
доставена и потребена енергията /по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от **** ЕАД
на клиенти в гр. София/.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването
на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и
издаване на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия
доставена и потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе
върху началния момент на погасителната давност. Едно такова разрешение
поставя потребителя в категорично неизгодно и непривилегировано положение и
противоречи, както на разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите,
но и на неписаните правила на морала и добросъвестността в отношенията между
правните субекти. Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество, приложими към процесния период, по никакъв начин не е
предвиден друг ред и момент за настъпване изискуемостта на сумите по
изравнителни сметки, различен от този за дължимите суми за потребена топлинна
енергия във всеки отделен месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
11
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
Дори да се приеме, че вземането по изравнителна сметка е ново вземане, то
следва извод, че единствено за него /когато е налице сума за доплащане/ би могло
да тече давностен срок след датата на издаване на общата фактура, но не и за
претендираното от ищеца вземане за цена на топлинна енергия за целия процесен
период.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявения иск за главница за сумата от 2111,09 лева, представляваща цена на
доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., в
имот, представляващ апартамент № 42, находящ се в гр. София, ж.к. Красно село -
кв. Борово, бл. 24, вх. Б, ет. 6, абонатен № **, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, следва да се отхвърли, като погасена по давност.
Предвид отхвърляне на главния иск, то следва да се отхвърли и акцесорната
претенция за лихва за забава за периода 15.09.2020 г. – 23.08.2023 г.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ответникът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 50590/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 50590/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат
От името на ответника са претендирани разноски в исковото производство
по гр.д. № 70814/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, респективно са
представени доказателства за извършването на такива, а именно за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 840,00 лева
От името на ищцовото дружество е релевирано възражение с правно
12
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания от ответника
адвокатски хонорар в настоящото исково производство, което съдът намира за
частично основателно, като при съобразяване активните действия, извършени от
процесуалните представители на ответника и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, намира, че в полза на ищеца следва да се определи
възнаграждение, което е в размер близък и около минималното предвидено за
съответния вид работа, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 640,00 лева /минималния размер за съответния вид работа при заявения в
производството материален интерес е в размер на 577,02 лева/.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът **** ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ответника И. А. И., ЕГН: **, с адрес: ****, ап. 42, сумата от 640,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 70814/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Бруната ООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива
не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на **** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** против И. А. И., ЕГН: **, с адрес: ****, ап. 42, по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че И. А. И., ЕГН: ** дължи в
полза на **** ЕАД, ЕИК *** суми, както следва: 1/ сумата от 2111,09 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., в имот, представляващ апартамент № 42, находящ се
в гр. София, ж.к. Красно село - кв. Борово, бл. 24, вх. Б, ет. 6, абонатен № **,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 659,12 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 23.08.2023 г., върху главницата за цена
на доставена и потребена топлинна енергия, за които сума е издадена заповед за
13
изпълнение на парично задължение от 13.09.2023 г. по гр.д. № 50590/2023 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА **** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати в полза на И. А. И., ЕГН: **, с адрес: ****, ап. 42, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 640,00 лева, представляваща разноски в исковото производство
по гр.д. № 70814/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Бруната” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14