№ 26
гр. Р., 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:Александър Иванов
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20214500600686 по описа за 2021 година
Производството е по глава ХХI от НПК.
С Присъда № 41/29.06.2021 г. по НЧХД № 910/2021 г. на РРС,
подсъдимият Р. Д. Г. е признат за виновен в това, че през периода 16.03.2021
г. – 27.04.2021 г. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление, на 5
пъти казал нещо унизително за честта и достойнството на И.И. Х., в
качеството му на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител, чрез
публикации – умирисник; шемет; водач ЧСИ; всички ЧСИ са за бесилката и
най-вече ЧСИ И.Х.; призовал е хората да гласуват с бюлетина двете нули за
партия СИН („Съюз на измамниците наглеци“), като обидите са
разпространявани чрез интернет, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т.
2, пр. 2 и т. 3, във вр. с чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК му
наложил наказание „глоба“ в размер на 4 000 лв., платими по бюджета на
съдебната власт и „обществено порицание“.
Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това, че през
периода 02.02.2021 г. – 27.04.2021 г. в гр. Р., в условията на продължавано
престъпление, на 5 пъти разгласил позорни обстоятелства за И.И. Х. в
качеството му на длъжностно лице – ЧСИ и му приписал престъпления – че е
най – големия измамник, който си купил костюм с парите на хората които е
1
измамил; имотен измамник, който повече от 20 години краде ток и точи
общината, като отдава под наем репатриращи камиони с десен волан;
организатор на имотните измами чрез нагласени търгове; че И. Х., който бил
издал смъртната присъда срещу В.Л. е негов прадядо, като клеветата е
разгласена чрез интернет, поради което и на основание чл. 148, ал. 2, във вр. с
ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с
чл. 54 от НК му наложил наказание „глоба“ в размер на 7 000 лв., платими по
бюджета на съдебната власт и „обществено порицание“.
На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК определил едно общо наказание
„глоба“ в размер на по-тежкото от тях, а именно „глоба“ в размер на 7 000 лв.
и присъединил наказанието „обществено порицание“, което да се изпълни
чрез прочитане на присъдата по общинско радио гр. Р..
Подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя сумата 6 000 лв.
обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.
148, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, във вр. с чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на наказателното
производство – 17.05.2021 г., като е отхвърлен искът над тази сума до
претендираната от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същата
присъда подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя и сумата от 10 000 лв.
обезщетение за причинените неимуществени вреди на частния тъжител и
граждански ищец от престъплението по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2
и т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на образуване на наказателното производство –
17.05.2021 г., както и сумата от 1 012 лв. разноски по делото.
Подс. Г. е осъден да заплати и 640 лв. държавна такса върху уважената
част от гражданските искове.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия с твърдения за нейната
неправилност, необоснованост и прекомерност, произнесена в противоречие
на процесуалния и материалния закон, за което излага съответни
съображения. Иска отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна
такава.
Частният тъжител, чрез повереника си, счита всички оплаквания в
жалбата за неоснователни и иска обжалваната присъда да бъде оставена в
сила, а жалбата – без уважение, по подробно изложени в съдебното заседание
2
съображения. Претендират се направените пред въззивната инстанция
разноски.
Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира жалбата за неоснователна.
Настоящият състав намира, че по делото фактическата обстановка е
правилно установена.
Подсъдимият Р. Д. Г. с ЕГН ********** е български гражданин, със
средно образование, работи, разведен, осъждан.
Тъжителят И.И. Х. е вписан в Камарата на ЧСИ под № *** с район на
действие Окръжен съд Р..
Тъжителят и подсъдимият не се познавали лично, но през 2012 г. в
кантората на ЧСИ Х., били образувани изпълнителни дела, длъжник по които
бил подс. Г.. За погасяване на задълженията по тези дела, бил изнесен на
публична продан и продаден недвижим имот, собственост на подсъдимия и
бившата му съпруга. В рамките на изпълнителното производство,
подсъдимият обжалвал действията на ЧСИ, включително и постановлението
на възлагане на имота, при което както инстанционният, така и
извънинстанционният контрол приели жалбата му за неоснователна.
Във връзка с така описаните действия по продажба на собствения на
подсъдимия имот, извършени от тъжителя в качеството му на ЧСИ,
подсъдимият в продължителен период от време поставял в социалната мрежа
„фейсбук“ публикации с обиден и клеветнически характер, като
същевременно започнал да подава и жалби до органите на МВР и Районна
прокуратура Р. с различни оплаквания за извършени престъпления от общ
характер от тъжителя.
Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на
многобройните писмени и гласни доказателства по делото, които подробно са
анализирани от първоинстанционния съд. Настоящият състав изцяло споделя
изложените от районният съд съображения относно това на кои доказателства
и защо следва да бъде дадена вяра.
Неоснователни са възраженията за неправилност, необоснованост и
прекомерност на присъдата, както и да е произнесена в противоречие на
процесуалния и материалния закон.
Не отговаря на истината твърдението на подсъдимия, че не е
3
уведомяван за воденото срещу него дело, че не е призоваван, не знае кой и за
какво му е повдигнал обвинение, по никакъв начин не е участвал в процеса, с
което са нарушени гражданските му права, като е лишен от правото на
защита. Видно от материалите по делото, подсъдимият е търсен многократно
на посочения в тъжбата адрес, оставено е съобщение от призоваващото лице,
търсен е на втори адрес от служители на ОЗ „Охрана“, където е установен и е
запознат с датата и часът на съдебното заседание. Подсъдимият е отказал да
получи призовката, разпореждането за насрочването на съдебното заседание и
тъжбата, като този отказ е удостоверен от двама свидетели – служители на ОЗ
„Охрана“, с което се счита, че подс. Г. е редовно уведомен, но сам се е
поставил в невъзможност да му се връчат съдебните книжа и така да узнае
тяхното съдържание.
По делото няма спор, че срещу подсъдимия е имало образувани
изпълнителни дела в кантората на тъжителя. Няма спор, че последният е
продал имот, собственост на подсъдимия за погасяване на задълженията му
по изпълнителните дела. Няма спор, че в периода 16.03.2021 г. – 27.04.2021 г.
подсъдимият е публикувал в интернет пространството, чрез социалната
мрежа „Фейсбук“ думи и изрази с обидно съдържание по отношение на
тъжителя, а именно – умирисник, шемет, водач ЧСИ, всички ЧСИ са за
бесилката и най-вече ЧСИ И.Х., призовал хората да гласуват с бюлетина двете
нули за партия СИН („Съюз на измамниците наглеци“), а в периода
02.02.2021 г. – 27.04.2021 г., отново чрез социалната мрежа „Фейсбук“
публикувал и следните думи и изрази с клеветническо съдържание по
отношение на тъжителя – най-големият измамник, който си купил костюм с
парите на хората, които е измамил, имотен измамник, който повече от 20
години краде ток и точи общината, като отдава под наем репатриращи
камиони с десен волан, организатор на имотните измами чрез нагласени
търгове, И. Х., който бил издал смъртната присъда срещу В.Л. е негов
прадядо. В тази насока са приложените по делото писмени доказателства и
показанията на разпитаните свидетели.
В настоящия случай, след като подсъдимият и тъжителят не се познават
лично и нямат никакви лични контакти, то няма съмнение, че подсъдимият е
правил цитираните по-горе публикации, именно в отговор на извършените от
страна на частния тъжител действия като ЧСИ. Това е безспорно установено с
4
оглед времето на извършване на публикациите, отразено в писмените
доказателства по делото, които напълно кореспондират и със събраните
гласни такива. С оглед на това може да се приеме, че Г. е искал само и
единствено да изрази своето отношение към тъжителя и да накърни доброто
му име, във връзка с упражняваната от него дейност като частен съдебен
изпълнител, което се установява от всички събрани по делото доказателства.
Районният съд правилно е преценил, че горепосочените думи, изрази и
словосъчетания, използвани от подсъдимия в интернет публикациите,
изразяват отрицателна оценка и мнение за личното достойнство на тъжителя
и същите са морално неприемливи. Доказателства за тези използвани от
подсъдимия думи и словосъчетания се съдържат в множеството приети в
съдебно заседание писмени извлечения от фейсбук-страницата му. Тези
множество публикации са възприемани и от свидетелите Е. Й. и П. М., чиито
показания съдът изцяло е кредитирал, т.к. са логични, последователни и се
подкрепят от другите събрани по делото доказателства, каквито са
извлеченията от фейсбук-страницата на подсъдимия. Безспорно всеки има
право да потърси защита на своите права, когато счита, че същите са
накърнени, но упражняването на тези права не може да се използва за
накърняване на доброто име, честта, достойнството и правата на друго лице,
за разгласяване на неистини и на позорни обстоятелства за друго лице.
С оглед на това са налице всички признаци от фактическия състав на
престъплението квалифицирана обида по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. с
чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода 16.03.2021 г. –
27.04.2021 г. в гр. Р. в условията на продължавано престъпление, на 5 пъти,
казал нещо унизително за честта и достойнството на И.И. Х. в качеството му
на длъжностно лице – ЧСИ, чрез публикации в интернет пространството.
Правилно и мотивирано районният съд е обсъдил и кредитирал
събраните по делото доказателства, които е съобразил в тяхната съвкупност и
е достигнал до единствения възможен извод относно авторството на деянието,
времето и начина на извършването му. Първоинстанционният съд е направил
анализ на доказателствения материал, като е изложил подробни съображения,
които се споделят и от настоящия състав.
В случая е налице и продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,
ал. 1 от НК, което се обосновава от обстоятелството, че подсъдимият е
5
извършил пет отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на
престъплението обида, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Обсъдена е обективната и субективна страна на престъплението, което
правилно е квалифицирано като такова по чл. 148, ал. 1 от НК. Правилно е
приложен материалният закон.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез казване на
нещо унизително, което в случая е извършено чрез публикации в интернет
пространството и по този начин тъжителят го е възприел лично и
непосредствено. Използваните по-горе думи и словосъчетания изразяват
негативна морална оценка на личността на тъжителя от страна на
подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл, с ясното съзнание за противоправността на извършеното.
Районният съд правилно е преценил, че подсъдимият Г. е осъществил и
престъплението квалифицирана клевета по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 и
т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода
02.02.2021 г. – 27.04.2021 г. в гр. Р. в условията на продължавано
престъпление, на 5 пъти разгласил позорни обстоятелства за И.И. Х. в
качеството му на длъжностно лице – ЧСИ и му приписал посочените по-горе
престъпления. Всички използвани от подсъдимия думи, изрази и
словосъчетания съдържат позорящи обстоятелства или му приписват
престъпления. Същевременно, подс. Г. по никакъв начин не е доказал своите
клеветнически твърдения. Доказателства за горепосочените клеветнически
твърдения на подсъдимия се съдържат в многобройните му публикация в
интернет пространството, приложени по делото.
Изпълнителното деяние е действие, изразяващо се в довеждане до
знанието на трети лица на несъществуващи обстоятелства, касаещи поведение
на Х. – негови действия, които биха били укорими от гледна точна на морала
и правото. С тях се придава негативна оценка на личността на тъжителя,
което накърнява доброто му име в обществото и положителната обществена
оценка за неговата личност. Престъплението е довършено, тъй като
6
разгласените позорни обстоятелства са възприети непосредствено от трети
лица, като за съставомерността на деянието не се изисква тези лица да са
повярвали или да са настъпили, каквито и да било други последици. В случая
е налице продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, което се
обосновава от обстоятелството, че подсъдимият е извършил няколко отделни
деяния, които осъществяват поотделно състава на престъплението клевета,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл, с ясното съзнание за противоправността на извършеното.
С оглед изложеното, присъдата е законосъобразна, правилна и
мотивирана.
Законосъобразно и правилно, съдът не е приложил в случая института
на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“ по чл. 78а, ал. 7 от НК, като неприложим, тъй като се касае
за множество престъпления, а и видно от справката за съдимост, приложена
по делото, подс. Г. е осъден с присъда по НЧХД № 1872/2020 г. по описа на
РРС за същите по вид престъпления като тези, предмет на настоящото
производство. Правилно са определени наказанията „глоба“, съответно – 4
000 лв. за престъплението по чл.148, ал.1, т. 2, пр. 2 и т. 3, във вр. с чл. 146,
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и 7 000 лв. за престъплението по чл. 148, ал.
2, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК като същите са групирани на основание чл. 23, ал. 1 от НК и е
определено едно общо наказание – по-тежкото измежду тях, а именно „глоба“
в размер на 7 000 лв., към което е присъединено на основание чл. 23, ал. 2 от
НК и наказанието „Обществено порицание“.Така определеното общо
наказание в максимална степен би постигнало целите по чл. 36 и чл. 54 от НК
и най-вече личната превенция.
По отношение на гражданските искове, съобразно принципа по чл. 52 от
ЗЗД, при определяне на обезщетението, съдът правилно е отчел степента на
увреждане, като е взел предвид продължителността на деянието и неговата
настойчивост, с оглед повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т.
3, във вр. с чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и интензивността на
7
психическия дискомфорт, както и негативното отражение на доброто име на
тъжителя. Правилно съдът е постановил подс. Г. да заплати на тъжителя
сумата 6 000 лв. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от
17.05.2021 г. – датата, на която е образувано наказателното производство,
като в останалата му част до предявения пълен размер от 10 000 лв. е
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Относно престъплението по чл.
148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК съдът е приел, че цялата претендирана сума от 10 000 лева в
необходимата степен би репарирала претърпените вреди, тъй като при
съпоставяне на двете престъпления се наблюдава много по-голяма
интензивност на клеветническите твърдения и в двете им форми – приписване
на престъпление и разгласяване на позорящи обстоятелства. Поради това,
правилно първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения граждански
иск за това престъпление, като е осъдил подс. Г. да заплати на тъжителя
сумата от 10 000 лв. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от
17.05.2021 г. – датата, на която е образувано наказателното производство.
С оглед изхода на делото, първата инстанция законосъобразно е осъдила
подсъдимия да заплати на частния тъжител направените от него съдебни
разноски пред РС.
Предвид изложеното присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
Тъжителят е направил искане за присъждане направените от него
разноски пред въззивната инстанция. С оглед изхода на делото и разпоредбата
на чл. 189, ал. 3 от НПК, същият има право на такива, но поради липсата на
доказателства за тяхното извършване, разноски не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 41/29.06.2021 г., постановена по
НЧХД № 910/2021 г. по описа на Р.нския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9