Р Е Ш Е Н И Е № 26
24. 10. 2012 год. гр. Ч.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ч.ски районен съд …………………….състав
На 09. 10. 2012 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР
КОЛЕВ
Съдебни заседатели:
СЕКРЕТАР: М.Т.
ПРОКУРОР:
Сложи
за разглеждане докладваното от председателя ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 211 по описа за 2012
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е
с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК.
Ищeцът
изнася в исковата си молба, че е баща на малолетното дете Т.З. Д., с ЕГН **********,
родено на *** г. в гр. Ч., за което имало издаден акт за раждане № 37/ 16. 02.
2005 г. на Община Ч., от майка- ответницата по настоящото дело Т.М.Д.. Ищецът и
ответницата били бивши съпрузи, като с Решение № 31/ 07. 10. 2010 г.,
постановено по гр. дело № 399/ 2010 г. по описа на РС Ч. прекратили гражданския
брак по взаимно съгласие, за което постигнали и споразумение. По силата на
същото решение съдът предоставил упражняването на родителските права върху
роденото от брака дете Д.З.Д.- на бащата и ищец по делото, като определил
местоживеенето на детето да съвпада с това на бащата, което както към датата на
постановяване на решението, така и към момента било гр. Ч., ул. С. И.- М. № 12,
а на майката и ответница по делото- детето Т.З. Д., което местоживеене към датата
на постановяване на решението било определено на адрес: гр. Ч., ул. Д.Х. № 13.
След
прекратяване на брака, ответницата живяла известно време в дома на родителите й
в гр. Ч., ул. Д.Х. № 13.
Малко
след развода същата заживяла във фактическо съжителство с лицето И.Д.В., с
когото нямали сключен граждански брак, като постепенно ответницата попаднала
изцяло под негово влияние, като всичките й действия били провокирани,
подстрекавани, манипулирани и организирани от него, с единствената цел, ищецът
и семейството му да бъдат изнудвани, с цел да им дават пари, като принудата
спрямо семейството на ищеца и самият ищец се извършвала чрез спекулации по
отношение упражняването на родителските права на ищеца спрямо детето Т. Д..
Първоначално
ответницата започнала да възприпятства ищеца да вижда дъщеря си, както и да
полага грижи за отглеждането й, започнала да избягва всякакви контакти с ищеца,
като в един момент преустановила изцяло същите и започнала да се укрива от
него.
Поради
нежелание от страна на ответницата, така и на лицето, с което същата
съжителствала, да работят, същите изпаднали във финансови затруднения. И тъй
като дължали пари на много хора от гр. Ч., станали неоткриваеми, не само за
ищеца, но и за кредиторите си.
Няколко
месеца след развода, ответницата започнала да използва дъщеря им Т. Д., като
средство да го изнудва, за да й заплаща периодично различни суми, като винаги
го заплашвала, че няма да види повече дъщеря си и преустановявала за дълъг
период всякакви контакти помежду им.
С
пощенски запис за периода 12. 12. 2011 г. до 24. 01. 2012 г. ответникът
заплатил на ответницата сумата в размер на 340 лв., поради отправени от нея
заплахи, че нямал да вижда повече дъщеря си и ако не даде парите, които му
искала, щяла да остави детето гладно, докато не получи исканите пари. Въпреки,
че й превеждал исканите суми, за да докаже сериозността на заплахите си,
ответницата стигнала до там действително да държи детето гладно, като от есента
на 2011 г. същото започнало драстично да отслабва, да боледува. И въпреки, че
парите, които ищецът й изпращал, за да заведе детето на лекар и зъболекар, и
които тя е искала, то не е било водено. Случвало се е даже да иска пари, за
тези нужди, а в същото време то да не е болно и да не се нуждае от тях. Всички
суми, които й бил изпращал, задоволявали единствено желанията на ответницата и
мъжът, с когото същата живеела.
Принуден
от поредните заплахи, отправени от ответницата и воден от надеждата, че същата
най- накрая ще се вразуми и ще помисли за дъщеря им, й предоставил сумата в
размер на 800 лв.
В замяна на
това, същата дала обещание, че повече няма да го изнудва, а тъкмо обратното, ще
му остави да поеме изцяло грижите за дъщеря им.
С оглед на
това, видно от представеното споразумение с нотариална заверка на
подписите, с рег. №912/06.02.2012 г. по описа на Нотариус Бойко Георгиев, рег. № 394 на НК, с
район на действие - РС С.З., с ответницата постигнали споразумение относно
местоживеенето, упражняването на родителските
права спрямо детето им Т.З. Д., личните отношения с него и издръжката
между родителите.
По силата на същото, с
ответницата
се споразумели, че упражняването
на родителските права върху детето Т.З. Д., се предоставяло на бащата З.Д.Д.. С оглед на това, и
съобразно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от СК, бащата и детето щели да живеят заедно, на настоящия адрес на бащата гр. Ч.,
ул. С. И. - М. 12. По силата на споразумението, се съгласили местоживеенето на детето за в
бъдеще да съвпада с това на родителя упражняващ
родителски права - бащата З.Д.Д., с оглед евентуалната му последваща
промяна.
Наред с това, с ответницата се съгласили
тя да осъществява свободен режим на лични
отношения с детето Т.З. Д., като е в
правото си да се среща с него и да комуникира с него чрез всички
възможни средства за комуникация, така че да има възможност да осъществява постоянен родителски контрол, относно
правилното и адекватно полагане на необходимите грижи за отглеждането и
възпитанието на детето.
Сумата в размер на
800 лв., която ответницата принудила със заплахи да й
заплати, вписали в
споразумението като издръжка, която като бивш съпруг й бил заплатил.
Считано от подписване
на посоченото споразумение, ищецът започнал да упражнява родителските права
върху детето Т.З. Д., като от тогава същото се
преместило да
живее при ищеца,
на настоящият му адрес - гр. Ч., ул. С. И. - М. 12.
Докато детето било при ответницата, въпреки, че
лично плащал редовно
таксите, които се дължали за детска градина, същата не пускала дъщеря им на градина, а
единствено използвала детето, за до заплашва ищеца и да го принуждава да й изпраща пари.
Веднага
след като дъщеря им се преместила да живее при ищеца, записал същата при личен лекар и подновил посещенията на
детската градина в гр. Ч..
Видно
от приложената служебна бележка с изх. №26/03.05.2012 г., издадена
от Директора на ОДЗ „Здравец" гр. Ч., дъщеря им Т.З. Д. е записана в регистър на детската градина от
2008 г. и по настояване на ищеца посещавала
учебните занятия, като всички изисквания във връзка с престоя на детето в детската градина- учебни пособия и
помагала, такси и плащания свързани с учебно- възпитателния процес били
осигурявани от ищеца.
Най- изненадващо за ищеца, въпреки постигнатото
с ответницата споразумение, на
27.04.2012 г., следобяд, докато бил на работа, същата без негово знание отвела дъщеря
им Т.З. Д., без да
го информира къде е детето.
Същата седмица, тъй
като детето било болно и имало възпаление на окото, на 24.04.2012 г.,
посетили личната лекарка на детето, от която взели направление за очен
лекар.
Още
същият
ден, на 24.04.2012 г. завел детето на очен лекар в частна клиника в гр. Ч.., където прегледали детето и лекуващият лекар му предписал лечение. В деня, в който на детето му предстояло да се яви на контролен преглед при очния лекар за да проследи лечението, ответницата, без никакво предупреждение взела
детето от майката на ищеца, при която бил го оставил да се грижи за него, докато той бил на работа и го отвела на неизвестно за него място.
Считано от 27.04.2012 г., ответницата, без съгласието на ищеца и без да го информира отвела дъщеря им Т.З. Д. и
задържала
детето при себе си, като от тогава неоснователно напълно ограничила личните му контакти с детето,
за което сигнализирал по съответния ред органите на полицията.
Единственото,
което ответницата била склонна да му каже по телефонна било, че ако иска да вижда дъщеря си,
трябва да й изпрати още пари.
Поради пълната незаинтересованост
от страна на ответницата, относно правилното развитие на детето, и
неправомерното ограничаване на достъпа му до детето,
считано от 27.04.2012г. ищецът бил възпрепятстван не само да полага необходимите
грижи за отглеждането и възпитанието на дъщеря им, но бил и възпрепятстван да
осъществя какъвто и да било нормален контакт с нея.
С действия
ответницата увреждала законните му права и интереси като баща на детето Т.З. Д..
С това си
поведението ответницата не само го лишавала от възможността да
изпълнява задълженията си на родител, да се грижи и да подготвя дъщеря си за
общественополезна дейност, но и нарушавала разпоредбите на чл. 17 от СК.
Твърди, че самото
дете не желаело да живее при майка си и страдало от налагания му постоянен тормоз от същата.
Ежедневно
провеждали разговори по мобилния телефон с ответницата и детето, при
които детето го молело да го вземе, обяснявало, че не иска да живее с майка си, че
не се чувства добре, при което започвало да плаче, като майката се намесвала в
разговора и му заявявала, че чака от ищеца пари, или да й купи златни обици, при което заявявала, че
веднага ще му даде детето.
Предвид
изложеното счита, че са налице психологически особености на характера на
ответницата, определящи неадекватното й поведение, предвид ролята й на родител, който следва
да отглежда и възпитава правилно детето им, с цел
подготовката му и израстването му като пълноценен индивид в обществото.
Не
без значение за това бил й факта, че същата употребявала алкохол, и то в
количества и по начин, неадекватен за ролята й на родител.
При
това положение, у ищеца било
налице и съмнението, че вероятно майката страда от някакво заболяване или
употребява наркотични или други упойващи вещества, които биха провокирали
соченото тук нейно абсурдно поведение.
Наред с това, с безразсъдното и безскрупулното си поведение
застрашавала живота и здравето на дъщеря им, както и нейното правилно физическо, психическо,
нравствено и образователно развитие.
По
този начин бил възпрепятстван
да изпълнява пълноценно задълженията
си към детето, както и да полага адекватни грижи за здравето и възпитанието му.
Едновременно с това,
счита, че имал не само желанието, но и възможността да се грижи за отглеждането и
възпитанието на дъщеря им Т.З. Д., с ЕГН:**********.
Разполагал с възможности и
добри битови условия за отглеждане на детето, като имал голямо желание да се
грижи за
него и да го възпитава.
Понастоящем живеел и работел в гр. Ч., където имал добре устроено жилище и добре заплатена работа.
Видно от представения
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №37, том I, дело №83/1992 г.,
издаден от Ч.ския районен съдия,
ищецът разполагал
със собствено жилище, дарено му от родителите, където в семейна среда и при благоприятни битови условия
имал
възможността пълноценно да
отглежда и възпитава детето си.
Поради гореизложеното
и най- вече поради загрижеността и желанието му да осигурява на
дъщеря им Т.З. Д., с
ЕГН:**********, лично адекватните грижи за
отглеждането и възпитанието й, се породил
правният му интерес да поиска от съда да предостави на
него упражняването на родителските права по
отношение на малолетната им дъщеря Т.З. Д., с ЕГН:**********, родена на ***г. в гр. Ч., за раждането
на което бил издаден акт за раждане №37/16.02.2005г. на община Ч..
Моли съда,
след като установите изложеното, да постановите
решение, с което да предоставите на ищеца З.Д.Д., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Ч., ул. С. И. - М. №12, в качеството му на баща и законен представител на детето Т.З. Д., с ЕГН:**********,
родено на ***г. в гр. Ч., за раждането на
което е издаден акт за раждане №37/16.02.2005г. на община Ч., упражняването
на родителските права и задължения по отношение на малолетното им дете - Т.З. Д., с ЕГН:**********, родено на ***г. в гр. Ч., като
определи на майката Т.М.Д., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Ч., ул. С. И. - М. 12, с
настоящ адрес:***, в качеството на родител не
упражняващ родителските права, режим на личните отношения с дъщеря им, който да се осъществява, както следва: веднъж месечно- всяка първа
събота от месеца във времето от 10. 00 часа до 20. 00 часа на съботния ден, и
първите десет дни през месец Юли.
Моли, да бъде определено
местоживеенето на детето Т.З. Д., да бъде същото, което е настоящото
местоживеене *** И.- М. № 12.
Моли, да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответницата редовно призована по
см. на чл. 47 ал. 6 от ГПК, не се явява, вместо нея процесуалния й представител
– особен представител адв. Георги Жеков.
Като заинтересована страна е
призована Д “ СП “ Ч., редовно призовани, не изпращат представител, но
представят социален доклад, с който вземат становище, че бащата З.Д.З. притежава
необходимия родителски капацитет и полага адекватни грижи за дещеря си Т.З. Д.,
а детето се чувства при него сигурно и спокойно и желанието му е да живее в
дома на баща си. Предлагат съда да определи режим на лични отношения между
майката и детето, който да бъде съобразен с желанията на детето.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и от становището на страните, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Настоящото производство е
образувано въз основа на ИМ, подадена от З.Д.Д. против Т.М.Д., като правното
основание на иска е чл. 59 ал. 9 от СК, а не както е посочено от ищеца чл. 123
ал. 2 вр. с чл. 127 ал. 2 от СК. Квалификацията посочена от ищеца не задължава
съда да приеме, че същата е вярна, напротив задължение на съда е да посочи
точната квалификация на предявения иск.
Претенцията на ищцовата страна дефакто
е съдът да измени определените с Решение № 31/ 07. 10. 2010 г. по гр. дело №
399/ 2010 г. по описа на РС Ч. мерки по отношение на детето Т.З. Д., като предостави
упражняването на родителските права и задължения по отношения на малолетното
дете Т.З. Д., да определи местоживеене на детето при бащата, като бъде
определен режим на лични контакти на детето с майката, както следва: веднъж
месечно всяка първа събота от месеца във времето от 10. 00 часа до 20. 00 часа
на съботния ден и първите 10 дни през месец юли.
Видно от
представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за
раждане с № 37/ 16. 02. 2005 г. безспорно се установява, че родители на детето Т.З. Д.
са майка- Т.М.Д. и баща- З.Д.Д..
От представеното и
приложено по делото Решение № 31/ 07. 10. 2010 г. по гр. дело № 399/ 2010 г. по
описа на РС Ч. се установява, че страните по настоящото производство са
прекратили с развод по взаимно съгласие, сключеният между тях на 28. 08. 1993
г. граждански брак. С цитираното по- горе съдебно решение съдът е одобрил
постигнатото между съпрузите споразумение по смисъла на чл. 51 от СК , като по
отношение на детето Т.З. Д. е предоставил упражняването на родителските права
на майката Т.М.Д.- ответница по настоящото производство. Определил е режим за
осъществяване на лични контакти с детето Т.З. Д. и бащата З.Д.Д.. След влизане
в сила на бракоразводното решение, ответницата ведно с детето, заживяла в дома
на своите родители, находящ се в гр. Ч..
Разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК предвижда, че по
молба на всеки един от родителите може да се изменят мерките относно
упражняването на родителските права върху родените от брака деца, ако са налице
изменение на обстоятелствата. Последните могат да съставляват изменение
на предишни приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са
обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. В процесния случай се твърдят
новонастъпили обстоятелства, предвид спецификата на предходното съдебно
производство, в което брачният съд не е изследвал кой от двамата родители е
по-подходящ да упражнява родителските права върху детето Т.З. Д., тъй като по този въпрос е било
налице споразумение между съпрузите.
В настоящото производство следва
да бъдат установени изменения на обстоятелствата, при които са били постановени
мерките по отношение на детето Т. Д. по гр. дело № 399/ 2010 г. по описа на РС Ч.,
както и годността на всеки един от родителите да полага адекватни грижи за
детето, като в тази връзка следва да бъде установена и изследвана социалната среда,
която всеки един от тях би предложил за отглеждане на детето като пълноправен
член на обществото, доходите и финансовите възможности на родителите, личните и
морални качества на родителя, битовите условия и всички тези елементи пречупени
през призмата на интереса на детето.
В конкретният случай детето е от
женски пол и е на 7 години и 8 месеца, обстоятелство което не дава преуритет на
нито един от двамата родители, тъй като макар и същото от женски пол е
достатъчно голямо.
Тежестта на доказване на настъпилото
изменение на обстоятелствата, при което са постановени първоначалните мерки,
тежи на ищцовата страна, а на всички останали обстоятелства, а именно
родителския капацитет тежи на всяка една от страните, т. е. всяка една от
страните следва да доказва родителския си капацитет и възможности.
Видно
от събраните по делото писмени и гласни доказателства и след внимателен прочит
на представения социален доклад от Д “ СП “ гр. Ч. съдът счита, че материално-
битовите условия при които живее ищеца са много добри / в тази връзка виж
представения нот. акт № 37, том І, дело № 83/ 1992 г. по описа на РС Ч. /.
Установи се, че същият е Управител на ЕТ “ Теди- З.Д.” , както и че получава
облагаем доход на по 420 лв. месечно, както и че същият притежава магазин за
хранителни стоки, находящ се в с. Свобода, общ. Ч., обл. С.З..
По
отношение на майката единствените данни и доказателства, събрани относно материално-
битовите й условия са свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели. Същите установиха, че майката ведно с детето се е
преместила да живее от жилище, находящо се в гр. Ч. и представляващо къща с
дворно място, собственост на нейните родители в с. К., обл. П., в къща с дворно
място, по всяка вероятност собственост на мъжът, с който същата заживяла на
семейни начала – И.Д.В..Пак по сведения на разпитаните свидетели се установи,
че тази къща е тип “ сглобяема “ и е изключително малка, а дворното място е
незаградено и видимо запустяло. От разпита на свидетелите С.Т.К. и М.И.К.-
родители на ответницата по делото, се установи, че понастоящем ответницата
живее в гр. П., но същите не разполагат с информация относно адресната й
регистрация, нито за типа и вида жилище, което същата обитава. В тази връзка
съдът счита, че следва да изтъкне обстоятелството, че се събраха достатъчно
гласни доказателства, установяващи, че за един кратък период от време
ответницата е взела на заем около 10 000 лв.- 8 000 лв. от своята майка и
2 000 лв. от своята леля, с цел отварянето на магазин за облекло, който
магазин е “ фалирал “ в рамките на 2 месеца, а оборотните средства и печалбата
са “ ...изяждали и изпивали за деня . “-
виж свидетелските показания на св. М.И.К.- баща на ответницата в съдебно
заседание от 09. 10. 2012 г.
В настоящият случай ответната
страна, въпреки дадените и указания, не представи удостоверение за трудови
доходи или бележка от Бюрото по труда като регистриран като безработен, поради
което и съдът следва да приеме, че ответната страна получава доходи в размер
средно установената за страната работна заплата.
В настоящото производство се
установи, от една страна възможността на ищеца да бъде подпомаган от трети лица
за отглеждането и възпитанието на детето си- неговите родители и лицето С., с
която същият живее на съпружески начала.
От страна на ответницата не се
установиха и доказаха наличието на такива трети лица, които евентуално да й
помагат в отглеждането на детето, напротив разпитани в качеството на свидетели
- нейните родители- на ответницата Т.М.Д. заявиха, че не са в състояние и най-
вече, че нямат желание да й помагат, нито финансово, нито с труд при
отглеждането и възпитанието на детето.
Видно от представения социален
доклад се установи, че Д „ СП „ Ч. взима становище, че в интерес на детето е
местоживеенето на същото да бъде при бащата З.Д.Д., както и на последния да
бъде възложено упражняването на родителските права.
Видно от представения социален
доклад, а и от разпитаните по делото свидетели се установи обстоятелството, че
срещу майката Т.М.Д. на 29. 05. 2012 г. е издадена Заповед за незабавна защита,
с която същата е задължена да се въздържа от домашно насилие над детето Т. Д.,
а с Решение № 14/ 22. 06. 2012 г. по гр. д. 231/ 2012 г.на РС Ч. са наложени
следните мерки за защита срещу дом. насилие: Т.М.Д. е задължена да се въздържа
от домашно насилие над детето Т.З. Д.. Определено е временно местоживеене на
детето Т. при бащата – З. за срок то 18 месеца. И е забранено на
извършителката Т. да доближава
пострадалото дете, жилището в което то живее и местата му за социални контакти
и отдих, в радиус от 50 метра, за срок също от 18 месеца.Делото е обжалвано
пред ОС С.З. и до настоящия момент няма данни въззивната инстанция да се е
произнесла.
От разпитаната в хода на
съдебното производство свидетелка Н.Д.П.- В. се установи, че майката и ответница
по настоящото дело Т.М.Д., след като заживяла на съпружески начала с мъжа И.Д.В.,
започнала да употребява често алкохол и то в присъствието на детето. Свидетелка
В. е присъствала на скандали между ответницата по делото и мъжът, с който
същата живее на съпружески начала И.В., на които е присъствало и детето Т.,
скандали изразяващи се в чупене на чаши в стената на стаята- “ ...детето беше там, нарочно, защото не може да
си угоди на ината, заради музиката, тогава счупи чашата, трясна я в стената.
Детето беше в същата стая. Чашата беше стъклена, за твърд алкохол. Пръсна се
чашата. Дали има 3 метра разстояние от детето. Детето започна да плаче още по силно... Имаше и други хора, не само
ние...” , пак същата свидетелка “ ...Пушеше
се, детето е там, вътре се пиши и хола и спалнята, те са преходни и само една
врата ги дели...” От показанията на тази свидетелка, съдът възприема, че с
тези си действия майката не показва достатъчно родителски капацитет, тъй като не
осигурява една приемлива среда за развитието и възпитанието на собственото си
дете, като пълноправен член на обществото. Напротив, същата изпивайки “ ...Около половин литър на събиране. Това в
рамките на 2 часа. Имало е случаи, когато Т. е била при нас...” /
свидетелката В. / пред детето си му указва негативно влияние с отрицателния си
личен пример.
От свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели се установи, че в началото на лятото 2012 г.
детето трайно се е установило да живее при баща си в гр. Ч., на ул. С. И.- М. №
12 и същото е записано като ученик в ОУ “ Васил Левски “ гр. Ч.. Свидетелите
бяха категорични, че от този момент нататък майката не е предоставяла каквито и
да било средства, изразяващи се в пари, подаръци, дрехи, хранителни стоки и т.
н., за детето си. Изцяло отглеждането и възпитанието на детето от този момент
до настоящем са поети от бащата на детето и ищец по делото З.Д.Д., който
дефакто упражнява родителските права върху детето.
В конкретният случай се събраха
достатъчно данни и доказателства, че ответницата не може да бъде открита на
какъвто и да било адрес, на който да се връчат съдебните книжа и призовки.
Съдът счита, че при определяне на
местоживеенето на детето и упражняването на родителските права следва да се
ръководи от интересите на детето, а именно при кой от двамата родители това
дете би получило адекватни грижи за своето възпитание и отглеждане с оглед
израстването му като пълноправен член на обществото.
Решаващ критерий при
определяне местоживеенето и режима на мерките спрямо децата е интересът на
детето. Интересът не като някакво субективно отношение, а като обективна
категория. Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС
интересът на детето следва да се преценявя с оглед родителските качества,
моралния облик на родителите, материално битовите условия, възраст и пол на
децата, привързаност между деца и родители и между децата, възможността други
лица да помагат при отглеждането и възпитанието на децата, социалната среда т.
н.
Водим
от горното съдът счита, че следва да измени постановените с Решение № 31/ 07.
10. 2010 г. по гр. дело № 399/ 2010 г. по описа на РС Ч. мерки по отношение на
детето Т.З. Д., като постанови същото да живее при баща си, както и да предостави на същия упражняването
на родителските права върху детето.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че следва да бъде определен и подходящ режим на лични контакти на майката
с детето, така както е поискано в петитума на ИМ: а именно: веднъж месечно
всяка първа събота от месеца във времето от 10. 00 часа до 20. 00 часа на
съботния ден и първите 10 дни през месец юли.. Съдът счита, че следва да бъде
определен именно такъв режим, като намира същия за подходящ, предвид
обстоятелството, че в хода на производството се събраха достатъчно
доказателства, че срещу майката Т.М.Д. на 29. 05. 2012 г. е издадена Заповед за
незабавна защита, с която същата е задължена да се въздържа от домашно насилие
над детето Т. Д., а с Решение № 14/ 22. 06. 2012 г. по гр. д. 231/ 2012 г.на РС
Ч. са наложени следните мерки за защита срещу дом. Насилие. Т.М.Д. е задължена
да се въздържа от домашно насилие над детето Т.З. Д.. Определено е временно
местоживеене на детето Т. при бащата – З. за срок то 18 месеца. И е забранено
на извършителката Т. да доближава
пострадалото дете, жилището в което то живее и местата му за социални контакти
и отдих, в радиус от 50 метра, за срок също от 18 месеца. Решението не е влязло
в сила и същото е обжалвано пред ОС С.З..
Изрична претенция за издръжка за
детето не е отправена с цитираната ИМ. Съгласно нормата на чл. 59 ал. 2 от СК
ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого
от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както
и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Следователно в конкретният случай и по аналогия с
нормата на чл. 127 ал. 2 от СК, макар и да няма изрично искане за присъждане на
издръжка, съдът следва да се занимае служебно със същата.
Съдът като взе предвид възрастта на детето Т.З. Д.- 7 години и 8 месеца /
виж Удостоверение за раждане изд. въз основа Акт за раждане № 37/ 16. 02. 2005 г. /,
възможностите на родителите, като взе предвид, че бащата полага грижи при
отглеждането и възпитанието на детето, както и като се съобрази с нормативната
уредба уреждаща режима на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, а чл. 142
от СК счита, че месечно за детето Т.З. Д. са необходими и достатъчни 200, 00
лв. от които 90, 00 лв. следва да се поемат от майката, тъй като по делото не
се установи тя да дължи издръжка и на други ненавършили пълнолетие деца, което
съдът счита, че е в нейните възможности, тъй като прие, че същата получава
доходите в размер на средно установената работна заплата за страната, а
останалата част от сумата, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието, които трудно се оценяват в пари, следва да се поемат от бащата.
При определяне на издръжката настоящият състав следва освен от
възможностите на родителите да се ръководи и от интересите на детето. Възрастта
на детето, както и поскъпването на живота в страната .
Предвид
гореизложеното съдът счита, че ответницата Т.М.Д. следва да заплаща на З.Д.Д.,
като баща и законен представител на малолетното дете Т.З. Д. месечна издръжка в
размер на 90. 00 лв., считано от влизане на решението в сила.
Съдът
счита, че по този начин най- добре ще бъдат защитени интересите на детето.
Водим
от всичко гореизложено и на осн. чл. 59 ал. 9 във вр. с ал. 2 от СК, чл. 235 от ГПК и чл. 259 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА постановените с Решение № 31/
07.10. 2010 г. по гр. дело № 399/ 2010 г. по описа на РС Ч. мерки спрямо детето
Т.З. Д., ЕГН ********** като вместо това,
ПОСТАНОВЯВА роденото от майка Т.М.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Ч., обл. С.З., ул. С. И.- М. 12 и с настоящ адрес:*** и баща З.Д.Д., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Ч., обл. С.З., ул. С. И.- М. № 12, със съдебен адрес:
гр. С.З., ул. Х.Д.А. № 86, ет. 2 дете Т.З. Д., ЕГН ********** да живее при бащата З.Д.Д., с ЕГН **********,***
И.- М. № 12, със съдебен адрес: гр. С.З., ул. Х.Д.А. № 86, ет. 2, като ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права върху детето Т.З. Д., ЕГН ********** на бащата З.Д.Д., с ЕГН **********,
като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
на майката Т.М.Д. с детето Т.З. Д., както следва: веднъж месечно всяка първа събота
от месеца във времето от 10. 00 часа до 20. 00 часа на съботния ден и първите
10 / десет / дни през месец юли.
ОСЪЖДА Т.М.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ч., обл.
С.З., ул. С. И.- М. 12 и с настоящ адрес:*** да заплаща на З.Д.Д., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Ч., обл. С.З., ул. С. И.- М. № 12, със съдебен адрес:
гр. С.З., ул. Х.Д.А. № 86, ет. 2, като баща и законен представител на
малолетното дете Т.З. Д. месечна издръжка в размер на 90. 00 / деветдесет /
лева, считано от влизане на
решението в сила, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на основания за изменение или отмяна на същата.
ОСЪЖДА Т.М.Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Ч., обл. С.З., ул. С. И.- М. 12 и с настоящ адрес:*** да
заплати на З.Д.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ч., обл. С.З., ул. С.
И.- М. № 12, със съдебен адрес: гр. С.З., ул. Х.Д.А. № 86, ет. 2 направените по
делото разноски в размер на 307. 00 / триста и седем / лева.
ОСЪЖДА Т.М.Д. с
п. а. и ЕГН да заплати по сметка на РС- Ч. ДТ в размер на 129. 60 / сто
двадесет и девет лева и шестдесет стотинки /лв. върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ОС- С.З..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: