Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
П., 25.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание
на втори юни две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа гр. д. №
1860 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез
пълномощника си юрк. Максимова, срещу И. П. М.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 739,97 лв.
/седемстотин тридесет и девет лева и 97 ст./, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в град П., кв.“Д.М.”, бл**вх*ап***от които главница в размер на 576,87 лв., за
периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2017 г. и месеците юли. 2017 г. , август
2017г., октомври 2017г. и юли 2018 г.включително; законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 163,10 лв. за периода от 10.07.2016 г. до
29.10.2019 г.; както и законната лихва върху главницата от 576,87 лв.; считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен
орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за
който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната
нормативна база.
С исковата молба са
представени извлечение от сметка към дата 29.10.2019 г. и заверено копие от
вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен
ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост
на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д. № ***** по описа
на съда за 2019 г. Отправено е
искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически
експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът И. П. М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, е депозирал отговор на исковата молба. Правя възражение за погасени
вземания по давност /главица за периода от м 5 /2016 г.до м.10.2016 г.-117.67
лв., лихва за периода м. 5/2016 г. до м.10.2016 г. -35.38 лв., За периода след
31.05,2017 г. Сочи, че не дължи сумите,
като апартаментът е продаден на публичен продан на 31 .05.2017 г.
Представя писмени доказателства от Агенция по вписванията.
По делото с оглед
изясняване на спорните по делото факти са били назначени и изслушани по искане
на ищеца СИЕ и СТЕ, които са били приети към доказателствената съвкупност по
делото.
В последното по делото
съдебно заседание, процесуалните представители на ищеца и ответника, поддържат,
респ. оспорват исковата претенция. Излагат съображения.
Пернишкият районен съд,
след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу И. П. М.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за вземанията, които са
предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№***** по описа на съда
за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото
заявление, като са дадени указания на ищеца по чл.415 гпк за предявяване на
настоящите искове.
Представено е
извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен
ежедневник.
По допустимостта:
Предявени са от страна на ищеца обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради
което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по
същество.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД,
освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия,
съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно
предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от
задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
По делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от Топлофикация-П. ЕАД от 2008 г., приети въз основа
на Закона за енергетиката (ЗЕ) от съвета на директорите на ищеца и одобрени с
решение на ДКЕВР. Съгласно чл. 21 от общите условия измерването на подадената
топлинна енергия се извършва непрекъснато през периода на продажба чрез
средства за търговско измерване, монтирани на границата на собственост на
абонатната станция или на място съгласувано между страните, които са с автономно
захранване, като отчитането на средствата за търговско измерване се извършва от
продавача ежемесечно по съгласуван между страните график, при което има право
да участва и купувачът по договора.
Отношенията между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период се уреждат от Закона за енергетика. В случаите, в които
страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и
доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
При осъществяването на
дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия,
дружеството се съобразява с разпоредбата
на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, която предвижда,
че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. Следователно облигационната
връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди;
реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп
до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
Исковете са предявени
за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия
и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за
изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящите искове.В тежест на ищеца е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението
си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност /като тези обстоятелства, видно от
гореизложеното се установяват от допуснатите по делото два броя експертизи/.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява
при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от
КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Относно обстоятелството дали и за какъв период
ответникът е бли собственик или ползвател на процесното жилище, че съдът намира
следното и във връзка с приетите по делото писмени доказателства в тази насока:
представени са Постановление за възлагане от дата от 06.03.2017 г вл в сила на 23.3.2017 гвидно от което към тази дата имотът е бил
възложен на трето за спора лице, както възразява и ответникът по делото, че до
този момент имотът е бил негов.
Същевременно обаче ответникът, който и не спори, че до издаване и
влизане в сила на процесното постановление бил собственик на имота, което се
доказва и от представеното по делото постановление за възлагане на имота
от 06.03.2017 г вл в сила на 23.3.2017
г. Следва да се посочи, че за времето, за което същият е бил собственик на
имота, при доказване на останалите предпоставки за уважаване на иска, следва да
отговаря за потребената енергия. Като след тази дата задължено е третото лице
за спора, описано в постановлението за възлагане. Поради което и след датата на влизане на
постановлението, която е част от претендирания исков период, то претенцията е
неоснователна спрямо ответника по делото и следва да се отхвърли.Що се отнася
до претенцията до този период, то по делото са били извършени експертизи по
делото, прието от съда- СТЕ и СИЕ, които съдът кредитира и поставя в основата
на своите решаващи изводи, относно обследваните факти, то се установява, че до
процесния имот и за процесния период, е доставено посоченото количество
топлинна енергия, като се касае за топлофициран имот и видно от СИЕ, то
задълженията за имота възлизат именно в размер на заявената претенция в
исковата молба от ищеца. Така видно от СТЕ, то се установява, че услугата
„дялово разпределение“ е въведена от момента на подписването на Договор №
301/14.01.2002 год., между фирмата за дялово разпределение на топлинната
енергия и СЕС.Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово
разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за
продажба на топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията
между тях.През процесния период
топломерът е преминалзадължителните периодични метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване,
показанията му могат да се считат за достоверни.Количеството на топлинната
енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка,
не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в сградата етажна собственост.
Вещото лице посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати
съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през
процесуалният период.Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени
отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените
/изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Така
заявеното от вещото лице З. по СТЕ, кореспондира и с описаното от вещото лице
по СИЕ- П., където в заключението си вещото лице е посочило, че: Размерът на
задължението на ответника И.П.М., към ищеца за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия на топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв.
“Димова махала" бл. 17, вх. Ж ап***за периода 01.05.2016 г. до 31.05.2017
г. и м. юли 2017 г., м.август 2017 г., м. октомври 2017 г. и м. юли 2018 г. е
главница 576.87 лв. и лихва за забава на месечните плащания за периода
10.07.2016 г. до 29.10.2019 г. в размер на 163.10 лв.. общ дълг в размер на
739.97 лв.Размерът на претендираната главница помесечно за процесния период е
формирана от дължимата топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата
“дялово разпределение" на топлинна енергия. Падежите на всяко месечно
задължение за топлинна енергия е съобразено с клаузите на Общите условия на
дружеството ищец в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните
задължения.При проверката в електронната система на ищеца не се установили
извършвани плащания от страна на ответника по задължението за топлинна
енергия.В счетоводството на ищеца, сумите от изравнителните сметки, подадени от
Фирмата за дялово разпределение “ Техем сървисис ” ЕООД - “Директ’’ ЕООД за
периода 01.05.2016 г. - 31.05.2017 и м. юли 2017 г., м.август 2017 г., м.
октомври 2017 г. и м. юли 2018 г. са въведени в системата за реално консумирана
топлинна енергия. Съдът кредитира така изготвените заключения на вещите лица и
по двете заключения, като приема, че се касае за топлофициран имот, до който
ищецът е доставил претендираното количество топлинна енергия, посочено в
исковата молба на стойност, посочена в сие, съответна на описаните размери в
исковата молба.
По делото е представено постановление
за възлагане на имота, видно от което същият е бил възложен на трето за спора
лица на дата 23.03.2017 г., когато постановлението е влязло в законна сила, а
не на датата посочена от ответника, като съдът намира, че при така събраната
доказателствена съвкупност, то исковете са частично основателни в следния
смисъл: за сумата в размер на 386,17 лева, главница за периода от 01.10.2016 г.
До 23.03.2017 г., и месеците юли. 2017 г. , август 2017г., октомври 2017г. и
юли 2018 г.включително, както и лихва за забава
за сумата от 113,96 лева за периода от 01.12.2016 г. До 29.10.2019 г.
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в град П., кв.“Д.М.”, бл**вх*ап***ведно със
законната лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед заизпълнение в съда –8.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е била издадена заповед по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. №***** по
описа на съда за 2019
г., на Пернишки районен съд, за коята
част претенцията се явява основателна и исковете следва да бъдат уважени,
Като претенцията е основателна само за времето за което
ответникът е бил собственик или до 23.03.2017 г., като същевременно предвид заявеното
възражение за давност, то съдът намира, че следва да претецени и същото
съотнесено към периода за който претенцията би била основателна, или след свои
изчисления по реда на чл.162 ГПК /като съобрази и изравнителните сметки със
знак минус в представеното от ищеца извлечение от сметки/, съдът достигна до
следните правни изводи:И. П. М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на
386,17 лева, главница за периода от 01.10.2016 г. До 23.03.2017 г., и месеците юли. 2017 г. , август 2017г.,
октомври 2017г. и юли 2018 г.включително представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в град П., кв.“Д.М.”, бл**вх*ап***както и лихва за забава за сумата от 113,96 лева за периода от
01.12.2016 г. До 29.10.2019 г. ведно със законната лихва върху уважената
главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
заизпълнение в съда –08.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които е била издадена заповед по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №***** по описа
на съда за 2019 г., на
Пернишки районен съд, за коята част претенцията се явява основателна и исковете
следва да бъдат уважени,
КАТО ЗА РАЗЛИКАТА НАД УВАЖЕНИЯ РАЗМЕР исковете
следва да бъдат отхвърлени КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ В ЕДНА ЧАСТ И ПОГАСЕНИ В ДРУГА
ЧАСТА, а именно, както следва: за сумата от 190,70 лева- главница за периода от
24.03.2017 г. До 31.05.2017 г. И от 01.05.2016 г. До 30.09.2016 г., от които
154,19 лева за периода от 24.03.2017. до 31.05.2017 г., като неоснователни и за
36,51 лева, за периода от 01.05.2016 г. До 30.09.2016 г. Като погасени по
давонст, и за лихви за забава в общ
размер 49, 14 лева за периода от 10.07.2016 г. До 29.10.2019 г., от които за
сумата и посочения период 37, 72 лева е неоснователна претенцията, и 11,62 лева
е погасена по давност, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., кв.“Д.М.”, бл**вх*ап.
149,.
Следва да се посочи, че
падежът на всяко едно месечно задължение е след тридесет дни от издаване на
фактурата, като сумата която се сочи, че ответникът дължи кореспондира със
заключението на вещото лице, което е посочило изрично и че счетоводството на
Дружеството е било водено редовно.
По разноските:
Съобразно разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в
исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на иска,
ответикът има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска.
В настоящото исково
производство ищцовото дружество е направило следните разноски-480 лв за юк
възнаграждение, държавни такси и съдебни експертизи, от които съобразно
уважената част на исковете й се следват разноски в размер на сумата от 324,42 лв
Ответникът не е
отправил искане, че претендира разноски
по делото, като същият се е явявал лично по делото.
Мотивиран от
гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И. П. М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 386,17
лева, главница за периода от 01.10.2016 г. До 23.03.2017 г., и месеците юли.
2017 г. , август 2017г., октомври 2017г. и юли 2018 г.включително, както и
лихва за забава за сумата от 113,96 лева
за периода от 01.12.2016 г. До 29.10.2019 г. представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в град П., кв.“Д.М.”, бл**вх*ап***ведно със законната лихва върху уважената
главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда –8.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които е била издадена заповед по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №***** по описа
на съда за 2019 г., на
Пернишки районен съд, за която част претенцията се явява основателна и исковете
следва да бъдат уважени,
КАТО ЗА
РАЗЛИКАТА НАД УВАЖЕНИЯ РАЗМЕР ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ В ЕДНА ЧАСТ
И ПОГАСЕНИ В ДРУГА ЧАСТА, а именно, както следва: за сумата от 190,70 лева-
главница за периода от 24.03.2017 г. До 31.05.2017 г. И от 01.05.2016 г. До
30.09.2016 г., от които 154,19 лева за периода от 24.03.2017. до 31.05.2017 г.,
като неоснователни и за 36,51 лева, за периода от 01.05.2016 г. До 30.09.2016
г. Като погасени по давност, и за лихви за забава в общ размер 49, 14 лева за периода от
10.07.2016 г. До 29.10.2019 г., от които за сумата и посочения период 37, 72
лева е неоснователна претенцията, и 11,62 лева е погасена по давност
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в град П., кв.“Д.М.”, бл**вх*ап. 149,.
ОСЪЖДА И. П. М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на
324,42 лв ., разноски в заповедното и в исковото производство, съобразно
уважената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № ***** по описа
на съда за 2019 г., на
Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с
оригинала:С.Г.
Районен съдия: