№ 1063
гр. Русе, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520104478 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1 т.3 КЗ.
Постъпила е искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД срещу Д. ПЛ. АЛ., в
която се твърди, че на 29.01.2019г. в с. ***, обл. Русе, на ***** той е
реализирал пътно-транспортно произшествие като водача на лек автомобил
марка „*****“ с рег. № ****, за който имало валидно сключена застраховка
гражданска отговорност в ищцовото дружество. Причината за
произшествието се дължала на противоправното поведение на водача А.,
който при управление на лекия автомобил със скорост несъобразена с
пътните условия, при десен завой, губи контрол над управлението на
автомобила, напуска пътното платно вляво по посока на движението и се
блъска в мантинела, телена ограда, и се преобръща в двора на Р.К. като
счупва три дървета. След това напуска мястото на произшествието без да
уведоми органите на МВР. В следствие на пътно-транспортното
произшествие са увредени 20 метра единична ограничителна система –
мантинела, 20 метра телена ограда с бетонни колове и три дървета в двора на
Р.К.. Въз основа на уведомление, в дружеството била заведена щета от
представител на собственика на увреденото имущество АПИ – ОПУ Русе.
Видно било от представения доклад по щетата, че причинените щети в
1
резултат на пътно-транспортно произшествие са в размер на 1250,70лв., която
сума ищцовото дружество превела по банков път на АПИ - ОПУ Русе, тъй
като лекият автомобил, управляван от ответника бил застрахован в ищцовото
дружество по застрахователна полица № ****, с валиден срок на действие от
18.08.2018г. до 17.08.2019 година.
Видно от съставения протокол за ПТП и наказателните постановления,
издадени на ответника А., той е напуснал пътно-транспортно произшествие,
поради което и на основание чл. 500 КЗ застрахователното дружество имало
право да получи от него платеното застрахователно обезщетение, което било
и претендирано от него, но доброволно изпълнение не последвало.
По изложените съображения се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 1275,70лв., представляваща изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 1250,70лв. и ликвидационни разноски в размер на
25,00лв., ведно със законната от датата на завеждане на исковата молба.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, процесуалният представител на
ответника оспорва основателността на предявеният иск. Оспорва изцяло
описаната в исковата молба фактически обстановка относно механизма на
настъпване на произшествието. Отрича ответникът да е участвал в такова
произшествие. В условията на евентуалност оспорва и наличието на
причинени вреди. Оспорва и твърдението, че са му били връчени и съответно
са влезли в сила наказателните постановления, на които се основава
ищцовото дружество. Оспорва и доказателствената сила на представения
констативен протокол за ПТП. Счита, че липсват доказателства, които да
установяват твърденията на ищеца, поради което се моли предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Изложената фактическа обстановка в исковата молба относно
процесното ПТП се установява от представените по делото писмени
доказателства – констативен протокол за ПТП от 29.01.2019г., наказателно
постановление №****/12.02.2019г., с което е наложено административно
наказание на ответника за виновното причиняване на процесното ПТП, както
2
и наказателно постановление №****/12.02.2019г., с което на ответника е
реализирана административно-наказателна отговорност за това, че не е оказал
съдействие за установяване на вредите от ПТП и при наличие на разногласия
относно обстоятелствата при които е настъпило го напуска без да уведоми
службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.
С показанията си свидетелят М. ИВ. Д., съставил констативния
протокол за ПТП също установява механизма на процесното ПТП и
настъпилите от него щети. Изложеното от свидетеля напълно кореспондира с
установеното от писмените доказателства и изложеното в исковата молба.
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че към датата на която е реализирано процесното ПТП, за
управлявания от ответника лек автомобил „*****“ с рег. № **** е имало
валидно сключена застраховка гражданска отговорност в ищцовото
дружество ЗД„Бул Инс“ АД. Въз основа на уведомление от 29.01.2019г. от
Областно пътно управление – Русе, като пострадало лице от процесното ПТП,
в застрахователното дружество е образувана щета с №****, по която е
изготвен опис на нанесените щети по предпазното съображение на пътя в
участъка на произшествието (мантинелата) и е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1250,70лв. чрез преводно нареждане от 16.04.2019г.
С регресна покана от 18.12.2019г. ищцовото застрахователно
дружество е претендирало от ответника заплащането на сумата от 1275,70лв.
на основание чл. 500 КЗ. Пратката с поканата е върната с отбелязване от
пощенския оператор, че не е потърсена от получателя.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
С оглед установения механизъм на процесното ПТП и на основание чл.
432 КЗ ищецът основателно е удовлетворил претенцията на застрахователя по
застраховка „Каско“ на увредения автомобил.
Съгласно чл. 500, ал.1 т.3 КЗ, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ има право да получи от виновния водач платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
3
по друга неотложна причина. В случая са представени писмени и гласни
доказателства, установяващи категорично механизма, вида и размера на
щетите от процесното ПТП. Налице са и доказателства относно виновното
поведение на ответника, включително и за извършено от него
административно нарушение по чл. 123, ал.1 т.3 б.в. ЗДВП, което е основание
за исковата претенция в настоящото производство.
Извършеното оспорване на представените в настоящото производство
доказателства от ответната страна е формално и неподкрепено с
доказателства. Въпреки дадената възможност от съда (включително и чрез
внасяне на депозит за изготвяне на експертиза) не са ангажирани
доказателства оборващи или дори разколебаващи материалната
доказателствена сила на представените в подкрепа на исковата претенция
писмени доказателства. Още повече, че в проведеното второ съдебно
заседание ответникът се явява лично и не оспорва изложените факти, на
които се основава регресния иск на застрахователното дружество, дори
изразява желание за постигане на споразумение между страните и изплащане
на дължимите от него суми, което би могло да се тълкува като признание на
иска. В административно-наказателната преписка образувана във връзка с
процесното ПТП са налице и извънсъдебни признания на ответника (негово
писмено обяснение за случая) относно причините и поведението му по време
и след процесното ПТП, които също кореспондират с приетата за установен в
настоящото производство фактическа обстановка.
За разлика от уредбата на чл. 380 КЗ, която въвежда задължително
увреденото лице да предяви първо извънсъдебно претенция към
застрахователя за заплащане на обезщетение, то за регресната претенция на
застрахователя по чл. 500 КЗ такова изискване не е налице. Поради това дали
надлежно е връчена регресната покана или не е въпрос който е относим
единствено към поставянето на ответника в забава и отговорността му за
заплащане на обезщетение за забава, каквото в случая ищецът не е
претендирал в настоящото производство. Претендира се само обезщетение за
забава като законна последица от предявения иск, т.е. от датата на
предявяване на иска. Поради това и неоснователно се явява възражението на
процесуалния представител на ответника направено с писмено молба от
08.11.2021г.
С оглед на изложеното предявеният иск следва да бъде изцяло уважен
4
като основателен и доказан.
В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцовото
дружество разноски за настоящото производство в размер на 51,03лв. за
държавна такса и 30лв. депозит за свидетел, или общо 81,03лв. Не са
представени доказателства за направени разноски за процесуално
представителство, поради което такива не следва да се присъдят.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. ПЛ. АЛ. с ЕГН********** с адрес гр. Русе, ****** да
заплати на ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян
Проданов и Крум Крумов сумата от 1275,70лв., представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски за пътнотранспортно произшествие от 29.01.2019г. в село ***, обл.
Русе, причинено с лек автомобил „*****“ с рег. № ****, ведно със законната
лихва считано от 28.05.2021 до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. ПЛ. АЛ. с ЕГН********** с адрес гр. Русе, ****** да
заплати на ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян
Проданов и Крум Крумов сумата от 81,03лв. разноски за съдебното
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5