МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №87/2013ГОД. НА ТОС

 

 

     Подсъдимият Д.Х.Е. *** е предаден на съд по обвинението му по чл. 343,ал.3,б.”б” във вр.ал.1,б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК и във вр. с чл.25,ал.1,чл.42,ал.1,т.2 и ал.2,т.1 и чл.21,ал.1 от ЗДвП за това, че на 29.07.2012г., около 13,20ч. в района на с.Презвитер Козма, община Омуртаг, в участъка между км 210+335 и км 210+385 на ПП-1-4, при управлението на лек автомобил “Мерцедес-Е 270”-CDI, с рег.№Т 2222 КТ, собственост на            „Алтея”ООД Омуртаг, представлявана от управителя Хасан Х., нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.25, ал.1, предложение второ, от ЗДвП –при предприемане на маневра „изпреварване” не се убедил, че няма да създаде опасност за изпреварвания мотоциклет и не се съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение ; по чл.42,ал.1,т.2 от ЗДвП-че при предприемане на изпреварването не се убедил, че може да заеме място в пътната лента пред изпреварвания мотоциклет, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение; по чл.42,ал.2,т.1 от ЗДвП, че по време на изпреварването не осигурил достатъчно странично разстояние между управлявания от него автомобил и изпреварвания мотоциклет и по чл.21,ал.1 от ЗДвП, че се движил с превишена скорост- повече от 120 км/ч при разрешена 50км/ч. и в резултат на това, по непредпазливост причинил смъртта на Кънчо И.К.,*** и след това избягал от местопроизшестието.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението.Пледира за налагане на наказание около средния предвиден в закона размер.

Разпитан от органите на предварителното производство и в съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен, като описва  фактическата обстановка.В с.з. същият дава обяснения, като отрича да е създавал предпоставки за ПТП. Защитата пледира за оправдателна присъда.

В наказателния процес са конституирани като частни обвинители пострадалите Г.П.З. лично и като законен представител на  И.К.К.-4год. и Е.С.П. лично и като законен представител на Г.К.К., както и родителите на пострадалия:Г.Г.Д. и И.К.К.-Д.. Защитниците на същите пледират за налагане на реално наказание.

Като обсъди посочените в чл.301 от НПК въпроси, съдът съобрази следното:

 

ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА: Подсъдимият Е. е правоспособен водач на МПС от м.ноември 2006г., категории „В” и „М”. същият е санкциониран 17 пъти за нарушения по ЗДвП.

Пострадалият Кънчо И.К. бил любител на мотоциклетите, като притежавал такъв, марка „Хонда ЦБР 1000РР” с ДК№Тх 0442 Х. Същият редовно се събирал с други мотоциклетисти и участвал в техни сбирки.

На 27.07.2012г. пострадалият К. заедно с група от шест мотоциклетисти от гр.Добрич-св.В.В., В.М., Я.С., С.С. и Е.Б. присъствали на рокерско събиране в гр.  Стара Загора. На 29.07.2012г. групата мотоциклетисти тръгнала обратно за гр.Добрич,като минали през гр.Котел. Групата се движела в следната поредност: водач-св.В., втори-св.К., трети-св.М., а след него и останалите трима. Към 13,15часа в посочения ред и дистанция между моторите около 10-15метра, групата излязла на първокласен път ПП-1-4 София-Варна и продължила в посока Омуртаг-Търговище. В равния участък на района на с.Беломорци, община Омуртаг, моторите се движели със скорост 120—130 км/ч. Там те били застигнати и изпреварени от л.а. „Мерцедес-Е-270”-CDI, с рег.№Т 2222 КТ, собственост на            „Алтея”ООД Омуртаг и управляван от подсъдимия Е.. В лекия автомобил заедно с подсъдимия пътували още и св.Г.К., заел седалката до шофьора и св.С.С.- задната седалка зад св. К.. След изпреварването, по неизвестна причина пострадалия К. напуснал колоната и увеличил значително скоростта си. След с.Беломорци и преди с.Презвитер Козма при изкачването на височината, К. изпреварил лекия автомобил „Мерцедес“ управляван от подсъдимия. Малко преди пътен знак Д11 за начало на населено място с.Презвитер Козма, мотоциклетистът изпреварил л.а. „Форд Фиеста” с ДК№ Н 41 38 ВВ, управляван от св. Й.Й.. Непосредствено след него, л.а.“Форд“ бил изпреварен и от лекият автомобил на подсъдимия Е..  В участък от пътя между км210+335 и км210+385, непосредствено след табелата Д11, мотоциклетът навлязъл в плавен ляв завой с радиус от 247,60м.. За да осигури устойчиво движение по кривата, К. наклонил мотора.В този момент, при еднолентово платно за движение със ширина 6,50м. подсъдимия предприел изпреварване на мотоциклета, без да се убеди, че няма да създаде опасност за изпреварения мотоциклетист и че може да заеме място в пътната лента пред него, без да го принуждава да намали скоростта си или да измени посоката си на движение в нарушение разпоредбата на чл.42,ал.1,т.2 от ЗДвП. Тъй като подсъдимият се движел с изключително висока скорост- по-висока от 186км/ч//съгласно АТЕ 190км/ч/ при разрешена 50 км/ч и поради неправилна преценка на ситуацията, при извършване на третата фаза от изпреварването, а именно връщане в дясната лента на движение, подсъдимият не осигурил достатъчно странично разстояние между двете МПС,с което нарушил разпоредбата на чл.42,ал.2,т.1 от ЗДвП. Без да се съобрази с положението, посоката  и високата скорост на движение на мотоциклетиста и в нарушение на чл.25,ал.1 от ЗДвП подсъдимият осъществил прибирането в неговата лента на движение рязко, пресичайки пътя на мотоциклетиста и заемайки място пред него, в  изключителна близост, като по този начин л.а.“Мерцедес“ възникнал като опасност за движението на мотоциклетиста. За да избегне удар в задната част на л.а. „Мерцедес” пострадалия К. бил принуден да употреби спирачки и „изправи” мотоциклета на ъгъл по-малък от критичния /46,7 градуса относно вертикала/ необходим за устойчивото му движение и преодоляване на завоя.Следствие на това той загубил управление над мотоциклета и последния продължил движението си по допирателната на завоя, като преминал банкета и напуснал пътното платно със скорост 142км/ч. След прелитане от височина от около 1,70м. той паднал на лявата си страна в царевичната нива. При падането си, К. получил тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травми със счупване на дясната слепоочна кост, травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия, двустранно счупване на ребра, счупване на гръдната кост, разкъсване на лявото белодробно крило, излив на кръв в гръдната кухина, мозъчен и белодробен отток. Посочените несъвместими с живота увреждания довели до смъртта на К., която настъпила бързо и била неизбежна. Въпреки че подсъдимия и пътуващите в колата свидетели видели вдигналата се „пушилка” зад л.а. „Мерцедес” и очевидната причина за това, те продължили движението си към гр.Търговище без да спрат и да се заинтересуват от състоянието на мотоциклетиста. Подсъдимият бил намерен от полицейските служители на автомивка в гр.Търговище.

От съдебно-медицинската експертиза е видно, че причина за смъртта на К. е получените тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травми, като смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.

От заключението на автотехническата експертиза е видно, че системите и механизмите, имащи пряко отношение към безопасността на движение на л.а. „Мерцедес” и на мотоциклета са били в изправно техническо състояние.

Съгласно резултатите от химическата експертиза не е констатирана употребата на алкохол или други упойващи вещества от подсъдимия Е. и пострадалия К..

От заключението на трасологическа експертиза се установява, че липсва съприкосновение между л.а.“Мерцедес“ и мотоциклет „Хонда“.

В хода на съдебното следствие беше извършен следствен експеримент за проверка показанията на св.Й., С. и обясненията на подсъдимия.

 

АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Посочените фактически обстоятелства се установяват от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, приложените по делото писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествието и снимков материал, протокол за следствен експеримент, за проверка на данните, получени от св.Й. и снимков материал, извършени съдебно-медицинска, химическа, трасологическа и автотехническа експертизи и др./, както и на извършените в хода на съдебното следствие- следствен експеримент за проверка показанията на свидетелските показания на подсъдимия, св.С. и св.Й.; констатациите на назначените допълнителни автотехнически експертизи , както и проведените очни ставки.

Няма спор по делото, че на 26.07.2012г. както пострадалият Кънчо К., управляващ мотоциклет „Хонда ЦБР 1000РР”/пътуващ с група мотоциклетисти/, така и подсъдимия Е., управляващ л.а.“Мерцедес“, пътували в посока Омуртаг- Търговище. Групата от мотоциклетисти и поредността им в колоната, както и пътуващите в л.а. свидетели и заемащите от тях места са установени безспорно. Не се спори, че подсъдимият изпреварил колоната от мотоциклетисти непосредствено след ресторант „Беломорска среща“ на правия участък от пътя, непосредствено преди завоя. От тук настъпва промяна в събраните по делото доказателства. Оформят се две групи свидетелски показания, които дават различни показания по отношение на определени факти. Първата група обхваща показанията на свидетелите, пътували в колата на подсъдимия:С. и К. и обясненията на самия подсъдим, а втората—показанията на мотоциклетистите и св.Й.-очевидец на местопроизшествието.

 В хода на съдебното следствие съдът проведе следствен експеримент, чрез който провери на место показанията на св.С., Й. и обясненията на подс.Е..На место бяха извършени замервания от вещите лица съгласно  показанията им и направени фотоснимки.

Съдът дава изцяло вяра на показанията на св.Й., които се подкрепят от събраните по делото доказателства и констатациите на изслушаните автотехнически експертизи. Той е единственият свидетел- очевидец на местопроизшествието, като показанията му са последователни, обосновани, достоверни и логични. Те не се променят през цялото време на разследването: както на фаза досъдебно производство, така и в съдебната фаза. Същите са били проверени както на досъдебното производство чрез проведен следствен експеримент /л.32 от том1 на ДП/, така и чрез проведения следствен експеримент в хода на съдебното следствие. Видно от заключението на вещите лица, което подробно ще бъде анализирано по-долу, направените изводи съвпадат.

От друга страна, съдът не дава вяра и не кредитира показанията на св. С. и К., както и обясненията на подсъдимия по следните съображения. Същите са взаимно противоречиви , непоследователни- променящи се в хода на делото, нелогични и неподкрепящи се от данните по делото. Не на последно място следва да се има предвид и заинтересоваността на тези свидетели /приятели на подсъдимия/, проявяваща се в промяна на показанията им в посоча оневиняване на подсъдимия, които ще бъдат обсъдени по-долу.

Съгласно показанията на условно наречената „първата група“ свидетели, съвпадащи  почти напълно, мотоциклетистът е предприел изпреварване едновременно на двете моторни превозни средства-л.а.“Форд“ и л.а.“Мерцедес“, като след това се е прибрал в дясната лента на движение, намалявайки своята скорост. Следва да се отбележи, че св.С. в първоначалните си показания в с.з./л.104 от делото/ заявява, че изпреварването е станало  последователно: “ние изпреварваме лекия автомобил и мотора тогава изпреварва нас“. При провеждане на следствения експеримент същият ги променя , като заявява, че мотоциклетистът е изпреварил едновременно двата леки автомобила: л.а. „Мерцедес“ и „Форд“. Същото твърди и св.К., който не е участвал в следствения експеримент и чиито показания са изслушани в с.з. на 17.09.2013г./л.234 от делото/. Противоречие съдът констатира и по отношение установяване на обстоятелството за местоположението на л.а. „Мерцедес“ в различните фази от неговото движение. Както св.С., така и св.К. заявяват, че същият се е движил през цялото време в лявата пътна лента, т.е. същият не се е прибирал в дясната лента за движение/. Св.К. в с.з. на 17.09.2013г. на л.235 заявява, че „Ние се движехме в ляво в лентата за изпреварване през цялото време“. По този въпрос подсъдимият Е. си противоречи в своите обяснения:В съдебно заседание подсъдимия  заявява, че : „В момента когато аз изпреварвам л.а. „Форд“, моториста изпревари и двама ни и мина пред нас. Аз като изпреварих „Форда“ тръгнах да се прибирам вдясно, моториста рязко сви вдясно, започна да намаля, аз даже не се бях прибрал…“.Малко след това подсъдимия заявява „ Не съм предприел движение надясно за да се прибера, защото аз карах по осевата линия, тъй като пътя после се стеснява…Моториста ме изпреварва и минава вдясно, защото аз тръгвам да се прибирам, докато се прибера в моето платно- най-дясното, моториста минава в най-дясното платно и аз си продължавам в лявата лента близо до осевата линия“./вж обяснения на л.117-118 от делото/.

Противоречие съществува и по отношение установяване на следваща фаза на движение на моторните превозни средства. Тази „група свидетели“ сочи, че след изпреварване на мотоциклетиста, л.а. „Мерцедес“ е продължил своето движение в лявата пътна лента и при навлизане в завоя /където пострадалия е излязъл от пътното платно/ л.а. „Мерцедес“ не е изпреварвал мотора, тъй като същият се е намирал зад автомобила. В същото време св.С. в с.з. /л.105 от делото/ заявява, че :“Когато моториста вземаше завоя според мен беше прав, а не полегнал…Аз бях отзад, но нищо не ми направи впечатление за съприкосновение с моториста“. От една страна свидетеля сочи, че при навлизане в завоя на л.а. „Мерцедес“ мотористът е бил далеч назад, а в същото време заявява, че е наблюдавал неговото движение в завоя и е констатирал, че същият е в изправено състояние, като не е забелязал съприкосновение между двете МПС.

В с.з. беше констатирано и противоречие в показанията на двамата свидетели досежно установяване на възприетата „пушилка“ след излизане на мотора от пътното платно.Съдът приобщи показанията на тези свидетели дадени на досъдебното производство чрез прочитането им. Видно от показанията на св.С. „Мотоциклетът мина на разстояние около 1 метър, метър и нещо от нас, когато го задминавахме.Секунди след това Гошо каза, че видял зад автомобила в който пътувахме, че се вдигала пушилка“/вж показания на л.96 от ДП, том1/. Съгласно показанията на св.К.: „След около 400 метра/след изпреварване на мотоциклета/ когато приближихме първия завой, който е десен, видях в дясното странично огледало, че на разстояние 300-400м. зад автомобила ни се вдига пушилка..“вж показания на л.102, том1 от ДП/.В с.з. свидетелят промени тези показания, като заяви, че през цялото време си  е играл на телефона и е видял „пушек напред до фермата“. Противоречието свидетелят обясни с това, че не е чел какво е подписвал.От изложеното може да се направи извод, че и двамата свидетели  говорят за това което се е случило зад автомобила , според св.С. секунди след изпреварването, а според К. след около 400 метра

Противоречение съществува и досежно скоростта, с която се е движел л.а. „Мерцедес“. Св.С. определя същата на 80-100км./ч, св.К. на 70-80км./ч, а подс.Е.- 100-110 км./ч. Видно от заключението на вещите лица, същите са определили скоростта на л.а. „Мерцедес“ на 190км/ч. Скоростта на  двете МПС са определени от вещите лица не само въз основа показанията на св.Й., но и обективните данни по делото-оставените спирачни следи по пътното платно и банкета, както и местоположението на мотоциклета в тревните площи. В първоначалната експертиза, изготвена на ДП, скоростта на движение на мотоциклета непосредствено преди изправянето му и предприемане на аварийно спиране е определена само въз основа на обективните данни на 186км/ч./51,9м/сек/; а след задействане на спирачната система непосредствено преди напускане на банкета и преминаване във фаза летеж към зелените площи- на 142км/ч/39,5м/сек. След съобразяване получените данни и от следственият експеримент и прецизиране на резултатите, вещите лица определят почти същите стойности и в допълнителната експертиза/л.211-212 от делото/ както следва 179км./ч и 142км/ч. Изложеното дава още едно основание на съда да приеме отново достоверността на показанията на св.й., проверени чрез следствения експеримент и потвърдени от вещите лица. От експертното мнение следва, че възприятията на свидетеля-очевидец се подкрепят и от обективните данни по делото.От тук вещите лица правят изводи и досежно скоростта на л.а. „Мерцедес“, която в режим на изпреварване съгласно експертната практика е с 10-20-км/ч по-висока от изпреварваното МПС, като в.л. я определят на 190км/ч/52,8м.сек//вж експертиза на л.212 от делото/. Този факт от своя страна оборва показанията на посочената по-горе  „групата свидетели“ и обясненията на подсъдимия досежно скоростта му на движение.

Съдът възприе изцяло фактическите констатации както на основната автотехническа експертиза, изготвена на досъдебното производство, така и допълнителните такива, изготвени в съдебната фаза и допълвайки основната. Видно от същите, констатациите им се подкрепят и съвпадат в основните параметри, след проверка на данните по следствения експеримент и свидетелските показания. Същите са непротиворечиви, последователни  и кореспондират със събраните по делото доказателства.

На първо място експертизата дава отговор на въпроса с каква скорост са се движили моторните превозни средства: л.а. „Мерцедес“ и мотоциклета в различни фази. В експертизата на досъдебното производство, същите са определени САМО НА БАЗА ОБЕКТИВНИ ДАННИ:спирачни следи, местоположението на мотора и пострадалия / след падането им в нивата/ и данните от протокола за оглед и следствения експеримент. Допълнителната експертиза в съдебна фаза е съобразена и с получените от проведения  следствен експеримент в съдебната фаза данни, въз основа на показанията на св.Й.. Изводът, направен от вещите лица, съпоставяйки тези резултати е че получените резултати при изчисляване скоростите на движение съобразно сл.експеримент потвърждават в основни линии получените резултати в основната експертиза.Те са следните:

Скоростта на движение на мотоциклета: при изпреварване на л.а.“Форд“ е 172,4км./ч; при изпреварването му от л.а“Мерцедес“ и непосредствено преди предприемане на маневрата аварийно спиране е 179 км/ч /при 186км/ч на ДП/; след задействане на спирачната му система непосредствено преди напускане на банкета и преминаване във фаза летеж към зелените площи- 142км/ч./съвпада с ДП/.

Скоростта на движение на л.а. „Мерцедес“ по време на изпреварването му от мотоциклета е 155км/ч; по кривата на завоя извършващ маневра „изпреварване“ 190км/ч.

Тези изводи сочат на достоверност на показанията на св.Й.. От друга страна, същите оборват показанията на „първата група“ свидетели които твърдят, че след изпреварването на л.а. “Мерцедес“, мотоциклетиста рязко се е прибрал в дясното платно за движение като е намалил своята скорост за да спре. Тези твърдения не се подкрепят нито от показанията на св.Й., нито от изложеното по-горе експертни резултати. Вещите лица са категорични за ускорително движение на мотора преди задействане на спирачките, съобразно оставените спирачни следи, а не за забавяне на скоростта както твърдят свидетелите.

Съгласно АТЕ  граничната скорост на странично занасяне на мотоциклетиста и л.а. „Мерцедес“ за вземане на завоя е определена на 173км/ч., при установени скорости съответно 179км./ и 190км/ч.Съгласно обясненията на вещите лица за преодоляване на страничното занасяне,тези МПС трябва да увеличат радиуса на завоя за да могат да го преодолеят. Именно това е причината л.а. „Мерцедес“ да скъси страничното разстояние между него и мотоциклета изпреварвайки същия в началото на завоя и по този начин принуждавайки го за се изправи и задейства спирачната система.

Съдът счита за доказано по несъмнен начин, че л.а. „Мерцедес“ е предприел изпреварване на мотоциклетиста в началото на завоя по следните съображения:

 На първо място съдът дава пълна вяра на показанията на св.Й.. Във всичките си показания, включително и тези, дадени пред съдия на ДП, на следствения експеримент във фаза ДП и съдебно следствие, показания в съдебно заседание, на проведените очни ставки, където същият беше безспорно убедителен, той описва фактическата обстановка така, както същият я е възприел като участник в движението и непосредствен свидетел на случващото се. Тези показания са проверени при извършения следствен експеримент и се потвърждават и от експертите, изготвили АТЕ. Свидетелят се е намирал на около 50 метра зад мотоциклетиста, когато спрямо същия е възникнала опасността. Това разстояние се установява при извършения следствен експеримент, където самият свидетел посочва своето и местоположението на останалите две МПС. В този смисъл напълно неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия, че промяната на показанията на свидетеля от 20м. посочени в неговия първоначален разпит на 50м. посочени на сл. експеримент сочат на недостоверността на същите. Самият свидетел посочва на место местоположението на моторните превозни средства и определя разстоянието. Получената разлика е логична, имайки предвид, че при разпита си свидетелят е посочил възприятията си при движение на МПС, а вторият път- на място. Именно това поведение на свидетеля сочи на неговата обективност, безпристрастност и надеждност. Местоположението на л.а.“Форд“ в момента на реагиране на мотоциклетиста за спиране  и мястото му на спиране са изчислени от вещите лица в допълнителната експертиза на л.217 от делото. Същото се определя на 156м., което се явява още едно потвърждение на показанията на свидетеля Й..Последният подробно и детайлно описва случващото се пред него, което отговаря и на оставените обективни данни /спирачни следи и др./. В с.з. свидетелят сочи: „ Първо мотора ме изпреварва и се прибира в дясната пътна лента, сред това ме изпреварва „Мерцедеса“ и той веднага след това предприема изпреварване на моториста. Спрямо платното моториста беше влязъл в завоя. Мотора и моториста бяха наклонени в ляво.Мерцедеса се движи покрай мотора, изпреварва го в завоя и преди да го е изпреварил с цялата си дължина на колата започва да се прибира в дясно на платното си. Прибирането му не беше много плавно, с което и мина много близо до моториста-задния калник на мерцедеса.Под много близо имам предвид по-малко от метър, като това е по мое възприятие, което аз съм видял“/вж показания на л.98 от делото/.

Поставя се въпроса, как страничното разстояние между л.а.Мерцедес“ и мотоциклетиста при изпреварването от страна на първия ПО-МАЛКО ОТ МЕТЪР е повлияло на поведението на пострадалия. Видно от показанията на свидетеля-очевидец Й., именно поведението на водача л.а. Мерцедес, прибирайки се рязко в дясно още преди да е изпреварил мотоциклетиста в непосредствена близост до последния-по-малка от метър е принудило пострадалия да „изправи“ мотора и задейства спирачната система за да предотврати удара с лекия автомобил. Това е повлияло на устойчивото му движение, той не е могъл да овладее мотора и  е излязъл от пътното платно.“Видях момента в който моториста се изправя. Преди „Мерцедеса“ да е изпреварил изцяло моториста, моториста беше се изправил.Това става в завоя. Не видях съприкосновение между мерцедеса и моториста. Причината поради която моториста се изправя предполагам е, защото завоя се взема в наклонено състояние, няма как да се вземе прав. Възможно е Мерцедеса да го е принудил да се изправи в завоя, защото е минал много близо до него. Това е според мене. Мерцедеса не намали скоростта, нито спря, а си продължи по посоката на движение“/вж показания на л.99 от делото/.Това се подкрепя и от показанията на св.Т.- служител в РПУ Омуртаг, пристигнал на място непосредствено след инцидента около 13,30-14,00 часа. „Полицай Т. ми докладва, че най-вероятно мотоциклета бил засечен от „Мерцедеса“ на завоя.Това е по данни на свидетелите, които са били там и пред които е възникнало произшествието“/вж показанията му на л.103 от делото/.

Тези показания се подкрепят изцяло от констатациите на първоначалната и допълнителни АТЕ. Видно от първата експертиза, за да се осигури устойчиво движение на мотоциклетист по крива е необходимо общият масов център на мотоциклетиста и мотоциклета да се измести към центъра на завоя. Това се постига чрез наклоняване на мотоциклетиста или мотоциклета или на двете заедно на определен ъгъл, като големината на наклона зависи от радиуса на кривината и скоростта на движение на мотоциклета към момента на завиването.В конкретния случай съобразно установените конкретни стойности, наклона на мотоциклетиста е от 45.5 градуса.Съгласно допълнителната АТЕ, мотоциклетиста е бил принуден да изправи мотора и да започне движение по допирателната на завоя, защото в противен случай, при реално странично разстояние 0,9 м. и приближаване вследствие на наклона с 1,1м. ще настъпи съприкосновение между мотоциклетиста и дясната страница на автомобила. Съгласно експертите, мотоциклетиста не е имал време и възможност да продължи движението си по първоначалната траектория, защото за да направи това, следва да поддържа необходимия наклон от 45,5 градуса, спрямо вертикалата. В условията на завой, при установената скорост на движение, намаляването скоростта на мотоциклетиста чрез предна или задна спирачка води до нарушаване на неговото устойчиво движение. Следователно мотоциклетиста не е имал техническа възможност да продължи движението си в завоя./вж АТЕ на л.214 и 215 от делото/.

Тук следва да се обсъди и възражението на защитата на подсъдимия, стъпвайки на изготвените  схеми в последното заключение на вещите лица. Същата правди извода, че мотоциклетиста се е движил по прав участък от пътя, стъпвайки на схема 1 на л.266 от делото,от където е видно, че от т.1 до т.2  мотоциклетът се движи праволинейно. Този извод е напълно необоснован и противоречи на всички събрани по делото доказателства. От самата схема е видно, че това праволинейно движение става в кривата на завоя. Видно от експертизата, в т.1 мотоциклетиста възприема опасността, изправя мотоциклета и задейства спирачките/вж експертиза на л.266 от делото/. Към този момент мотоциклетистът вече се е намирал в наклонено положение подготвяйки се да вземе завоя. Възприемайки опасността, той изправя мотора и движението му става праволинейно. Това движение е установено от вещите лица именно въз основа на обективните данни по делото: оставените спирачни следи по пътя и банкета, както и местоположението на пострадалия е мотора в тревните площи и беше обсъдено подробно по-горе/вж заключение на л.225 от том2 на ДП/.Към момента на възникване на критичната пътна ситуация, мотоциклетиста се е намирал на разстояние десет метра от ориентир №1 и на 2,50м. от бялата линия, разделяща платното от банкета и се е движил по крива с радиус 247,6м.-всичките те- обективни данни от огледния протокол.

 Механизмът на  произшествието е описан подробно от вещите лица както в първоначалната, така и в изготвените допълнителни АТЕ. Той съвпада напълно и по двете експертизи, като кореспондира с показанията на св.Й. и обективните данни по делото./вж  АТЕ на 14 от том 2 на ДП и на л.219 от делото/.

Съдът не обсъжда посочените от вещите лица втори и трети вариант на допълнителните заключения, изготвени съобразно показанията на св.С.,св.К. и подсъдимия Е. по изложените по-горе съображения. В началото на мотивите си, съдът обоснова своите съображения да не кредитира показанията на посочените свидетели и обясненията на подсъдимия, които се припокриват. Съгласно тези свидетелски показания, в момента на възникване на опасността за мотоциклетиста, л.а. „Мерцедес“  се е намирал преди мотоциклета на: 13м. съобразно обясненията на подсъдимия/вж скица на л.267 от делото/, на 14м. съгласно показанията на с.С./ вж скица на 268 от делото/ и на 19,9м. по показанията на св.-К./вж скица на л.269 от делото. В този смисъл се явява безпредметно обсъждането на заключението в тази му част, имайки предвид, че в този случай би липсвала въобще опасност за мотоциклетиста, която да го принуди да промени траекторията и скоростта си на движение.

Причините за настъпилото произшествие от експлоатационна гледна точка следват от установената фактическа обстановка подкрепена от данните по делото и установения механизъм на произшествието. Същите се обобщават от вещите лица както следва:

 1. Неправилна преценка на пътната обстановка на водача на л.а. „Мерцедес“, който предприема изпреварване на мотоциклет „Хонда“ в условията на ляв завой със скорост от 190км/ч-значително по-висока от граничната за странично занасяне/173км/ч/.

2. Неправилна преценка на пътната обстановка на водача на мотоциклет „Хонда“, който в условията на ляв завой се движи със скорост 179км/ч- по-висока от граничната за странично занасяне.

3. Неправилно извършена маневра „изпреварване“ от водача на л.а. „Мерцедес“, при която скъсява страничното разстояние с мотоциклета и принуждава водача на мотоциклета да продължи движението си извън платното за движение.

Видно от заключението на вещите лица и двете МПС-мотоциклета и л.а.“Мерцедес“ са били в изправно техническо състояние, което е осигурявало условия за безопасно и безаварийно движение.При установените скорости на движение в конкретната пътна обстановка/завой/ двамата водачи не са имали възможност и време да преустановят движението на управляваните от тях МПС. С цел запазване на устойчивото движение на автомобил „Мерцедес“ и ограничаване на страничното му приплъзване, водачът му-подс.Е. е увеличил радиуса на завоя и скъсил страничното разстояние между него и мотоциклета, което от своя страна е лишило водача на мотоциклета от възможността да следва кривата на завоя/вж заключение на в.л. на л.220 от делото/. Това е по причина, обсъдена по-горе, а именно че за да следва кривата на завоя, мотоциклетиста е следвало да поддържа необходимия наклон от 45,5 градуса спрямо вертикалата, което е било осуетено от близкото положение на „Мерцедеса“-по-малко от един метър. Именно изправянето на мотоциклетиста е предотвратило сблъсъка между двете МПС /вж експертиза на л.214 от делото/.  

Едно от основните възражения на защитата на подсъдимия  се отнася до причината мотоциклетиста да изправи мотора, да задейства спирачната система и промени своята траектория. По-нагоре в мотивите си съдът подробно и аналитично обсъди събраните по делото доказателства довели до крайния извод на съда. Твърденията на защитата, че като причина за това поведение на мотоциклетиста може да се определи освен близостта на л.а.“Мерцедес“ до мотора принудила го да промени своето положение и скорост , така и лично решение на водача на мотоциклета да намали скоростта преценявайки, че не може да взема завоя.Съдът намира, че този „вариант“ следва да бъде изключен като възможност по следните съображения.

На първо място съдът възприе напълно и кредитира свидетелските показания на св.Й. по изложени подробни съображения. В същите той подробно описва многократно, включително и показва в експеримента, направен в кабинетни условия на ДП, така и на проведения от съда следствен експеримент, така и по изготвените от вещите лица скици положението на моторните превозни средства във всеки един момент и най-вече при възникване на критичната ситуация. Съдът няма да коментира дадени от свидетеля показания как той бил реагирал в такава ситуация поставяйки се на мястото на мотоциклетиста, макар че същите са показателни, имайки предвид, че свидетеля управлява и мотор.Тук следва да коментираме експертното заключение и поясненията, които вещите лица дават в съдебно заседание.

На второ място: Вещите лица са определили една гранична стойност на скоростта на мотора и лекия автомобил, над която се променя устойчивото им движение. Тази скорост за двете МПС е 173 км/ч./вж заключение на л.219 от делото/. Съгласно заключението, действителната скорост на двете МПС в този момент е била както следва: за мотоциклета 179км/ч. и за лекия автомобил “Мерцедес“ 190км/ч. В заключението вещите лица  са посочили, че:“Движението на л.а.„Мерцедес“ в завоя със скорост по-висока от 173 км/ч. е близка до загубата на устойчиво движение. Възможностите на водача на мотоциклета да ограничи до известна степен страничното занасяне е бил възпрепятстван от приближилия се и скъсил страничното разстояние л.а. „Мерцедес“. От изложеното е видно, че л.а. Мерцедес, който се е движил със скорост надхвърляща граничната със около 20 км/ч. Разликата между действителната и граничната скорост на мотоциклетиста е около 5 км./ч. В с.з. вещите лица поясняват, че от експертната практика са стигнали до извода, че определената от тях гранична скорост по стандартния метод/вж заключението/ има отклонение в практиката около 10% под или над граничната стойност. Същите поясняват от какво зависи и преодоляването на завоя с установените за двете МВПС скорости. Това са „качеството на МПС-та,екстри, състоянието на платното за движение, уменията на водачите да управляват“/протокол от с.з.-л.241/. Затова според вещите лица е „допустимо и възможно мотоциклетистът да преодолее дадения завой без да настъпи някакъв вредоносен резултат“. Според вещите лица водачът на л.а. „Мерцедес“ е проявил „майсторлък дотолкова, доколкото да не изтърве „Мерцедеса“ да напусне платното за движение, като е овладял „Мерцедеса“ за сметка на увеличаване на радиуса и намаляване на страничното разстояние“. Ето защо вещите лица считат, че ако разстоянието е по-голямо и не си пречат двете МПС са могли да преодолеят завоя, но „ в конкретния случай не са имали възможност“.Тук следва да се обсъдят посочените от вещите лица допълнителни обстоятелства имащи значение за овладяване на МПС.

По отношение на качеството на двете МПС  и състоянието на пътното платно спорове няма.Същите са установени по безспорен начин по делото.И двете МПС да били технически изправни и са осигурявали условия за безопасно е безаварийно движение. По отношение на пътното платно вещите лица сочат ,че: „Пътното покритие на платното за движение е от стандартна асфалтова смес, без дефекти и към момента на произшествието е било сухо и чисто, а времето слънчево и топло“ /вж експертиза на л.219 от ДП/.“ Тези обстоятелства са установени  от протокола за оглед на местопроизшествието. Той е извършен в същият ден-29.07.2012г. в 14часа и 20 минути, при „слънчево време, дневна светлина, добри метеорологични условия, суха пътна настилка/вж протокол за оглед на л.12 от том1 на ДП/.

На последно място, но не и по значимост са уменията на водачите да управляват МПС. По отношение уменията на пострадалия К. са събрани многобройни данни от показанията на останалите мотористи, с  които пострадалия е управлявал мотоциклет заедно от години: св.В.“ Кънчо владееше мотора много добре“/л.89 от делото/, св.М. „добър моторист“, св.С.“Той кара мотор от 1988-89г.. ние караме повече от 20 години и сме минали над 100- 000км. Той беше перфектен“/л.94/, св.С. “Кънчо беше перфектен моторист, постоянно караше през годините…Скорост от 180км/ч като цяло е голяма скорост, но за такъв мотор не е голяма скорост. Не е трудно управлението на такъв мотор със скорост от 180-190км/ч. Аз също карам такъв мотор“/л.95-96 от делото/.Видно от показанията на този свидетел, който управлява мотор от 1989г. „този завой“ може да се вземе и със скорост 250км/ч. Мотоциклетиста може да си влезе по вътрешната лента.Когато моториста си влезе  в завоя, обере си го бавно и си излиза.Това влизане става с наклон, ляга се, има спойлери на колелата, може да си помогне с тях, може да си помогне с отваряне на крака, по много начини.Този завой не е плашещ, не е забиващ завой, да започне плавно и в един момент да свие завоя, да направи някакъв остър градус“. Начинът според свидетеля да се взема такъв завой от мотоциклетист ако скоростта е по-висока е   „леко да се изнеса към осевата линия.Подхожда се в завоя към осевата линия и излизаш вече почти в средата, за да имаш място за всякаква грешка, за да ти остане една част, която да компенсираш“.Показанията на този свидетел, управляващ мотоциклет повече от 20 год. са особено показателни. Същият е категоричен, че мотоциклетист, управляващ мотор повече от 20 години, какъвто е и пострадалия,` би се справил без усилия при преодоляване на такъв завой с посочената скорост. За уменията като водач на мотоциклет свидетелства и св.Б..“Почти през цялото време към карал зад него/Кънчо/.Мога да кажа с ръка на сърцето, че се възхищавах от майсторлъка му. Той макар и по едричък много добре се вписваше в завоите. Дори мога да кажа, че имаше повече опит от мен, а аз към от 30 години моторист“/вж показанията на л.98 от делото/.Същият свидетелства от личен опит за начина по който се отразява в такъв момент/преодоляване на завой/ някаква пречка. “Аз съм изпадал в такава ситуация в която почти са ме изкарвали от пътя, само от това, че колата до мен избягва дупка.Само от движението ти инстинктивно си променяш посоката“.

За уменията като водач на МПС на подс.Е. съдим от обстоятелството, че същият е правоспособен водач от 2006год.-близо 7 год. до инцидента е санкциониран 17 пъти за нарушение правилата за движение./л.73 от ДП/, при 14 за К. за 25 години.Св.С. определя уменията му като водач/:“Приятел съм с Д. и съм се возил с него. Като шофьор нормално си кара като мене“.

От изложеното до тук съдът прави извода, че пострадалия К. е притежавал много добри умения за управление на мотоциклет, който същият е управлявал почти непрекъснато повече от 20 години. Подсъдимият е имал значително по-малък опит за управление на МПС-около 7 години с многобройни нарушения на правилата на движение по пътищата.

От всичко изложено до тук, може да се направи извода, че пострадалия К. като дългогодишен и опитен водач на МПС е имал РЕАЛНАТА ВЪЗМОЖНОСТ да вземе завоя с  установената скорост на движение, БЕЗ ДА Е БИЛО НЕОБХОДИМО СЪЩИЯТ ДА НАМАЛЯВА СКОРОСТТА. Както свидетелите, така и вещите лица са категорични, че задействането на спирачната система в такъв момент води до промяна в траекторията и излизане по допирателната ,т.е. извън пътното платно. Установено беше по делото, че за моториста съществуват много начини да се преодолее високата скорост при завой, но задействане на спирачния механизъм не е една от тях.

Механизма на произшествието, както и причинната връзка с настъпилата смърт на пострадалия К. се установя и от изготвената в хода на предварителното производство и изслушана в съдебно заседание съдебно- медицинска експертиза. Видно от същата, пострадалият е получил тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травми със счупване на дясната слепоочна кост, травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия, счупване на ребра двустранно, счупване на гръдната кост, разкъсване на лявото белодробно крило, излив на кръв в гръдната кухина, мозъчен и белодробен оток, счупване на долната челюст двустранно и други леки телесни повреди.Непосредствената причина за смъртта на К. е:получените тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травми са довели до травматично хеморагичен шок, което е и непосредствената причина за настъпването на смъртта.Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна с оглед тежестта на травмите.Всички увреждания са причинени приживе, което личи от установените кръвоизливи в черепната и гръдна кухини./вж съдебно-медицинска експертиза на л.79 от ДП/.

“Категорично заявявам, че има причинно-следствена връзка между ПТП-то и смъртта на пострадалия, между получените тежки увреждания на черепа и гръдния кош и настъпилата смърт“/л.100 от делото/. Вещото лице е категорично, че уврежданията са получени в резултат съприкосновение с терена, тъй като същите са високо- гръден кош, гръдна кост и череп.

 С оглед характера на получените травми, настъпването на смъртта на пострадалия К. е било неизбежно и в пряка и непосредствена причинна връзка с получените увреждания.

 

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ: При така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че от обективна страна подсъдимият на 29.07.2012г., около 13,20ч. в района на с.Презвитер Козма, община Омуртаг, в участъка между км 210+335 и км 210+385 на ПП-1-4, при управлението на лек автомобил “Мерцедес-Е 270”-CDI, с рег.№Т 2222КТ,собственост на „Алтея” ООД Омуртаг, представлявана от управителя Хасан Х., нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.25,ал.1, предложение второ, от ЗДвП–при предприемане на маневра „изпреварване” не се убедил, че няма да създаде опасност за изпреварвания мотоциклет и не се съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение;по чл.42,ал.1,т.2 от ЗДвП- при предприемане на изпреварването не се е убедил, че може да заеме място в пътната лента пред изпреварвания мотоциклет, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката си на движение; по чл.42,ал.2,т.1 от ЗДвП, че по време на изпреварването не осигурил достатъчно странично разстояние между управлявания от него автомобил и изпреварвания мотоциклет и по чл.21,ал.1 от ЗДвП, че се движил с превишена скорост- повече от 120 км/ч при разрешена 50км/ч. и в резултат на това, по непредпазливост причинил смъртта на Кънчо И.К.,*** и след това избягал от местопроизшестието, с което осъществил престъпления състав на чл.343, ал.3,б.”б”,предл. Първо, във вр. с ал.1,б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК , във вр. с 25, ал.1 и чл.42,ал.1,т.2 и ал.2,т.1 и чл.21,ал.1 от ЗДвП.

    Основният състав на престъплението по чл.342,ал.1 от НК е бланкетен, като съдържанието на същия следва да се запълни с КОНКРЕТНИТЕ НАРУШЕНИЯ на правилата за движение, които от своя страна да са в причинна връзка с настъпилото ПТП и причинения съставомерен резултат.

    От приетите и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства категорично и несъмнено беше установено, че подсъдимият е НАРУШИЛ правилата за движение по пътищата, визирани в чл.25, ал.1 и чл.42,ал.1,т.2 и ал.2,т.1 и чл.21,ал.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.25,ал.1, предложение второ, от ЗДвП– преди да започне  каквато и да е маневра, водачът на ППП следва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението които се движат зад него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

По делото беше установено по безспорен начин, че предприемайки маневра „изпреварване“, подсъдимия не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на пострадалия ,като по този начин е създал опасност за неговото движение. Маневрата „изпреварване“ подсъдимият е предприел на завой, по траектория на крива без да се съобрази с положението на мотоциклетиста- наклонен за да може да вземе завоя, кривата по която се движи без да има възможност да изправи мотора и високата му скорост на движение.

 

По чл.42,ал.1,т.2 и ал.2,т.1 от ЗДвП

Съгласно текста на закона : „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като подаде сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“, като „по време на изпреварването е длъжен да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС“.

От събраните по делото доказателства беше установено по безспорен начин, че подс.Е. не е изпълнил посочените законови задължения.Видно от АТЕ,подсъдимият- водач на л.а. „Мерцедес“, през целия участък от пътя се е движил в лявата пътна лента, полагаща се за изпреварване.Ето защо, същият е пропуснал първата фаза от изпреварването, започваща с промяна траекторията си на движение в ляво и продължи до заемане на позиция успоредно на изпреварваното МПС на безопасно странично разстояние без да налага промяна на траекторията и скоростта му на движение. Подсъдимият е преминал директно на „втора фаза“ на изпреварване, а именно ускорително движение по траектория успоредна на траекторията на движение на мотоциклета. /вж заключение на л.210 от делото/.Тъй като пострадалия мотоциклетист  се е движил по траектория на крива, подсъдимия е следвало да продължи своето движение успоредно на моториста. В случая това не е било изпълнено. Водачът на л.а. „Мерцедес“ не следвал кривата на завоя, поради което намалил страничното разстояние между него и мотоциклетиста до размер на 0,9м. , като по този начин го принудил да изправи мотора и да започне движение по допирателната на завоя. На практика подсъдимият преждевременно е преминал в трета фаза на изпреварването без да е осигурил необходимата дистанция моториста да завърши предприетата от него маневра-завиване на ляво.

Подсъдимия не е разполагал с видимост и свободен път, достатъчен за изпреварване и то така, че да заеме място в пътната лента пред изпреварваното МПС без да го принуждава да намалява скоростта или изменя посоката си на движение.

 

По чл. 21,ал1 от ЗДвП.

Подсъдимият се е движил с превишена скорост 190 км/ч при разрешена 50км/ч., което е установено по безспорен начин.

 

От изложеното до тук е видно, че допуснатите от подсъдимия нарушения при извършване на маневра“изпреварване“ и превишената скорост са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и крайния резултат-смъртта на пострадалия К..

По отношение квалификацията „избягал от местопроизшестието“. Съдът прие, че същата е налице, съобразявайки обективните обстоятелства свързани с конкретната пътна обстановка, поведението на подсъдимия преди по време и след настъпване на местопроизшествието, както и свидетелските показания на намиращите се в лекия автомобил лица.

Според обвързващите съда указания на ППВС №1/1983г.,т.4, квалифициращият признак „избягал от местопроизшествието“ е налице, когато деецът е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие, макар и временно, да заличи участието си в местопрестъплението или да укрие някои доказателства за установяване на фактическата обстановка, освен ако това не се дължи на уважителни причини. Утвърдената съдебна практика  приема ,че „напускането на мястото на произшествието, независимо от мотивите за това действие, представлява бягство по смисъла на закона“/ вж Решение №28/2010г. по н.д.№674/2009г. на ВКС.

В конкретния случай,подсъдимият е видял и възприел конкретната пътна обстановка: движението на лекият му автомобил в  непосредствена близост-по-малко от един метър до мотоциклетиста, пресичането на пътя му принуждавайки го да изправи мотора и промени траекторията си както и рязкото прибиране на лекият му автомобил в дясното платно виждайки, че няма място за мотоциклетиста. На следващо място съдът  приобщи като доказателства по делото свидетелските показания на св.С. и св.К. дадени на досъдебното производство, констатирайки съществени противоречия с показанията, дадени в с.з. Видно от същите, свидетелите са възприели настъпилото произшествие, споделяйки го в колата на подсъдимия. Св. С. обяснява в показанията си, дадени на ДП на л.104, том1/:“В момента, когато мотоциклетистът мина от дясната ни страна, Д. зави леко наляво, при което ние подминахме мотоциклетиста и той остана в дясно от нас. Секунди след това Гошо каза, че видял зад автомобила, в който пътувахме, че се вдигнала пушилка“. Видно от показанията на свидетеля К. , дадени на ДП, л.102, том1, същият сочи, че „В момента когато мотоциклетиста мина от дясната ни страна, Д. зави леко наляво за да го изпревари, при което ние го подминахме… След около 400м, когато приближихме първия завой след правия участък, който е десен, видях в задното странично огледало, че на разстояние около 300-400м. зад автомобила ни се вдига пушилка.Продължихме по пътя си“. В съдебно заседание и двамата свидетели отричат да са видели“пушилка“, а св.К. сочи, че е видял такава на 400м. пред автомобила до „някаква ферма“. Същият в с.з. отрича да е поглеждал в огледалото, като сочи, че е възприел „пушилката“ с периферното си зрение. Съдът прие като доказателство показанията, дадени от свидетелите на досъдебното производство непосредствено след произшествието/вж показания на св.К. на л.101 и св.С. на л.103 дадени в същият ден на 29.07.2012г./ Съобразявайки тези показания, съдът направи извода, че и двамата свидетели са възприели настъпилото местопроизшествие с мотоциклетиста. Същите са възприели ситуацията с неговото изпреварване от лекия автомобил, като и двамата сочат, че подсъдимия „зави леко наляво за да го изпревари“, т.е. възприели са „засичането“ на мотоциклетиста, както и НЕПОСРЕДСТВЕНО СЛЕД ТОВА: кв. С. казва „секунди след това“, а св.К., „след около 300-400м.“, на практика равняващи се на секунди, имайки предвид движението на л.а. със скорост от 190 км./ и вдигналата си „ПУШИЛКА“. Същата е била видяна непосредствено от св.К. в страничното му огледало, от което съдът прави извода, че след като е видял и възприел засичането на мотора, свидетеля е проследил движението на мотоциклетиста в страничното огледало виждайки в този момент пушилката, която е оставил същия движейки се по банкета и излизайки от пътното платно. Св. К. е споделил това в колата и същото е било възприето от другия свидетел-св.С., СЛЕДОВАТЕЛНО И ОТ ПОДСЪДИМИЯ. Въпреки това, последният е продължил своето движение без да  направи опити да спре и да се убеди че няма пострадал. Видно от показанията на подсъдимия и свидетелите, дадени в същият ден на ДП,  версиите им почти напълно съвпадат и същите се променят по един и същи начин в хода на съдебното следствие и при извършване на следствения експеримент в съдебната фаза в посока оневиняване на подсъдимия.

Съобразявайки изложеното,съдът намира за доказано, че подсъдимият е възприел настъпилото по негова вина ПТП , както и обстоятелството, че мотоциклетиста е излязъл от пътното платно, следователно че може да има пострадал, въпреки което той е продължил движението си, като по този начин е осъществил квалифициращия признак „избягал от местопроизшествието“.

Съдът намира, че е налице  СЪПРИЧИНЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТА от страна на пострадалия К..

 По делото беше установено по безспорен начин, че пострадалия К. е управлявал лекия автомобил със скорост 179км/ч-значително по-висока от разрешената за този пътен участък-50км/ч. Видно от заключението на вещите лица, при движение на мотоциклетиста със скорост от порядъка на 50км/ч или 80км/ч, същият от техническа гледна точка би могъл да преодолее завоя при устойчиво движение на мотоциклета, без рязко намаляване на неговата скорост и без напускане на платното за движение. Това е така, защото в този случай ъгъла на наклона на мотоциклетиста и мотора не влияе на устойчивото движение на мотоциклета по кривата на движението му/вж заключение на л.223 и 224,том 2 от ДП/.

 По описания начин, пострадалия К. управлявайки мотоциклета с превишена скорост  е нарушил чл.21,ал.1 от ЗДвП, като това негово поведение е В ПРЯКО ПРИЧИННА ВРЪЗКА с настъпилото ПТП и вредоносния резултат. 

 От субективна страна: деянието е извършено при условията на престъпна небрежност, като подсъдимия не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

 

    4.ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ: Като призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3,б.”б”,предл. Първо, във вр. с ал.1,б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК , във вр. с 25, ал.1 и чл.42,ал.1,т.2 и ал.2,т.1 и чл.21,ал.1 от ЗДвП, съдът му наложи НАКАЗАНИЕ ЧЕТИРИ ГОДИНИ ”лишаване от свобода”,което същият търпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален режим на изтърпяване“ ОБЩ“, на осн. Чл.61,т.3 във вр. с чл.59,ал.1 от ЗИНЗС.

При определяне размера на наказанието, съдът отчете всички индивидуализиращи наказанието признаци. Като смегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прие единствено и само чистото съдебно минало на подсъдимия. Като отегчаващи, съдът отчете пълната липса на критичност към извършеното, многобройните административни наказания, наложени на подсъдимия за нарушение на правилата за движение по пътищата-СЕДЕМНАДЕСЕТ наказателни постановления. Прави впечатления и вида на извършените нарушения, покриващи голяма палитра от административните нарушения санкционирани от ЗДвП-Неспиране на знак стоп, шофиране без колан, разговор по мобилен телефон по време на управление, непоставяне на предпазен колан, не носене на документи и др. Тези нарушения отнесени към стажа на подсъдимия като водач на МПС  от седем години очертава неговият профил като упорит нарушител на правилата за движение. Като отегчаващо обстоятелство следва да се приеме и броят на допуснатите нарушения на правилата по ЗДвП представляващи част и от квалификацията на деянието-по чл. 25, ал.1; чл.42,ал.1,т.2 и ал.2,т.1 и чл.21,ал.1 от ЗДвП. Съдът намира, че подсъдимият е нарушил и други извън посочените разпоредби, но доколкото същите не са предмет на обвинението не следва да ги обсъжда и цени.

 Съобразявайки изложеното, съдът намира, че размерът на наказанието следва да бъде определен при ПРЕВЕС НА ОТЕГЧАВАЩИТЕ ОТГОВОРНОСТТА ОБСТОЯТЕЛСТВА, като се съобрази и приетото СЪПРИЧИНЯВАНЕ на резултата от страна на пострадалия.

  Определения размер от ЧЕТИРИ ГОДИНИ „лишаване от свобода“ е към законовия минимум за престъпление по чл.343, ал.3,б.”б”,предл. първо, във вр. с ал.1,б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, който е три години „лишаване от свобода“. Съдът намира същия за съразмерен на тежестта на извършеното. Този размер е достатъчен за постигане и цените на наказанието, не само да подейства възпиращо на нарушителя, който очевидно не се е повлиял от многобройните административни наказания и продължава да шофира с чувство на безнаказаност и недосегаемост, но и за постигане целите на генералната превенция-насочена към останалите членове на обществото.Същото следва да подейства предупредително спрямо  всички участници в движението по пътищата като ги мотивира да спазват правилата за движение.

 Съдът определи подсъдимия да търпи наложеното наказание в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален режим на изтърпяване“ ОБЩ“, на осн. Чл.61,т.3 във вр. с чл.59,ал.1 от ЗИНЗС, имайки предвид факта, че същият за първи път е осъден за извършено престъпление на „лишаване от свобода“.

На осн. Чл.343г от НК, съдът ЛИШИ подсъдимия Е. от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила, на осн. чл.343г от НК.Този размер съдът намира за достатъчен за постигане целите на наказанието.

    С присъдата подсъдимия  Е. беше осъден ДА ЗАПЛАТИ  направените разноски на досъдебното производство, в размер на 694,85лв. в полза на МВР и по сметка на ТОС сумата от 1155,31лв./хиляда сто петдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/-направени разноски за вещи лица;ДА ЗАПЛАТИ на И.К.К.-4год., действащ чрез майка си Г.З. направени разноски за защитник, в размер на 1500/хиляда и петстотин лева/лв.; на Г.З., Г.Д. и И.К. –Д.- направените разноски за защитник, в размер на 250/двеста и петдесет лева/лв. и на Г.К.К., 11год.,         действащ чрез майка си Е.С.П., направени разноски за защитник, в размер на 600лв./шестстотин лева/.

    С определение по реда на чл.306,ал.1,т.4 от НПК подсъдимият беше осъден за заплати  по сметка на ТОС разноски за вещи лица, в размер на 30лв.

    Съдът постанови ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА мотоциклет „Хонда ЦБР 1000РР” с ДК№Тх0442Х и контактен ключ да се върнат на собственика му Г.П.З., а л.а. “Мерцедес-Е 270”-CDI, с рег.№Т 2222 КТ и контактен ключ-

 

да се върнат на собственика му- „Алтея”ООД Омуртаг,представлявана от управителя Хасан Х..   

      По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: