Р Е Ш Е Н И
Е № 98
гр. Пловдив, 23.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 15.01.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Елена Калончева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 955 по
описа на съда за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Д.Г.А., ЕГН ********** и адрес: *** чрез
упълномощения си процесуален представител адв. С.С. твърди, че на дата
27.04.2011 г. се отзовал на телефонна покана да се яви в РПУ гр. ***, където
към 12:00 часа бил задържан, като му поставили белезници. Междувременно около
20 полицейски служители извършвали претърсване и изземване в дома му, където по
това време се намирали жената, с която А. живеел и трите им деца. Около 14:00
часа ищецът бил откаран в офиса му, намиращ се на ***в гр. ***, където пред
погледите на служителите на ищеца и много други хора, претърсване и изземване
било извършено на служебните помещения и на паркирания му отпред автомобил.
Твърди, че докато се извършвали процесуално-следствените действия, не му била дадена никаква
информация за това какво се търси и за какво е задържан. След няколко часа
ищецът бил откаран в РПУ гр. ***, където му свалили белезниците. Докато бил в ареста, ищецът сочи, че
не му били осигурени елементарни условия за поддържане на лична хигиена -
дрехи, четка и паста за зъби, нито вода и храна. На следващия ден ищецът
твърди, че му било повдигнато обвинение за това, че от началото на месец юли
2010 г. до 11.11.2010 г. в гр. *** и в гр. *** е образувал и ръководил
организирана престъпна група, създадена с користна цел да върши престъпления –
деяние по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 20 от НК; предявени му
били още обвинения в подбудителство за извършване на квалифицирана измама,
принуда и противозаконно лишаване от свобода. На 01.05.2011 г. А. сочи, че е
върнат в ареста в гр. ***, като в същия ден ОС – *** му определя мярка за
неотклонение „домашен арест“ в продължение на 10 дни, която се изпълнявала на
адреса на родителите на ищеца, където бил адресно регистриран. С определение на
Софийски апелативен съд от 10.05.2011 г. ищецът сочи, че взетата му мярка била
изменена в „подписка“. На 22.07.2011 г. А. твърди, че е призован да се яви в ОД
на МВР – *** за извършване на процесуално-следствени действия, където
изненадващо и без обяснения отново бил задържан, като още на същия ден ОС – ***
взел спрямо него най-тежката ПМН „задържане под стража“. Определението на
окръжния съд е потвърдено от Апелативен съд – *** на дата 29.07.2011 г. В
ареста А. твърди, че е пребивавал до декември същата година, когато е преместен
в Затвора в гр. ***, откъдето е освободен на 06.03.2012 г. Заявява, че битовите
условия, както в ареста, така и в затвора, не били добри – лоша и оскъдна
храна, ограничено лично пространство, липса на достатъчна медицинска грижа,
отсъствие на елементарни условия за поддържане на личната хигиена, поради което
и достигащи прага на суровост, което ги квалифицира като нечовешки и унизителни
по смисъла на КЗПЧ.
Ищецът твърди, че с постановление на ОП – *** от
18.01.2012 г. наказателното производство било разделено, като материалите по
обвинението за ръководене на организирана престъпна група били изпратени на
Специализираната прокуратура, а по другите обвинения бил внесен обвинителен акт
в РС – ***. С разпореждане от 06.02.2012 г. по НОХД № 437/2012 г. съдебното
производство пред РС – *** сочи, че било
прекратено, тъй като според съда обвинителният акт е неясен, което
ограничава правото на защита на обвиняемите лица. Сочи, че специализираният
наказателен съд също прекратил пред себе си производството и го изпратил на ОС
– ***, а с постановление от 01.03.2012 г. било отменено разделянето на досъдебното
производство. На 17.04.2012 г. ОП – *** прекратила частично наказателното
производство спрямо обвиненията по чл. 321, ал. 3, т. 1, чл. 214, ал. 1, т. 2 и
чл. 142а, ал. 2 от НК, а на 04.09.2012 г. по отношение на ищеца повдигнала
обвинение за подбудителство към квалифицирана измама – деяние по чл. 211, вр.
чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3, вр. чл.
26, ал. 1 от НК; принуда – чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3,
т. 2 и т. 3 от НК; противозаконно лишаване от свобода – престъпление по чл.
142а, ал. 4, предл. III от НК. Така ищецът твърди, че през месец април 2013
г. обвинителен акт бил внесен в Специализирания наказателен съд, но
производството образувано по него било прекратено, тъй като обвинителният акт
бил неясен. С постановление от 01.10.2013 г. взетата спрямо ищеца А. мярка за
неотклонение била отменена поради изтичане на законоустановените срокове. В
края на 2013 г. ищецът твърди, че отново бил внесен обвинителен акт в съда, но
производството и по него било прекратено поради допуснати отстраними
процесуални нарушения в хода на досъдебната фаза. В средата на 2014 г. А. сочи,
че пореден обвинителен акт е внесен в Специализирания наказателен съд, но
производството по него също било
прекратено, тъй като не е формулирано пълно, точно и ясно обвинение,
срещу което привлеченото към наказателна отговорност лице да се защитава. С
определение от 06.06.2014г. СпНС предоставил на прокуратурата тримесечен срок,
в който да внесе обвинителен акт или да прекрати производството, в резултат на
което с постановление от 09.02.2015г. СП е прекратила воденото срещу ищеца
производство по обвинението по чл. 214, ал.2, т.2 НК, а с определение от
09.02.2015гг. , постановено по НЧХД № 206 / 2015 г. по описа на СпНС наказателното
производство против А. е прекратено, тъй като в определения срок не е внесен
обвинителен акт срещу него.
Ищецът твърди, че задържането и воденото срещу него
наказателно производство били широко отразени в медиите, а в хода на
досъдебното производство срещу него са използвани СРС. В резултат на воденото
против А. наказателно производство, ищецът сочи да е претърпял сериозно
увреждане на правната сфера и по-конкретно твърди, че е изживял силен
психоемоционален стрес, притеснение, загуба на самочувствие, чувство за
безпомощност и обреченост, злепоставяне, влошаване на здравословното състояние с почти постоянно главоболие и
безсъние, нервност и тревожност, косата му побеляла за една нощ, наложило се да
приема болкоуспокояващи медикаменти, заболял от „клъстърно главоболие“ – рядка диагноза, причината за която е силен
стрес и нервно напрежение. Твърди, че след задържането много от бизнес
партньорите му се отдръпнали, децата му били обиждани в училище, че баща им е
престъпник, което ги променило драстично и се отразило на самочувствието им. На
ищеца негативно се отразила раздялата с родителите му, като по време на
задържането му майка му заболяла от диабет и била многократно настанявана в
болница, а баща му починал. Твърди, че тежко е изживявал обстоятелството, че се
наложило съпругата му сама да поеме грижите по семейството и бизнеса. Влошило
се финансовото състояние на семейството, която криза все още не е преодоляна.
Ето защо иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 250 000
лв., ведно със законната лихва от дата 09.02.2015 г. до окончателното й
заплащане, както и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
6 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
ангажиране на ***във връзка с воденото против ищеца наказателно производство.
Претендира разноски. Допълнителни съображения излага в писмени бележки.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
(27.04.2017 г. – 29.05.2017 г.), ответникът Прокуратурата на Република България
депозира отговор вх. № 14598 / 10.05.2017 г., представляван от ***Д.С., с който
оспорва изцяло по основание и размер, както главната, така и акцесорната
претенция. Поддържа, че независимо от обективния характер на отговорността по
ЗОДОВ, твърдените неимуществени вреди подлежат на доказване и е в тежест именно
на ищцовата страна да ги обоснове по размер, както и да установи пряката им
причина връзка с повдигнатото и поддържано обвинение. Според ответника липсват
доказателства, че претърпените от А. вреди се явяват пряк и непосредствен
резултат от воденото наказателно производство. Оспорва твърдението, че
Прокуратурата е отговорна за третирането и битовите условия в ареста, респ.
затвора, тъй като същите са последица от действия/бездействия на други органи.
Аналогично, ответникът твърди, че не е предоставял информация за воденото
наказателно производство на медиите, поради което не следва да носи отговорност
за разпространените журналистически материали. Наред с това ответника
възразява, че не е пасивно легитимиран да отговаря за вреди, търпени от трети
лица, каквито се явяват майката, съпругата, децата на ищеца. Твърди, че
продължителността на наказателното производство е разумна с оглед множеството
обвинения и обвиняеми лица, както и високата фактическа и правна сложност на
делото, а заявеният размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди
определя като прекомерен и изключително завишен с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и социално-икономическите условия в страната. В
тази връзка моли да се има предвид обремененото съдебно минало на ищеца, което
датира още от 2002 г. Възразява против претенцията за обезщетение за
имуществени вреди, тъй като липсват доказателства за претърпени такива от
ищеца. Позовава се на чл. 5 от ЗОДОВ и моли изцяло да бъде освободена от
отговорност за твърдените вреди поради изключителна вина на А. за настъпването
им. Алтернативно, моли да се приеме, че ищецът е допринесъл за причиняване на
вредоносния резултат, поради което претендира намаляване на отговорността на
Прокуратурата. Допълнителни съображения излага в писмени бележки.
С влязло в сила протоколно определение от 15.01.2019г
исковото производство – поради частичен отказ от иск, е прекратено в частта
относно претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за причинените му имуществени
вреди в размер на 6 000 лв., поради което в тази част претенцията вече не
е предмет на делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Страните не
спорят относно следните факти, които се установяват и от приложените преписки.
На 27.04.2011 г., в РПУ гр. ***, около 12:00 часа,
ищецът е задържан. Около 14:00 часа е откаран в офиса му, намиращ се на ***в
гр. ***, където е осъществено претърсване и изземване на служебните помещения и
на автомобила му. Няколко часа по – късно ищецът е откаран в РПУ гр. ***.
На 28.04.2011 г му е повдигнато обвинение за това, че от
началото на месец юли 2010 г. до 11.11.2010 г. в гр. *** и в гр. *** е
образувал и ръководил организирана престъпна група, създадена с користна цел да
върши престъпления – деяние по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 93, т.
20 от НК. Предявени са му обвинения в подбудителство за извършване на
квалифицирана измама, принуда и противозаконно лишаване от свобода.
На 01.05.2011 г. ищецът е върнат в ареста в гр. ***, като
същия ден ОС – *** му определя мярка за неотклонение „домашен арест“,
изпълнявана в продължение на 10 дни, изменена с определение на Софийски
апелативен съд от 10.05.2011 г. в „подписка“.
На 22.07.2011 г. ищецът е призован да се яви в ОД на
МВР – *** за извършване на процесуално-следствени действия, където отново е задържан,
като на същия ден ОС – *** постановява „задържане под стража“. Определението е
потвърдено от Апелативен съд – *** на 29.07.2011 г.
В следствения арест в гр. *** ищецът пребивава до месец
декември същата година, когато е преместен в Затвора в гр. ***, откъдето е
освободен на 06.03.2012 г.
С постановление на ОП – *** от 18.01.2012 г.
наказателното производство е разделено, като материалите по обвинението за
ръководене на организирана престъпна група са изпратени на Специализираната прокуратура,
а по другите обвинения е внесен обвинителен акт в РС – ***. С разпореждане от
06.02.2012 г. по НОХД № 437/2012 г. съдебното производство пред РС – *** е прекратено, тъй като обвинителният акт е неясен
и с това се ограничава правото на защита на обвиняемите лица. Специализираният
наказателен съд също прекратява производството и го изпраща на ОС – *** по
компетентност. С постановление от 01.03.2012 г. разделянето на досъдебното
производство е отменено.
На 17.04.2012 г. ОП – *** прекратява частично
наказателното производство за обвиненията по чл. 321, ал. 3, т. 1, чл. 214, ал.
1, т. 2 и чл. 142а, ал. 2 от НК.
На 04.09.2012 г. по отношение на ищеца е повдигнато обвинение за подбудителство към квалифицирана
измама – деяние по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; принуда – чл. 214, ал. 2, т. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 3 от НК; противозаконно лишаване от
свобода – престъпление по чл. 142а, ал. 4, предл. III от НК.
През месец април 2013 г. в Специализирания наказателен
съд е внесен обвинителен акт, но производството по него е прекратено, тъй като е
неясен.
С постановление от 01.10.2013 г. взетата спрямо ищеца
мярка за неотклонение „подписка“ е отменена поради изтичане на
законоустановените срокове.
В края на 2013 г. отново е внесен обвинителен акт в
съда, но производството по него е прекратено поради допуснати отстраними
процесуални нарушения в хода на досъдебната фаза.
В средата на 2014 г. обвинителен акт е внесен в
Специализирания наказателен съд, но производството по него е прекратено, тъй
като не е формулирано пълно, точно и ясно обвинение, срещу което привлеченото
към наказателна отговорност лице да се защитава.
С определение от 06.06.2014г. СпНС предоставя на
прокуратурата тримесечен срок, в който да внесе обвинителен акт или да прекрати
производството.
С постановление от 09.02.2015г. СП прекратява воденото
срещу ищеца производство по обвинението по чл. 214, ал.2, т.2 НК, а с
определение от 09.02.2015г., постановено по НЧХД № 206/2015 г. по описа на
СпНС, наказателното производство против ищеца е прекратено на основание чл.
369, ал. 2 НПК, тъй като в определения срок не е внесен обвинителен акт срещу
него.
Не се оспорват и фактическите твърдения на ищеца,
които се потвърждават и от материалите по делото, че задържането му и изобщо
воденото срещу него наказателно производство е имало медиен отзвук, както и че
в хода на досъдебното производство срещу него са използвани СРС.
За вида и интензитета на търпените от ищеца вреди по
делото са разпитани свидетели и са приети заключения на СПЕ и СМЕ.
От показанията на св. Д., която живее на семейни
начала с ищеца заедно с трите им деца, от една страна се установяват
безспорните по делото факти относно задържането му, претърсването, изземването
и другите обстоятелства около развитието на наказателното производство, а от
друга, непосредствено възприетите от нея факти около състоянието му през този
период. Установява се, че ищецът е известен бизнесмен в ***, като постановените
спрямо него мерки станали достояние на обществеността. На самото задържане
имало и журналисти. Приятелите им се отдръпнали, хората не искали да разговорят
със свидетелката. Пазели в тайната от децата, че баща им е задържан. Ищецът се
притеснявал, че свидетелката трябва да се грижи сама за децата и бизнеса.
Фирмите, с които работели, започнали да бавят плащанията. Докато бил задържан,
ищецът не бил добре физически и психически – отслабнал, косата му побеляла, не
искал да говори, все мълчал, очите му се насълзявали, имал главоболие. Чувал
децата само за по 5 мин. в четвъртък, тъй като връзката се изключвала
автоматично. Чувствал се много зле по време на празници и рождени дни на
децата. Досега бил весел човек, много чист и честен спрямо всички, но след
ареста вече бил друг. Не искал да излиза навън, затворил се, спрял да общува.
Открили му „клъстърно главоболие“, не можел да спи от нерви. Решили да напуснат
***. Цялото семейство се преместило в ***, където стартирали трудно, а и децата
не познавали никой. Докато бил задържан, баща му починал, майка му получила
тежка диагноза и ходила постоянно по болници, а ищецът не можел да се отзове.
От показанията на св. П./без родство/ се установяват
лошите условия в ареста в гр. *** – без прозорци, отопление и т.н. Старшините
предупредили ищеца да не яде от храната, да не го отровят. Тормозили го
психически. Не можел да спи, главата го боляла, само пушил цигара след цигара.
Косата му побеляла за един ден. Най – много страдал, че не може да вижда децата
си. Оплаквал се, че искат да му вземат бизнеса.
От показанията на св. С./без родство, ***и приятел на
ищеца/ се установят също обстоятелствата около задържането и обиска, стреса и
притеснението на ищеца, общественото им достояние. В периода на задържането бил
много изнервен, даже се изпокарали. Страдал от безсъние, притеснявал се, че не
издържа семейството си, че бизнесът пропада, косата му побеляла. Преди тези
събития бил засмян, с чувство за хумор. Знае за другите осъждания на ищеца, но
те по никакъв начин не му повлияли.
Изводите на вещото лице по СПЕ са следните: последствията от воденото срещу
ищеца наказателно производство са отразени в качеството и интензитета на
неговото функциониране - професионално /финансово/, социално, личностново и
емоционално. Уронен е неговият авторитет в обществото и пред близките му,
нарушени са социалните му контакти /лични и професионални/, претърпява загуби
във финансово отношение, които не са възвърнати и към настоящия момент,
преминал е през дълъг период на изпитване върху себе си обществената
неприемливост и негативна нагласа, поставен в ситуации наново да доказва себе
си, своите възможности, способности и стремеж да убеждава хората в неговото
благоразположение, наложен му е несъответен за него неблагонадежден имидж.
Престоят му в ареста понижава неговата самооценка и респект от околните,
развива и заболяване, има и силно проявени астенновегетативни оплаквания -
усещане за повишена тревожност, наситено безпокойство, опасения, неудоволствени
преживявания и очаквания. Случилото се повлиява етичните принципи, които той е
градил и отстоявал във времето на своето развитие и цялостно функциониране.
Впоследствие предприема смяна на местожителство като резултат от преживяното.
Има виновностови изживявания спрямо значимите за него близки и роднини. Налице
е и лична убеденост в несправедливостта на правосъдната система в държавата,
загуба на вяра в нейната обективност. Понастоящем е налице допълнителна
емоционална окраска, съответна на изживяванията му, което е критерий за
неотреагирани натрупани негативни емоции.
Изводите на вещото лице по СМЕ са следните: началото на
пристъпите от клъстърно главоболие около една година след
преживените психоемоционални страдания на пациента дава основание да се приеме, че
основната причина за това новопоявило се рядко
неврологично заболяване извън обичайния възрастов пик е именно силно изразения невропсихологичен
стрес. Заболяването е
причина за промяна в стила и начина на живот на пациента със силно нарушено
качество на живот по време на пристъпи, с ограничаване на възможността за
извършване на ежедневни дейности, като шофиране, каране на велосипед, поради
риска от поява на пореден пристъп, както и не на последно
място наложителното използване на кислородна бутилка и носенето й в вкъщи, в автомобила и в офиса.
Съдът възприема показанията на свидетелите, вкл. тези
на св. Д., които цени при условията на чл. 172 ГПК, тъй като са еднопосочни,
безпротиворечиви и отразяват непосредствените им и трайни възприятия. Възприема
и заключенията на вещите лица, като професионално и обективно изготвени, а и
напълно съответни на останалия доказателствен материал, в т.ч. на свидетелските
показания, от които се извличат данни за психическите и емоционални
преживявания на ищеца, както и за физическите страдания, свързани с появилото
се в този период главоболие.
Няма спор също, че ищецът е криминално проявен. Видно
от приложената на л. 104 справка съдимост с влязло в сила определение на
09.09.2002г ищецът е признат за виновен в престъпление по чл. 216, ал. 1 НК и е
наказан с „глоба“, за което към настоящия момент вече е реабилитиран. С влязло
в сила на 18.10.2011г решение той е признат за виновен в престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12 НК и е наказан с глоба. Първото престъпление е извършено на
19.08.2002г, а второто – на 29.10.2008г.
Според чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Според трайната
съдебна практика на ВКС случаите на прекратяване на наказателното производство
на основание чл. 369, ал. 4 НПК поради бездействие на прокуратурата да отстрани
допуснатите процесуални нарушения и да внесе делото в съда в указания срок, какъвто
е разглежданият случай, следва да бъдат подведени под хипотезата на
недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението, което е самостоятелно
основание за прекратяване на наказателното производство от прокуратурата и с
което се слага край на производството спрямо лицето.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може
да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице
предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице
всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи
призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи:
повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството
по което е прекратено спрямо ищеца /и свързаните с това последващи действия
като напр. предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени
действия, предявяване на следствието и т.н./. Вследствие на това си процесуално
качество ищецът е търпял и най – тежката мярка за неотклонение, спрямо него са използвани и СРС.
От тези факти се извежда и
субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да
се предяви срещу органа, от
чиито незаконни актове и действия са причинени вредите. Съгласно чл. 193 НПК
органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи, като
прокурорът осъществява ръководство и надзор върху разследването. Съгласно чл. 196, ал. 1 НПК при упражняване на ръководство и надзор
прокурорът може да контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва
и проверява всички материали по делото; дава указания по разследването; участва
при извършването или извършва действия по разследването; отстранява
разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури
правилното провеждане на разследването; изземва делото от един разследващ орган
и го предава на друг; възлага на съответните органи на Министерството на
вътрешните работи, на Държавна агенция "Национална сигурност" или на
Агенция "Митници" извършването на отделни действия, свързани с разкриване
на престъплението; отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица
постановленията на разследващия орган, като наблюдаващият прокурор освен
горните правомощия непосредствено следи и за законосъобразното провеждане на
разследването и приключването му в определения срок. Наред с това прокурорът
повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. Той повдига
обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това; участва в
съдебното производство като държавен обвинител; поддържа обвинението и т.н.
Поради това, въпреки че в случая досъдебното
производство не е започнато по разпореждане на прокурор, а с първото действие
по разследването, несъмнено Прокуратурата, която упражнява ръководство и
надзор, контролира хода на разследването, проучва и проверява всички материали,
дава указания по разследването, прави искане за продължаване срока на
разследването, внася обвинителен акт, поддържа обвинението и т.н., носи
отговорност.
Отговорността на ответника следва да
се ангажира и по отношение на незаконно приложените специални разузнавателни
средства. Налице е отделен фактически състав за репарация на вреди от незаконно
ползвани СРС-та - чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ, но в случая приложение намира т.13 от
ТР № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.д. № 3/2004г. ОСГК, а именно, че вредите
вследствие на използваните СРС се обхващат от общо дължимото обезщетение по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За тях отговаря именно ответникът, тъй като действията са
предприети във връзка с образуваното наказателно преследване срещу ищеца, което
е прекратено поради недоказаното му участие в него.
Неоснователно е и възражението на
ответника, че не е съпричастен към медийното оповестяване на случая, тъй като
именно Прокуратурата е органът, под чийто надзор се образува и води
наказателното производство и ако такова не беше образувано, не биха се създали
предпоставки за негативната обществена нагласа спрямо ищеца по развилия се
начин.
Следва да се посочи обаче, че в
случая условията
в ареста и вредите, които ищецът е търпял във връзка с тях, не могат да бъдат
съобразени при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. от 19.05.2015г. на
Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на затворническата администрация при и по повод
изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка
за неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища,
а отговорността за тях е за вреди от административна дейност по чл.1 ЗОДОВ. Ето
защо Прокуратура на РБ не е легитимирана да представлява Държавата по искове за
вреди във връзка с условията в ареста, поради което и обстоятелствата за лошите
условия там и вредите от тях не следва да се вземат предвид при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Не следва да се вземат предвид при определяне
на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и твърдените и установени
по делото факти за психически вреди, претърпени от трети лица – майката,
съпругата и децата на ищеца, тъй като той не е активно легитимиран да
претендира обезщетение за тях.
Вредата и причинно-следствената връзка между нея и
неправомерното поведение са елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, като обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деликта, включително от този по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Конкретно при иска за обезщетение на вреди от този деликт, не е необходимо
ищецът да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се
търпят от лице, което е незаконно обвинено в извършването на престъпление и е оправдано
или наказателното производство спрямо него е прекратено, както е в случая, като
напр. стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на
наказателното производство, страх от несправедливо осъждане и налагане на
наказание по НК, негативни изживявания и чувство за онеправданост от наложените
мерки за неотклонение (особено при задържане) и от евентуално постановена
осъдителна присъда, накърняване на чувството за собствено достойнство, за
справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието му в
държавността. Това е така, защото тези вреди и причинната връзка между тях и
незаконното наказателно преследване са очевидни и те са налице във всички
случаи, при които по делото е доказано, че ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда или наказателното производство е прекратено на някоя от предвидените в
закона хипотези. При условията на пълно главно доказване следва да се установят
всички останали вреди, които в противовес на посочените обичайни и типични
такива, практиката определя като „специфични“ и причинната връзка между тях и
незаконното наказателно преследване.
Ето защо съдът не споделя възражението на ответника в
писмените му бележки, че, за да е налице неимуществена вреда, следвало
душевният мир на лицето да е „дълбоко потресен“.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано със задължителната преценка от съда на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете
по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства
за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления –
умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или
по част от тях, а по други е осъден. Продължителността и начина на развитие на
наказателното производство срещу ищеца, в коя или кои фази се е развило
/досъдебна, съдебна/, включително дали срещу него е била постановена осъдителна
присъда и ако да, за какво наказание, както и дали продължителността на
незаконното наказателно преследване надхвърля или не разумните срокове за
провеждането му, като тази преценка се обуславя от фактическата и правната
сложност на наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза, която
от своя страна се определя от броя, вида и характера на престъпленията, за
които е повдигнато обвинението, поведението и броя на обвиняемите и на
останалите участници в производството, обема на доказателствения материал и
пр.; вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и другите
наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на
наказателното производство; дали през времетраенето на процесното незаконно
наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни
производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната
продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други
ограничения; ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в
каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства,
установени по делото, които сочат на това как и по какъв начин процесното
незаконно наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на
здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички
претърпени неимуществени вреди от този деликт. Неимуществените вреди са
конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва
да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва
да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на
живот в страната, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай.
Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив
размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени
вреди, както и не следва да се превръща в източник на неоснователно
обогатяване.
В случая и при съобразяване с посочените критерии
съдът отчита, както претърпените от ищеца обичайни вреди от привличането му като
обвиняем в няколко тежки умишлени престъпления, задържането му под стража за
немалък времеви период, за кратко и под
домашен арест, немалката продължителност на наказателното преследване, за която
не без основание може да се приеме, че е нарушен разумният срок за приключване
на производството по смисъла на чл. 6, §1 от ЕКПЧОС, тъй като то е продължило
близо 4 години само в досъдебна фаза на процеса с изготвянето на множество
признати от съда за негодни обвинителни актове, както и другите специфики на
конкретното производство, довели до стрес и притеснения, засягане на чест и
достойнство, тревога за финансовото състояние на семейството и изобщо за
развитието на бизнеса, нарушение на личното пространство, вследствие използвани
незаконни СРС-та, емоционален дискомфорт и нарушен психичен комфорт по
отношение на формирана и следвана морално - етична ценностна система, така и
специфичните за случая вреди, свързани с публичността и широкия медиен отзвук и
впоследствие възникналата необходимост от преместване в друго населено място и
установяване на нови житейски и битови навици за цялото семейство, вкл. за
децата; обстоятелството, че по време на задържането му е бил изолиран от
значими житейски събития и най – вече изключително тежкия специфичен здравословен
проблем, свързан с развилото се от стрес и притеснения „клъстърно главоболие“,
което се характеризира с огромен интензитет на болка и непредсказуемост на
пристъпите. Във връзка с последното следва да се посочи, че причинната му
връзка с процесното наказателно преследване следва да се приеме за категорично
установена предвид експертните заключения и свидетелски показания, от които не могат
да се извлекат данни този здравословен проблем да е възникнал от други
съпътстващи обстоятелства, в т.ч. от предходните осъждания на ищеца, като
едновременно с това вещото лице по СМЕ при устния си доклад пред съда посочи
именно психо – емоционалния стрес от воденото наказателно производство като
основен фактор за отключване на клъстърното главоболие.
Същевременно обаче е необходимо да се отчетат и
обстоятелствата, че наказателното производство не е преминало в съдебна фаза на
процеса извън негодните обвинителни актове, които са внасяни от ответника,
съответно не се е стигнало до по – обременителното и укоримо процесуално
качество на „подсъдим“ и свързания с него по – голям интензитет на негативните
преживявания, както и до реална угроза от съдебна присъда. Не е без значение и
обстоятелството, че ищецът е с обременено съдебно минало, тъй като повдигнатото неоснователно обвинение се посреща различно от
лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в
сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на наказателно
преследване. В тази връзка следва да се посочи, че интензитетът на страданията
му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път
се подвига обвинение и което е с безупречна репутация и характеристични данни, като
отчуждението на близки и приятели и изобщо социалния дискомфорт и негативна обществена
нагласа донякъде са резултат и на предхождаща престъпна дейност. При определяне
обема на отговорността на ответника следва да се отчете и казаното по – горе,
че той не отговаря за негативните преживявания от условията в ареста, както и
за търпените от трети лица вреди.
Отчитайки всички тези обстоятелства заедно със стандарта
на живот в страната и икономическите условия, съдебната практика по сходни
случаи и обема на отговорността на ответника съобразно казаното по - горе,
съдът намира за дължимо и достатъчно да възстанови психическото, емоционално и
психологическо равновесие на пострадалото лице, обезщетение в размер на 40 000
лева, което следва да се присъди ведно със законната лихва от 09.02.2015г.,
когато производството е окончателно приключило спрямо ищеца /определението на
съда от тази дата е окончателно и не подлежи на обжалване/, а в останалата част
до пълния предявен размер от 250 000 лева претенцията следва да се
отхвърли като неоснователна.
Неоснователно е бланкетното възражение на ответника за
принос на ищеца при настъпване на коментираните за него негативи, тъй като не
са посочени никакви конкретни факти, с настъпване на които се твърди ищецът да
е съпричинил резултата /такива не се сочат и в писмените бележки/. Налице е
съпричиняване и дължимото обезщетение следва да се намали на основание чл. 5,
ал. 2 от ЗОДОВ само тогава, когато пострадалият с действията си е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение - набедил се е
в извършване на престъплението, като лично се е явил пред органите на
досъдебното производство и е направил неистински самопризнания, /което е повод
за започване на разследване съгласно чл. 208 от НПК /, недобросъвестно е
направил неистински самопризнания с цел да укрие действителния извършител и/или
други обстоятелства, въвел е органите на разследването в заблуждение с цел да
забави или опорочи разследването. В случая нито се твърди, нито се установява
хипотеза, сочеща на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради
което липсват основания за намаляване на обезщетението на основание чл. 5, ал.
2 от ЗОДОВ.
При този изход на делото и претенцията за това на
ищеца следва да се присъди сумата от 10 лв – разноски за държавна такса, която
се дължи изцяло по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, както и сумата от 1349.36 лв
за възнаграждение за адвокат, такси банков превод и такса за СУ - по
съразмерност на уважената част от претенцията, съгласно представения списък с
разноски, приложен на л. 467 и доказателствата за действително направен разход
в този размер или общо 1 359.36 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, разноските в
производството в размер на 319.28 лв.,
представляващи платени от бюджета на съда депозити по допуснати експертизи, която сума той дължи изцяло по
аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2 да заплати на Д.Г.А., ЕГН ********** и адрес: *** сумата
от 40 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство /досъдебно производство № ЗМ -
648/2010г по описа на ОДМВР – ***/, с обвинения в образуване и
ръководене на организирана престъпна група, създадена с користна цел да върши
престъпления; обвинения в подбудителство за извършване на квалифицирана измама,
принуда и противозаконно лишаване от свобода, по които наказателното производство е
прекратено спрямо ищеца на основание чл. 369, ал. 2 НПК с влязло в сила на 09.02.2015г.
определение, постановено по НЧХД № 206/2015 г. по описа на СпНС, ведно със
законната лихва върху присъдената главница от 09.02.2015г. до окончателното плащане,
КАТО ЗА РАЗЛИКАТА над тази сума ДО ПЪЛНИЯ ПРЕТЕНДИРАН РАЗМЕР от 250 000 лв,
ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с
адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2 да заплати на Д.Г.А., ЕГН ********** и адрес:
*** сумата от 1 359.36 лв.,
представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от претенцията.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес гр. София,
ул. “Витоша” № 2, да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, разноски по производството в
размер на 319.28 лв., представляващи
платени от бюджета на съда депозити по допуснати експертизи.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: