Р Е Ш Е Н И Е
град София, 08.11.2018 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря ПОЛЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №331 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
С решение от 18.04.2017г., постановено по гр.дело №23336/2015г. по описа на
СРС, І Г.О., 45-ти състав, е осъдено ЗД„Л.И.” АД да заплати на З.”Б.И.” АД на правно
основание чл.213, ал.1, изр.3-то от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД сума в размер на 10095 лв.,
дължимо застрахователно обезщетение по щета № 130152201010498, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2015г. до
окончателно изплащане на сумата, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в
размер на 429.05 лв., лихва за забава за периода от 23.11.2014г. до
24.04.2015г., както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 1378.80 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от З.„Л.И.” АД, чрез юрисконсулт Р.Иванова, с
която се обжалва изцяло решение от 18.04.2017г., постановено по гр.дело №23336/2015г.
по описа на СРС, І Г.О., 45-ти състав, с което са уважени предявените искове с
правно основание чл.213, ал.1, изр.3-то от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е
обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до
постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Излага се, че в хода на производството пред
първата инстанция не е доказано от ищеца при условията на пълно и главно
доказване механизма на настъпилото ПТП, респективно не се установява виновно и противоправно поведение
на водача на лек автомобил марка „Смарт”, с ДК № ********, който е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в З.„Л.И.” АД към датата на
настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка се твърди, че не са
налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло съдебното решение
и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя
списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - З.”Б.И.” АД, чрез
адв.М.Г., депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността
на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС
е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на
закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че са доказани
всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.213, ал.1 от КЗ и
са налице основания в закона за ангажиране на отговорността на ответника, а
именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка „Автокаско”
към датата на настъпване на процесното ПТП между З.”Б.И.” АД и собственика на
увредения лек автомобил „Санг Йонг”,
с ДК № ********; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения
застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и
застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско”
от застрахователя. Излага се още, че правилно съдът е преценил с оглед
събраните по делото доказателства, че от установения механизъм на ПТП е видно,
че същото е причинено в резултат на виновно и противоправно поведение на водача
на лек автомобил марка „Смарт”, с ДК № ********, който е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, поради което е
присъдено изцяло дължимото застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови
съдебно решение, с което да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 800 лв.. Представя списък по
чл.80 от ГПК.
Предявени са от З.”Б.И.” АД срещу З.„Л.И.”
АД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.213,
ал.1, изр.3-то КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД
и с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно
изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни
норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е
от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо. Настоящият състав
следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно незаконосъобразността на
обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са уважени изцяло предявените
искове с правно основание чл.213, ал.1, изр.3-то КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД и
с правно основание чл.86 от ЗЗД, първостепенният съд е приел, че по делото са
доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.213 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД. В случая е доказано, че по време на действието на сключен договор за
застраховка "Автокаско" е настъпило предвидено в него застрахователно
събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, както
и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение. СРС като е извършил съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства - основно и допълнително заключение на САТЕ и пр.преписка
№10254/2013г. на СРП, е обосновал извода, че процесното ПТП е настъпило в
резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Смарт”,
с ДК № ********, който
е нарушил правилата за движение – навлязъл в кръстовище на забранителен червен
цвят на сфетофарната уредба, регулираща преминаването през кръстовището, като
не е пропуснал и не дал предимство на лек автомобил „Санг Йонг”,
с ДК № ********, като вината на водача в случая се
презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
В тази връзка СРС е обосновал краен извод, че са налице предвидените в закона
основания, за да възникне отговорността на
ответника като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител на вредата за заплащане
на застрахователно обезщетение за причинените от деликвента имуществени щети на
увредения лек автомобил. Прието е още, че ищецът е
отправил покана до ответното дружество за доброволно извънсъдебно плащане на
дължимата сума по застрахователното обезщетение, но доколкото същият не е платил в законоустановения срок /чл.213а
от КЗ-отм./ е изпаднал в забава досежно дължимото застрахователно обезщетение
и акцесорният иск
за заплащане на мораторна лихва се явява основателен и доказан за претендирания
исков период. Настоящият
съдебен състав намира, че изложените от първоинстанционния съд мотиви са правилни
и законосъобразни, обосновани след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ /отм./ поради което препраща към тях,
без да излага собствени такива /чл.272 от ГПК/. Във връзка с доводите във
въззивната жалба следва да се добави следното:
Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени
от страните доказателства се установяват предпоставките за ангажиране
отговорността на ответното дружество - застраховател на основание чл.213, ал.1,
изр.3-то от КЗ. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността
на сочения като деликвент застрахован и следователно възниква само при
наличието на всички предвидени в
чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставки. Неоснователно е твърдението на въззивника, че от
събраните доказателства не се установява противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Смарт”, с ДК № ********, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Противно на
поддържаното от въззивника от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че причините за
възникването на процесното ПТП от техническа гледна точка са: водачът на лек
автомобил марка „Смарт”, с ДК № ********, който се е движил по посока на
движение от бул.„Хр.Ботев” към бул.„Д.Петков” в района на кръстовището с ул.„Опълченска” е нарушил правилата за движение – навлязъл е в
кръстовището на забранителен червен цвят на сфетофарната уредба, регулираща преминаването
през кръстовището, като не пропуснал и не дал предимство на движещия се по ул.„Опълченска” с посока на движение от ул.„Цар Симеон” към ул.„Охрид” лек автомобил марка „Санг Йонг”, с
ДК № ********, и е реализирал процесното
ПТП. Следователно се налага извода, че водачът на лек автомобил марка „Смарт”, с ДК № ********, с действията си е нарушил основни правила в ЗДвП и ППЗДвП,
в които нормативни актове се вменява задължение за водач на МПС, което
приближава кръстовище да прояви съобразителност и необходимата предпазливост с
оглед обстановката и да намали скоростта, за да пропусне движещите се с
предимство автомобили, както и да не навлиза в кръстовище при забранителен червен цвят на
сфетофарната уредба, регулираща преминаването през кръстовището. Не може да
бъде споделен доводът на въззивника, че след като няма издадено наказателно
постановление на водача, управлявал лек автомобил марка „Смарт”, с ДК № ********, във връзка
с процесното ПТП, е основание да се приеме, че настъпилото ПТП не е в резултат на
виновното и противоправно поведение на този водач. Липсата на издадено такова
постановление не означава, че лицето с действията си не е предизвикало
произшествието.
На следващо място съдът счита, че наведените от
въззивника твърдения, че вина за настъпилото ПТП има и водачът на увредения лек автомобил марка
„Санг Йонг”, с ДК № ********, са недоказани доколкото по делото липсват ангажирани доказателства, че
същият се е движил с превишена скорост над разрешената от
Досежно размера на следващото се обезщетение за вредите
върху увредения лек автомобил марка
„Санг Йонг”, с ДК № ********,, в резултат на настъпило ПТП на 06.04.2013г.
в гр.София, настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приложил нормата на чл.208, ал.3 от КЗ /отм./ като е
приел, че дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи по средни
пазарни цени, съгласно неоспореното заключение на съдебно-автотехническа
експертиза. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес предявеният иск се
явява доказан и основателен за пълния предявен размер и като такъв правилно е
бил уважен.
Правилно и законосъобразно е обжалваното решение и в
частта на уважения иск за заплащане на мораторна лихва. Във въззивната жалба
липсват конкретни оплаквания досежно незаконосъобразност на съдебното решение в
частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за забава
върху дължимата главница. Доколкото съдът е обвързан само с доводите във
въззивната жалба /по аргумент на чл.269 от ГПК/ и при липса на конкретни
възражения за незаконосъобразност препраща изцяло към мотивите на обжалваното
решение, които са правилни и законосъобразни.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид
изричната претенция на въззиваемата страна за присъждане на разноски, на правно
основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК следва да й се присъди сумата от 800.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, като за сторените разноски по делото се
съдържат доказателства за реално плащане.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.04.2017г., постановено по гр.дело №23336/2015г. по описа на
СРС, І Г.О., 45-ти състав.
ОСЪЖДА З.„Л.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***; да заплати на З.”Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 800.00 лв. /осемстотин
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./