Решение по дело №347/2020 на Окръжен съд - Добрич

                               

                     

                                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                         №260083

                                        гр. Добрич,  18.11.2020г.

 

                           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На двадесет и осми октомври                            година 2020

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                            ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

Секретар Румяна Радева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело           номер 347         по описа за 2020 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на К.К.К. *** и частна жалба на „Енерго Про Продажби“АД – гр.Варна, чрез упълномощените от страните адвокати, срещу решение №165/28.11.2019г. и определение №75/30.01.2020г., постановени по гр.д.№389/2019г. на Каварненския районен съд.

Жалбата на К.К.К. е срещу решението, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу „Енерго Про Продажби“АД – гр.Варна иск за установяване на това, че ищцата не дължи на ответника сумата 7 223.22 лева, цена на потребена електроенергия по фактура №**********/03.06.2019г., за обект в с.В., с клиентски № и абонатен № .

В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че ищцата дължи да заплати на ответника сумата, съставляваща стойността на електроенергия, отчетена в регистър 15.8.4 на средството за търговско измерване на доставяната в обекта на ищцата електроенергия. Поддържа се, че по делото не е доказано отчетената в невизуализирания на дисплея на средството за измерване регистър електроенергия да е доставена в обекта на ищцата и съответно употребена от нея. В подкрепа се подчертава, че няма данни средството за измерване при монтажа му на обекта на ищцата да е било ново и какви са били показанията му. Изложени са доводи за липса на правно регламентиран ред за установяване на неизмерване или неточно измерване на електроенергия към момента, в който е извършена проверката на електромера на обекта, от което се извежда липса на законово основание за коригиране от ответника на сметките на ищцата. Поддържа се, че ищцата – потребител не може да носи отговорност за отчитането на електроенергия в невизуализиран на дисплея регистър – електромерът е собственост на електроразпределителното дружество, то има задължението да следи за изправността му, вкл. за отчитането на преминалата през електромера електроенергия само в двете, заявени от потребителя скали, както и за гарантиране правото на потребителя на достъп до данните за потребената от него електроенергия. В случая електроразпределителното предприятие не изпълнило задълженията си, правата на ищцата, като потребител, били нарушени и нямало основание за едностранна корекция на сметките за минал период, което, според въззивницата, било недопустимо за осъществяване. По тези съображения се настоява за отмяна на неправилното първоинстанционно решение и за постановяване на друго, с което предявеният иск бъде удовлетворен.

В частната жалба на „Енерго Про Продажби“АД се възразява срещу определението с горепосочения номер, с което постановеното по делото решение е изменено в частта за разноските, като първоначално присъденото на частния жалбоподател – ответник по иска адвокатско възнаграждение от 1 656 лева е намалено на 691.16 лева без ДДС. В частната жалба са изложени доводи в подкрепа на становище за това, че върху адвокатското възнаграждение следва да се присъди и ДДС.

Въззивната жалба и частната жалба са редовни, подадени в срок и допустими.

В писмени отговори и в съдебно заседание двете насрещни страни оспорват оплакванията на другата и молят за оставяне съответната жалба без уважение.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

 Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявен от К.К.К.  срещу „Енерго – Про Продажби“АД  отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване на това, че ищцата не дължи на ответника сумата 7 223.22 лева по фактура №*********1/03.06.2019г., съставляваща стойността на 38 927 квтч електроенергия, начислена за периода 01.07.2017г. – 16.02.2018г. за обект в с.В., ул.“***“№4.

По делото не е спорно, че ищцата с клиентски №и абонатен № е потребител на доставяната в сВ.електроенергия.

Представен е констативен протокол №1202060, съгласно който  на 16.02.2018г. служители на „Електроразпределение Север”АД, действащи и като пълномощници на „Енерго Про Продажби“АД, са извършили проверка на средството за търговско измерване /електромера/ на доставяната в обекта на ищцата електроенергия. В протокола са отбелязани видът и номерът на електромера, констатираното при проверката техническо състояние, начин на свързване, констатираните показания на тарифа 15.8.1 – 005859, на тарифа 15.8.2 – 013405, на тарифа 15.8.3 –  003458 и на тарифа 15.8.4 – 061350. Съгласно отбелязаното в протокола, проверката е извършена в присъствието на трето лице – свидетел, индивидуализиран с три имена и единен граждански номер. В протокола е отбелязано още, че проверяващите демонтирали електромера, поставили го в пломбиран плик и го изпратили за метрологична експертиза в лаборатория на Българския институт по метрология.

Видно от констативен протокол №1233/22.05.2019г. на БИМ – РО – Варна, със заявление вх.№000029-10176/20.02.2018г. за изследване в лабораторията е постъпил електромер с индивидуализиращи белези и в пломбиран плик с номер на пломбата, съвпадащи с описаните в констативния протокол №1202060 с дата 16.02.2018г. на електроразпределителното предприятие.   Извършената метрологична експертиза на така постъпилия в лабораторията електромер е показала, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, достъп до вътрешността му не е осъществяван, той отговаря на изискванията за точно измерване на електроенергията, както и записаните показания на тарифите са 1.8.1 – 005859.9 kwh, 1.8.2. – 013407.9 kwh и 1.8.3. – 003458.3 kwh. Установява се още, че при експертизата е извършено софтуерно прочитане, показало намеса  в тарифната схема на електромера – освен в трите тарифи, в тарифа 4 е записана преминала енергия – 061351.3 kwh.

Разпитана е свидетелката С.Т.Г., една от проверяващите съгласно констативния протокол №1202060 с дата 16.02.2018г. Тя е свидетелствала под страх от наказателна отговорност и по делото няма данни, които да опровергават или поне да внасят съмнение в достоверността на изнесеното от нея. Ето защо, само фактът, че свидетелката е служител на електроразпределителното предприятие, не е причина показанията й да не се кредитират. От тях се установява, че свидетелката наистина е участвала в извършена през 2018г. проверка на монтирания за обекта на ищцата електромер и вписаните в констативния протокол №12002060 данни за вида, състоянието и показанията на електромера, както и за действията на проверяващите, съответстват на констатираното от свидетелката. При положение, че електромерът, ведно със съставения от свидетелката констативен протокол са постъпили в метрологичната лаборатория на 20.02.2018г., то по правилото на чл.181 ал.1 от ГПК проверката на електроразпределителното предприятие е извършена преди тази дата.

Съгласно заключението на вещото лице по делото, средството за търговско измерване на доставяната в обекта на ищцата електроенергия е трифазен статичен електромер Iskra MT 174, предназначен за директно измерване на активна енергия в трифазни мрежи. Има четири тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. Показанията се визуализират чрез течно-кристален дисплей. Електромерът е произведен през 2016г. и е преминал първоначална метрологична експертиза на 16.02.2016г. Монтиран е на обекта на ищцата на 15.07.2016г.; в протокола за монтажа за тарифните регистри 15.8.1 /нощна тарифа/, 15.8.2 /дневна тарифа/ и 15.8.3 /върхова тарифа/ са записани нулеви показания, а за регистъра 15.8.4 няма записани показания. Ищцата е оспорила протокола за монтаж в частта касателно подписа на посочения за присъствал на монтажа свидетел и ответникът не е провел доказване на автентичността му. Но, като се има предвид кога е произведен електромерът и датата на първата му метрологична експертиза, следва, че електромерът е бил нов и с нулеви показания, когато е монтиран на обекта на ищцата. Проверката на метрологичната експертиза след процесния демонтаж показва активиране и на регистъра 15.8.4, отчетените в който данни не са били визуализирани на дисплея. Електромерът е измервал и отчитал цялата преминаваща през него и доставяна в обекта на ищцата електроенергия, но част от нея се е отчитала в четвъртия регистър, чиито показания са невидими на дисплея. Параметризацията на електромера е извършена от производителя, като са зададени три активни тарифни регистъра. Няма данни кога е активиран невидимият четвърти регистър.

След метрологичната проверка на демонтирания електромер и въз основа на становище на електроразпределителното предприятие ответникът е издал фактура №**********/03.06.2019г. за стойността на 61350 kwh електроенерегия, доставена в обекта на ищцата, записана в невизуализирания четвърти регистър и поради това неотчетена и незаплатена. Посоченото количество електроенергия е остойностено по цени за технологични разходи /вещото лице/ на три части, както следва -  8 236  kwh по цената за технологични разходи, действала в периода 17.02.2017г. – 06.04.2017г., 14 287 kwh по цената, действала в периода 07.04.2017г. – 30.06.2017г. и 38 827 kwh по цената, действала в периода 01.07.2017г. – 16.02.2018г. Така остойностено, общото задължение по фактурата за цената на 61 350 kwh възлиза на 10 596.29 лева.

Съгласно допълнително уточненото и изрично заявено пред въззивния съд, ищцата оспорва задължението по фактурата единствено в частта за 7 223.22 лева, формирана при остойностяване на 38 827 kwh по цени за технологични разходи в периода 01.07.2017г. – 16.02.2018г. /и с ДДС/. Следователно ищцата не оспорва задължението в частта за 3 373.07 лева, формирани при остойностяване останалите 22 523 kwh по цени за технологични разходи за първите два горепосочени периода /с ДДС/.

При така установената фактическа обстановка приетото от първоинстанционния съд, че ищцата има задължение към ответника за плащане на спорната част от сумата по горепосочената фактура, е правилно.

Както се установи по-горе, ищцата е потребител на доставяната в сВ.електроенергия. Между нея и ответника съществува облигационно правоотношение, по силата на което ответникът доставя, а ищцата дължи да заплаща доставената електроенергия. По своята същност правоотношението между страните съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия. Това договорно правоотношение се развива при действащите в съответния момент общи условия и е регламентирано от специалния Закон за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, а за неуредените случаи се прилагат общите норми на ЗЗД. В периода след отмяната на ПИКЕЕ /ДВ бр.98/2013г./ и преди влизане в сила на ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./ липсва специална уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното и в такъв случай следва да се приложат общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.

В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.

В настоящия спор е доказано, че ответникът е доставил в обекта на ищцата 61350 kwh електроенергия, показани в четвъртия регистър.

Показанията в четвъртия регистър са верни. Те следват от констативния протокол от проверката на електроразпределителното предприятие, чиято достоверност е подкрепена с гласните доказателства, а така също и от заключението на метрологичната експертиза. Действително, че в онзи период е липсвала специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електроенергия поради грешки в отчитането, но в исковото производство ответникът е доказал записванията в четвъртия регистър на процесния електромер, а исковото производство е достатъчна за гаранция за равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение по гр.д.2991/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.

Записаното в четвъртия регистър количество електроенергия е преминало през електромера. Изводът следва от това, че електромерът е  съответствал на метрологичните характеристики и изискванията за точност; да се приеме противното, ще означава, че електромерът не е функционирал правилно, което, с оглед заключението на метрологичната експертиза, не е така, а не се твърди и от ищцата. А щом електромерът е работил правилно, то показанията в четвъртия регистър са верни и отразяват преминала през електромера и доставена в обекта, на който този електромер е монтиран, електроенергия.

Касае се за обекта на ищцата. При монтирането му на нейния обект електромерът е бил нов, параметризиран от производителя в три тарифи, което означава, че ***та е активирана след монтажа и записаната в нея, преминала през електромера, електроенергия е доставена именно в обекта на ищцата.   

Доставената в обекта на ищцата, записана в четвъртия невизуализиран регистър, електроенергия не е била предмет на регулярно отчитане от ответника и не е заплатена от ищцата. При неточно измерване или неизмерване на доставената електроенергия правото на доставчика да извърши едностранна корекция на сметките на потребителя не е предпоставено  от виновно поведение на последния, довело до неточното измерване или неизмерването на доставената електроенергия, тъй като корекцията цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да санкционира виновно поведение. Независимо от това обаче, следва да се отбележи, че  в случая е извършено софтуерното вмешателство. То съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното поведение на ищцата, предвид, че ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с необходимия софтуер /не е твърдяно обратното/, а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача - ищцата. Ето защо по общото правило на чл.183 от ЗЗД тя дължи да заплати стойността на доставената й електроенергия в горепосочения обем /решение №150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.

Наред с горното, следва да се отбележи и въведената в разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./ възможност за начисляване на количества електрическа енергия, измерени в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. Начисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49. В настоящия случай наистина липсва констативен протокол, съставен по предвиден за това ред /към датата на проверката не е имало такъв/. Фактът на измерена в невизуализирания регистър електроенергия обаче е установен с метрологична проверка и по общия исков ред, което е достатъчно, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./ за начисляване на доставената в обекта на ищцата електроенергия, измерена в невизуализирания регистър, респ. за начисляване на задължение в тежест на ищцата да заплати нейната стойност.

Всъщност, както се посочи по-горе, ищцата оспорва задължението по фактурата единствено в частта за 7 223.22 лева, съставляващи цената на 38 827 kwh, формирана по цени за технологични разходи за периода 01.07.2017г. – 16.02.2018г. Липсата на оспорване на останалата част от задължението за цената на останалите 22 523 kwh електроенергия, отчетени в невизуализирания четвърти регистър и липсата на доводи за несъществуването конкретно само на оспорената част от задължението са допълнителен аргумент за извод, че ищцата дължи на ответника спорната част от 7 223.22 лева от задължението по фактурата за цената на отчетените в невизуализирания регистър 38 827 kwh по цени за технологични разходи за периода 01.07.2017г. – 16.02.2018г.

Следователно предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен от районния съд, чието решение следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата по спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищцата дължи да заплати на ответника разходите за водене на делото във всяка инстанция.

С определението по чл.248 от ГПК първоинстанционният съд е изменил първоначално присъдените на ответника разноски в размер на 1876 лева, като е намалил сумата на 911.16 лева. В така присъдения общ размер на разноските се включват 200 лева и 20 лева, разноски на ответника за вещо лице и призоваване на свидетел, за които спор няма. Няма спор и за извършеното намаляване по реда на чл.78 ал.5 от ГПК на адвокатското възнаграждение, платено от ответника в размер на 1 656 лева и присъдено с обжалваното определение в размер на 691.16 лева  без ДДС.

Оплакванията на ответника в частната му жалба са за неприсъдения ДДС върху адвокатското възнаграждение и са основателни. Видно от представените писмени доказателства, ответникът е платил на адвоката възнаграждение и данък добавена стойност върху него. При това данъкът се явява част от платеното възнаграждение и разход на ответника, който той е сторил за водене на делото. Поради това той има право да получи от ищцата за платеното от него адвокатско възнаграждение в първата инстанция общо 829.39 лева.  Така, след отмяна на определението по чл.248 от ГПК първоинстанционното решение в частта за разноските следва да се измени, съобразно изложеното.

За адвокат във въззивната инстанция ответникът е платил 1 656 лева с ДДС, което е прекомерно. Изводът следва при отчитане на фактическата и правна сложност на спора, и при съпоставка с предвиденото по чл.7 ал.2 т.3 от НМРАВ. Следователно възражението на ищцата по чл.78 ал.5 от ГПК е основателно и на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение, намалено на 829.39 лева с включен данък добавена стойност по изложените по-горе съображения.

Наред с това ответникът е платил държавна такса от 15 лева и 240 лева адвокатско възнаграждение  за частната му жалба срещу определението по чл.248 от ГПК. Тези суми не му се следват. Производството по чл.248 ГПК няма самостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски /определение №74/25.04.2018г. по ч.гр.д.№1103/2018г. на 2-ро ГО на ВКС/.

Водим от горното, съдът

                          Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение №165/28.11.2019г. по гр.д.№389/2019г. на Каварненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К.К.К. с ЕГН ********** срещу „Енерго Про Продажби“АД – гр.Варна иск за установяване на това, че ищцата не дължи на ответника сумата 7 223.22 лева, цена на потребена електроенергия по фактура №**********/03.06.2019г. за обект в с.В., с клиентски №и абонатен №.

ОТМЕНЯ определение №75/30.01.2020г. по гр.д.№389/2019г. на Каварненския районен съд, като

ИЗМЕНЯ решение №165/28.11.2019г. по гр.д.№389/2019г. на Каварненския районен съд в частта за разноските, като

ОСЪЖДА К.К.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Енерго Про Продажби“АД - гр.В., разноски за първоинстанционното производство - сумата 200 лева за вещо лице, сумата 20 лева за призоваване на свидетел и сумата 829.39 лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.К.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Енерго Про Продажби“АД - гр.В., адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 829.39 лева.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.