Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Плевен, 18,05,2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 19,04,2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№5339 по описа на съда за 2020
година,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1
от ГПК
Производството по делото е образувано по ИМ от А.з.с.п.
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, чрез
пълномощника М.М.–***, против М.Д.Р., ЕГН **********,***, за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 446,00 лева
главница и 9,05 лева лихва за забава за периода 04,05,2015 г. – 15,07,2015 г.,
ведно със законната лихва от 12,04,2015 г. до окончателното изплащане на
сумата,както и сумата от 25,00 лв.-държавна такса. Твърди се, че сумата е
отпусната като целева помощ – за закупуване на два чифта ортопедични обувки,
със Заповед №1712/13,04,2016 г. Сочи се, че срокът за реализиране на целевата
помощ е тримесечен и в него ответникът не е представил разходооправдателни
документи, с които да удостовери използването на целевите средства по
предназначение. Сочи се, че съгласно чл.43б от ППЗИХУ /отм./, лицата,
неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват същата в пълният й
размер, поради което със заповед №РД05-0209/16,07,2015 г. е постановено
възстановяване на сумата от ответника. Твърди се, че тъй като ответникът не е
възстановил сумата, е подадено заявление по чл.417 от ГПК, като е издадена и
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника дължи на А.з.с.п. *** сумата от 446,00 лева главница и
9,05 лева лихва за забава за периода 04,05,2015 г. – 15,07,2015 г., ведно със
законната лихва от 12,04,2015 г. до окончателното изплащане на сумата, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2636/2016 г. на ПлРС,както и сумата
25,00 лв.-държавна такса. В с.з. ищецът не изпраща представител.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира
писмен отговор чрез назначен особен представител – адв.Т.Д. от ПАК, в който се
сочи, че оспорва иска по основание и размер. Оспорва се отпускането и предоставянето на
сумата от 446,00 лева на ответника; оспорва се обстоятелството, че сумата не е
използвана по предназначение, като е направено искане на основание чл.17 от ГПК
съдът да се произнесе инцидентно по отношение валидността и законосъобразността
на Заповед за възстановяване на целева помощ №РД05-0209/16,07,2015 г. на
директора на ДСП-Плевен; оспорва се, че заповедта за възстановяване е връчена
на ответника и е влязла в сила; оспорва се акцесорния иск за лихва за забава. В
с.з. особения представител на ответника – адв.Т€д. от ПАК, моли съда да
отхвърли иска.
Съдът като прецени събраните доказателства, приема за
установено следното :
Представено е ч.гр.дело №2636/2016 г. по описа
на РС Плевен, от което се установява, че е образувано по заявление от ищеца А.з.с.п.
*** против М.Д.Р., и е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сумата от 446,00 лева главница и 9,05 лева лихва за забава за периода 04,05,2015
г. – 15,07,2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12,04,2016
г. /в заповедта е посочено 2015 г., но според съда се касае за техническа
грешка/ до
изплащане на вземането, както 25,00 лева
деловодни разноски. В заповедта е посочено, че се издава за възстановяване
на неизползвани по предназначение целеви помощи.
Установява се от приложеното ч.гр.дело, че е издаден
изпълнителен лист и образувано изпълнително дело. До ответника е изпратена
покана за доброволно изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК.
С оглед така направеното връчване, на заявителя е изпратено разпореждане, с
което е уведомен, че може да предяви установителен иск в едномесечен срок.
Съобщението е получено от ищеца на 17,09,2020 г. и на 15,10,2020
г. - в
едномесечния срок, е заведено исковото производство. При така
изложеното, съдът счита, че предявеният иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Установява се от представеното по делото на
л.11 заявление-декларация, че ответникът
е
подал на 15,12,2014 г. заявление-декларация за отпускане
на целева помощ за закупуване на два чифта ортопедични
обувки за диабетно стъпало. На гърба на заявлението е отбелязано, че лицето има
право на заявеното.
Със заповед №6868/15,12,2014 г. е отпусната сума в размер
на 446,00 лева за закупуване на ортопедични обувки.
С покана за доброволно изпълнение от 11,05,2015 г. ***Р. е
поканен да възстанови сумата от 446,00 лева, тъй като в 90-дневен срок от
получаване на помощта не е представил в ДСП разходооправдателни документи от
лицензиран доставчик, които да удостоверят, че целевата помощ е използвана по
предназначение. Поканата е върната с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя. Поканата е връчена чрез залепването й на информационното табло за
уведомления в приемната на ДСП-Плевен.
Със Заповед за възстановяване №РД05
0209/16,07,2015 г. на ***, издадена на основание чл.43а,
ал.5 от ППЗИХУ на ответника е наредено да възстанови отпуснатата
целева помощ за закупуване на ортопедични обувки в размер на 446,00 лева и
лихва за забава в размер на 09,05 лева. Заповедта
се е върнала невръчена, с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя. Заповедта е връчена чрез залепването й на информационното табло за
уведомления в приемната на ДСП-Плевен.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че сумата
от 446,00 лева – целева помощ, е преведена по сметка на ответника на 03,02,2015
г. в „***“ ЕАД. ВЛ е установило, след преглед на досието на ответника в ДСП, че
няма представено копие или оригинал на фактура с касов бон, и оригинал на
приемо-предавателен протокол, с които да се удостовери получаването на два
чифта ортопедични обувки. ВЛ е изчислило и законната лихва за забава върху
сумата от 446,00 лева за периода 04,05,2015 г. – 15,07,2015 г., и същата
възлиза на 09,05 лева.
При така
установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Ищецът твърди,
че до настоящият
момент ответника не е му е
възстановил неправомерно получената целева помощ. По правната си същност това е
твърдение за отрицателен факт и освобождава ищеца от тежестта на доказването
му. Ответникът не ангажира доказателства за плащане на претендираната сума, а
от събраните писмени доказателства се установява нейната дължимост и размер.
Следва да се отбележи, че представените писмени доказателства и заключение на
ВЛ установяват по безспорен начин плащането на сумата за целева помощ и
съответно липсата на представени разходооправдателни документи за използване на
сумата по предназначение. Ето защо са налице основанията за възстановяване на
неправомерно получената целева помощ.
По отношение искането
на ос.представител на ответника съдът да се произнесе по чл.17 от ГПК
инцидентно по отношение валидността и законосъобразността на Заповед за
възстановяване на целева помощ №РД05-0209/16,07,2015 г. на директора на
ДСП-Плевен - за да прецени дали съществува вземането на ищеца, предмет на
заповедното производство, съдът следва да установи възникнало ли е вземането,
погасено ли е и какъв е размера на вземането. В настоящия случай, вземането на
ищеца произтича от административен акт, какъвто безспорно е заповедта на ДСП. Съдът след като се запозна с представената
заповед, която е документа по чл.417 от ГПК, и с която е разпоредено връщане на
неизползвани по предназначение целеви помощи, намира, че същата е издадена от
компетентния административен орган - директор на ДСП
в рамките на неговите материални и териториални правомощия. От същата е видно
кой е нейния автор и в какво качество я издава, поради което съдът счита, че
няма съществено нарушение на чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта е посочено и
основанието на което се издава – чл.43а, ал.5 от ППЗИХУ. Съдът счита, че
заповедта на *** е валидна, като липсват основания същата да се приеме за
нищожна. Заповедта на директора на ДСП е
връчена редовно /по реда на чл.61, ал.3 от АПК/ на ответника М.Д.Р. след
залепването на уведомление на информационното табло за уведомления в приемната
на ДСП-Плевен на 10,09,2015 г. По делото няма наведени твърдения за обжалване
на заповедта, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила след
изтичане на срока за обжалването й, който е 14 дни от деня на получаването на
заповедта. След като заповедта за изпълнение е влязла в сила, тя материализира
подлежащо на изпълнение вземане за възстановяване на недобросъвестно получени
социални помощи. Както бе посочено и по-горе, от събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че ищецът е отпуснал на ответника целева
помощ за закупуване на ортопедични обувки в размер на 446,00 лева, като видно
от заключението на ВЛ тази сума е изплатена на ответника. Спор относно тези обстоятелства
не е налице.
Съгласно чл.17, ал.2 от ГПК, по този ред в гражданско дело съдът може да се произнася само по отношение
валидността на адм.акт. По отношение законосъобразността му е допустимо да се
произнесе единствено, ако административният акт се противопоставя на страна,
която не е била участник в административното производство по издаването и
обжалването му, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай, доколкото
ответникът е бил редовно уведомен по реда на чл.61, ал.3 от АПК за издадената
заповед и е имал възможност да релевира евентуалните си възражения за
незаконосъобразност на административния акт по пътя на обжалването му по реда
на АПК в законоустановения 14- дневен срок от връчване на заповедта. Пропускът
да се обжалва административния акт, ако заинтересованото лице е приело, че
накърнява негови права и законни интереси, не може да бъде саниран в рамките на
производството по реда на чл.422 от ГПК, където съдът извършва косвен съдебен
контрол само на валидността на издадения административен акт, а не на неговата
законосъобразност. С оглед изложеното съдът намира, че заповед №РД05-0209/16,07,2015
г. на директора на ДСП-Плевен, влязла в сила, е редовен от външна страна
документ по чл.417 от ГПК и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на
ищеца.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК е
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 446,00 лева главница и 9,05 лихва
за забава за периода 04,05,2015 г. – 15,07,2015 г.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 75,00 лева за
внесена държавна такса, 200,00 лева за депозит за особен представител и 100,00
лева за депозит за ВЛ.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство за държавна такса в размер на 25,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК,
че М.Д.Р., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на А.З.С.П. ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от ***, сумата от 446,00 лева главница и 9,05 лева лихва за забава за периода 04,05,2015 г. – 15,07,2015 г.,
подлежащи на възстановяване на основание Заповед за възстановяване
№РД05-0209/16,07,2015 г. на директора на ДСП-Плевен, ведно със законната лихва
от 12,04,2015 г. до окончателното изплащане на сумата, която сума представлява
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2636/2016 г. на
ПлРС.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Д.Р.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.З.С.П. ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от ***, направените
разноски в исковото производство в размер на 75,00
лева
за внесена държавна такса, 200,00 лева за депозит за особен представител и 100,00
лева за депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Д.Р., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на А.З.С.П. ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***,
направените
разноски в заповедното производство за ДТ в размер на 25,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: