Решение по дело №48640/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4060
Дата: 17 март 2023 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20221110148640
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4060
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110148640 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ АД, ЕИК 11111111, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу З. К. Д., с адрес: АДРЕС с която се моли
съда да приеме за установено, че ответницата дължи на „ФИРМА“ АД сумата от 1317.15 лв.
- задължения за предоставени ВиК услуги за посочения имот, отразени във фактури,
дължими в периода 22.06.2016 г. - 22.12.2019г. и мораторна лихва в размер на 234.03 лв. за
периода 23.07.2016 г. - 22.12.2019г ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 19966/2020 г. на СРС.
Твърди се, че между ответницата и „ФИРМА” АД са налице договорни отношения,
свързани с предоставянето на ВиК услуги за имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а
именно, имот с адрес АДРЕС като за задълженията, предмет на заповедното производство, в
базата данни на дружеството е създадена договорна сметка ********** към клиентския
номер, отнасящ се за имота - ********. По силата на чл. 8 от Наредба №4 от 14 септември
2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (Наредба №4), получаването на ВиК
услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния
регулаторен орган. Предвид изложеното, за периода, посочен по-горе, правоотношенията
между страните са регламентирани от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ФИРМА” АД”, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал.1,
т.5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни на интернет страницата на
дружеството http://www.sofiyskavoda.bg. По силата на последните, ответникът има
качеството потребител на ВиК услуги за посочения по-горе имот, а потребителите, съгл.
същите ОУ, са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30
дневен срок след датата на фактуриране.
Сочи се, че между страните по делото е сключен споразумителен протокол № СВ
630000011368/16.02.2018г. за разсрочено плащане на задълженията за предоставените ВиК
услуги за имота, дължими до датата на сключване на посоченото споразумение. Ответникът
е погасил част от тези задължения, като непогасеният остатък е включен в задълженията –
1
предмет на настоящото дело. Със сключване на визираното споразумение, ответникът е
признал задълженията, предмет на споразумението, по основание и размер
В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез назначения й особен представител, е подала
отговор на исковата молба, с която се оспорват предявените искове по основание и размер.
Поддържа се, че представена справка от Служба по вписванията не е годно доказателство да
установи качеството на ответницата на ползвател на ВиК услуги. Сочи се, че през
процесния период ответницата дори да е била собственик на имота то същата не е била
единствен собственик, а съсобственик с неясна квота в съсобствеността. Твърди се, че
представеният споразумителен протокол страда от множество пороци и не би могъл да бъде
приет като действие, с което ответницата е признала задължение към ищец по делото. Прави
се възражение за изтекла погасителна давност. Софийският районен съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена справка чрез отдалечения достъп до Агенция по вписванията-
Имотен регистър по отношение на лице З. К. Д.. На 12.06/2015 г. е вписана искова молба с
ищци МНД И П Х.а Д. и ответник З. К. Д. относно апартамент лежащ на външното крило
към двора на ул. АДРЕС с идентификатор **********. На 21.03.2018 г. има отбелязване по
същата вписана искова молба. На 30.03.2018 г. е вписана възбрана по отношение на
апартамент лежащ на външното крило към двора на ул. АДРЕС, ФФФ с идентификатор
**********. На 16.11.2018 г. по отношение на апартамент лежащ на външното крило към
двора на ул. АДРЕС, ФФФ с идентификатор ********** е вписана молба за отмяна на
съдбено решение с ищци МНД И П Х.а Д. и ответник З. К. Д.. На 05.03.2020 г. същият имот
е закупен на публична продан от трето по делото лице – „ФИРМА“ , ЕИК *******.
Представен по делото е споразумителен протокол от 16.02.2018 г. между З. К. Д., /в
който полето „клиентски номер“ до името не е попълнено/ и „ФИРМА“ АД, с който е
посочено, че титулярът дължи сумата от 1086.72 лева, като той заплаща 500.72 лева, а
остатъкът от 586 лева е разсрочен за плащане в периода от 16.03.2018 г. до 16.08.2019 г.
По делото е назначена комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице се е извършил справка на място в счетоводството на ищеца.
Констатирал е, че процесният имот е водоснабден и задълженията за предоставените от
„ФИРМА“ АД ВиК услуги на собствениците/ ползвателите за периода от 22.06.2016г. до
22.12.2019г. са формирани по следния начин: до 5.10.2017г. задълженията са формирани по
показанията на монтирани на водопроводната инсталация два броя измервателни уреда:
водомер с фабричен № 03403752 и водомер с фабричен № 165628. От 6.10.2017
задълженията са формирани по показанията на монтиран нов водомер с фабричен №
73400132 с показание 0.000. Съгласно изискванията на Закона за измерванията последният
подлежи на последваща проверка или подмяна до края на 2027г. Количеството таксувана
вода за процесният период е 314 куб.м и 7 куб.м. „Общо потребление“. Стойността на
предоставените за исковия период ВиК услуги по партида с клиентски № ******** е общо
3702,14 лв., от които старо салдо 1781,56 лв., 1185,35 лв. главница, намаление по партида -
1115,98 лв. и 300,03 лв. мораторна лихва. Стойността на ВиК услугите включва доставка на
питейна вода, пречистване и отвеждане на отпадъчни води. Формираните цени са в
съответствие с начислените количества и са съгласно тарифите по наредбите на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Съгласно данните в Таблица №1, в
процесния период от 22.06.2016г. до 22.12.2019г. от ответника има извършени три плащания
по задълженията на обща стойност 599,78 лв. Същите са по сключено споразумение №
630000011368, с първа вноска 500.72 лв. Стойността на непогасените задълженията за
2
исковия период за ВиК услуги по партида с клиентски № ******** е общо 1551,18 лв., от
които 1317,15 главница и 234,03лв. мораторна лихва.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че за спорния период има служебни
изчислени суми от ищеца.
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.06.2020 г.,
постановена по частно гражданско дело № 19966 по описа на Софийския районен съд за
2020 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от З. К. Д. на сумата от 1317.15 лева,
представляваща цена на потребена вода за имот с кл. №********** за периода от 22.06.2016
г. до 22.12.2019 г., ведно със законната лихва от 27.05.2020 г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва в размер на 243.03 лева за периода от 23.07.2016 г. до 22.12.2019 г. –
неплатени задължения за имот, находящ се на адрес: АДРЕС
Предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47,ал. 5 ГПК и
дадените указания по чл. 415, ал.1 т. 2 ГПК е предявен иск в едномесечния срок от
получаване на съобщението за това.
За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за
предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
3
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г.,
в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно одобряването на Общите условия от
регулаторния орган и влизането им в сила, първото от които не се и оспорва от ответника,
съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството.
Както бе посочено по-горе по силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по
смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл.2, ал.1 т.1 от ОУ
на ищеца потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица -собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
От събраните доказателства по делото не се установява при условията на пълно и
главно доказване, ответникът да е бил собственик на имота и при какви квоти. Въпреки, че е
приложена справка от ИКАР липсва титул на собственост за имота, годен да обвърже
ответника със същия. Настоящият съдебен състав принципно счита, че справка от Имотен
регистър има достатъчна доказателсвена стойност, но от същата следва собствеността да се
доказва ясно и категорично. Доколкото страна по вписаните исковите молби в справката е
била и ответницата, но по делото не са представени нито вписаните искови молби, нито
постановените по тях решения, настоящият съдебен състав е в невъзможност да установи
дали същите със сила на присъдено нещо са установили, че ответницата има вещни права
върху този имот. Видно от приложената по делото справка вписването касае имот с
кадастрален идентификатор **********, който обаче по административен адрес е описан с
такъв в гр. София, ул. АДРЕС, ФФФ, а исковата претенция се отнася за ФФФ Същото се
отнася и за представеното по делото споразумение между страните, доколкото в него липсва
адрес на водоснабдения имот.
В исковия граждански процес всяка страна следва да докаже своите твърдения.
Ищцовото дружество не установи по безспорен начин основанието на своите искове, а
именно наличието на облигационна връзка в определен обем между страните на соченото
основание/ доставка на Ви К услуги- доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни
води, пречистване на отпадъчни води/.
Така доколкото не е доказано наличието на облигационна връзка, главният иск се
явява неоснователен.
В допълнение следва да бъде посочено, че дори и да би било установено качеството
потребител, от заключението на вещото лице следва да се направи извод, че реален отчет на
водомерите не е извършван.
Съобразно чл. 24 ОУ и чл.35, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните
лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални.
Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане
на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с
оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004г., при
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. Такова
4
правило е инкорпорирано и в чл. 24, ал. 4 от ОУ на ищеца.
В процесния случай ищецът не установи, че е спазил задълженията си, произтичащи
от чл.23 и чл.24 от Общите условия на „ФИРМА“ АД, тъй като не се изясни причината,
поради която служебно е отчитан водомера на ответника. Не се представиха доказателства,
същият да е бил уведомяван за датата на отчитане, чрез поставяне на писмено съобщение
или да е уведомяван по друг начин и да е отказвал достъп до обекта на отчитане. Не се
доказа и водомера да е бил повреден или да е липсвал такъв в жилището. Същевременно не
е налице извикването в чл.23, ал.4 от ОУ водопроводната инсталация да проектирана така,
че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, съответно
разпределението на изразходваното количество питейна вода да се извършва съобразно броя
на обитателите на жилищата, доколкото вещото лице е установило, че са налице монтирани
индивидуални водомери.
В исковия граждански процес всяка страна следва да докаже своите твърдения.
Ищцовото дружество не установи по безспорен начин основанието на своите искове, а
именно количеството доставена вода в имота на ответника, основанието за тяхното
начисление служебно и съответно размера им.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорната
претенция за лихва за забава.
Депозирана е молба с вх. №17054 от 23.01.2023 г. от особения представител на
ответника, с която се иска да се определи по-висок размер на възнаграждението му да се
издаде разходен касов ордер за увеличения размер на възнаграждението. С разпореждане от
25.10.2022 г. на ищеца „ФИРМА“ АД, е указано, че на основание чл.47, ал.6 от ГПК,че е
необходимо да внесе разноски по делото за назначаване на особен представител на
ответника. Прието е, че по правилото на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 300 лева и съгласно чл. 47 от ГПК е
определено възнаграждение именно в този размер съобразно действащата към онзи момент
редакция преди измененията с ДВ. бр. 88 от 04.11.2022 г. Съдът не е приложил и правилото,
че предвид цената на иска и разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК размерът на
възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. В процесния
случай възнаграждението е определено в посочения в закона и наредбата минимум.
Адвокатското възнаграждение на особен представител се определя в размерите, посочени в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет при съобразяване на нормата на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
При нейното прилагане следва да се съобрази и решението на Съда на ЕС от 23.11.2017 г.,
постановено във връзка с отправени запитвания относно тълкуването на чл.56, параграф 1 и
чл.101, параграф 1 ДФЕС, както и на Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22.03.1977 г.
относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на
предоставяне на услуги. С него Съдът на ЕС е приел, че чл.101, параграф 1 ДФЕС вр. с чл.4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба като
разгледаната в главните производства, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият
клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката, да договарят
възнаграждение в по – нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет в РБ и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по – нисък от
минималния размер, би могла за ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл.101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с
оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря
на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за де осигури изпълнението на тези легитимни цели. Предвид обстоятелството,
5
че горепосочената Наредба е приета от професионална организация на адвокатите - Висшия
адвокатски съвет, както и чрез въведените минимални размери на адвокатските
възнаграждения не се отчита спецификата на конкретното дело, неговата фактическа и
правна сложност, конкретните процесуални действия, които са извършени и положените от
процесуалния представител усилия за защита на страната, а единственият критерий при
делата с определен интерес е цената на иска, съдът счита, че определените с нея минимални
размери на адвокатските възнаграждения налагат ограничения, които не отговарят на
легитимни цели, включително и установените с чл.101, параграф 1 ДФЕС. Ето защо
възнаграждението за особения представител следва да се определи съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от назначения
особен представител действия и положените от адвоката усилия, а именно подаване на
отговор на искова молба, с която вземанията принципно се оспорват/каквато е единствената
възможност на адвоката предвид липса на контакт с представлявания/ и обичайните
действия за защита на неприсъстващ ответник по спор за вземания с нисък размер на
дружество, предоставящо комунални услуги. комунални услуги. С оглед на това съдът
счита, че не е налице основание за промяна на определеното възнаграждение на особен
представител
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ФИРМА“ АД, ЕИК 11111111, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС срещу З. К. Д., с адрес: АДРЕС, за приемане за установено, че
ответницата дължи на „ФИРМА“ АД сумата от 1317.15 лв. - задължения за
предоставени ВиК услуги за имот с адрес: АДРЕС , отразени във фактури, дължими в
периода 22.06.2016 г. - 22.12.2019г. и мораторна лихва в размер на 234.03 лв. за периода
23.07.2016 г. - 22.12.2019г ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 19966/2020 г. на СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на назначения особен представител за
определяне на по-висок размер на възнаграждението му.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6