№ 365 / 17.8.2017
г.
Р Е Ш Е Н И Е
17.08.2017 година
град
Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на деветнадесети юли през
две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Радка
Михайлова и в присъствието на прокурора………, като разгледа докладваното от
съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 591 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.357 от КТ.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.т.1,2 и 3 от КТ във
връзка с чл.225 ал.1 от КТ и чл.344 ал.1 т.4 от КТ.
Ищецът Н.В.Г. xxx твърди, че с трудов договор бил назначен при
ответника на длъжност „Директор на регионална дирекция” в „Централно управление
на ДП БСТ”, „Дирекция Приемателна мрежа и Човешки ресурси”, „Северозападна
регионална дирекция” с място на работа регион Монтана с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1140,00 лева. Заявява, че трудовият договор бил
сключен на основание чл.68 ал.1 т.2 от КТ, а именно до завършване на определена
работа. Ищецът твърди също така, че в трудовия договор няма описание на
работата, която следвало да извърши. Записано било, че срокът на договора е от
15.09.2015 година. В периода 22.03.2016 година до 15.01.2017 година боледувал
сериозно и на 16.01.2017 година, когато се върнал на работа му била връчена
заповед № 17/16.01.2017 година на основание чл.325 ал.1 т.4 от КТ, чл.21 ал.1
т.3 от Устройствения правилник на БСТ за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 16.01.2017 година. Ищецът поддържа, че когато срокът
на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен,
нито е определяем съобразно други елементи на съдържанието му – липсва уговорка
за срок и договорът следва да се счита за неопределено време. С оглед на
гореизложеното счита, че прекратяването на посоченото основание е
незаконосъобразно и заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае
уволнението му за незаконосъобразно и отмени Заповед № 17/16.01.2017 година, да
го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да му
заплати обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ в размер на 8 755,20
лева, както и да допусне поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата му книжка. Направено е и искане за присъждане на разноски.
Ответникът Д. П. „. С.
Т. Централно управление на ДП БСТ – град София, представлявано от Изпълнителния
директор Д. Г. Д. е представил в едномесечния срок писмен отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенции.
Твърди, че в случая е налице съответствие между фактическото и посоченото
приложено правно основание за уволнение, което обуславя законосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение. Поддържа и това, че правната
природа на срочния трудов договор по чл.68 ал.1 т.2 от КТ изисква възложената
от работодателя работа да е извършена от служителя, както е и в настоящия
случай, поради което съществуването на трудовото правоотношение след
завършването на работата би било незаконосъобразно. Предвид гореизложеното моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искови претенции
като неоснователни, както и му присъди направените по делото разноски.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни. Изслушани са и са приети заключения на вещо лице.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и
при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по
делото, че ищецът Н.В.Г. сключил с ответника трудов договор, на основание чл.68
ал.1 т.2 от КТ, считано от 15.09.2015 година, като в обстоятелствената част на
трудовия договор е посочено, че срокът на договора е от 15.09.2015 година
(определено време). Със заповед № 17 от 16.01.2017 година, считано от 16.01.2017
година е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.325
т.4 КТ. Със същата заповед е разпоредено да се изплати на ищеца на основание
чл.224 ал.1 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016
година в размер на 30 дни и за 2015 година в размер на 9 дни.
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
От събраните по
делото писмени доказателства е видно, че в процесния случай трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325 т.4 от КТ–“със
завършване на определената работа”. За де е правомерно уволнението на
посоченото основание, в тежест на работодателя е да докаже, че с ищеца са се
намирали в трудово правоотношение за конкретно уговорен срок, както и че
уговорения срок е изтекъл. Видно от приложения по делото трудов договор, същият
е сключен на основание чл.68 ал.1 т.2 от КТ, като в обстоятелствената му част е
посочено, че срокът на договора е от 15.09.2015 година (определено време).
В трудовия договор няма
описание на работата, която ищецът е следвало да завърши. Трудовият договор за
извършване на определена работа няма определен краен срок като дата, тъй като
крайният срок се определя от преценката дали работата, коьято е възложена, е
завършена във вида, в който е описаана в трудовия договор. Описанието може да
обхваща вида на работата, обекта на който се извършва, региона, в който се
намира обекта и други признаци, които да конкретизират и индивидуализират
трудовия договор за завършване на определена работа.
От данните по делото е видно,
че на 16.01.2017 година, след продължителен период на боледуване, ищецът се
върнал на работа, но му била връчена Заповед № 17/16.01.2017 година на
основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, чл. 21, ал. 1, т. 3 от Устройствения
правилник на БСТ за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
16.01.2017 година.
На основание чл. 325 4 от КТ -
„със завършване на определената работа" се прекратява трудов договор по чл.
68, ал. 1, т. 2 от КТ, който се сключва „до завършване на определена работа".
За да бъде законосъобразно прекратяването по чл. 325 т. 4 от КТ, следва договорът
по чл. 68, ал.1, т.2 от КТ да отговаря на законовите изисквания. В него трябва изрично
и точно да се определи работата, за изпълнението /или за довършването/ на която
той е сключен. Работата, следва да се дефинира по вид, обем и качество още към момента
на сключване на трудовия договор. Определянето на вида, обема и качеството на работата
е „срока" за извършване на тази работа, при което реализирането на възложената
работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание
чл. 68, an. 1, т. 2 от КТ и по силата на договореността, трудовото правоотношение
се прекратява, като не е необходимо нито предизвестие, нито се следва обезщетение.
Определянето на вида, обема и качеството на работата е свързана с това: за работника
или служителя да съществува яснота кога точно ще изтече срокът, тъй като той е определящ
за времетраенето на трудовото му правоотношение.
Когато срокът на трудовия договор, сключен до завършване
на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на
съдържанието му - липсва уговорка за срок. При срочния трудов договор за определена
работа по смисъла на чл. 68, ал.1, т. 2 от КТ се касае до работа, която би могла
да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия
договор и от тази гледна точка да се тълкува "срока" за извършване на
тази работа, при което реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието
на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ и
по силата на договореността, трудовото правоотношение се прекратява. В този смисъл
е Решение № 236 от 18.06.2015 година по гр.д.№ 440/2015 година IV г.о. на ВКС и Решение № 256 от 15.09.2011 година по гр.д.№
1379/2009 година, III г.о. на ВКС/
Когато срокът на трудов договор,
сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно
други елементи от съдържанието му (вид, количество, обем на работата и т.н.), следва
да се счита, че липсва уговорката за срок и договорът е за неопределено време.
В процесния трудов договор е записано,
че се сключва на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, а в текстовата част е възпроизведен
законът - „извършване на определена работа". Работата не е посочена, нито е
определен периодът на изпълнението й. Тя не може да се определи и според посочената
длъжност „Директор на Регионална дирекция". Ето защо следва да се приеме, че
договорът е сключен за неопределено време и трябва да намери приложение правилото
на чл.67 ал.2 КТ. Породеното от договора трудово правоотношение е безсрочно и може
да бъде прекратено само на основанията, предвидени за безсрочни трудови правоотношения,
но не и на основание чл. 325 т. 4 от КТ, която норма е приложима само за срочни
трудови договори.
Затова, работодателят като е
решил да прекрати трудовия договор с ищеца, не е разполагал с чл.325 т.4 от КТ,
като основание за прекратяването му. Съобразно изложените по-горе мотиви, съдът
намира, че уволнението е незаконосъобразно и уволнителната заповед, като
незаконосъобразна следва да бъде отменена.
При безспорна
установеност на незаконност на уволнението на ищеца, основателна се явява и
исковата му претенция за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност. Съотношението между иска за отмяна на незаконно уволнение и иска за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на
обезщетение по чл.225 ал.1 КТ е такова на обуславящ и обусловени. Уважаването
на иска за незаконно уволнение предпоставя и основателност на исковата
претенция за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, а при
наличие и на останалите предпоставки, предпоставя и основателност на
претенцията за присъждане на обезщетение за времето, през което работникът,
респ. служителят е останал без работа в резултат на незаконното уволнение.
Досежно последната
са налице и останалите предпоставки за уважаването й - представени са
доказателства за периода на принудителна безработица – заверено копие от
трудовата книжка на ищеца, в резултат на което е установено, че след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, ищецът не е работила
по трудов договор. От заключенията на
вещото лице, които заключения съдът кредитира изцяло като обективни,
безпристрастни и компетентно изготвени, е видно, че размерът на брутното
трудово възнаграждение на ищеца е 1459,20 лева и обезщетението по чл.225 ал.1
от КТ, изчислено за 6 месеца е в размер на 8 755,20 лева.за решаване по
същество. Ето защо и с оглед допуснатото изменение досежно размера на този иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за период от шест месеца в размер на сумата от 8 755,20 лева.
По отношение на
исковата претенция с правно основание чл.344 ал.1 т.4 КТ, съдът намира, че
същата е неоснователна. Посочената разпоредба предполага ситуация, при която е
сгрешено изписването на основанието в трудовото книжка и следва да се запише
вярното такова. В конкретния случай не сме изправени пред такава ситуация. Ето
защо този иск като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Съобразно този изход
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
- Монтана държавна такса в размер на 510,21 лева /по 80 лева – държавна такса
за иска за отмяна на заповедта за уволнение и по иска за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и 350,21 лева - държавна такса за исковата
претенция по чл.225 ал.1 от КТ/, сумата от 94,90 лева – разноски за съдебни
експертизи, както и 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист. По отношение на разноските, реализирани от страните в
производството съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца
съразмерно с уважената част от исковите претенции сумата от 345 лева. Сумата е
изчислена по следния начин: Ищецът е реализирал разноски в размер на 460 лева.
Предявените искове са четири на брой, като три от тях са уважени. Ето защо на
ищеца се следват разноски в размер на 3/4 от сторените от него разноски или
сумата от 345 лева. По отношение на ответника ищецът следва да заплати 1/4 от
сторените от него разноски, а именно сумата от 210,60 лева, изчислена като 1/4
от 842,40 лева.
По горните
съображения съдът
Р
Е Ш И :
Признава за незаконно уволнението на Н.В.Г. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx и отменя Заповед № 17/16.01.2017 година на Изпълнителния
директор на Д. П. „. С. Т. – град София, с която считано от 16.01.2017 година е
прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.325 т.4 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н.В.Г. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx на заеманата преди уволнението в Д. П. „. С. Т. – град София
длъжност “Директор на Регионална дирекция” .
ОСЪЖДА Д. П. „. С. Т.,
ЕИК xxxx със
седалище и адрес на управление град София, район Красно село, ул.”Хайдушко
изворче” № 28, представлявано от Изпълнителния директор Д. Г. Д. да заплати на Н.В.Г.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 8 755,20 /осем хиляди седемстотин петдесет и пет
лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ
за шест месеца.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Н.В.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx против Д. П. „. С. Т.,
ЕИК xxxx със
седалище и адрес на управление град София, район Красно село, ул.”Хайдушко
изворче” № 28, представлявано от Изпълнителния директор Д. Г. Д. иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ за допускане поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата му книжка.
ОСЪЖДА Д. П. „. С. Т.,
ЕИК xxxx със
седалище и адрес на управление град София, район Красно село, ул.”Хайдушко
изворче” № 28, представлявано от Изпълнителния директор Д. Г. Д. да заплати по
сметка на Районен съд - Монтана държавна такса в размер на 510,21 /петстотин и
десет лева и двадесет и една стотинки/ лева, разноски в производството за
съдебна експертиза в размер на 94,90 /деветдесет и четири лева и деветдесет
стотинки/ лева, както и сумата от 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, а на Н.В.Г. сумата от 345 /триста
четиридесет и пет/ лева, представляващи разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА Н.В.Г. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Д. П. „. С. Т., ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град София,
район Красно село, ул.”Хайдушко изворче” № 28, представлявано от Изпълнителния
директор Д. Г. Д. сумата от 210,60 /двеста и десет лева и шестдесет стотинки/
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :