РЕШЕНИЕ
№ 781
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Славка Кр. Д.а
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100507806 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.04.2022 г. по гр.д. № 46531/2018 г., СРС, І ГО, 159 с-в е
признал за установено по отношение на С. Д. А., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „****, че дължи на „БНП П.П.Ф. С.А., Париж, per. № ****,
чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сгр.14,
представлявано от Д. Д., сумата от 10204,75 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-14297275 от 23.12.2016 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
- 23.10.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 4743,05 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.04.2017г. до 05.01.2023 г. и
сумата от 452,51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
05.05.2017 г. до 11.10.2017 г. Осъдил е С. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „****, да заплати на „БНП П.П.Ф. С.А., Париж, per. № ****,
чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сгр.14,
представлявано от Д. Д., сумата от 1627,91 лв., представляваща направени от
ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 75131/2017 г. по описа на
СРС.
1
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника С. Д. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, чрез назначения по делото особен
представител адвокат М. Р. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** с
мотиви, изложени в нея. Същите са доста пестеливи и се отнасят до
твърдението, че подходът на съда е формален по отношение на обхвата на
неравноправните клаузи в договора. Според особения представител, „не може
да се твърди, че клаузите в договора са равноправни, когато въззиваемата
банка начислява лихвен процент в размер на 14,31 % годишна лихва и ГПР в
размер на 16,86 %.“
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното
като неправилно, незаконосъобразно и несправедливо..
Въззиваемото дружество/ищец „БНП П.П.Ф. С.А., Париж, per. № ****,
чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сгр.14,
представлявано от Д. Д., чрез пълномощника юрисконсулт П. оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Съдът констатира следното от фактическа страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 99 ЗЗД вр. с чл. 9, ал. 1
ЗПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „БНП П.П.Ф. С.А., Париж, per. № **** чрез „БНП
П.П.Ф.“ С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК ****, за признаване за установено по
отношение на ответника С. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„****, че същият дължи на ищеца следните суми: сумата от 10204,75 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-14297275 от 23.12.2016 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК -23.10.2017 г., до изплащане на вземането, сумата от 4743,05 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.04.2017г. до 05.01.2023 г. и
2
сумата от 452,51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
05.05.2017 г. до 11.10.2017 г.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за
процесните суми.
Ищецът твърди, че е правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, с което
дружество ответникът е сключил Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-14297275 от 23.12.2016 г., по който на ответната страна е предоставен
заем в размер на 10 000 лв. Заемът следвало да се погаси на 72 месечни
вноски от по 264, 74 лв. всяка. Ответникът преустановил плащанията по
кредита на 05.04.2017 г., към която дата били погасени две месечни вноски.
Твърди, че на 05.05.2017 г. кредитът станал предсрочно изискуем, тъй като
били просрочени повече от две вноски след падежа на втората неплатена
вноска. Останала дължима главница в размер на 10 204, 75 лв., договорна
възнаградителна лихва в размер на 4743, 05 лв. за периода 05.04.2017 г. до
05.01.2023 г. и лихва за забава в размер на 452, 51 лв. за периода от 05.05.2017
г. до 11.10.2017 г.
Ответникът С.Д.А., ЕГН **********, чрез назначения му по рида на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат М. Р. от САК в срока по чл.131,
ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете по основание и
размер.
От правна страна:
По делото е доказано, че на 23.12.2016 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД от
една страна като кредитор и ответника С.Д.А., като кредитополучател, е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № PLUS-14297275-договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 ЗПК, представляващ приложимо право към момента на
сключване на договора. По силата на сключения договор горепосоченото
дружество се е задължило да предостави на ответника сумата от 10 000 лв.,
подлежаща на връщане съобразно погасителен план на 72 равни месечни
погасителни вноски в размер на 264,74 лв. всяка. Ответникът преустановил
плащанията по кредита на 05.04.2017 г., към която дата били погасени две
месечни вноски. Договорен е годишен лихвен процент от 14,31 % и ГПР от
3
16,86 %. Кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора
застраховате премия от 4032 лв. и такса ангажимент от 350 лв., като общата
дължима сума по договора е в размер на 19 061,28 лв., платима на равни
месечни вноски.
Според договора, с подписване на същия, клиентът потвърждава, че е
получил пълния размер на уговорения кредит. Доколкото договорът е
подписан от ответника и подписът не е оспорен, съдът приема, че сумата от
9650 лв., получена след удържане на такса ангажимент от 10 000 лв., е
усвоена от длъжника.
Договорът за потребителски кредит е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит – Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 год., в сила
от 12.05.2010 год., като регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9. В
разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1-2 ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.22 от ЗПК, когато
не са спазени изискванията по чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и
чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съдът приема, че при сключване на въпросния договор е спазено
изискването по чл.10, ал.1 ЗПК, като е съставен в писмена форма, на хартиен
носител, с еднакъв вид и размер шрифт не по-малък от 12. Срокът на
договора е част от съдържанието на договора, регламентиран в чл.11, ал.1, т.6
от ЗПК, но той не е включен в разпоредбата на чл.20 от ЗПК, така че
непосочването му в договор за потребителски кредит не е нарушение на
императивни изисквания. Още повече, че в конкретния случай в чл. 15 от ОУ
към договора е отбелязано, че е безсрочен. Лихвеният процент по кредита е
фиксиран / пар.1, т.5 от ДР на ЗПК/ за целия срок на договора -14,31 %, а
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 а ЗПК касае методика за изчисляване на
референтен лихвен процент /пар.1, т.6 във вр. т.5 а от ДР на ЗПК/. Условията
за издължаване на кредита са посочени в погасителен план, съдържащ
информация за размера на погасителните вноски /264,74 лв./ ; броя -72
периодичност месечна; дати на плащане-падежни дати. Право на отказ на
потребителя от договора е третирано в чл. 10 и чл. 11 от Условията по
договора.
Не е налице и недействителност на процесния договор, поради
4
нарушение на изискванията по чл.11, ал.1, т.20, 23 и 24 ЗПК, тъй като тези
хипотези не се включват в разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
При тези данни и съобразно предвиденото в чл.22 от приложимия в
случая Закон за потребителския кредит/ЗПК/, настоящата инстанция също
приема процесният договор за действителен. Той е сключен в писмена форма
и съдържа разяснение на правата на кредитополучателя, както и на
съществените елементи на сделката като срок, размер на годишната лихва и
годишния процент на разходите и др. Съпроводен е с приложимите общи
условия на кредитиращата институция, които са подписани от ищеца.
Относно посочения в конкретния казус фиксиран годишен лихвен
процент от 14,31 % , то следва да бъде отбелязано, че в съдебната практика
(решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС,
определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на
ВКС) се приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на
законната лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава
неудовлетворено кредиторовото парично притезание. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е
изведено в съдебната практика, че уговорка относно размера на
възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е обезпечено с ипотека
за неморална следва да се приеме лихва, която превишава двукратния размер
на законната лихва.
В случая приетият в договора лихвен процент от 14,31 % е под
трикратния размер на законната лихва, която към момента на сключване на
договора е в размер на 10 % . Ето защо, предвиденият фиксиран лихвен
процент от 14,31 %, съдът намира, че не противоречи на добрите нрави и не
води до несправедливо високо възнаграждение за кредитора, поради което
клаузата на т.1, част III от Стандартен формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, в която е посочен годишен лихвен
процент от 14,31 % не се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Относно ГПР, който в конкретния случай е 16,86 %, то разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК регламентира максималния размер на годишния процент на
5
разходите по потребителски кредити и възнаградителната лихва като
компонент от него, наред с другите разходи, посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Според чл.19, ал.4 ЗПК, ГЛП не може да надвишава петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
Постановление на МС. Както бе посочено, основния годишен лихвен
процент на БНБ за периода в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година за просрочени парични задължения е в размер на плюс 10
пункта, съгласно Постановление № 426 от 18.12.2014 г. на МС. Посоченият
ГПР е под стойност 50,05 %, поради което клаузата от договора, която сочи,
че ГПР е 16,86 %, не е нищожна.
Тъй като развитите доводи са само относно равноправността на
клаузите, касаещи начисляването на възнаградителната лихва и ГПР, за които
съдът следи и служебно, то не се следва друго произнасяне.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за
въззивнита инстанция в размер общо на 400 лв., от които 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. депозит за назначения особен
представител на ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.04.2022 г. по гр.д. № 46531/2018г. на
СРС, І ГО, 159 с-в.
ОСЪЖДА С. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****,
чрез назначения по делото особен представител адвокат М. Р. от САК, със
съдебен адрес: гр.София, ул.“**** да заплати на „БНП П.П.Ф. С.А., Париж,
per. № ****, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк
София“, сгр.14, представлявано от Д. Д., чрез пълномощника юрисконсулт П.
направените разноски за въззивнита инстанция в размер общо на 400 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7