Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
гр. Габрово,04.11.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет
и първи октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
секретар: Мариела Караджова, като разгледа материалите по
адм. дело № 250 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1617 от 17.09.2021 г., подадена от „*****“
ООД, с. ***, обл. Габрово, ЕИК: ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000720006827-091-001
от 20.05.2021 г., издаден от началник сектор „Ревизии“, потвърден с Решение № 93
от 16.08.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Велико Търново.
С обжалвания РА е установено задължение за
корпоративен данък в размер на 23 699.81
лв., лихви върху корпоративен данък – 5 141.95 лв. или обща
стойност на задължението – 28 814.76 лв. За финансовата 2018 година
ревизираното лице е декларирало отрицателен финансов резултат след данъчно
преобразуване /данъчна загуба/ в размер на 3 615.12 лв., поради което не
подлежи на облагане с корпоративен данък. При направени проверки и констатации
финансовият резултат на дружеството се преобразува с увеличение по чл. 26, ал.
1 от ЗКПО в размер на 4 084.68 лв. с разходи, несвързани с дейността и съгласно
чл. 46, т. 1, от ЗКПО – в размер на 240 522.86 лв. със сумата на задълженията,
за които са изтекли 5 години от момента, в който задължението е станало
изискуемо. Отчетено е и намаление по чл. 71, във вр. с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО в размер на 3 994.32 лв. – пренасяне на данъчна загуба на 2016 г. – 2
281.98 лв. и за 2017 г. – 1 712.34 лв. Така е установен положителен финансов резултат за 2018 г. от
236 998.10 лв., върху който се дължи данъчна печалба от 10% в посочения по-горе
размер, върху който е начислена и лихва за забава до съставянето на РА.
След подадена жалба против този РА е изготвено и
процесното Решение от 16.08.2021 г., с което същият е потвърден изцяло.
Решението е връчено на адресата си на 23.08.2021
г. Жалбата против РА е депозирана в НАП на 7.09.2021 г., но същата е изпратена
по пощата на 2.09.2021г., видно от пощенското клеймо, с оглед на което и на
основание чл. 156, ал. 1 от ДОПК същата се явява подадена в срок и като
подадена от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване ИАА, тя се
явява редовна и допустима, с оглед на което съдът я разгледа по същество, с
оглед нейната основателност.
Жалбоподателят се представлява от адв. Г.Н. *** и
поддържа жалбата в о.с.з.
Ответната страна – директор Дирекция „ОДОП“ –
Велико Търново, се представлява от главен юрисконсулт М., която оспорва
жалбата.
По делото участва и прокурор при ОП – Габрово –
Людмила Рачева, която намира жалбата за неоснователна.
От фактическа и правна страна съдът установи
следното:
Производството е започнало със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ от 11.11.2020 г. на началник сектор „Контрол“ при ТД
на НАП – Велико Търново, с която се възлага ревизия на „Н.Б.Н.“ ЕООД, ЕИК: ***
с. ***, обл. Габрово за вид задължение – корпоративен данък, с период на
проверката: 1.01.2018 г. – 31.12.2018 г., като ревизията е възложена на *** –
главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и *** – главен
инспектор по приходите. Тази Заповед е изменена със ЗИЗВР от 11.02.2021 г. на
същия административен орган, с която е изменен срокът за извършване на
ревизията, като такъв е определен до 13.04.2021 г. ЗВР и ЗИЗВР са издадени от ***
– лице, определено със Заповед № 6 от 3.01.2017 г. на директора на ТД на НАП –
Велико Търново, като орган по приходите, с право да издава ЗВР.
Въз основа на тези актове е извършена ревизия и
съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-04000720006827-092-001 от 27.04.2021 г., в
срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, от горепосочените служители Гатева и Гекова,
който съдържа всички задължителни реквизити по чл. 117, ал. 2 от Кодекса. С РД
е установена следната фактическа обстановка:
Ревизираното дружество е вписано в Търговския
регистър /ТР/ на 24.03.2009 г. На 13.12.2011 г. е вписано като длъжник на
„Соларпро“ ЕАД – заложен кредитор, във връзка с Договор от 24.02.2011 г. за
задължение в размер на 566 840. 56 лв. с учреден залог върху предприятието
до пълното погасяване на всички задължения на „Н.Б.Н.“ ЕООД към „***“ ЕАД по
Договор за доставка и монтаж на фотоволтаична система от 24.02.2011 г. и Анекс
към същия от 16.11.2011 г. С вписване от 10.09.2012 г. залогът е заличен по
молба на кредитора.
На 7.08.2012 г. дружеството е вписано като
длъжник на „*******“ ЕООД /заложен кредитор/, във вр. с Договор от 1.12.2011 г.
за задължение в размер на 285 400.00 лв., с учреден залог върху
предприятие до погасяване на задълженията по този договор. С вписване от
19.03.2013г. залогът е заличен по молба на кредитора.
На 30.01.2014 г. дружеството е вписано като
длъжник на Ц.М. Д.-Н. – заложен кредитор, във вр. с Договор от 20.01.2014 г. за
прехвърляне на задължение в размер на 187 664.38 лв. На 6.10.2020 г. Н.
дава съгласие отделни активи, посочени в РД, да бъдат предоставени като
непарична вноска в новообразувано дружество – „***“ ООД, с което направеният
залог на предприятие е частично заличен и е извършено вписване на 14.10.2020 г.
На 24.11.2020 г. по партидите на „***“ ООД и „Н.Б.Н.“ ЕООД е отразено вписване
на непарична вноска, като второто дружество апортира имущество в активите на
новообразуваното.
На 18.03.2021 г. за ревизираното дружество са
вписани промени: Наименованието на „Н.Б.Н.“ ЕООД променя наименованието си на „*****“
ООД; Управителят Н.Б.Н. е заменен с нов – Н.П.Н.; Вписани са съдружници на ООД
– „***“ ЕООД и Н.Б.Н., като физическо лице. То е действащо, с двамата посочени
съдружници. Ц. Д.-Н. е свързано лице, като съпруга на Н.Б.Н.. Такова се явява и
управителят на дружеството – Н.П.Н., която е негова майка.
При ревизията са установени сделки между свързани
лица: Цедиране на задължения, в резултат на което ревизираното дружество е
длъжник на Ц.Н., както и апортиране на активи на дружеството в „***“ ООД, което
се управлява и представлява от Н.Б.Н. и е собственост на две други дружества,
чиито съдружници са отново Н.Н.и майка му – Н.Н..
I. Основната икономическа дейност на дружеството –
обект на ревизия, е производство на електроенергия – добив и производство на
такава от възобновяеми енергийни източници. За ревизираната 2018 година е
подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО с посочена такава основна дейност. Тя се развива
в изградена фотоволтаична ел. централа /ФВЕЦ/, намираща се в землището на с.
Игнатовци, общ. Дряново, финансирана по мярка 312 – „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия“, с одобрена безвъзмездна финансова помощ от
376 331.20 лв. В ГДО е отчетен финансов резултат – загуба от 3 615.12
лв. За финансирането на фотоволтаичната електроцентрала /ФВЕЦ/ дружеството е
ползвало заемни средства въз основа на два договора за паричен заем, сключени
на 1.12.2011 г. с „*******“ ЕООД, първият - за сумата от 285 400.00 лв., а
вторият – за 176 400.00 лв. Сумите са получени с цел изграждане на ФВЕЦ в
с. Игнатовци, за което дружеството е получило и безвъзмездна финансова
помощ по мярка 312, на горепосочената
стойност. През периода дружеството реализира приходи от дейността на ФВЕЦ. Полученото
финансиране дружеството е осчетоводило по сч. см. 131 – Финансиране на ДМА: на
1.12.2011 г. – 188 165.60 лв. и на 19.12.2013 г. – 187 717.65 лв. От
2015 г. сч.см. 131 е трансформирана в сч.см. 753 – „Финансиране за ДМА“ с
начално салдо към 1.01.2015 г. в размер на 375 882.65 лв.
Счетоводен стандарт /СС/ 20 определя реда за
счетоводното отчитане на правителствени дарения и оповестяване на
правителствена помощ. Според т. 3.2. от него тези дарения се отчитат като
финансиране, освен ако в закон е определен друг ред, което финансиране е приход
за дружеството в текущия период. През 2012 г. започва изграждането на ФВЕЦ,
като на 25.06.2012 г. е заприходен изграден окончателно актив по сч.см. 204 за
472 367.13 лв. При приета годишна амортизационна норма от 4% е начислена
амортизация от 18 894.69 лв. и с този размер е признат разход от
финансиране в текущия период на 2018 г. със счетоводно записване по см. 753. Плащането
от ДФ „Земеделие“ по безвъзмездното финансиране е постъпило в дружеството на
19.12.2013 г.
За финансиране изграждането на ФВЕЦ са сключени и
двата цитирани по-горе договори за заем през 2011 г.
По договора за 285 400.00 лв. – съгл. чл. 2, ал. 2 от
договора заемополучателят се задължава да възстанови за заемодателя сумата до
31.03.2013 г. Сумата е следвало да се усвои до 15.07.2012 г. Договорена е лихва
от 6% на годишна база, както и неустойка от 0.5% при забава. Обезпечение по
договора е особен залог на търговското предприятие на заемопулечателя, както и
изброени ДМА и други активи. Според погасителния план сумата следва да се
възстанови на 4 равни погасителни вноски до 7.03.2013 г., в едно с дължимите
лихви. С Анекс от 3.08.2012 г. е договорено, че лихва няма да се заплаща. С
Анекс от 8.11.2012 г. е договорен гратисен период за главницата до 15.01.2013
г. и нов погасителен план с три вноски на 16-то число от януари до 16 март,
2013 г. С Анекс от 20.12.2012 г. се
договаря гратисен период за главницата до 30.03.2013 г., като в него са
изброени всички налични до датата на сключването му споразумения между страните
– договора и двата предходни анекса. Между тях липсва и не се упоменава
„Спогодба от 7.12.2012 г.“.
На ревизиращите органи е представена Спогодба от
7.12.2012 г. за уреждане на финансови взаимоотношения по повод този паричен
заем, като в нея е посочено, че същият е на стойност 304 985.58 лв. и до
този момент по него няма плащания. Дължимата сума по него следва да се заплати
до 7.12.2022 г. Тази спогодба е представена на проверяващите органи на 10.02.2021
г. по електронна поща, само като копие, изпратено с електронен подпис на ***
/лицето, водещо счетоводството на ревизираното дружество/. При посещение в
счетоводната кантора на г-жа *** не е намерен оригиналът на споразумението,
такъв не е представен и по-късно, вкл. до съставяне на РА и до издаването на
настоящия съдебен акт, въпреки изрично направени искания в тази насока. Преди
това са били извършени проверки в счетоводната кантора, за които са съставени
Протоколи от 22.06.2020 г., 26.11.2020 г. и 4.02.2021 г., но такава Спогодба не
е била представяна.
С Договор за прехвърляне на вземания, встъпване в
дълг и погасяване на вземания и задължения от 4.02.2013 г., сключен между „*******“
ЕООД /цедент/, „***“ ООД /цесионер/, „***“ АД /трето ползващо се лице/ и
„Керамични материали“ ЕООД /кредитор на третото ползващо се лице/ се прехвърля
вземането на цедента от „Н.Б.Н.“ ЕООД на стойност от 250 486. 08 лв.,
възникнало въз основа на Договор за заел от 1.12.2011 г. за сумата от
285 400.00 лв. С анекс от 7.03.2013 г. към Договора за паричен заем от
1.12.2011 г., сключен между „**“ ООД и „Н.Б.Н.“ ЕООД /заемополучател/ е
договорено, че няма да се начислява лихва и неустойка до 7.12.2013 г. и след
тази дата до окончателното плащане на сумите в случай, че до 7.12.2013 г. се
погаси първа вноска от 186 413.22 лв., а остатъкът от главницата бъде
погасен до 3 дни от датата на ефективното възстановяване или приспадане на ДДС,
свързан с плащания по Договор за доставка и монтаж на ФВС от 24.02.2011 г.
Извършена е проверка на „*******“ ЕООД, за която
е съставен протокол от 25.11.2020 г., като не е установено наличието на
сключена Спогодба от 7.12.2012 г. за уреждане на финансови отношения и за такъв
документ изобщо не се споменава. По този Договор за паричен заем ревизираното
дружество е получило 285 386.08 лв., възстановило е 34 900.00 лв.
главница и остават дължими 250 486.08 лв. главница, както и лихви и
неустойки. При направена проверка в „***“ ООД също не е установено наличието на
Спогодба от 7.12.2012 г., въпреки че съгласно договора за цесия от 4.02.2013 г.
цедентът е следвало да получи всички документи, свързани с вземането и ако
такава Спогодба е съществувала, то тя е следвало да бъде упомената и
предоставена на новия кредитор с оглед новия срок за плащане. На 3.01.2014 г.
дружеството – длъжник е изплатило по банков път част от задължението в размер
на 186 413.22 лв. В края на 2019 г. „***“ ООД отписва остатъка от
вземането си поради изтекъл давностен срок.
По партидата на „*****“ ООД /с предходно
наименование „Н.Б.Н.“ ЕООД/ в ТР са извършени следните вписвания във вр. с
паричния заем от 285 400.00лв. На 7.08.2012 г. дружеството е вписано като
длъжник на „*******“ ЕООД за това задължение със залог на предприятието. На
19.03.2013 г. залогът е заличен по молба на кредитора.
По договора за паричен заем за сумата от
176 450.00 лв. - според договора
сумата е следвало да бъде възстановена на кредитора до 31.03.2013 г., като
условията са същите, като при първия договор, сключен между същите страни, също
от 1.12.2011 г. Обезпечение по договора е запис на заповед за същата сума,
която е следвало да се плати по погасителен план на 6 равни вноски до 7.03.2013
г.
Със Спогодба от 8.10.2012 г. за уреждане
финансови отношения по договора, представена по време на ревизията от
счетоводителя на ревизираното лице, е прието, че дължимата сума е 187 664.38
лв. /превишението съставлява натрупаните лихви и неустойки за забавата/, до
момента няма плащания, а приетият погасителен план се прекратява, като
длъжникът следва да заплати сумата до 8.10.2022 г. Спогодбата също е изпратена
като заверено от лицето, осъществяващо счетоводството на дружеството - Вержиния
Ангелова, копие, каквото по време на направените преди това и посочени по-горе проверки,
резултатите от които са обективирани в протоколи от посочените по-горе дати, не
се упоменава въпросната Спогодба.
С Договор за прехвърляне на вземания, встъпване в
дълг и погасяване на вземания и задължения от 3.08.2012 г. между „*******“ ЕООД
/цедент/ и П.Г.К. /цесионер/ се прехвърля вземането на цедента от „***“ ЕООД в
размер на 187 664.38 лв., от които 176 450.00 лв. главница и
11 214.38 лв. лихва, възникнало въз основа Договора за заем от 1.12.2011
г. за парична сума от 176 450.00 лв. Цената, която цесионерът е следвало
да заплати на цедента е 1 000.00 лв.
С Договор за прехвърляне на вземания, встъпване в
дълг и погасяване на вземания и задължения от 15.04.2014 г. П.Г.К. прехвърля на
Ц.а М. Д.-Н. вземането от „Н.Б.Н.“ ЕООД от 187 664.38 лв. за цена от
1 000.00 лв. Двете се явяват свързани лица, като П.К. е сестра на бабата
на Ц. Н., като същите се явяват и свързани лица по отношение на ***, което е
мотив да се направи предположение, че прехвърлителните сделки по дълга са с цел
заеманата сума да не бъде платена, което е основание за признаване на приходи
от отписване на задължения поради изтекъл давностен срок. Към тази дата не се
упоменават анекси по договора за заем в цесионните договори, нито в други
документи, свързани с този дълг.
Спогодбата от 8.10.2012 г. е с дата преди
сключването на този втори цесионен договор и ревизиращите органи са направили
извода, че датата й на сключване е недостоверна и документът се явява
новосъздаден. Това се потвърждава и от резултатите от направена в „*******“
ЕООД проверка и насрещна проверка на П.Г.К., при които такава спогодба не е
представяна.
По партидата на ревизираното дружество в ТР е
вписано на 30.01.2014 г. задължение към Ц.М. Д.-Н. със залог върху предприятие.
На 6.10.2020 г. Н. дава съгласие активи от предприятието да се прехвърлят в
новоучреденото дружество „***“ ООД като непарична вноска, като самата вноска е
вписана на 24.11.2020 г.
Така по двата договора за паричен заем от
1.12.2011 г. със заемодател – „*******“ ЕООД са налице невъзстановени от
ревизираното дружество задължения. Размерът им е както следва:
1. По Договор за заем от 1.12.2011г. с „*******“
ЕООД за 285 386.08 лв.- платени на кредитора са 34 900.00 лв., на „***“ ООД –
186 413.232 лв., остатък за плащане – 64 072.86 лв. към 22.12.2013 г.
2. По Договор за заем от 1.12.2011г. с „*******“
ЕООД за 176 450.00 лв. не са налице платени на кредитора суми, остатък за
плащане е в размера на главницата към 22.12.2013 г.
Общо оставащите задължения с падеж
22.12.2013г. са 240 522.86 лв. Това е и началното и крайното салдо по
сч.см. 152 към 31.12.2018 г.
В счетоводството на дружеството за периода от
2011 г. до 2018 г. са отразени единствено задължения по получените заеми
/главници/, не са налице задължения или плащания по лихви и неустойки.
Задължението от 240 522.86 лв. по двата договора за заем е отразено като
пасив в края на 2018 г. и не е отписано. Не са отчетени счетоводни приходи
поради отписване на задълженията, съгласно приложимото законодателство и
Счетоводните стандарти /СС/. Задължението е погасено по давност с изтичането на
5-годишен давностен срок от настъпване на падежа на задълженията, на основание
чл. 110 от ЗЗД. Договорът за цесия не променя моментът на изискуемост и той
остава така, както е възникнал първоначално, променя се само субектът на
материалното право, но не се прекъсва и не спира давността, т.к. това сключването на такъв
договор не е действие по събиране или признаване на вземането. На основание чл.
46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО счетоводният финансов резултат е следвало да се увеличи
със сумата на задължението в годината, в която то се погасява по давност,
независимо дали длъжникът е имал намерението след това да го плати или не. В
случая увеличението на финансовия резултат е следвало да се извърши при
изтичането на давностния срок на задължението, но не повече от 5 години от
момента, в който то е станало изискуемо – в случая през 2018 година, поради
изискуемостта на двата договора, която настъпва през 2013 година. Представените
от „Н.Б.Н.“ ЕООД за първи път пред ревизията Спогодби от 8.10.2012 г. и
7.12.2012 г. за уреждане на финансови взаимоотношения се третират като частни
диспозитивни документи без достоверна дата, новосъздадени и целящи благоприятни
последствия за ревизираното лице, както и отклонение от данъчно облагане.
II. През 2018 г. разходите на дружеството се равняват
на 30 981.00 лв. Налице е отчетено от ревизиращите органи скрито
разпределение на печалба /превод от дружествена сметка по лична сметка на ***/
от 500.00 лв. Направени са дружествени разходи за лична застраховка „Живот“
на *** и плащане по една полица за застрахован – Ц.Н., със заплатени вноски за
лично потребление на собственика на стойност 4 084.68 лв.
Направените за лично потребление разходи се третират като скрито разпределение
на печалба, дивидент. Такива суми се облагат с данък по ЗДДФЛ и се начислява
данък от 5% при източника. В резултат дружеството подава четири декларации по
чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за четирите тримесечия на 2018 г., като със сумата
4 084.68 лв. е намалена печалбата по сч.см 123, но не е извършено
преобразуване на финансовия резултат в ГДД по реда на чл. 26, т. 6 от ЗКПО.
Въз основа на гореизложеното финансовият резултат
за 2018 г. се преобразува с РД в увеличение 1. със сумата от 4 084.68 лв.
за разходи, несвързани с дейността на дружеството /платените вноски по лични
застраховки на ФЛ/; 2. със сумата от 240 522. 86 лв. за задължения на
дружеството, за които са изтекли 5 години от момента, в който са станали
изискуеми. Преобразуван е същият финансов резултат в намаление със сумата от
3 994.32 лв. от пренасяне на счетоводна загуба за 2016 г. – 2 281.98
лв. и за 2017 г. – 1 712.34 лв. Изчислена е печалба /данъчен финансов
резултат/ за 2018 г. от 236 998.10 лв., за която се дължи корпоративен
данък от 10% върху същата в размер на 23 699.81 лв. Авансови вноски за този
данък не са правени от ДЗЛ и тази сума остава изцяло като дължима разлика за
внасяне от данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ в бюджета. Върху нея е изчислена и
лихва от 4 983.14 лв. до датата на съставяне на РД.
РД е връчен на адресата на 27.04.2021 г. На
11.05.2021г. ДЗЛ подава възражение против РД, в което бланкетно посочва, че в
него не са взети предвид и обсъдени представените от дружеството писмени
доказателства, без да ги конкретизира обстойно.
На 20.05.2021 г. е издаден процесният РА, който
се позовава изцяло на РД от 27.04.2021 г. Отхвърлени са съображенията на
жалбоподателя, свързани с представените от него Спогодби като частни документи
с недостоверни дати, т.к. същите не са цитирани в съставен до края на 2018
година документ и не са открити и представени в оригинал и в хода на
направените проверки, поради което не се приема, че е договорен преди
изтичането на давностния срок нов падеж, настъпващ след 2018 година. По
отношение останалите установени с РД факти не са налице конкретни възражения,
които да следва да се обсъждат и съставителите на РА потвърждават констатациите
и изводите, съдържащи се в доклада. РА е издаден от началник сектор „Контрол“,
възложил ревизията и ръководителя на същата, съгласно изискванията на чл. 119,
ал. 2 от ДОПК.
РА е връчен на 25.05.2021 г. Против него е
подадена жалба до директор ТД на НАП – Велико Търново по пощата на 8.06.2021
г., както е посочено в Решението по нея. В жалбата се сочи, че не са събрани
всички доказателства при ревизията, но не е посочено кои са тези несъбрани, а
необходими и относими доказателства, не са и представяни такива. Въпросните две
Спогодби са приложени в ревизионната преписка и обсъдени както в РД, така и в
РА и Решението, поради което за тях не може да се твърди, че са „несъбрани“
доказателства. Посочени са „данъчни фактури в оригинал и счетоводни документи“
без никаква кокретизация. Друг мотив на жалбоподателя е неправилното тълкуване
на доказателствата и закона и неправилно приложение на последния.
Ответникът се е произнесъл с Решение № 93 от
16.08.2021 г., с което е потвърдил процесния РА в цялост. В подробно изложените
в Решението мотиви са отхвърлени твърденията на жалбоподателя за неправилно
прилагане и тълкуване на релевантните норми, като решаващият орган се е спрял
конкретно на увеличаването на финансовия резултат за 2018 г. със сумата на
неплатените задължения по двата договора за заем, които е следвало да бъдат
отписани след изтичането на давностния срок като задължение за дружеството и
със стойността да се увеличи финансовия му резултат. Срещу другите две
преобразувания /в намаление и в увеличение на финансовия резултат/ правилно е
отчетено, че жалбоподателят не е изложил никакви съображения и не е представил
доказателства, оборващи установената фактическа обстановка, но въпреки това
решаващият орган е мотивирал свои изводи за правилността на РА и по отношение
на тях.
В жалбата си, адресирана до съда, „*****“ ООД
излага следните доводи: В РА не е описано ясно и подробно основанието за
начисляване на допълнителни данъци и лихви за ревизирания период. Отново
накратко и без каквато и да било конкретика е посочено, че не са събрани всички
необходими доказателства, а представените такива в хода на ревизията не са
взети предвид, като материалният закон е приложен неправилно.
От събраните поделото доказателства съдът
установи, че изложените факти в РА, част от който е РД, са установени по
несъмнен начин, правилно изложени и
интерпретирани са от ревизиращите органи. Описанието на произхода на
установеното задължение е достатъчно ясно и обосновано.
На 30.03.2019 г. ДЗЛ подава ГДД по ЗКПО, в която
отчита счетоводна загуба за годината от 3 615.12 лв. и недължим за периода
корпоративен данък в счетоводния баланс към 31.12.2018 г.
I. С Искане за представяне
на документи от 26.11.2020 г. от ревизираното лице са изискани двата договора
за паричен заем с „*******“ ЕООД от 1.12.2011 г. в едно с всички анекси към
тях, както и документи, удостоверяващи направени по тях плащания, вкл. и към
цесионери – П.Г.К., Ц.М. Д. и „МАТ“ ООД и хронология на счетоводните записвания
по тях до момента на предявяване на искането. В тази връзка са представени
следните документи, касаещи тези заемни правоотношения:
С Договор
за паричен заем от 1.12.2011 г. „*******“ ЕООД, Варна, се задължава да
предаде, а „Н.Б.Н.“ ЕООД – да получи и върне, сумата от 285 400.00 лв.,
като срокът за връщането й е 31.03.2013 г. при договорена лихва от 6% на
годишна база и неустойка от 0.5% на ден при забава в плащането. Сумата е с цел
финансиране разходите по изграждане и оборудване на ФВЕЦ. Сумата следва да се
усвои до 15.07.2012 г. Като обезпечение по заема заемополучателят е задължен да
учреди особен залог върху предприятието си в полза на своя кредитор. Към
договора е приложен погасителен план, в който е предвидено плащанията да са на
четири равни вноски, от 7.12.2012 г. до 7.03.2013 г.
Между същите страни на същата дата е сключен
втори Договор за паричен заем за сумата от 176 450.00 лв.,
при същите условия, като в приложения към него погасителен план е предвидено, че
връщането на сумата ще стане на 6 равни месечни вноски, от 7.10.2012 г. до
7.03.2013 г. На същата дата – 1.12.2011 г., като обезпечение на
вземането, е издадена и Запис на заповед от дружеството – заемополучател
на името на заемодателя, за сумата от 176 450.00 лв.
На 8.03.2012 г. е сключен Договор за
прехвърляне на вземания между „*******“ ЕООД /цедент/ и П.Г.К. /цесионер/,
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към „Н.Б.Н.“
ЕООД по договора за паричен заем от 1.12.2011 г. на стойност 176 450.00
лв.
На 15.01.2014 г. П.Г.К. прехвърля същото
вземане на съпругата на управителя на дружеството – длъжник – Ц.М. Д.-Н. с
писмен договор.
Дружеството – кредитен длъжник, е уведомено
писмено за цесиите.
С Договор за прехвърляне на вземания,
встъпване в дълг и погасяване на вземания и задължения от 4.02.2013 г. „*******“
ЕООД /цедент/ прехвърля на „***“ ООД /цесионер/ вземането от „Н.Б.Н.“ ЕООД в
размер на 250 486 лв., възникнало по договор за заем от 1.12.2011 г. за
сумата от 285 400.00 лв. Прехвърлени между същите страни и със същия
договор са и още две вземания на цедента към цесионера – от „***“ ЕООД и от „***“
ЕООД.
С Анекс от 7.03.2013 г. към Договор за
паричен заем от 1.12.2011 г., сключен между „***“ ООД /заемодател/ и „Н.Б.Н.“
ЕООД /заемополучател/ страните се споразумяват заемодателят да не начислява
лихви и неустойки върху главницата по договора до 7.12.2013 г., а след тази дата
такива няма да се начисляват в случай, че заемополучателят погаси до тази дата
първата дължима вноска по главницата в размер на 186 413.22 лв. и
остатъкът от тази главница в срок до три дни от датата на ефективното възстановяване в полза на заемополучателя или
приспадане от негови данъчни задължения на ДДС, свързан с извършени плащания по
Договор за доставка и монтаж на ФВС от 24.02.2011 г.. При частично
възстановяване/приспадане на ДДС, заемополучателят следва да погаси в срок от
три дни приспадането в полза на заемодателя сума, равна на възстановената/
приспадната част от ДДС.
ДЗЛ е изплатило на новия си кредитор „МАТ“ ООД с
платежно нареждане от 3.01.2014 г. сумата от 186 413.22 лв. /л. 231/
С Искане от 14.01.2020 г. от ревизираното дружество са изискани всички
документи, касаещи договорите за заем от 1.12.2011 г., свързаните с това
плащания и счетоводното им отразяване.
Направена е насрещна проверка в „*******“ ЕООД,
за която е съставен Протокол от 4.03.2020 г., в който е отразено, че в
счетоводството на дружеството са налични сключените два договора за заем от
2011 г., договорите за прехвърляне на вземания, упоменати по-горе, платежни
нареждания за получени/изплатени суми, хронологичен регистър по сч. см. 498331
/“Н.Б.Н.“ ЕООД/ за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2019 г. и обяснителна записка
от 28.02.2020 г. на управителя на дружеството. В последната е посочено, че
сумите по двата договора за заем за преведени по банкова сметка ***. На 16.03.2012
г. същият е възстановил на кредитора 34 900.00 лв. /л. 283/. На 3.08.2012
г. е сключен договор за цесия – с П.К.. Не се упоменават спогодби, с които
заемодателят и заемополучателят да определят нов падеж на задълженията – до
2022 г. От хронологичните регистри е видно единствено наличието на отпусната в
заем сума и цедирането на задължението през 2012 г. на П.К.. В следваща
Обяснителна записка на управителя на „*******“ от 18.05.2021 г. /л. 317/ е
посочено, че на НАП при проверката са представени всички договорености,
свързани с разчета на ревизираното дружество – длъжник /след тях не са
посочени, нито представени двете спогодби за разсрочване на задълженията до
2022 г./.
При направена насрещна проверка в „***“ ООД
е изготвен Протокол от 10.02.2021 г. за резултатите от нея, в
който е отразено, че във връзка с взаимоотношенията с ревизираното лице е
налице копие от договор за прехвърляне на вземания, цитиран по-горе. Посочено
е, че не са налице други договори с „Н.Б.Н.“ ЕООД, нито вземания към това
дружество, като вземането към него е отписано през м-ц 12, 2019 г., с изтичане
на давностния срок.
На 4.02.2021 г. е съставен Протокол № 1454417 за
извършени действия в счетоводството на ревизираното дружество – посещение на
място в кантората на ***. Оригинали на спогодби, както и други документи, с
които се договаря нов падеж за процесното задължение, не са открити и
предоставени на проверяващите органи.
С Определение № 960 от 14.10.2021 г. по делото, с
оглед направено от ответника оспорване, съдът е указал на жалбоподателя, че
същият следва да представи двете Спогодби, въз основа на които твърди, че
задълженията му по договорите за заем от 1.12.2011 г. са с отсрочен падеж за 2022
г. Те са надлежно оспорени от ответника в първото по делото о.с.з. В същото о.с.з., проведено на 18.11.2021 г.,
съдът е указал на жалбоподателя, че в случай, че не представи спогодбите в
оригинал, същите не могат да се вземат предвид при решаването на делото с оглед
направеното от ответника оспорване. Оригинали на тези документи не са
представени.
В изпълнение на дадените му указания,
жалбоподателят представя Анекс към Договор за прехвърляне на вземане от 14.01.2014
г. /л. 420/, сключен между П.Г.К. и Ц.М. Д.-Н., по силата на който вземането от
176 450.00 лв. по договор за
паричен заем от 1.12.2011 г. се прехвърля на Н., като в т. 2 от анекса между
цедента и цесионера е договорено, че срокът за погасяване на задължението е
7.12.2022 г. Представя и Спогодба от 6.08.2012 г. /л. 421/ между П.К.
и „Н.Б.Н.“ ЕООД, като в т. 2 от нея страните се договарят, че срокът за
погасяване на задължението от 176 450.00 лв. е 7.12.2022 г. В първото по
делото о.с.з. след представянето на тези документи същите са оспорени от
ответника и съдът е открил съответното производство. По делото във връзка с
тези два писмени документа е допусната и изготвена съдебно-почеркова
експертиза, чието заключение е, че двата подписа, положени от името на П.Г.К.
на Договора за прехвърляне на вземане и Спогодбата не са нейни. Съдът приема
изводите на вещото лице като обосновани и неоспорени по надлежен ред. Тези два
документа съдът намира, че са изготвени по-късно, за целите на настоящото дело
и не могат да послужат като доказателство за отсрочване на задължението на
ревизираното лице.
По делото са приложени двете спорни Спогодби
/л. 251 – 252/, сключени между „*******“ ЕООД и „Н.Б.Н.“ ЕООД. Те са
представени в счетоводството на ревизираното дружество на 26.02.2021 г., но
липсват оригиналите на тези документи, видно от Протокол от проверка № 1454421.
Посочено е, че представените копия са изпратени в счетоводството по електронна
поща от ***. Със Спогодба от 8.10.2012 г. страните са се споразумели, че за
дължимата до момента сума от 187 664.38 лв. не е постъпвало плащане на
главници и лихви. Договаря се лихва от 3% на годишна база, прекратява се действието
на погасителния план по договора за заем и се договаря нов падеж – 8.10.2022 г.
Със Спогодба от 7.12.2012 г. за сумата по другия договор за заем, която към
този момент е 304 985.58 лв. също се договаря нова лихва от 3% и нов падеж
– 7.12.2022 г. Двете спогодби нямат официално заверена дата, съставляват
диспозитивни частни документи и за да се докаже датата на сключването им, то същата следва да е отразена в друг
официален документ, съставен след датите, посочени в тях, като дати, на които
са преуредени заемните правоотношения.
Остава неясно по
каква причина, в случай че тези две спогодби наистина били сключени на
посочената в тях дата, през 2012 г., се е наложило да се сключват
горепосочените Договор за прехвърляне на вземане от 14.01.2014 г. и Спогодба от 6.08.2012 г.,
както и на какво основание и по каква причина след като на 8.03.2012 г. е
сключен Договор за прехвърляне на вземания между „*******“ ЕООД /цедент/ и П.Г.К.
/цесионер/, то през октомври, същата година, е сключена спогодбата за
отсрочване на задължението, като кредитор на ДЗЛ е вече не „*******“, а П.К.. Освен
това следва да се обърне внимание и на факта, че в счетоводството на „***“ ООД
остатъчното плащане по кредита е отписано през 2019 г. като такова с изтекъл
давностен срок.
С цел да докаже че падежът на процесното вземане
не е изтекъл през 2018 година, жалбоподателят представя на 20.05.2022 г. два
документа, наименовани „Декларация-потвърждение“ в които отново от името на П.Г.К.,
за която е установено, че страда от дегенеративно заболяване /съдова деменция/,
взето предвид от вещото лице по почерковата експертиза и видно от приложеното
по делото медицинско удостоверение /л. 472/, със сетивни изменения, затруднен
говор и моторни функции и други когнитивни нарушения, без ориентация във
времето и пространството, като въпреки това от нейно име в декларациите е
заявено, че задължението по договора за паричен заем от 1.12.2011 г. за
176 450.00 лв. е със срок на погасяване 7.12.2022 г., съгласно „Сключена
спогодба за уреждане на финансови отношения между страните“, без да се сочи коя
е тази спогодба, от коя дата е. Декларациите са оспорени от ответника в първото
по делото о.с.з. от 12.07.2022 г. и съдът е открил производство по оспорването
им, като е указал, че тежестта на доказване е за жалбоподателя. По делото не е
установено нито достоверност на датите им, нито верността на подписа на
декларатора. Съдът намира, че с тях също не може да се докаже, че процесното
задължение е с отложен падеж за м-ц декември, 2022 г.
В заключение съдът споделя изводите на
ревизиращите органи, че процесното задължение, възникнало на 1.12.2011 г. е с
падеж през 2013 г., съгласно сключените договори за заем от 1.12.2011 г., а не
2022 г. Не се установи по несъмнен начин, че е договорено отсрочването му с
кредитор преди съставянето на РА и издаването на Решението на ответника. Няма
данни за прекъсване и спиране на давностния срок, с оглед на което същият следва
да се счита за изтекъл през проверяваната 2018 година.
По делото е назначена и съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице е видно, че „*** ООД развива
дейността си в изградена ФВЕЦ в с. ***, общ. Дряново, като обектът е финансиран
по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ по договор
07/312/00933/8.09.2011 г., като одобрената безвъзмездна финансова помощ е 376 331.20
лв., която сума е преведена на два транша – на 1.12.2011 г. и на 19.12.2013 г. С
това финансиране е извършено авансово плащане към доставчик „Соларпро“ ЕАД.
За изграждането на ФВС дружеството сключва
договор със „***“ ЕАД на 4.02.2011 г. За финансиране изграждането на ФВЕЦ
дружеството е ползвало и заемни средства по двата парични договора за заем от
1.12.2011 г. със заемодател– „*******“ ЕООД. Изграждането на ФВЕЦ започва през
2012 г., като направените разходи по изграждането на обекта са набрани по
сч.см. 207 – „Разходи за придобиване на ДМА“: на 18.06.2012 г. –
284 275.35 лв. и на 25.06.2012 г. – 188 091.78 лв., като на тази дата
обектът е изграден и заведен по сч.см. 204 – „Машини, съоръжения и оборудване“
и пуснат в експлоатация на 1.11.2013г. Активът е заведен в счетоводния и
данъчния амортизационен планове на дружеството през 2013 г. и амортизации са
отчитани през следващите години.
По осчетоводяването на заемните средства по двата
договора вещото лице сочи, че е договорен падеж за плащане на задълженията –
31.03.2013 г. и сключените в последствие анекси. По договора за сумата от
285 400.00 лв. ревизираното дружество е получило общо 285 386.08 лв.,
от които е възстановило главница 34 900.00 лв. и е налице остатъчно
задължение от 250 486.08 лв. Тази сума е прехвърлена като вземане на „***“
ООД, като за нея не е взета счетоводна операция по прехвърляне на дълга и
остава водена по сч.см. 152 „Получени дългосрочни заеми“. Впоследствие, както
бе отразено по-горе, са налице плащания на „*******“ ЕООД – 34 900.00 лв.
и на „МАТ“ ООД – 186 413.22 лв. Остатък за плащане към 22.12.2013 г. –
64 072.86 лв.
По договора за сумата от 176 450.00 лв. –
същата не е погасявана, за прехвърлянето на новите цесионери не е взета също
счетоводна операция, от която да е видна смяна на кредитора, остава да се води
също по сч.см. 152 – „Получени дългосрочни заеми“. Не са налице възстановени на
кредитор суми и оставащата главница за плащане е в пълен размер към 22.12.2013
г.
Общата остатъчна сума към 22.12.2013 г. за плащане
по двата договора е 240 522.86 лв., колкото е установената сума и
от ревизиращите органи.
В счетоводството на ДЗЛ за периода 2011 г. – 2018
г. са отразени задълженията за получените заеми /главници/, без начислени
задължения за лихви и неустойки.
Задължението на обща стойност от 240 522.86 лв. по двата договора е
отразено в пасивите на дружеството към 31.12.2018 г. Задълженията на ДЗЛ по
двата договора за заем не са отписани и не са отчетени счетоводни приходи в
резултат на отписването им. Счетоводните записвания на „*******“ ЕООД и „***“
ООД съответстват на наличните такива при жалбоподателя.
Дефиниция на понятието „приход“ е дадена в
действащ СС 18 „Приходи“, т. 2, според която като такъв се определя брутният
поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната
дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения
капитал, отделно от увеличенията, свързани с вноски на собствениците. Съгласно
Приложение към СС 18, б.Г, т. 2,приходът се признава при изтичане на давностния
срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията. Съгласно
СС 32 – „Финансови инструменти“, т. 11.1, предприятието отписва изцяло или
частично финансовите си инструменти, каквито са вземанията и задълженията,
единствено когато същите бъдат погасени при: 1. реализирането им; 2. Отказ или
отмяна от тях; 3. Изтичане на срока за реализацията им или за уреждането им.
Давността е срок, с изтичането на който
кредиторът не може да търси държавна защита за вземането си, като самите права
и задължения не престават да съществуват. След изтичането на този срок обаче
един заведен иск за изпълнение на такова задължение би бил отхвърлен от съда,
когато длъжникът се позове на тази давност. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов
резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице,
като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните
обстоятелства: изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен
срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в
който задължението е станало изискуемо. В случая приложение намира общата
5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която при падеж през 2013 г. изтича през
2018 г., което означава, че с покритото с погасителна давност задължение
финансовият резултат на дружеството през същата година е следвало да се
увеличи. Като не е сторил това, жалбоподателят е нарушил тази разпоредба, отчел
е неверен годишен финансов резултат, което, от своя страна е довело до
незаплащане на данъци в бюджета, за което правилно му е съставен РА,
установяващ това негово задължение. Представените по делото спогодби и
съглашения от страна на жалбоподателя, с които той се стреми да докаже
неизтичане на давностния срок, съдът приема като съставени след 2018 г.
документи и то не от посочения в тях автор, с цел именно оборване на
фактическите установявания и правни изводи, съдържащи се в РА, за който извод
съдът се е мотивирал подробно по-горе.
Не са налице данни за спирания и прекъсвания на
тази давност. Договорите за цесия само прехвърлят едно вземане с промяна в
кредитора, но те, както и уведомяването на длъжника в изпълнение изискванията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за прехвърлянето, не са факти, които водят до такова
прекъсване или спиране.
Вписванията в Централен регистър на особените
залози не променят така установените факти и изводи. Нещо повече, в Писмо вх. №
СДА-01-1750 от 17.10.2022 г. на директора на ЦРОЗ е посочено, че първоначално
направеното вписване на договора за залог № 2014022501462 от 25.02.2014 г. в
полза на Ц.М. Д.-Н. е с прекратено действие от 25.02.2019 г. поради изтекъл
5-годишен срок на валидност от вписването, в който срок кредиторът не е
предприел действия за подновяване на вписването.
II. По отношение на второто
основание за увеличаване на финансовия резултат за 2018 г. жалбоподателят не е
посочил никакви възражения, но е оспорил РА в неговата цялост както пред
ответника, така и пред съда, поради което настоящият съдебен състав следва да разгледа
и този въпрос.
Сумата от 4 084.68 лв. се явява непризнат от
ревизиращите органи разход на дружеството, т.к. с нея са платени
застрахователни вноски за лично потребление на физическите лица Н.Б.Н. и
Съпругата му – Ц.Н.. С Искане за представяне на документи от 10.02.2021 г. до
ДЗЛ и във вр. със счетоводното отчитане по сметка 602 „Разходи за външни
услуги“ на наредени плащания на застраховки от банковата сметка на дружеството
са изискани копия от застрахователните полици и декларации дали разходите са
свързани с дейността на дружеството или в полза на чие лице са направени те. В
отговор от счетоводството на дружеството с писмото, с което са представени
двете обсъдени по горе Спогодби, са представени и два броя „Добавък № 1 към застрахователни
полици“ № ********** и № ********** по спестовно-застрахователна програма „***“
със застрахован Н.Б.Н. по застраховка „Живот“ с премия от 48.97 евро. През 2018
г. от банковата сметка на дружеството са изплатени по тези две полици, както и
по полица № 1103874 в Граве за Ц.Н., описаните в РД месечни суми, отчетени по
сч.см. 602, което е видно и от извлеченията по сметката на дружеството /л. 191
– 211/, приложени по делото, както и от извадка от Хронологичен регистър по
сч.см. 602 /л.174 – 175/. Общата изплатена за годината сума от 4 084.68
лв. е отчетена като разход на дружеството, с който е намалена печалбата по сч. см.
123, но с тази сума не е преобразуван финансовият му резултат за годината в
подадената ГДД, като разходът не се явява присъщ за дейността и по тази причина
е счетен за скрито разпределение на печалбата.
Съгласно § 1, т. 5, б. "а" от ДР на
ЗКПО, "Скрито разпределение на печалба" са: сумите,
несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или
превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под
каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях
лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". В случая, както бе
мотивирано по-горе, Н.Н.и Ц.Н. са свързани лица по отношение на дружеството,
като негови управител, съдружник, съответно съпруг на такива лица - §.1, т. 3,
б. а, в, г от ДОПК. Изплатените за лични застраховки суми не са свързани с
дейността на самото дружество. С оглед така изложеното съдът споделя извода на
ревизиращите органи, че изплатените за лични застраховки на посочените
физически лица суми от банковите сметки на дружеството се явяват разпределение
на скрит дивидент.
Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, окончателният данък за
доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се
определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на
печалбата, а съгласно чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ, данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от
предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ
тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата. С
така посочената сума е намален финансовият резултат на дружеството, но според
нормата на чл. 26, т.1 и т. 11 от ЗКПО: Не се признават за данъчни цели следните
счетоводни разходи: разходи, несвързани с дейността и разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата, поради което неправилно
дружедството е отчело направените разходи за лични застраховки на физически лица
като разходи за данъчни цели.
При наличието на положителен финансов резултат
въз основа на така добавените суми за 2018 г. същият е намален с 3 994.32
лв., на основание чл. 71, във вр. с чл. 70, ал. 1 и 2 от ЗКПО чрез пренасяне на
данъчни загуби от предходни години /2016 г. и 2017 г./, като след направените
увеличения и намаления на този финансов резултат за 2018 г. е установена
правилно сума в печалба, посочена в РА и правилно е изчислен и размерът на
дължимия данък по чл. 20 от същия нормативен акт. На основание чл. 175, ал. 1
от ДОПК върху недекларираното и неплатено задължение се дължи лихва, определена
със закон. Според чл. 1 от ЗЛДТДПДВ неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или
удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към
бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната
лихва. Главницата е дължима от 1.04.2019 г., когато е началото на забавата за
плащане на задължението по ЗКПО за 2018 г., на основание чл. 93 от ЗКПО в
редакцията си към 2019 г., като до съставяне на РА възлиза на посочената в него
сума от 5 141.95 лв. /съдът прилага служебно разпечатка от изчисление на
лихва с електронен калкулатор на НАП/.
В заключение съдът намира, че процесният РА е
издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните и материалноправни
норми и че не са налице основанията за неговата отмяна, поради което жалбата
против него следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на правния спор основателно се
явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в
негова полза на направените от същата страна разноски,
равняващи се на 1 395.25 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно специалната норма на чл. 161, ал. 1, изр. второ от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно
отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за
всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното
възнаграждение за един адвокат. Според чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела с определен материален интерес възнаграждението е при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.
С оглед на така изложеното и на основание чл. 160
от ДОПК и чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА
с вх. № СДА-01-1617 от 17.09.2021 г. на „*****“ ООД,
ЕИК: ***, с. ***, общ. Дряново, обл. Габрово, против Ревизионен акт №
Р-04000720006827-091-001 от 20.05.2021 г. на *** – началник сектор, възложил
ревизията и Снежана Георгиева Гатева – главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, с който на дружеството жалбоподател е определено
данъчно задължение по ЗКПО – корпоративен данък за внасяне в размер на
23 699.81 лв. и лихва за забава – 5 141.95 лв., изчислена до датата
на изготвяне на РА, потвърден с Решение № 93 от 16.08.2021 г. на ***, началник
отдел „Обжалване“, изпълняваща при отсъствие на директора правомощията на
директор на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново при Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА „*****“ ООД, ЕИК: *** с. ***, общ.
Дряново, обл. Габрово да заплати на Национална агенция по приходите разноски по
делото за настоящата съдебна инстанция, равняващи се на 1 395.25 лв., за
юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването чрез Административен съд
Габрово до Върховен административен съд.
Преписи от решението да се връчат на страните в
едно със съобщенията.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/