Решение по дело №1301/2018 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Харманли,  02.12.2019 год.

 

Харманлийски районен съд в открито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

    

Производството е за делба във фаза по извършването.

 

С влязло в сила решение № 73/04.04.2019г., постановено по настоящето дело, е допуснато извършване на съдебна делба между В.П.Г., ЕГН **********,*** и П.  Ш.  П. ЕГН **********,*** на следните техни съсобствени недвижим имоти: поземлен имот с идентификатор № 77181.17.46 находящ се в гр.Харманли ул**** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли одобрена със заповед №РД-18-9/23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК-София с площ от 512 кв.м, с трайно предназначение - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 метра/, застроен и незастроен, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 77181.17.46.1 и сграда за допълващо застрояване с идентификатор 77181.17.46.2, при граници на поземления имот: имоти с идентификатор 77181.17.45, 77181.17.47, 77181.17.41 , ул."**** стар идентификатор-няма, номер по предходен план: имот 2129, квартал 62 , парцел ХІІ-римско дванадесет по плана на гр.Харманли, одобрен със заповед №4174/1958 г., при квоти: 1/2 идеални части за В.П.Г., ЕГН **********,***/2 ид. част за П.  Ш.  П. ЕГН ********** ***.

Ищецът В.П.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си по делото, счита, че е допустимо от недвижимите имоти предмет на делбата да се формират два дяла за всеки един от съделителите.

Ответницата П.Ш.П. ЕГН **********,***,  чрез пълномощника си по делото, е предявила претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижимия имот, която се оспорва от другия съделител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.Т.М., което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че поземления имот с идентификатор №77181.17.46, находящ се в гр.Харманли, ул**** с площ 512 кв.м и съобразно изискванията на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ /най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност/ е неподеляем с оглед квотите на съделителите. Двуетажната жилищна сграда с идентификатор № 77181.17.46.1 също е неподеляема, тъй като подходът за втория етаж е от коридора на първия етаж,а също така на втория етаж няма водопроводна и канализационна инсталация, няма обособена кухня и санитарен възел и не представлява самостоятелно жилище. Сградата за допълващо застрояване с идентификатор 77181.17.46.2, представлява входното антре за първия етаж и също е неподеляемо.

Като най-справедлива пазарна стойност на поземлен имот с идентификатор №77181.17.46, находящ се в гр.Харманли, ул."***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006 год. на ИД на АК София, с площ от 512 кв.м, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, застроен и незастроен, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 77181.17.46.1 и сграда за допълващо застрояване с идентификатор № 77181.17.46.2, при граници на поземления имот: имоти с идентификатори: №77181.17.45, №77181.17.47, №77181.17.41, ул."***идентификатор - няма, номер по предходен план: имот 2129, квартал 62, парцел XII по плана на гр.Харманли, одобрен със Заповед №4174/1958 г., се определя стойността 51 200 лв /петдесет и една хиляди и двеста лева/.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Основният принцип при извършване на делбата, установен в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, е всеки съсобственик да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Той може да бъде реализиран, както по реда на чл. 350 и чл. 352 ГПК, така и посредством разпределение на имотите от съда. Съсобствеността може да бъде  прекратена и чрез възлагане на имота или чрез изнасянето му на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.

В настоящия случай недвижимият имот с идентификатор  №77181.17.46,  находящ се в гр.Харманли, ул."***, с площ 512 кв.м и съобразно изискванията на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ /най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност/ е неподеляем с оглед квотите на съделителите. Двуетажната жилищна сграда с идентификатор № 77181.17.46.1 също е неподеляема, тъй като подходът за втория етаж е от коридора на първия етаж и на втория етаж няма водопроводна и канализационна инсталация, няма обособена кухня и санитарен възел и не представлява самостоятелно жилище. Сграда за допълващо застрояване с идентификатор 77181.17.46.2, представлява входното антре за първия етаж.

Не е налице и предвидената в чл. 349, ал. 2 ГПК хипотеза, поради което претенцията на П.  Ш.  П. *** за поставяне в дял на процесния жилищен имот се явява неоснователна. Това е така, тъй като П.  Ш.  П.  не отговаря на законовите кумулативни предпоставки залегнали в чл. 349, ал. 2 от ГПК - делбения имот да е неподеляемо жилище; съсобствеността да произтича само от наследяване; съделителят да е живял в делбения имот при откриване наследството и да не притежава друго жилище.  В настоящия случай съделителите са двама с равни квоти, а допуснатия до делба имот е неподеляем. Не съществува спор между страните, че ответницата живее в делбения имот, както и че не притежава друго жилище. Този имот, според заключението на вещото лице, е неподеляем съобразно квотите на страните. Липсва една от предвидените кумулативно в цитираната разпоредба предпоставки, съделителят направил искане за възлагане да е живял в жилището при откриване на наследството. Това е така, тъй като съсобствеността между страните не е възникнала при наследяване. Безспорно е, че с Решение №112 от 01.08.2018г. по гр. дело № 300/2018г. на РС – Харманли гражданският брак между П. В. У.от гр. Харманли и П.Ш.П. ***, сключен на 08.11.1958г. е прекратен на 17.09.2018г. при действието на разпоредбата на чл.21, ал.1 от Семейния кодекс, като ответника П.Ш.П. *** е придобила в собственост ½ ид. част от прекратената СИО. От Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане и грижи за минало време  №92 , том IV, дело № 546 от 2018г., издаден на 25.10.2018г. от М.Д., нотариус с рег. № 419 в регистъра на нотариалната камара, се установява, че  П. В. У. от гр. Харманли е прехвърлил на В.П.Г., ЕГН **********,*** своята ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор 77181.17.46 находящ се в гр.Харманли ул**** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли одобрена със заповед №РД-18-9/23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК-София с площ от 512 кв.м, застроен и незастроен, и своите ½ ид. части  от построените в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 77181.17.46.1 и сграда за допълващо застрояване с идентификатор 77181.17.46.2, при граници на поземления имот:имоти с идентификатор 77181.17.45, 77181.17.47, 77181.17.41 , ул."*** стар идентификатор-няма, номер по предходен план: имот 2129, квартал 62, парцел ХІІ-римско дванадесет по плана на гр.Харманли, одобрен със заповед №4174/1958 г. Настоящият състав намира, че основният критерий за това дали съдебната делба може да бъде извършена по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е произходът на правото на собственост на даден съделител върху конкретната обща вещ – уточнението дали произтича само от наследяване или от наследяване в кумулация с друг юридически факт или от юридически факт, който няма общо с наследяването. Оттук може да се направи изводът, че за да възникне субективното право по чл. 349, ал. 2 ГПК правото на собственост на конкретния съделител трябва да произтича само от юридическия факт на наследяването, поради което в настоящият казус липсва една от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на претенцията на П.  Ш.  П. за поставяне в дял на процесния жилищен имот, а именно съсобствеността да произтича само от наследяване, поради което искането  следва да се отхвърли.

От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.Т.М., неоспорено от страните, се установява, че поземления имот с идентификатор №77181.17.46, находящ се в гр.Харманли, ул."*** е с площ 512 кв.м и съобразно изискванията на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ /най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност/ е неподеляем с оглед квотите на съделителите. Двуетажната жилищна сграда построена в него с идентификатор № 77181.17.46.1 също е неподеляема, тъй като подходът за втория етаж е от коридора на първия етаж и на втория етаж няма водопроводна и канализационна инсталация, няма обособена кухня и санитарен възел и не представлява самостоятелно жилище. Сграда за допълващо застрояване с идентификатор 77181.17.46.2, представлява входното антре за първия етаж.

Съгласно чл.40, ал.1 от ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.От изложеното и при липсата на водопроводна и канализационна инсталация, обособена кухня и санитарен възел е видно, че вторият етаж на сградата предмет на делбата  не представлява самостоятелно жилище, тъй като не отговаря на изискванията на чл.40, ал.1 ЗУТ.

Според чл.203, ал.1 от ЗУТ съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. 

В тази връзка в решение № 233 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1065/09 г. на ВКС, I г.о. , е прието, че значителни по смисъла на чл. 39, ал. 2 ЗС, респ. по чл. 203 ЗУТ, са онези преустройства, които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен проект на жилището, като например промяна на предназначението на обекта или на отделни негови помещения, премахване на стени, прокарване на отоплителна или водопроводна инсталации, предполагащи значителна техническа трудност, специални материали и механизация, специални умения, които ги правят трудни за изпълнение. Под неудобства, по- големи от обикновените, се имат предвид обикновените житейски неудобства с оглед жизнения стандарт за дадено време.

Според заключението на вещото лице, прието по делото, като неоспорено от страните входът на сградата е от северозапад с входно антре , като последното представлява сграда за допълващо застрояване с идентификатор 77181.17.46.2. Първият етаж съдържа: коридор, всекидневна с преходен кухненски бокс, две стаи, санитарно помещение - баня с тоалетна, вътрешно стълбище от коридора за втория етаж. В едната стая в югоизточната част на етажа са отделени с лека неносеща преграда от гипсокартон тоалетна с антре, към което има допълнителен вход от улицата с метална врата. Тази стая с обособените антре и тоалетна е представлявала гараж по първоначалното строителство на сградата. Вторият етаж съдържа: коридор, три стаи, килер и тераса към североизточната стая. Настилката на етажа е дървено дюшеме върху стоманобетонна плоча. Стените са с мазилка и боядисване, в югоизточната стая с шпакловка, в североизточната стая - тапети. Стълбището, което е с циментова замазка по стъпала и мазилка по стени води и до подпокривното пространство. На втория етаж няма водопроводна и канализационна инсталация, няма обособена кухня и санитарен възел и подходът за втория етаж е от коридора на първия етаж. Следователно вторият етаж на сградата не представлява самостоятелно жилище, съгласно изискванията на чл.40, ал.1 ЗУТ.

Неоснователно е възражението на пълномощника на ищеца, че в Решение № 83 от 10.06.2016 г. по гр. д. № 6052/2015 г. на ВКС е разгледан идентичен казус с казуса предмет на настоящия спор. Разликата е в това, че в посоченото решение експертът, вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза е направил заключение за поделяемост на недвижимия имот предмет на делбата, а по настоящият спор експертът, е направил заключение, прието и неоспорено от страните, че делбените имоти : с идентификатор  №77181.17.46,  находящ се в гр.Харманли, ул."*** *, с площ 512 кв.м, двуетажната жилищна сграда с идентификатор № 77181.17.46.1 са неподеляеми, а сградата за допълващо застрояване с идентификатор 77181.17.46.2, представлява входното антре за първия етаж.

ВКС посочва, че в производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата се решава съобразно императивните норми на чл. 348 (публична продан при неподеляемост), чл.349 (поставяне в дял на неподеляемия имот), чл.350 (изготвяне на разделителния протокол), чл.353 ГПК (разпределяне без жребий). За служебното приложение на тези норми е необходимо преди всичко изясняването на въпроса дали имотът е поделяем. При това основание за възникване на съсобствеността и при неподеляемост на имота, делбата следва да се извърши чрез изнасяне на публична продан, ако не може да бъде поставен в един от дяловете. По правило, имотът трябва да се раздели на толкова дяла, колкото са участващите в делбата съделители. Когато обаче се дели неподеляем имот, не е възможно всеки съделител да получи своя дял в натура. Съгласно чл.348 от ГПК, към публична продан се пристъпва тогава, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в някой от дяловете. При установените по делото обстоятелства, а именно, наличие на един неподеляем жилищен имот  и двама съделители, следва да се приложи способът по чл.348 от ГПК. Имотите предмет на делбата са неподеляеми и поради това не е възможно делбата да се извърши чрез разпределяне на дялове в натура. Съдът счита, че следва да се прекрати съсобствеността чрез изнасяне на имота на публична продан, който способ е единственият възможен за ликвидиране на съсобствеността на допуснатия до делба недвижим имот.

 

По разноските:

Съгласно разпоредбите на чл. 355, изр. 1 ГПК и чл. 8 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПКстраните следва да заплатят държавна такса в размер на по 1024,00 лева, равняващи се на 4% върху стойността на дяловете им. С оглед наличието на спорове относно способа, по който следва да бъде извършена делбата на жилищния имот, но поради липсата на изрично искане в тази насока, такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН  на основание чл. 348 ГПК следните допуснати до делба недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № 77181.17.46 находящ се в гр.Харманли ул.***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли одобрена със заповед №РД-18-9/23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК-София с площ от 512 кв.м, с трайно предназначение - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 метра/, застроен и незастроен, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 77181.17.46.1 и сграда за допълващо застрояване с идентификатор 77181.17.46.2, при граници на поземления имот: имоти с идентификатор 77181.17.45, 77181.17.47, 77181.17.41 , ул."*** стар идентификатор-няма, номер по предходен план: имот 2129, квартал 62 , парцел ХІІ-римско дванадесет по плана на гр.Харманли, одобрен със заповед №4174/1958 г., съобразно квотите им, а именно: по 1/2 ид. ч. за В.П.Г., ЕГН **********,***/2 ид. част за П.  Ш.  П. ЕГН ********** ***

ОСЪЖДА В.П.Г., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд Харманли сумата от  1024,00 лв., представляваща дължима държавна  такса по делото.

ОСЪЖДА П.Ш.  П. ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд Харманли сумата от 1024,00 лв., представляваща дължима  държавна такса по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                                                                                                            СЪДИЯ: