Решение по дело №21/2021 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 21.05.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                                            ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 21 по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника С.В.Т. срещу разпореждане от 01.12.2020 г. по изп. д.№ 20189250400193 по описа на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова, с рег. № 925 и район на действие Софийски окръжен съд, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението му срещу приетите в изпълнителното производство такси и разноски. Счита същите за прекомерно завишени и неотговарящи на фактическата и правна сложност на делото, като освен това няма доказателства за авансово плащане на приетите разноски за вещо лице. Твърди също, че част от разноските са начислени за способи, които няма да бъдат приложени, тъй като е видно, че само единият описан поземлен имот е достатъчен да покрие задължението му. Моли съда да отмени разпореждането и да намали размера на приетите разноски.

 Взискателят О.С. не е депозирал отговор на жалбата.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие по чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за недопустима, алтернативно – за неоснователна.

Софийският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и данните по делото, намира следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 20189250400193 по описа на ЧСИ Радост Горанова-Чолаква е образувано по молба на взискателя О.С. срещу С.В.Т. въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1517-1/25. 07. 2017 г., като предмет на изпълнението е парично задължение за неплатени данъци и такси битови отпадъци. С постановлението за образуване на изпълнителното дело от 28.05.2018 г. са определени такси и разноски, както следва: обикновени такси в общ размер 66 лв. с ДДС, от които 24 лв. такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ, 24 лв. такса по т. 5, 18 лв. такса по т. 3, и разноски в размер на 10 лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ.

На 07.06.2018 г. длъжникът е получил показана за доброволно изпълнение, в която е посочен размерът на задължението му, а именно: 119,26 лева – главница, ведно със законната лихва в размер на 10,83 лева за периода 26. 07. 2017 г. – 18. 06. 2018 г.; 35,27 лева – неолихвяеми вземания; 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 101,85 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 18.06.2018 г.

С разпореждане от 11.03.2020 г. върху трудовото възнаграждение на длъжника е наложен запор, за което е начислена такса в размер на 30 лева с ДДС по т. 9 и т. 4 от ТТР към ЗЧСИ.

С разпореждане от 10. 08. 2020 г. е наложено възбрана върху ½ ид. ч. от придобити по наследство недвижими имоти от длъжника, като е насрочена дата за опис на имотите. Назначено е вещо лице за изготвяне на оценка на имоти, с определено възнаграждение от 300 лева. С разпореждането са начислени допълнителни такси по т. 20, т. 10 и т. 4 от Тарифата по ЗЧСИ, което е съобщено на длъжника чрез неговия работодател – ЧСИ Ренета Василева на 13. 08. 2020 г.

На 27. 10. 2020 г. съдебният изпълнител е извършил разпределение на постъпили по изпълнителното дело суми и е определен дължимият остатък след разпределението, включително дължимите такси и разноски по делото, който е съобщен на длъжника на 10. 11.2020 г. по електронната поща – 81,17 лева – главница, ведно със законна лихва в размер на 0,61 лева за периода 27. 10. 2020 г. – 23. 11. 2020 г., 10 лева неолихвяеми вземания; 50 лева разноски по делото и 573,34 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ. На 27. 11. 2020 г. по делото е постъпило възражение от длъжника срещу определените по делото разноски, представляващи такси по ТТР към ЗЧСИ, със становище за тяхната прекомерност.

С разпореждане от 01.12.2020  г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението, тъй като не са налице законови основания за тяхното редуциране.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК е предвидена възможността на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респ. отказа му да намали размера им при направено такова искане от длъжника.

 Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК използваният в чл. 435, ал. 2 от ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.

С жалбата си длъжникът обжалва постановлението на съдебни изпълнител, с което е оставил без уважение възражението му срещу приетите в изпълнителното производство такси и разноски, размерът на които е определен в съобщение до длъжника изх. № 7374/09.11.2020 г., изпратено по електронен път на 10.11.2020 г. Видно от съобщението, на длъжника са начислени разноски по изпълнителното дело в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение и такси в общ размер на 573,34 лв. по Тарифата към ЗЧСИ – 573,34 лева.

Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая взискателят като юридическо лице е надлежно представляван от юрисконсулт, възнаграждението за когото се дължи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определено в размер на 50 лева, което не може да бъде прието за прекомерно.

Що се отнася до сумата 573,34 лева, посочена като дължима за такси по Тарифата към ЗЧСИ, по делото липса изготвена от съдебния изпълнител сметка за определянето ѝ. От данните по делото обаче се установява, че същата представлява сбор от сумите 300 лева – възнаграждение за вещо лице и 273,34 лева – такси по Тарифата, както е посочено и от съдебният изпълнител в обжалваното разпореждане.

След като длъжникът не е платил сумата по акта за установяване на задълженията по ДОПК преди образуване на изпълнителното дело, същият дължи таксите и разноските по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и други действия, съгласно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ.

Възнаграждението за ангажирано по изпълнителното дело вещо лице съставлява разноски по изпълнението, заплащането на което се дължи от длъжника на основание чл. 79 от ГПК.

С оглед данните по делото за извършените изпълнителни действия, в полза на ЧСИ се дължат следните обикновени такси по ТТРЗЧСИ:  за образуване на изпълнително дело /т. 1/ - 20 лв.; за връчване на покана за доброволно изпълнение /т. 5/ - 20 лв.; за извършване на справки за длъжника и неговото имущество /т. 3/ - 15 лв.; за налагане на запор върху трудовото възнаграждение /т. 9/ - 15  лв.; за изплащане по пощата на уведомление за наложения запор /т. 4/ - 10 лв.; за извършване на опис на недвижим имот / т. 20/ - 50 лв.; за искане до съдията по вписвания за вписване на възбрана /т. 10/ - 15 лв.; за изпращане на разпореждане за насрочване на опис /т. 4/- 10 лв.; за изготвяне на сметка за размера на дълга /т. 12/ - 30 лв.; пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху събраната сума – 10 лв. /съобразно размера на платената от длъжника сума от 92,80 лв./, както и допълнителни разходи по т. 31 – 10 лв. Общият размер на таксите по изпълнението, дължими от длъжника, възлиза на сумата 205 лв. С оглед на размера на дълга по изпълнителния лист и на минималната работна заплата, този размер на дължимите такси по изпълнението не надвишава размера по чл. 73а, ал. 1, т. 3 от ГПК.

            Така длъжникът в настоящото производство дължи следните суми за разноски и такси по изпълнението: 50 лв. юрисконсултско възнаграждение на взискателя, 300 лв. възнаграждение на вещо лице и 205 лв. такси по ТТРЗЧСИ, или общият размер на тези разноски възлиза на сумата 555 лв.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липсата на доказателства за авансово заплащане от взискателя на приетите по делото допълнителни разноски за вещо лице и такси по ТТРЗЧСИ. Съгласно т. 11 от ТР № 2 от 26. 06. 2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. Същото важи и по отношение на дължимите разноски по изпълнението  - арг. от чл. 79, ал. 1 и ал.  2 от ГПК и чл. 34 от ТТРЗЧСИ.

С оглед на горното, обжалваният отказ на съдебния изпълнител от 01.12.2020 г. да намали приетите за събиране разноски и такси по изпълнението следва да бъде отменено за частта над сумата 555 лв., представляваща общ размер на дължимите от длъжника разноски за юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение на вещо лице и такси по ТТРЗЧСИ, до пълния размер на тези разноски от 623,34 лв., определен в съобщение до длъжника изх. № 7374/09.11.2020 г. по изп. дело № 20189250400193 по описа на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова.

 

По изложените съображения, Софийският окръжен съд,

 

                                                   Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ разпореждане от 01.12.2020 г. по изп. д.№ 20189250400193 по описа на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова, с рег. № 925 и район на действие Софийски окръжен съд, с което е отказано намаляване на размера на  приетите в изпълнителното производство такси и разноски, В ЧАСТТА за разликата над сумата 555 лв., представляваща общ размер на дължимите от длъжника разноски за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./, възнаграждение на вещо лице /300 лв./ и такси по ТТРЗЧСИ /205 лв./, до пълния размер на тези разноски от 623,34 лв., определен в съобщение до длъжника изх. № 7374/09.11.2020 г.

 

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                       Членове: 1.                                2.