№ 390
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20241001000314 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „Център за психично здраве - София” ЕООД,
чрез адв. Г. срещу решение № 75 от 12.01.2024г., постановено по т.д. № 1341/2023г. по
описа на СГС, т.о., VІ-16 състав, с което са отхвърлени предявените осъдителни искове
срещу „Парсек груп“ ЕООД, за неустойка в размер на 50 000 лева частично от 1 099 500
лева по чл. 44 от договор № 24/24.06.2022г. за проектиране, основен ремонт и оборудване на
сграда с идентификатор 68134.514.415.1, в размер на 25 % от стойността му и за заплащане
на обезщетение за забава върху главницата, за сумата от 10 000 лева частично от 113 196,59
лева, дължимо за периода 15.08.2022г. до 09.07.2023г. и е осъден да заплати на ответника
6 540 лева разноски по делото.
Въззивникът/ищецът - „Център за психично здраве - София” ЕООД счита, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че сключеният договор за обществена поръчка е фиксирана
сделка, с точен времеви обхват на всяка една от отделните дейности предмет на договора.
Изпълнителят е поел задължението по договора да изготви идеен проект за 20 дни, работен
проект за 20 дни и срок за изпълнение на договорените СМР за 330 дни. Съгласно чл. 4, ал. 3
от договора, изпълнителят представял на възложителя идейния проект, като срокът за
изготвяне е 20 дни от получаване на възлагателното писмо. Първоинстанционният съд
неправилно не е съобразил, че възлагателното писмо на възложителя е от 24.06.2022г. и
1
срокът за изпълнение на задължението за изработване на идеен проект е изтекъл на
14.07.2022г. Без предоставянето за съгласуване на възложителя на този идеен проект в част
„Архитектура“ и в част „Геодезия“, било невъзможно да се извърши основен ремонт на
сградата, предмет на договора за обществена поръчка, тъй като срокът за предаване на
идейния проект е фиксиран с точно определен времеви обхват. Съдът е игнорирал
договореното в чл. 25.1. от договора между страните, че изпълнителят носи пълна
отговорност за действията и бездействията на своите служители. Неизпълнението на
задължението за изготвяне на идеен проект към 14.07.2022г. е послужило за основание за
едностранно разваляне на договора от възложителя на 15.08.2022г. Съдът не е отчел, че това
представлявало неизпълнение на задължение от изпълнителя по чл. 258 от ЗЗД, а именно да
изработи договореното с грижата на добрия търговец, съгласно чл. 302 ТЗ. На следващо
място твърди, че ответното търговско дружество не е изпълнило поетите договорни
задължения, с което бил нарушен и чл. 261 от ЗЗД. Към 12.08.2022г. ищецът бил уведомен
от Община Шабла, че „Парсек груп“ ЕООД не е извършил СМР по договор № Д-
98/22.06.2021г. и възложителят го е прекратил поради пълно неизпълнение. На 12.08.2022г.
ответникът е получил уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че „Парсек груп“ ЕООД е
прехвърлило вземането си за възнаграждение от ищеца по договора за обществена поръчка в
размер на 4 398 000 лева на „Аква конструкт груп“ ЕООД, който по реда на обезпечителния
процес наложил запор върху вземането от „ЦПЗ-София“ ЕООД за сумата от 290 062,09 лева.
На следващо място твърди, че допуснатото от изпълнителя забавяне в изпълнение на
договора не можело да бъде преодоляно, тъй като всяка една дейност от него е с фиксиран
срок. Неизпълнението на договорената дейност в определения срок било сериозно
нарушение на договора, което водело до неговото прекратяване едностранно от възложителя
без предизвестие. Според въззивника, съдът не е отчел липсата на доказателства за
извършени действия от изпълнителя в първите 10 дни от влизане в сила на договора, нито в
последствие до изтичането на срока за изготвяне на идеен проект до 14.07.2022г. Това
забавяне не можело да бъде преодоляно, неизпълнението е значително и представлявало
сериозно нарушение на договорените задължения, поради което е довело до едностранно
прекратяване на договора на 15.08.2022г. Публикуването на 16.08.2022г. заявление от
ответника, че ще изработи идеен проект до 17.08.2022г. не кореспондирало с договора и
закона. От представените доказателства по делото се обосновавал извод, че след
15.08.2022г. не можел да се изпълни договора в срок, тъй като са изминали повече от 30 дни
след срока за изготвяне на идейния проект, с което било изядено времето за изготвяне на
работен проект и за частично изпълнение на СМР. Съдът не е отчел, че договорът е сключен
при условията на ЗОП и липсвало правно основание за неговото продължаване, както и че
изпълнителят нямал желание за изпълнение на своите задължения. Изпълнителят нямало да
може да изпълни в срок работата, което давало правото на възложителя да развали договора
по реда на чл. 87, ал. 2 вр. с чл. 262, ал. 2 от ЗЗД. В чл. 44 от договора е уговорено правото
на възложителя да получи неустойка в размер на 25 % от общата стойност за изпълнение на
всички дейности, при неизпълнение от изпълнителя на негови задължения довели до
прекратяване на договора. В представената писмена защита преразказва изложените
2
съображения във въззивната жалба. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявените частични искови претенции.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представения списък по чл. 80
ГПК. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Въззиваемият/ответникът - „Парсек груп“ ЕООД е подал в срок писмен отговор на
въззивната жалба, чрез адв. Ц.. Твърди, че договорът е прекратен без правно основание. В
чл. 4, ал. 3, т. 1 от договора бил регламентиран срок за изготвяне на идеен проект, като
забавата за неговото изготвяне е основание за начисляване на неустойка съгласно чл. 41, ал.
1 от договора, а не за неговото прекратяване. Основанията за прекратяване на договора са
предвидени в чл. 55 от договора и нито едно от тях не е налице. На следващо място твърди,
че ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, като е прекратил договора без да
даде подходящ срок за изпълнение на ответника. Необходимостта от СМР на процесната
сграда не е отпаднала и изпълнението не е станало безполезно за възложителя, за да се
премине към директно прекратяване на договора по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Цитира
практика на ВКС в този смисъл: решение № 235 от 13.01.2016г. по гр.д. 490/2015г. по описа
на ВКС, решение № 186 от 15.07.2014г. по гр.д. 6836/2013г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о.,
решение № 75 от 01.07.2016г. по т.д. 3723/2013г. по описа на ВКС, ІІ т.о. Според ответника,
възможността за разваляне на договора е обусловена от предоставяне на допълнителен срок
подходящ за изпълнение с предупреждение, че след неговото изтичане договорът ще се
счита за развален. Възиваемият счита, че в тежест на ищеца е да установи настъпила
възможност за неизпълнение за да развали договора без предизвестие, в този смисъл е
решение № 100 от 03.07.2012г. по т.д. 307/2011г. по описа на ВКС, ІІ т.о., решение № 203 от
30.01.2012г. по т.д. 116/2011г. по описа на ВКС, ІІ т.о., решение № 10 от 09.02.2015г. по т.д.
4429/2013г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и решение № 178 от 12.11.2010г. по т.д. 60/2010г. по
описа на ВКС, ІІ т.о. Твърди, че ответното дружество няма как да пристъпи към изпълнение,
тъй като обектът е спрян с акт обр. 10 на 05.08.2022г. Поддържа твърдението, че договор №
24 от 24.06.2022г. е нищожен поради липса на представена гаранция за неговото
изпълнение, на основание чл. 111 вр. с чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Според константната
практика на ВКС, опорочената процедура по ЗОП водела до нищожност на сключения
договор. На следващо място твърди, че процесният договор влизал в сила от подписването
му и е със срок на действие от 12 месеца, но не е породил действие поради липса на
осигурено финансиране от възложителя. Стартирането на изпълнението на обществената
поръчка е под условие за осигурен финансов ресурс от възложителя, но липсвали
доказателства от ищеца за това обстоятелство. Същото се установявало и от информацията
публикувана в обявлението за обществена поръчка, че процедурата се провеждала при
условията на чл. 114 от ЗОП – без осигурено финансиране. За да се пристъпи към
изпълнение на договора следвало да са налице две предпоставки – осигурено финансиране и
изпратено възлагателно писмо от възложителя до изпълнителя. На последно място твърди,
че процесната неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави и
справедливостта, на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД. Моли въззивния съд да остави
3
жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение, като правилно, законосъобразно
и обосновано. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Подадена е частна жалба от ответника - „Парсек груп“ ЕООД, срещу определение № 802 от
26.02.2024г., по т.д. 1341/2023г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането
му за изменение на решението в частта за разноските.
Частният жалбоподател/ответникът - „Парсек груп“ ЕООД счита, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че възнаграждението от 49 380
лева с ДДС е определено съгласно чл. 2, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. От друга страна чл. 132, т. 5 от
Закон за адвокатурата предвиждал дисциплинарно наказание при уговаряне на по-ниско
възнаграждение. Резонен бил въпросът, след като е изпълнил разпоредбите на действащите
нормативни актове, се оказвало че не е прав. В условията на евентуалност моли да бъде
увеличен размерът на присъденото адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
Насрещната страна/ищецът - „Център за психично здраве - София“ ЕООД е подал в срок
отговор на частната жалба, чрез адв. Г.. Счита частната жалба за неоснователна, а
обжалваното определение за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го
потвърди.
Въззивната жалба и частната жалба са депозирани от легитимирани лица, срещу подлежащи
на въззивно обжалване решение и определение на СГС, в законоустановения срок и са
процесуално допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.
При служебно извършената от въззивния съд проверка на основание разпоредбата на чл. 269
ГПК, се установява, че обжалваното решение и определение са валидни и допустими.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от
доказателствата по делото и страните във въззивното производство не спорят, че между тях
е възникнало валидно правоотношение по договор за обществена поръчка от 24.06.2022г., с
предмет проектиране, основен ремонт и оборудване на сграда с идентификатор
68134.514.415.1. С обявление за поръчка по ЗОП от 12.05.2022г., „Център за психично
здраве -София“ ЕООД е обявило провеждане на процедура по ЗОП, чрез възлагане под
условие за осигурен финансов ресурс от възложителя. В чл. 2.1. от договора е уговорено
възнаграждение в общ размер на 4 398 000 лева с включен ДДС, от която цената за
проектиране е 119 422 лева с ДДС и цена за СМР 4 278 558 с ДДС. В чл. 4.1. е уговорено
влизане в сила на договора от подписването му и срок за изпълнение – 12 месеца от датата
на подписване, но само е ако е осигурено финансиране. В чл. 4.2. е уговорено, че срокът за
изпълнение на договора започва да тече от осигуряване на финансиране, за което
възложителят уведомява с възлагателно писмо изпълнителя. В чл. 4.3. от договора страните
са уговорили срок за изготвяне на идеен проект от максимум 20 дни от получаване на
възлагателното писмо, 20 дни за изготвяне на работен проект, считано от датата на
предаването на идейния проект и 330 дни срок за изпълнение на договорените СМР. В чл.
41.1 е уговорено, че при забава от страна на изпълнителя по чл. 4.3 от договора, дължи на
4
възложителя неустойка в размер на 0.05% на ден от стойността на съответната забавена
дейност, но не повече от 20 % от стойността за изпълнение на съответната дейност. В чл. 44
е уговорено, че при неизпълнение от страна на изпълнителя на негови задължения, довели
до прекратяване на договора, дължи на възложителя неустойка в размер на 25 % от общата
стойност за изпълнение на всички дейности по чл. 2.1. от договора. В чл. 55 са уговорени
основанията за прекратяване на договора. В разпоредбата на чл. 55, ал. 3, т. 2 от договора
страните са уговорили правото на възложителя едностранно да прекрати договора без
предизвестие, ако изпълнителят не започне работа по изпълнението му в срок до 10 дни след
влизането му в сила. С възлагателно писмо от 24.06.2022г., възложителят е уведомил
изпълнителя да изготви идеен проект и работен проект. С изявление връчено на изпълнителя
на 15.08.2022г., договорът е едностранно развален от възложителя „поради забавеното
изготвяне на идеен проект, без да бъде предоставен допълнителен срок за изпълнение. С
полица № **********/22.06.2022г. на „Европейска застрахователна и осигурителна
компания “, „Парсек груп“ ЕООД е застраховал в полза на „Център за психично здраве -
София“ ЕООД, щетите които могат да възникнат от неизпълнение на сключения между тях
договора по реда на ЗОП. Застрахователят е уведомил ищеца с писмо от 20.01.2023г., че
дължимата застрахователна премия не е платена от застрахования, поради което
застраховката не е влязла в сила и не е валидно сключена. С уведомление по електронна
поща от 17.08.2022г. изпълнителят е уведомил възложителя, че ще предаде идейния проект
на 17.08.2022г., което е сторено чрез имейл от 19.08.2022г. С писмо от 22.08.2022г.
възложителят е потвърдил получаването на идеен проект, но с възражението, че не
отговарял на възложеното по договора. С обявление за поръчка по ЗОП от 12.04.2023г. на
„Център за психично здраве -София“ ЕООД, е обявена нова процедура при условията на чл.
114 от ЗОП – без осигурено финансиране. С обявление за поръчка по ЗОП от 30.06.2023г. на
„Център за психично здраве -София“ ЕООД, е обявена нова процедура при условията на чл.
114 от ЗОП – без осигурено финансиране.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е изложил подробни решаващи мотиви, че неизпълнението на
задължението на „Парсек груп“ ЕООД да представи гаранция за изпълнение на процесния
договор по чл. 111, ал. 5 от ЗОП, не води до неговата нищожност, тъй като никой не може да
черпи права от собственото си виновно поведение. Приел, че договорните клаузи за
неустойки не нарушавали добрите нрави и принципа за справедливост и са действителни. За
да отхвърли предявения главен частичен иск за неустойка приел, че не е осъществен
правопораждащият факт - възложителят не е упражнил валидно правото си да развали
договора поради неговото неизпълнение. Изявлението на възложителя за едностранно
разваляне на договора без предизвестие е от 15.08.2022г., което е само 51 дни след неговото
сключване. При уговорен срок за изпълнение на възложените работи от 12 месеца и
допусната от изпълнителя забава от 31 дни, същата не дава право за едностранно
прекратяване без предоставен допълнителен срок за изпълнение на договора. Допуснатата
5
забава за изпълнение за изготвяне на идеен проект представлявала неточно изпълнение,
което е несъществено за интереса на кредитора. Тази забава била напълно преодолима в
рамките на срока за пълно изпълнение на договора, а идейният проект е изпратен на
възложителя още на следващия ден след изявлението на възложителя за развалянето на
договора. Обосновал е извод, че договорът не е развален поради непредставянето на
допълнителен срок за неговото изпълнение от възложителя. Междинната забава е породила
правото на възложителя да прекрати договора, но при условията на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД – с
предоставяне на подходящ допълнителен срок за изпълнение на изпълнителя. Поради
неоснователността на иска за главница е отхвърлил и частичният иск за обезщетение за
забавено изпълнение поради неговия акцесорен характер.
По въззивната жалба от „Център за психично здраве - София“ ЕООД:
Предмет на правния спор във въззивното производство е нищожността на договора за
изработка, нищожността на клаузата за неустойка, законосъобразното упражняване от
възложителя на правото едностранно да развали процесния договор, обуславящ правото му
да претендира неустойка за пълно неизпълнение по чл. 44 от договора.
Неоснователно е възражението на ответника, че договор № 24 от 24.06.2022г. е нищожен
поради липса на представена гаранция за неговото изпълнение, на основание чл. 111, ал. 5
вр. с чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗОП, което опорочавала процедурата по ЗОП и водела до неговата
нищожност.
На 22.06.2022г. е издадена застрахователна полица № ********** от „Европейска
застрахователна и осигурителна компания“ ЕАД, с която „Парсек груп“ ЕООД е застраховал
в полза на „Център за психично здраве-София“ ЕООД, щетите които могат да възникнат от
неизпълнение на договор за проектиране, основен ремонт и оборудване на сграда с
идентификатор 68134.514.415.1 в размер на 3% от стойността на договора – 109 950 лева.
Полицата е подписана от страните по него и от третото ползващо се лице – възложителя.
Процесният договор по ЗОП е сключен на 24.06.2022г., което е след сключване на
застрахователния договор, поради което изпълнителят е предоставил гаранция за
изпълнение. Неизпълнението на задължението за плащане на застрахователната премия от
застрахования на датата на сключване на застрахователния договор, означава, че не е
започнало застрахователното покритие по застрахователния договор, което обстоятелство
не води до нищожност на сключения договор по реда на ЗОП. Освен това, разпоредбата на
чл. 112, ал. 1, т. 3 задължава възложителят да сключи договор само след представяне на
гаранция, неизпълнението на което представлява нарушение на правилата на ЗОП, но не
води до неговата нищожност. Императивните правни норми се разграничават на
забраняващи и задължаващи. При задължаващите норми законът урежда условия и
предпоставки, при наличието на които се поражда задължението. В редица уредени от
закона случаи несъобразяването със задължаваща норма не води до нищожност на
сключената сделка, а предизвиква други гражданскоправни последици, респективно
поражда преобразуващи права. В този смисъл е и цитираната от ответника практика на
ВКС, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав - решение № 92 от 22.08.2013г.
6
по т.д. 1107/2011г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
По възражението на ответника за нищожност на уговорената неустойка в чл. 44 от
процесния договор поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр.
трето от ЗЗД:
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено в диспозитива на
Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2013г. по тълкувателно дело № 7/2012г. на ОСГТК на
ВКС, може да се уговаря неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради
разваляне – неустойка за разваляне.
В чл. 44 е уговорена компесаторна неустойка за неизпълнение от възложителя на негови
задължения по договора, довели до прекратяването му в размер на 25 % от общата стойност
на всички дейности по чл. 2, ал. 1 от договора. При изследване на действителната воля на
страните следва да се приеме, че страните неправилно са използвали като правен термин
прекратяване, а всъщност са уговорили неустойка за разваляне на договора. Развалянето на
договора е възможно само при виновно неизпълнение на задължение от длъжника, но не и
като основание за неговото прекратяване.
Санкционният характер на неустойката произтича от автономията на договаряне, което се
споделя и възприема, както от правната доктрина така и от трайно установената съдебна
практика, включително и задължителната такава - т. 3 от мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.
В процесния случай, целта на договора е част от фактическия състав на процесната
неустойка – възложителят да получи изпълнение на договорените СМР от изпълнителя,
поради което трябва да се изследва материалният критерии за преценка на нейната
действителност.
Процесният договор е за проектиране, основен ремонт и оборудване на сграда на
възложителя и има ясно определен предмет в чл. 1 при цена за обща стойност за изпълнение
на всички дейност в размер на 4 398 000 лева с включен ДДС. Задължението на ищеца е
парично, а на ответника със свой средства за материали и труд да извърши договорените
СМР. Неизпълнението от страна на изпълнителя е обезпечено с уговорената в чл. 44
неустойка – 25 % от общата стойност на предмета на договора. Тази неустойка е
компенсаторна и обезпечава вреди от неизпълнение на задължението за проектиране и
извършване на СМР на процесната сграда.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено в мотивите на т. 3 от мотивите
на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСТК на
ВКС, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави се
прави към момента на сключване на договора и при съобразяване на примерно
неизчерпателно изброени критерии. В процесния случай, вредите които се обезпечават са
вследствие на виновно неизпълнение на задължението на възложителя, да проектира и
извърши СМР на сграда на възложителя. Ето защо, към момента на сключване на договора
може да се извърши преценка за съотношението между размера на уговорената неустойка и
7
очакваните от неизпълнението вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, пр. второ от
ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. При уговорена цена в общ размер
на 4 398 000 лева, уговорена неустойка в размер на 1 099 500 лева/25 % от цената по
договора/ не е прекомерна при пълно неизпълнение на уговорената работа. Ищецът не носи
тежестта на доказване за действителния размер на претендираните вреди.
По същите съображения е неоснователно и твърдението на ответника, че санкционната
неустойка нарушавала принципа на справедливостта и водила до обогатяване на кредитора.
Основателно е възражението на ответника своевременно направено с отговора на исковата
молба и поддържано в отговора на въззивната жалба, че не е започнал да тече уговореният
срок за изпълнение от 12 месеца, поради липса на осигурено финансиране.
В чл. 2, ал. 1 вр. с ал. 2 от договора, страните са уговорили, че срокът за започване на
изпълнението на обществената поръчка започва да тече от датата на осигуряване на
финансиране, за което възложителят писмено уведомява изпълнителя с възлагателно писмо.
За да се пристъпи към изпълнение на договора следва да са налице два факта – осигурено
финансиране и изпратено възлагателно писмо от възложителя до изпълнителя. С
възлагателно писмо от 24.06.20022г. възложителят е възложил изпълнението на идеен
проект и на работен проект, но липсва уведомяване за осигурено финансиране по договора.
В тежест на ищеца е да установи при условията на главно и пълно доказване този факт, за да
настъпи условието за започване на началния срок за изпълнението на всяка една от
дейността по договора и следва да понесе тежестта от неговото недоказване. Още повече, че
ищецът дори и не твърди, че е осигурено финансиране за започване на изпълнение на
договора сключен по реда на ЗОП. Потестативното право на ищеца да развали договора не е
възникнало, тъй като поради неосигурен финансов ресурс от възложителя, не е започнал да
тече срокът за изпълнение на задължението на изпълнителя да изработи и представи на
възложителя идеен и работен проект. Освен това, договорът и възлагателното писмо са от
24.06.2022г. и при осигурено финансиране няма основание да се предвижда неговото
изпълнение под условие, че такова ще бъде осигурено. Предвид гореизложеното предявения
частичен иск за неустойка по чл. 44 от договора за сумата от 50 000 лева е неоснователен и
само на това основание следва да се отхвърли.
По гореизложените съображения са неоснователни и твърденията във въззивната жалба, че
правомерно е развален договора поради липсата на извършени действия от изпълнителя в
първите 10 дни от влизане в сила на договора, нито в последствие до изтичането на срока за
изготвяне на идеен проект до 14.07.2022г.
Като допълнителен аргумент за неоснователност на предявения иск за главница са
изложените мотиви от първоинстанциония съд, че възложителят не е упражнил валидно
правото си да развали договора без предизвестие поради неговото неизпълнение. При
уговорен срок за изпълнение на възложените работи от 12 месеца и допусната от
изпълнителя забава от 31 дни, същата не дава право за едностранно прекратяване от
възложителя без предоставен допълнителен срок за изпълнение на договора, на основание
8
чл. 87, ал. 2 от ГПК. Допуснатата забава за изпълнение за изготвяне на идеен проект
представлява неточно изпълнение и е несъществено за интереса на кредитора, тъй като
изпълнението на СМР в уговорения срок все още може да бъде изпълнено. Тази забава може
да бъде преодоляна в рамките на срока за пълно изпълнение на договора. Освен това,
идейният проект е изпратен на възложителя още на следващия ден след изявлението на
възложителя за развалянето на договора. Единствено и само при хипотезите на чл. 78, ал. 2 и
чл. 262, ал. 2 от ЗЗД е възможно кредиторът едностранно да развали договора без
определяне на подходящ срок за изпълнение. Предвид вече гореизложените правни изводи
в предходния абзац, в процесния случай не са налице нито една от горецитираните хипотези
и за възложителя не е възникнало правото да развали едностранно договора.
По вече изложените съображения са неоснователни твърденията на въззивника, че
възлагателното писмо на възложителя е от 24.06.2022г. и срокът за изпълнение на
задължението за изработване на идеен проект е изтекъл на 14.07.2022г., че без
предоставянето за съгласуване на възложителя на този идеен проект в част „Архитектура“ и
в част „Геодезия“, било невъзможно да се извърши основен ремонт на сградата, предмет на
договора за обществена поръчка, тъй като срокът за предаване на идейния проект е
фиксиран с точно определен времеви обхват, както и че това представлявало неизпълнение
на задължение от изпълнителя по чл. 258 и чл. 261 от ЗЗД.
Ирелевантни за това производство са твърденията на въззивника, че на 12.08.2022г. бил
уведомен от Община Шабла, че „Парсек груп“ ЕООД не е извършил СМР по договор № Д-
98/22.06.2021г. и възложителят го е прекратил поради пълно неизпълнение.
Правоотношенията между изпълнителя с друг възложител по други договор за изработка са
предмет на други евентуални правни спорове между страните по този договор и няма
никакво значение за настоящото производство.
Ирелевантни за това производство са твърденията на въззивника, че ответникът е получи
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което „Парсек груп“ ЕООД е прехвърлило вземането
си от ищеца по договора за обществена поръчка в размер на 4 398 000 лева на „Аква
констукт груп“ ЕООД, който по реда на обезпечителния процес наложил запор върху
вземането от „ЦПЗ-София“ ЕООД за сумата от 290 062,09 лева. Кой е титуляр на вземането
за възнаграждение по договора за обществена поръчка, както и предприемането на
процесуални действие по неговото обезпечаване от цесионера не са предмет на това
производство.
Досежно неоснователността на частичния иск за неустойка от 50 000 лева, неоснователен е и
часичният акцесорен иск за сумата от 10 000 лева и за периода от 15.08.2022г. до
19.07.2022г., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху претендираната
главница.
По частната жалба на „Парсек груп“ ЕООд срещу определението, с което е оставено без
уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските.
С решение на СЕС по дело C‑438/22 е прието: „ Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с
9
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.“ Съгласно разпоредбата на чл. 633
от ГПК, това решение е задължително за всички съдилища и учреждения в Република
България.
Неоснователно е твърдението на въззиваемия, че приложение следвало да намери
разпоредбата на чл. 2, ал. 7 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/Наредбата/. Цитираната разпоредба противоречи на чл. 78, ал.
3 ГПК, че ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Процесуалният закон не предвижда възможност да се дължат разноски и за непредявената
част от иска. В процесния случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 15, ал. 3
от ЗНА и дължимите разноски на ответника, следва да се определят съобразно размера на
предявените частични исков от 60 000 лева. Освен това, чл. 2, ал. 7 от Наредбата определя
възнаграждението при предявен частичен иск, но противоречи на правната логика и няма
как да се дължи възнаграждение и за непредявената част от вземането, която не е предмет на
делото. При следващо предявяване на иск за останалата част от вземането, възнаграждение
отново ще се дължи и няма основание да не бъде присъдено в новото исково производство.
Още повече, че извън процесния случай/отхвърлен частичен иск, което формира сила на
пресъдено нещо и се отрича останалата част от вземането/, този начин за определяне на
адвокатското възнаграждение представлява много голяма потенциална опасност, чрез
предявяването на множество частични искове всеки път да се претендира и получава
възнаграждение върху цялото вземане.
По вече изложените съображения, неоснователно е и евентуалното искане от частния
жалбоподател да бъде увеличен размерът на присъденото адвокатско възнаграждение за
първата инстанция. Следователно обжалваното определение е правилно и следва да се
потвърди от въззивния съд.
С оглед изхода на правния спор във въззивното производство, ответникът има право на
разноски за заплатено адв. възнаграждение в размер на 8 900 лева, което е договорено и
реално заплатено в брой.
По възражението на въззивника за прекомерност на заплатените от въззиваемия адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК:
Правният спор във въззивното производство не представлява фактическа и правна
сложност, тъй като не са събирани доказателства, подаден е писмен отговор на въззивната
жалба, проведено е едно открито съдебно заседание с явяване на упълномощен процесуален
представител на ответника и са подадени писмени бележки, който преповтарят доводите от
отговора на въззивната жалба. Всички фактически твърдения и правни доводи на страните
във въззивното производство, се свеждат до преповтаряне на вече изложените такива в
10
първоинстанционното производство. Правните доводи на страните във въззивното
производство се свеждат само до анализ на мотивите на първоинстанционния съд, досежно
тяхната неправилност от въззивника, респективно до тяхната правилност от въззиваемия.
Следователно претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 6 540
лева, който е съобразен с размера на заплатеното адвокатско възнаграждението на
насрещната страна за въззивното производство.
Предвид гореизложеното обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да се потвърди като в останалата част въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75 от 12.01.2024г., постановено по т.д. № 1341/2023г. по
описа на СГС, т.о., VІ-16 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 802 от 26.02.2024г., по т.д. 1341/2023г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА „Център за психично здраве - София” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„Парсек груп“ ЕООД, ЕИК ********* разноски за въззивното производство в размер на 6
540/шест хиляди петстотин и четиридесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11