и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 217 от ГПК. С определение № 342/18.10.2006 година, постановено по ч. гр. д. № 1040/2006 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил изцяло подадената от Христо Генев Генев от гр . Хасково против Дурмушали Дурмуш Керим от гр. Кърджали молба на основание чл. 242 във вр. с чл. 237 б. „е” от ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед от 19.05.2006 г. за сумата 1880 лв. и запис на заповед от 10.08.2006 г. за сумата 3000 лв. Недоволен от така постановеното определение е останал жалбодателят Христо Генев Генев от гр. Хасково, който го обжалва. Счита отказа на съда за неоснователен. Сочи доказателства. Окръжният съд при извършената проверка изцяло на правилността на атакуваното определение по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е допустима, но неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на Христо Генев Генев от гр. Хасково за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237 б. ”е” от ГПК. Молителят е представил по делото два документа, именовани „запис на заповед”, единият с дата 19.05.2006 г. за сумата 1880 лв. и другият с дата 10.08.2006 г. за сумата 3000 лв. За да отхвърли молбата за издаване на изпълнителен лист на основание представените „запис на заповед”, първоинстанционният съд е приел, че същите от външна страна са нередовни, тъй като в текста на двата документа не се съдържа наименованието „запис на заповед”, така както изисква Търговския закон и като такива не съставляват изпълнителен титул. В тази насока съдът е взел пред вид и ТР № 1/2004 г. на ОСТК. Така постановеното определение е правилно. За да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист, съгласно разпоредбата на чл. 243 от ГПК, съдът проверява дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. В изпълнение на това си задължение, първоинстанционният съд е извършил точно такава проверка и правилно е приел, че документите, въз основа на които се иска издаване на изпълнителен лист са нередовни от външна страна. И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 535 т. 1 от ТЗ „записът на заповед” съдържа наименованието „запис на заповед” в текста на документа. А чл. 536 ал. І от ТЗ посочва, че документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е „запис на заповед”. Представените от молителя документи, именовани „запис на заповед”, не съдържат наименованието „запис на заповед” в самия текст на документа. И след като това е така, по силата на чл. 536, тези документи не са записи на заповед и не могат да служат като основание за издаване на изпълнителен лест, респ. не подлежат на принудително изпълнение. Поради това и не следва да се обсъждат в настоящото производство представените пред тази инстанция други доказателства. С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил молбата за издаване на изпълнителен лист по представените документи, именовани „запис на заповед”, поради което следва да се остави в сила атакуваното определение. Водим от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила определение № 342/18.10.2006 г.,, постановено по ч. гр. д. № 1040/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/
|