Р Е Ш Е Н
И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав
На първи октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Кремена Данаилова
Членове: М.И.-Даскалова
Йордан
Димов
Секретар: Елена Воденичарова
Прокурор: Александър Атанасов
като разгледа докладваното от административния съдия М. И.- Даскалова
КНАХД №1641 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Дирекция „ИТ“-гр.Варна
против Решение №781/10.06.2020г. постановено по НАХД №5569/2019г. на РС-Варна,
с което е отменено НП №03-011438/26.06.2019г.
на Директора на дирекция „ИТ“-гр.Варна, с което на П.А.Н. *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 10000лв. на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414,
ал.1 от КТ за нарушение на чл.402, ал.2 от КТ.
В касационната жалба се твърди, че Решението на ВРС е
незаконосъобразно. Неправилно ВРС тълкувал приложимия закон
от установената фактическа обстановка по делото. Оспорват се изводите за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта,
при връчването му, както и на НП. Поддържат, че АУАН и НП са издадени в законовоустановените
срокове, с необходимото съдържание и привлеченото към отговорност лице е могло
да организира защитата си. Описаното в НП нарушение, изразяващо се в неоказване
на съдействие на контролните органи било доказано. Жалбоподателят не ангажирал
доказателства, които да опровергават установеното и заявено от актосъставителя,
поради което НП било отменено неправилно. Молят
Решението на ВРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с
което НП да бъде потвърдено.
Ответникът П.А.Н. *** се представлява от пълномощник, който в писмени бележки моли Решението на ВРС да бъде оставено в сила. Излага
съображенията, поради които счита за правилни изводите в Решението на ВРС за
допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила. Правилно ВРС преценил, че по делото не е доказана
описаната в НП фактическа обстановка. Изтъква, че Н. е предоставила на проверяващите
исканите й документи, вкл. трудов договор на работничката и не се доказало да й
е забранявала да дава обяснения. Оплакванията на касатора намира за неоснователни,
а Решението с което НП е отменено - за правилно
и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. В съдебно
заседание пълномощникът оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Представителят
на Окръжна прокуратура–гр.Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита Решението на РС-Варна за правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК,
като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на
решението, следи и служебно. В жалба се твърди неправилно приложение на закона
от ВРС.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо.
Касационният
състав извърши проверка за правилността на приложението на материалния закон от
ВРС, отчитайки забраната в чл.220 от АПК, въз основа
на фактическите установявания в Решението на въззивния
съд. Въз основа на преценка по отделно и в съвкупност на събраните по делото
доказателства ВРС установил, че На 19.06.2019г. трима служители от дирекция
„ИТ“-Варна предприели планова проверка по спазване на трудовото законодателство
в областта на земеделието в оранжерии сторанисвани от земеделския производител П.Н.
***. Оранжерията била за зеленчуци и се състояла от отркита и закрита част,
оградена с ограда и с входна врата, която била заключена. В откритата част свид. И. засаждала зелена
салата, когато проверяващите се легитимирали и я уведомили, че следва да
попълни декларация за взаимоотношенията й със земеделския производител, с
когото поискали да разговарят. Работничката заявила, че ще извика
собственичката и влязла в оранжерията, от където след около 20 минути излязла П.Н.,
дошла при оградата и през нея разговаряла с проверяващите. Те се представили и
я уведомили, че извършват проверка и
следва да ги допусне в обекта, че работничката И. следва да попълни
декларация за трудовите си правоотношения. ВРС установил, че земеделския
производител Н. предоставила на проверяващите трудовия договор с работничката И.,
уведомление, заверено от НАП и длъжностна характеристика и отказала да ги
допусне в обекта, както и да извика свид. И. за попълване на документи, тъй
като преценила, че предоставените документи са достатъчни за проверката. На
место била изготвена призовка за предоставяне в срок до 26.06.2019г. на
документи в Дирекция ”ИТ”, която Н. отказала да получи. Тогава проверяващата Д.
я уведомила, че възпрепятства проверката и започнала съставяне на АУАН, но
преди да бъде завършен Н. заявила, че нищо няма да подписва и се прибрала в закритата
част. ВРС установил, че на мястото дошли познати на Н., сред които бил свид. М..
Проверката продължила около два часа и половина, след което служителите от
Дирекция ”ИТ” си тръгнали в отсъствието на Н.. ВРС установил, че е изготвен
протокол за това, че на 19.06.2019г. е извършено лично уведомление на П.А.Н.,
че при отказ той да бъде връчен и да получи съставения АУАН , същият ще бъде
съставен по реда на ЗАНН в присъствието на свидетели на отказа. ВРС установил
съставен на 20.06.2019г. констативен протокол с изх.№ПР 1920103 от 20.06.2019г.
за извършената проверка, в който били отразени резултатите от проверката.
Съставения АУАН с дата 19.06.2019г. ВРС констатирал, че не е подписан от
нарушителя, че отказа да бъде получен е удостоверен в него, а като писмени
материали, от които е установено нарушението е вписан :“Констативен протокол от
20.06.2019г. и призовка“. ВРС установил, че съставения в отсъствие на
нарушителя Н. АУАН за нарушение на чл.402, ал.2 от КТ й е изпратен за връчване
на 20.06.2019г., но се върнал с отразяване „непотърсено“ в известието за
доставяне, след което на интернет
страницата на дирекция „ИТ“ било обявено съобщение №13/17.07.2019г. за него, с
отразяване, че следва да се счита за връчен след изтичане на 7 дневен срок от
поставянето му на таблото за обявление и в интернет страницата. Съобщението за
акта следвало да бъде свалено на 25.07.2019г., а още преди тази дата било
издадено НП №03-011438/26.06.2019г. с което за нарушението на чл.402, ал.2 от КТ на основание чл.414, ал.1 от КТ на Н. като работодател е наложена глоба в
размер на 10 000лв. Това НП било изпратено на адреса й, но пратката се върнала
на 05.08.2019г. с отбелязване „непотърсена”, поради което върху НП било
отразено, че от 05.08.2019г. следва да се счита за връчено по реда на чл.58
ал.2 от ЗАНН.
ВРС
констатирал, че описаното в обстоятелствената част на АУАН и на НП нарушение,
за което е ангажирана отговорността на Н. в качеството на работодател се
изразявало в това, че забранила на работника си Д. И. да попълни декларация на
основание чл.402 ал.1т.3 от КТ, както и да даде писмени и устни сведения,
необходими на контролния орган по повод осъществяване на инспекционната дейност
и по този начин не оказала съдействие и възпрепятствала проверката на
19.06.2019г. в оранжериите в гр.Игнатиево, с което нарушила чл.402, ал.2 от КТ.
Събраните
доказателства по делото обаче не свидетелствали Н. да е отправяла забрана за
каквито и да било действия към свид. И.. Те свидетелствали за други действия, с
които възпрепятствала проверката – като не допуснала проверяващите в обекта,
като не извикала работничката при проверяващите, като се прибрала в закритата
част. ВРС установил, че такива действия не са описани нито в акта, нито в НП.
Основателно в
съдебният акт е посочено, че правото на защита на привлеченото към отговорност
лице се осъществява по отношение на фактите и обстоятелствата свързани с
нарушението, които са описани в акта и в НП. Правилно ВРС е отчел, че е въззивна
инстанция и няма правомощия да
допълва или да замества факти и
обстоятелства в описанието на нарушението в НП и в АУАН. Тъй като по делото не са
ангажирани и в преписката няма никакви доказателства Н. да е
отправяла забрана към И. да попълва декларация, нито да й е забранявала да дава сведения на проверяващите, правилно ВРС отменил НП, тъй като неправилно
и незаконосъобразно с него й е наложено наказание за такова деяние.
Касационният
състав изцяло споделя като правилни и законосъобразни подробно изложените в
Решението на ВРС мотиви, поради които е отменено НП. Тъй като НП е правораздавателен акт, с който се налага наказание на
физическо лице, респ. имуществена санкция - на юридическо лице, за него както и
за присъдата на първоинстанционния съд са приложими разписаните в чл.303 ал.1 и
ал.2 от НПК основни изисквания: че не може да почива на предположения и когато
обвинението не е доказано по несъмнен начин, привлеченото към отговорност лице да
се оправдава и да не се ангажира отговорността му. Поради това като е
постановил отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно издадено, ВРС е
приложил правилно закона.
Касационната жалба се явява неоснователна и Решението
на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на спора своевременно направено искане от представителят
на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и
такова не следва да бъде присъждано.
Водим от
това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №781/10.06.2020г. на Районен съд – Варна постановено по НАХД №5569/2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: