Решение по дело №238/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на И. И. П., с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 2, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0268-000028/10.03.2025 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Горна Оряховица, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди, че по никакъв начин не е предизвикал описания в заповедта противоправен резултат, тъй като автомобилът е взет от сина му без негово знание и разрешение. Счита, че задължително условие за прилагане на ПАМ е управлението на автомобила да е станало със знанието и разрешението на собственика на автомобила, каквото в случая липсва. Сочи, че е нарушен принципа за съразмерност на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК. В съдебно заседание се представлява от адв. Р. А.. Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата – началник сектор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Горна Оряховица, не взема становище по жалбата.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от контролните органи е констатирано, че на 10.03.2025 г. около 21:27 ч. в [населено място], по [улица]до № 10 в посока към [улица], Т. И. П. е управлявал лек автомобил „Мицубиши аутлендър“ с рег. № [рег. номер], собственост на И. И. П., като водачът не притежавал свидетелство за управление на МПС - неправоспособен. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН серия GA № **/10.03.2025 г., който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила. Със съставянето на АУАН са иззети и табелите на посоченото МПС.

При тази фактическа обстановка е издадена от началник на сектор в РУ – Г. О. при ОДМВР – Велико Търново процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0268-000028/10.03.2025 г., с която на И. И. П. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС „Пежо 2008“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца. Същата е връчена на жалбоподателя на 12.03.2025 г., който я е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 13.03.2025 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка. От жалбоподателя са представени медицински документи, удостоверяващи претърпяно от него счупване на крак на 09.04.2025 г. и последвало болнично и извънболнично лечение. Допълнително по искане на жалбоподателя са изслушани показанията на свидетелите Т. И. П. – син на жалбоподателя и А. И. П. – дъщеря на жалбоподателя.

Св. Т. П. заявява, че на 08 март, когато решил да излезе с приятели, решил да вземе колата на баща си без той да знае. Ключовете на автомобила били на закачалката за ключове и той ги взел от там. Преди това не е имал разговор с баща си за ползване на автомобила. Когато взел ключовете, баща му бил в хола с майка му и сестра му. По принцип нямал достъп до ключовете на колата. Към онзи момент тепърва карал шофьорски курс. После вечерта на прибиране го спрели полицаите.

Св. А. П. заявява, че на 08.03 вечерта били вкъщи с майка ѝ и баща ѝ, били в хола, вечеряли, гледали телевизия. Брат ѝ бил някъде навън. По едно време телефонът на баща ѝ звъннал, той започнал да се ядосва. Впоследствие говорили с майка ѝ и разбрала защо се е ядосал и какво се е случило. За времето на вечерта през тези няколко часа разговори между баща ѝ и брат ѝ относно колата на баща ѝ не е имало. Ключовете за колата били на закачалката пред входа на апартамента. Когато били в хола вратата била отворена, но от там не се виждало като се влиза през входната врата.

 

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е основателна, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според служебно известната на съда Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. С представената Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.5 от заповедта са посочени началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Велико Търново – за територията, обслужвана от съответното РУ. Съгласно представената Заповед № 8121К-9368/09.08.2021 г. издателят на заповедта заема длъжността началник на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Горна Оряховица. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. В същата са изложени съответните мотиви, като при издаването й не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

 

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП /изм. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./, посочена като правно основание за постановяване на оспорената ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

По делото се установява безспорно, че на 10.03.2025 г. Т. П. е управлявал МПС – собственост на жалбоподателя, без да е правоспособен водач. Фактическата обстановка в случая отговаря на последната хипотеза от цитираната разпоредба – налагане на ПАМ на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава СУМПС, като при наличието на предпоставките за налагане на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Ирелевантни са показанията на изслушаните свидетели и в тази връзка позоваването на жалбоподателя, че не е извършил нарушението и е нямало как да контролира действията на пълнолетния си син. Относимата разпоредба за налагане на ПАМ не съдържа изискването собственикът на МПС да е предоставил управлението на МПС на друго лице, както например е при нормата на чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП. След като приложимата правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на собственика, то без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това, както и че лицето, управляващо автомобила му, е неправоспособно. Още повече, че не е доказана и липсата на субективен елемент у жалбоподателя – оставяйки ключовете за автомобила без надзор е следвало да допусне, че живеещият с него в едно домакинство син би могъл да вземе и използва автомобила. Тоест собственикът е създал условия /в смисъл предоставил е възможността/ това да се случи, като е оставил без надзор ключовете за автомобила и е осигурил достъп на Т. П. до него. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП не изисква собственикът сам и лично да е предоставил своето МПС на неправоспособно лице да шофира. Същата норма предвижда прилагането на ПАМ от вида на процесната в случай, че до такова управление се е стигнало /така по идентични казуси Решение № 1543 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7163/2018 г., Решение № 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2018 г., Решение № 1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2018 г. и др., Решение № 108 от 6.04.2023 г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. № 67/2023 г., Решение № 293 от 29.09.2022 г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. № 604/2022 г./. Отношенията между жалбоподателя и водача на автомобила, могат да бъдат уредени на плоскостта на гражданското право, но не могат да изключат прилагането на административната мярка, щом са налице предпоставките за това.

Административната мярка е приложена за минимално предвидения в закона срок, за нарушение, което има висока степен на обществена опасност. Оспорената заповед е била издадена и в съответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата. Целта на законодателя е да се прекрати регистрацията на МПС, както когато е управлявано от собственика, така и от друго лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето. Неоснователно в този смисъл е позоваването в жалбата, че не ставало ясно в конкретния случай по какъв начин ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение. С процесната ПАМ не се цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия. Не може да се сподели и възражението, че лишаването на жалбоподателя от възможност да ходи на работа с личния си автомобил в [населено място] е несъизмерило с преследваната цел и принципите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК. Позоваването на Решение №2429/27.02.2017г. по адм. дело №12477/2016г. на ВАС е неоснователно, тъй като същото касае прилагането на ПАМ „запечатване на обект“ по ЗДДС и е неотносимо към настоящия спор.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК обаче съдът следва да вземе предвид новите факти от значение за делото след издаване на акта. Такива нови факти според настоящия състав са последвалото счупване на дясната подбедрица на жалбоподателя на 09.04.2025 г. и необходимостта от лечение и рехабилитация, каквито жалбоподателят не може да получи по местожителството си в [населено място], както е известно на съда. Лишаването на жалбоподателя от възможността да се придвижва със собствения си автомобил за необходимото му лечение /било то управляван от него или от друго правоспособно лице/ до съседните градове [населено място] или [населено място], където би могъл да получи физиотерапия и рехабилитация, правят в конкретния случай наложената ПАМ несъразмерна по смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК, поради което същата следва да бъде отменена.

 

Тъй като жалбоподателят не е претендирал разноски, такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0268-000028/10.03.2025 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Горна Оряховица.

 

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.