Решение по дело №7513/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 677
Дата: 1 април 2022 г. (в сила от 3 юни 2022 г.)
Съдия: Десислава Пламенова Порязова
Дело: 20215330207513
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 677
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330207513 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-008243 от
25.08.2021г., издадено от **** към ОД МВР – гр. Пловдив,сектор Пътна
Полиция с което на Б.А.Ш., ЕГН: ********** на основание чл. 638, ал. 3 от
Кодекса на застраховането е наложено административно наказание – глоба в
размер на 400 лв. /четиристотин лева/, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от
Кодекса на застраховането;
В жалбата се посочва, че невярно и некоректно отразено е
констатираното в наказателното постановление обстоятелство, Ш. е
управлявал процесното превозно средство ,поради което липсва елемент от
състава на нарушението и следва наказателното постановление да бъде
отменено.
Ответната страна –Сектор Пътна полиция към ОДМВР-Плодив не
изпраща представител, в молба-становище посочва, че не са налице
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на
жалбоподателя, фактическата обстановка е изяснена, в административната
преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категорични и безспорни
доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
1
административнонаказателната му отговорност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.08.2021г., около 09.50 часа, в община Марица на път
автомагистрала № А1 АМ Тракия км.133 посока от Бургас към София ,
свидетелите С.К. и Д.Т. , в качеството им на служители на ** Сигма сектор
СПС пътували зад товарен автомобил Мерцедес спринтер с рег№ ****
,която спрял в аварийната лента ,като полицейски служители го последвали,
обезопасили и му извършили проверка при която констатирали неговата
самоличност, както и че в автомобила няма друг човек.При проверката
свидетелите установили, че за МПС с рег№ ****, собственост на Г.Н.Н.
нямало сключен действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите".
С оглед на горното на жалбоподателят Б.Ш. бил съставил АУАН с
бланков № 922440 от 06.08.2021г. срещу Б.Ш. за нарушение на чл. 638, ал. 3
от Кодекса на застраховането, който последният подписал, като отразил, че
има възражения,които ще представи в седмодневен срок .Видно от
преписката възражения в писмен вид не постъпили. Въз основа същия акт
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели - С.К. ,Т. и Г. .Видно от показанията
на К. ,който пръв е възприел лекия автомобил, същият е възприел именно
неговото движение и спиране в аварийна лента –както и ,че водач е бил
именно Б.Ш., като в колата липсвало друго лице . Като проверката на
полицейските служители била непосредствено след спирането на
автомобила.Тоест неговите показания са напълно логични ,ясно ,точни както
2
относно управлението на автомобила преди проверката, както и че единствен
в товарния автомобил е именно само Б.Ш..Показанията му се възприемат в
пълнота,без да бъдат поставяне под съмнение и се кредитират от съда.
Показанията на Т. и Г. също се възприемат от съда ,но се отчита
факта,че същите са възприели случая едва след като товарния автомобил
,управляван от Ш. е бил в аварийна лента и е било преустановено неговото
управление.Съдът не възприема показанията им в частта ,която твърдят ,че
товарния автомобил не е управляван от Ш. .Още повече ,че самия св.Г.
посочва,че на място е имало патрулка като е дошъл ,тоест същата е била там
преди него.В този смисъл и показанията им се възприемат частично досежно
лично възприетото от тях ,но не и по изводите ,които правят дали и кога е
управляван лекия автомобил.
Същата фактическа обстановка се установява и наплавената лично от
съда справка от гаранционен фонд,който е достъпен и публичен за всички –
видно от който се установява, че към 06.08.2021 г., , за МПС с рег. с рег№
****, -няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите".Като по този факт принципно не се спнори по делото.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 317з-3985 от 22.10.2018 г. на директора на ОД МВР – Пловдив, като за
актосъставителя следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 647, ал. 1. във вр.
с чл. 638, ал. 3 от Кодекса на застраховането. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от
ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
3
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в
хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена
съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което
жалбоподателят Б.А.Ш., ЕГН: ********** виновно е нарушил разпоредбата
на чл. 638, ал. 3 от Кодекса на застраховането – за това,че на 06.08.2021г.,
около 09.50 часа, в община Марица на път автомагистрала № А1 АМ Тракия
км.133 посока от Бургас към София,без да е собственик, е управлявал МПС –
товарен автомобил " Мерцедес спринтер „с рег.№ **** във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
невярно и некоректно отразено е констатираното в наказателното
постановление обстоятелство, че е нарушен чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането, доколкото съставомерните по същото обстоятелства бях
установени, съгласно посоченото.А ,именно безспорно е доказано,че имено Б.
Ш. е управлява МПС-то ,както и факта,че същото няма задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
На последно място и в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането съдържа правило за поведение, а именно – забраната за Лице,
което не е собственик, да управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса на застраховането, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение
е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание
4
с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса на застраховането, за същото
нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер на 400
лева. В случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени
граници. Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложените наказания отговарят на
тежестта на установените нарушения.
По разноските
По делото няма направени искания за присъждане на разноски,
поради което и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. първо, пред. първо
от
ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-008243 от
25.08.2021г., издадено от **** към ОД МВР – гр. Пловдив,сектор Пътна
Полиция с което на Б.А.Ш., ЕГН: ********** на основание чл. 638, ал. 3 от
Кодекса на застраховането е наложено административно наказание – глоба в
размер на 400 лв. /четиристотин лева/, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от
Кодекса на застраховането;

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр. Пловдив, на основанията, предвидени
вНаказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5