РЕШЕНИЕ
№…
гр. П. , 22.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П. СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и
втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря П.П. и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 825 по описа за 2018 г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 1467/03.10.2018
г. по гр.д.№ 1335/2018 г. по описа на ПлРС е осъден на основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.258 и сл. от ЗЗД „П. “ ЕООД със седалище гр.П. да заплати на „А. ***“ ЕООД със седалище гр.П. сумата от
9 072 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за извършени услуги по договор от 15.06.2016 г., ведно със законната лихва от 22.02.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена фактура с № **********/21.07.2016 г.Осъдено е на основание чл.86, ал.1 ЗЗД „П. “ ЕООД със седалище гр.П. да заплати на „А. ***“ ЕООД със седалище гр.П. сумата от 1 454.42 лв., представляваща лихва
за забавеното изплащане на сумата от 9 072
лв. за периода 25.07.2016 г. – 22.02.2018 г.Осъдено е на основание чл.78
ал.1 от ЗЗД „П. “ ЕООД със
седалище гр.П. да
заплати на
„А. ***“ ЕООД със седалище гр.П. сторените деловодни разноски в общ размер на 1 962.88 лв.
Депозирана е въззивна жалба от „П. “ ЕООД със седалище гр.П. срещу решение
№ 1467/03.10.2018 г. по гр.д.№ 1335/2018 г. по описа на ПлРС.Прави се искане да
се отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение със законните
от това последици и се присъдят направените по делото разноски.
За
въззиваемата страна – „А. ***“ ЕООД със седалище гр.П. процесуалният
представител изразява становище, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила,
поради което следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на правомощията си въззивният съд,
който е длъжен да осигури правилното приложение на материалния закон, извършва
самостоятелна преценка на правната квалификация, като приема, че правната
квалификация на предявения иск е чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.258
ЗЗД във вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, изхождайки от обстоятелствената част на
исковата молба и петитума.Договорът за услуга може да се определи като такъв,
по силата на който едната страна се задължава спрямо другата да осъществи
определена услуга или пакет от услуги, а другата - да плати възнаграждение.За
процесния договор са неприложими правилата на търговската продажба, тъй като
той, макар и да е наименован „договор за извършване на услуга“ от 15.06.2016
г., съставлява договор за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД и за него са
приложими разпоредбите на чл.258-269 ЗЗД.
Настоящата
инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във
въззивната жалба следва да се добави и следното.
Неоснователен е доводът на въззивника, че
първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е
достигнал до неправилно установени от фактическа страна обстоятелства, водещи
до неправилни правни изводи.
Неоснователен е и доводът, че
първоинстанционният съд е игнорирал показанията на свидетеля П.П. - кмет на с.К. в частта, в която същият е
посочил, че 100 м. са изкопали с багера, за да направят някакъв канал, един вид
имитация все едно, че е свършено нещо, за да е отводнено; направил им е забележка,
как е възможно да събарят по 100 години дървета, само и само, за да имитират,
че са свършили някаква работа.
За да бъде даден отговор във въззивната жалба
на довода на въззивника, че сключеният договор от 15.06.2016 г. материализира
привидна сделка и съгласно чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД е нищожен, като
привидността е обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват
действителната си воля чрез сключване на съглашение за пред третите лица,
следва да се посочи следното.
Съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД привидните договори
са нищожни.Симулативните или привидните (според термина, употребен в ЗЗД) договори са такива, при които страните извършват
волеизявления, обективирани в правната действителност, сочещи към сключване на
определен договор, но същевременно се съгласяват, че не желаят настъпването на
правните последици от сключения договор (налице е абсолютна симулация) или желаят настъпването на други последици, различни
от тези, които биха се породили от външно обективираната им воля (относителна симулация).В посоченото от първоинстанционния съд решение е
прието, че привидната сделка е винаги нищожна, независимо дали нищожността е
абсолютна или относителна и съдът прогласява тази нищожност по иск или
възражение съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД, независимо дали има да разглежда и иск по
чл.17, ал.1 ЗЗД.
За разкриване на симулацията са допустими
всички доказателствени средства, с изключение на свидетелските, но за тях
чл.165, ал.2 ГПК дава разрешение за събирането им, ако са налице посочените
условия, както и при съгласие на страните.Свидетелски показания в процесния
случай за разкриване на симулация са недопустими, защото по делото няма писмени
доказателства, изходящи от другата страна (въззиваемото дружество) или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен
орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Свидетелски показания в посочените хипотези са
допустими при твърдения за симулация и искане за разкриването й и ако е
представен документ, представляващ „начало на писмено доказателствено средство“(документ, изходящ от противната страна или
удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган) съгласно чл. 165, ал. 2 ГПК ( стр.25 от делото), а при липса на твърдение
в посочения смисъл свидетелските показания са допустими само при изрично съгласие на страните по чл. 164, ал. 2 ГПК ( решение № 192/23.01.2014 г.
на ВКС по т.д.№ 542/2012 г., І т.о.), каквото няма данни да е
искано и давано от ответника.Следователно
в тази насока не могат да се обсъждат показанията на свидетеля П.Д. . Не може
да се приеме за основателен и доводът на въззивника, че в подкрепа на твърденията
им за симулация е и обстоятелството, че бившият управител на дружеството К.П>
се е явил като свидетел, посочен от ищеца.
Изключение е предвидено с оглед на чл.165,
ал.2 ГПК само до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена
срещу тях.Т.е. третото, неучастващо в сделката лице трябва има правен интерес
от това (решение № 403/5.08.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 684/2009
г., ІІІ г.о.), но и сделката да е насочена
срещу него, какъвто не е процесния случай.Страните по делото са и страни по
сделката.
Следователно в процесния случай за разкриване
на симулацията са допустими косвени доказателствени средства, като въззивникът
се позовава на такива, а именно писмени: подписани и платени фактури от
въззивника - фактура № 40/30.06.2016 г. на стойност 4 410 лв. с изпълнител „И.К.“ЕООД-за
услуга за „почистване на растителност с.К. “, корекция на отводнителен канал“ -
4500 м2; фактура № 41/12.07.2016 г. на стойност 11 967 лв. с изпълнител „И.К.
„ЕООД –за услуга „Почистване, продълбочаване и удължаване на съществуващ
отводнителен канал (съгласно договор)“.Въззивникът счита, че реално дейностите, предмет на
процесния договор за извършване на услуга от 15.06.2016 г., са били извършени в
с.К. , Община П. , изцяло по вид, количество и качество от фирма „Т. “ЕООД едва
въз основа на сключен договор от 15.11.2016 г. с „П. “ЕООД.
Доказателствата са косвени, когато чрез тях се доказват релевантни
факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за
осъществяването на правнорелевантни факти. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване
е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде
сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени
факти, наистина се е осъществил.
Доказателствата са обсъдени от
първоинстанционния съд поотделно и в съвкупност, обстоятелството, че въззивното
дружество е извършило плащане по фактури от 30.06.2016 г. и 12.07.2016 г.,
както и въз основа на договора от 15.11.2016 г., на други търговски дружества,
които не са участници в настоящия процес, за дейности, които въззивникът е
приел, че са извършени от тях, не доказва симулативност на договора от
15.06.2016 г.По делото не са събрани доказателства, че изкопни работи в
местността „Ч. “ в с.К. относно четирите вида такива и количеството,
обективирани в договора от 15.06.2016 г. и протокола от 18.07.2016 г., са извършени
от друга фирма преди това, за да може да се приеме, че е налице пълно
неизпълнение поради дублиране на същите.Ако същите дейности са извършени през
м.11.2016 г. от другата фирма, то това може да се свърже само с приложението на
чл.265, ал.2 ЗЗД при абсолютна негодност на изпълненото от „А. ***“ относно
четирите вида дейности, необходимост от цялостното му разрушаване, невъзможност
за използване по предназначение, но това не се установява.
Извод с оглед довода на въззивника, че работата не е била
извършена нито към 18.07.2016 г., нито към по - късните дати на писмата от 02.09.2016
г. и 28.09.2016 г., не може да бъде направен и въз основа на тези две писма.
От първото се установява, че комисията е
предложила на кмета на Община гр.П. да извърши необходимите действия, а именно
ускоряване на процеса на превъзлагане на обекта на фирма с необходимия
капацитет за съответната строителна дейност, с цел решаването му.
От второто е видно във връзка с
възлагателното писмо от 31.05.2016 г. на „П. “ЕООД
за изпълнение в с.К. през м.юни 2016 г. на
почистване на заблатено и затлачено отводнително дере от наноси и храстовидна
растителност, продълбочаване и удължаване на
съществуващия отводнителен канал, е констатирано, че дейностите са
недовършени, а не неизвършени, както сочи въззивника, поради което е предписано
за пълното изпълнение на посоченото възлагателно писмо от 31.05.2016 г. да се
извършат от въззивника посочените дейности в пет точки, които са изцяло
транспонирани в чл.1.1 от договора от 15.11.2016 г., сключен между въззивника и
„Т. “ ООД, а именно: 1.продълбочаване и оформяне на канала от Ч. през заблатения участък; 2.да се премахне
храстовата растителност на терена; 3.да се изнесат от терена изоставени
отсечени и паднали стволове на дървета; 4.да се заравнят и запръстят
неравностите по терена; 5.да се продълбочи и оформи канала, който отвежда
водите до дигата.
Не може да се направи извод, че
реално дейностите, предмет на договора от 15.06.2016 г., са били извършени
изцяло по вид, количество и качество от фирма „Т. “ ЕООД едва въз основа на
сключен договор от 15.11.2016 г. с въззивника.
Посочените от въззивника писмени косвени доказателствени средства,
разгледани в тяхната съвкупност, не могат да обосноват в достатъчна степен
сигурност, за да може въз основа на тях да се приеме, че процесната сделка е
симулативна и прикрива друга сделка.
В настоящия случай следва да се прецени
дали на изпълнителя - въззиваем се дължи
от поръчващия - въззивник възнаграждение
за приета, извършена реално работа по вид и количество, с оглед на
чл.266, ал.1 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е анализирал
показанията на свидетеля П. в тази насока, съпоставяйки ги и с показанията на
свидетеля П. , който реално е извършвал прокопаването на канала, който в
момента върви -широк е около метър и нещо, същият е, дето той го е копал, има
насипано с пръст земна маса и подравнено, но каналът, който той е правил, си е
на същото място.Около 15 дена е отнела цялата дейност, като кметът на село К. е
идвал по време на тия дейности - когато са копали каналите и е предложил от Ч. да се хване тази вода с първия канал, но е
трябвало да се направи и дига.Направили са и път, като той е пуснал тръбите.
Свидетелят К.П> сочи, че знае подробно всяка дейност,
която е извършвала фирмата и установява, че в процесния случай е бил направен
път в блатото, направено е мостче, където е отклонена основната течаща вода от Ч.
и 5-те извора са били отворени, за да
свържат новия канал, за да стане естествено отлачването.Не може да се приеме,
че са противоречиви и взаимно изключващи се показанията на св.К.П> и св.П.П.
.Показанията на свидетеля П. се потвърждават от показанията на свидетеля В.П. ,
който е работил като багерист във въззиваемото дружество и който реално е
изпълнявал дейностите по процесния договор.Свидетелят П. също установява, че
свидетелят П. е бил с.К. и видян от него да извършва дейности с багер, искал е
да се хванат кладенците.
Въззивникът излага доводи, че съдът
неправилно не е приел направеното възражение за разваляне на договора на
основание чл.265, ал.3 ЗЗД, като твърди, че е налице пълно неизпълнение на
възложената работа, а не работа, извършена с недостатъци, от които да следват
алтернативно предвидените възможности по чл.265, ал.2 ЗЗД, тъй като видно от събраните
по делото доказателства, недостатъците са били толкова съществени, че се е
наложило: „…превъзлагането на обекта на фирма с небоходимия капацитет за
съответната строителна дейност с цел решаването му“.
Липсват доказателства за абсолютна
негодност на изпълненото от въззиваемото дружество, необходимост от цялостното
му разрушаване, невъзможност за използване по предназначение, както се посочи, които да обосновават основателност на
твърдяното от въззивника разваляне на договора на основание чл.265, ал.2 ЗЗД,
които да са наложили отново те да бъдат извършвани по вид и количество от друга
фирма.
Неизпълнение на задължение по договор може да
бъде във всичките му проявни форми - пълно неизпълнение или неточно (в качествено, количествено или срочно отношение).
По отношение на пълното неизпълнение, то
такова е налице, когато задължението
изобщо не е изпълнено, т.е. липсва престиране.От събраните по делото писмени и
гласни доказателства по делото, включително и показанията на св.П.П. в тази насока, не може да бъде направен извод,
че е налице тази форма на неизпълнение.Установява се, че са извършвани изкопни
работи в м.“Ч. “ от въззиваемото дружество чрез багер, управляван от свидетеля П.
, както и че са полагани бетонни тела.
От друга страна, в чл.265, ал.2 ЗЗД е
посочено, че ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение, поръчващият може да развали договора.
Съществено отклонение от поръчката не се
установява, тъй като не е доказано, че по т.1 от договора от 15.06.2016 г. и
протокола от 18.07.2016 г. е изкопан нов отводнителен канал не на мястото, на
което е трябвало да бъде.Аналогично следва да се приеме и по отношение на
останалите видове работи в тях по т.2 - т.4.
Когато
недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното негодно за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение и е технически
невъзможно, или икономически нецелесъобразно те да бъдат отстранени, е налице пълно неизпълнение, което освобождава
възложителя от задължението му за насрещно изпълнение, но сочените
обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване в процеса, съобразно
установената в чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест ( Определение №
267 от 9.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 2803/2013 г., II т. о.), които не са доказани от въззивника, като самото
позоваване на писмото от 02.09.2016 г. е
недостатъчно, за да се направи извод че видовете изкопни дейности, подробно
описани по количество и стойност както в договора от 15.06.2016 г., така и в
приемо - предавателния протокол от 18.07.2016 г., имат
тези характеристики.В писмото от 28.09.2016 г. е прието, че се касае за
недовършване, а не неизвършване на дейностите.
Не се споделя и доводът на въззивника, че не
е налице реално извършена услуга от страна на въззиваемия, тъй като не
разполага с материална обезпеченост, за да извърши дейностите по договора, тъй
като от счетоводна справка -извлечение от сметка 204 към 25.06.2016 г.
дружеството е разполагало с един багер „Х. “, а от представената „ведомост“ се
установява, че дружеството няма достатъчен брой работници за извършване на
възложената работа.Въззиваемият е имал нужната материална обезпеченост да
извърши дейностите, предмет на настоящето производство - услуги с багер, с
който багер е работил св.П. , а работниците, които са взели участие при
извършването на дейностите по договора от 15.06.2016 г. се установяват от
показанията на св.П. и П. .Не се споделя и доводът, че след като писмо
изх.№ЕК100-01256 е от 02.09.2016 г., то удостовереното в протокол от 18.06.2016
г. не е вярно, тъй като работа фактически не е извършвана.Въз основа на това
писмо не може да се направи извод за фактическо неизпълнение на работи в
съответния вид и обем, както те са индивидуализирани по пера от т.1-4 в договора
от 15.06.2016 г. и протокола от 18.07.2016 г.
Сочи се във въззивната жалба, че от
показанията на св.И. , както и от обясненията на управителя на дружеството В.
се установява, че през м.02.2018 г. в
дружеството е получена покана за доброволно изпълнение на задължение към
въззиваемия, в която е посочено, че дължи сумата от 9 072 лв. по фактура №
**********/21.07.2016 г. съгласно договор от 15.06.2016 г. и протокол за
предаване и приемане на извършена услуга от 18.07.2016 г.В нея е посочено, че
не се оспорва обстоятелството, че фактурата е осчетоводена от въззивника, но не
е заплатена.
Сочи се също така, че до този момент при
въззивника не е имало налични данни за двата от посочените в ПДИ документи - договора
и протокола, поради което са изискани от въззиваемия.На 15.02.2018 г. К.А. е представила договор и протокол, които са
ксерокопирани и приложени към отговора на исковата молба.Към отговора на
исковата молба от 05.04.2018 г. не са приложени договора и протокола.
Със становището от 15.05.2018 г. от ответника са
приложени ксерокопия на договор от 15.06.2016 г. и протокола от
18.07.2016 г. (стр.72-75), като твърдението е, че не са подписани от тогавашния
управител на въззивника.Неоснователен е довода във въззивната жалба, че за
установяване на автентичността на подписа на управителя К. П. , положен върху същите, са направили
доказателствено искане за изследване на подписите, чрез изготвяне на съдебно - графологическа
експертиза.На стр.68 от делото е формулирана от въззивника задачата на исканата
СГЕ, но тя включва такива само относно подписът
в графа „получател“ на фактурата от 21.07.2016 г.Искане в хода на
производството пред първоинстанционния съд в тази насока до приключване на
съдебното дирене, включително и чрез допълване задачата на допусната СГЕ, не е
правено от ответника.Ищецът се е противопоставил, видно от т.4 от становището
му от 25.05.2018 г.От въззивника във въззивното производство също не е
направено искане да бъдат събрани доказателства, които не са били допуснати от
първоинстанционния съд поради процесуални нарушение, с оглед на чл.266, ал.3 ГПК, т.е. да бъде допусната СГЕ, която да изследва дали подписът, положен за
възложител П. “ЕООД върху договора от 15.06.2016 г. и протокола от 18.07.2016
г. е на управителя К. П. .
Относно довода във въззивната жалба, че са
имали искане за предоставяне на оригиналите на договора и протокола, които са
били ксерокопирани по време на срещата и приложени от дружеството към отговора
на исковата молба, такива оригинали не са били предоставени от страна на ищеца,
а са предоставени други с различни подписи от управителя на „П. “ЕООД К. П. .
В становището си по т.4 от 25.05.2018 г.
ищецът е изразил становище, че представените със становището на ответника
договор от 15.06.2016 г. и протокол от 18.07.2016 г. са абсолютно идентични с
представените от тях с исковата молба.С определение от 29.05.2018 г. съдът е задължил ищеца да представи оригинали
на всички намиращи се у него екземпляри на договора и протокола, които са
приложени на стр.213-216 от делото.
Ето защо възражението във въззивната жалба е
неоснователно.
Неоснователен е и доводът на въззивника, че
осчетоводяването на фактурата само по себе си не доказва безспорно извършена в цялост
услуга по този договор.По договора за изработка, какъвто е и процесния от
15.06.2016 г., осчетоводяването на фактурата,
възпроизвеждаща съществените елементи от съдържанието на сделката, включването
й в дневниците за продажби и ползването на данъчен кредит, с оглед всички
доказателства по делото, съставляват признание за възникване на задължението на
възложителя по договор за изработка (Определение
№ 133 от 11.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1837/2015 г., I т. о.).
С оглед на гореизложеното, настоящата
инстанция приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице основания за
неговата отмяна, поради което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемия разноски по делото за настоящата инстанция в размерна 850 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, П. ски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1467/03.10.2018
г. по гр.д.№ 1335/2018 г. по описа на П. ски районен съд.
Осъжда въззивникът “П. “ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.П. , ул.К.М. № **, ет.*, ап.**, да заплати на
въззиваемия „А. ***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П. ,
бул.Х.Б. № **, ап.**, разноски по делото
за настоящата инстанция в размер на 850 лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: