№ 1056
гр. Варна, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110203006 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.
Т. Т., ЕГН ..... от гр. Варна против Наказателно постановление № 25-0433-
000731/22.05.2025г. издадено от Началник РУ в ОД МВР-Варна , РУ 01-Варна , с което
са му наложени :1/. административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди
/лева и 2/ административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2
от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно като се иска неговата отмяна. Твърди се, че възз. не е допуснал
вмененото му нарушение..
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител -адв.И.Д., който
поддържа жалбата. По съществото на делото адв. И.Д. пледира да се уважи жалбата, и
НП да бъде отменено. Изтъква, че нарушението останало недоказано, а и същото било
опорочено, тъй като не ставало ясно за какво административно обвинение е наложена
санкцията с него.
По делото са постъпили писмени бележки и от друг упълномощен процесуален
представител- адв.А.Д.. В същите се излагат пространни доводи за отмяната на НП.
Прави се искане и за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, за направата на които са ангажирани писмени доказателства.
1
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен
процесуален представител- ю.к.Лукова, легитимираща се с редовно пълномощно
издадено от наказващия орган. Същата оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено
и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят М. Т. Т., на 21г., е правоспособен водач на МПС за категория „В”,
„М“ и ТкТ от 2022г.. Той бил собственик и управлявал лек автомобил марка „БМВ 540
И“ с рег.№А4603РМ.
На 25.04.2025 г., около 23:19 часа, възз. се движел с горепосочени автомобил по ул.
“Райко Даскалов“, гр.Варна посока кръговото движение с бул.“Левски“, гр.Варна. Щом
достигнал кръговото движение, възз. изфорсирал двигателя на автомобила, при което
задницата на същия поднесла, но той успял да го овладее и тръгнал посока ЖП Гара
Варна. Подминал разклона за ул.“Девня“, отново форсирал двигателя на автомобила,
при което задницата на същия отново се поднесла. Времето било сухо и нямало
препятствия на пътя.
Действията на възз. по навлизане в кръговото движение от ул.“Райко Даскалов“ и
впоследствие към ЖП Гара били непосредствено възприети от екип на Първо РУ-
Варна, в състав свидетелите Д. А. и Й. А., които в този момент осъществявали
служебните си задължения като автопатрул и се намирали на ул.“Тодор Влайков“. Те
чули звук от автомобил , идващ от територия обслужвана от Трето РУ-Варна, а именно
от ул.“Райко Даскалов“, като възприели, че водач форсира двигателя и автомобила
навлиза по кръговото на бул.Левски, след което автомобилът поднася. После
възприели аналогични действия на кръговото към ЖП Гара. Органите на реда
преценили, че възз. извършва това действие преднамерено, т.е. , че дрифтира и
решили да му извършат проверка. Подали светлинен и звуков сигнал и спрели възз.
за проверка. В хода на същата била установена самоличността на възз..
При тези констатации св.А. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.
104б, т.2 от ЗДвП. В него посочил, че: на 25.04.2025г. в гр.Варна, ул.“Девня“/
бул.“Васил Левски“, движейки се по ул.“Райко Даскалов“, навлиза в кръговото
кръстовище управлява собствения си автомобил марка „БМВ 540 И“ с рег.
№А4603РМ, като завива към ул.“Панайот Хитов“, при извършване на маневра
използва път, отворен за обществено ползване за друга цел, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, като преднамерено извежда
МПС-то извън контрол, довеждайки го до загуба на сцепление на задните гуми чрез
приплъзване (дрифт) и навлиза в съседната пътна лента, като създава опасност за
другите водачи и пешеходци.
2
Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го
подписал без отбелязване на възражения.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО
възприел част от фактическите констатации на актосъставителя, прибавил нови
такива и наложил наказание на въззивника на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. С
НП на въззивника било възведено следното фактическо обвинение , а именно, че : на
25.04.25г., около 23:19ч. в гр.Варна, на кръстовището на ул.“Тодор Влайков“ и
бул.“Васил Левски“, като водач на л.а. „БМВ 540 И“ с рег.№А4603РМ, движейки се
по ул.“Райко Даскалов“, навлизайки в кръговото кръстовище с бул.“Васил Левски“,
умишлено поднася автомобила в кръговото кръстовище на бул.“Васил Левски“, в
посока ул.“Девня“, след което го овладява и продължава движение по кръговото
кръстовище, пропуска изхода към ул.“Девня“ в посока Аспарухов мост, като отново
умишлено поднася автомобила в кръговото кръстовище посока ул.“Пробуда“. Било
посочено още, че при извършване на маневрите използва пътя за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на
хора и товари. Извършва резки маневри, като преднамерено извежда МПС извън
контрол, довеждайки го до загуба на сцепление на задните гуми, чрез приплъзване
/дрифт/ и навлиза в съседна пътна лента , като с това създава опасност за другите
водачи и пешеходци.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 21.07.2025г.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят А. и свидетеля по
акта А. възприели действията на възз. и извършили проверка на същия.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди за
компетентност, справка за нарушител/водач и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
на депозирани в с.з. от свидетелите А. и А.. Двамата служители на реда са случайни
очевидци на фактите, които съобщават. За тях не бяха установени обстоятелства,
поради които те да се считат предубедени и заинтересовани от изхода на делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 22.07.2025г. видно от
входящия номер на Първо РУ/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
3
атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор в
ОД на МВР-Варна , съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – мл.полицейски
инспектор при Първо РУ, оправомощен съгласно същата заповед и Заповед №365з-
4068/15.06.2023г. на директора на ОД на МВР-Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН
е съставен в присъствието на един свидетел. Формално е налице нарушение, но
същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да
научи в какво точно е обвинено. Поради това съдът счита, че цитираното нарушение
не е съществено и не опорочава издадения АУАН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав
констатира допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, които водят до безусловна отмяна на НП.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са
описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените
правни норми. В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административнонаказателното производство,аналогичен
на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото
нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна
квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като
гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде
запознат с тях още от началото на административнонаказателния процес, т.е. от
момента на съставяне и предявяване на АУАН. Наказателното постановление от своя
страна е властническият правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който
дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно
производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва
да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са
и задължителните указания на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
4
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни
фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях
правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва
да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за
съдържание по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един
небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички правнозначими
факти, срещу които деецът трябва да се защитата и то по начин не налагащ никакво
съмнение. В обратния случай, ако в АУАН и НП изобщо не са посочени, не са посочени
конкретно, пълно, точно и ясно правнозначимите факти, така че нарушителят реално да бъде
запознат с правните рамки на повдигнатото му административно обвинение, или пък в двата
акта се съдържат различни фактически твърдения, така щото да не е ясно в какво конкретно
нарушение е обвинен наказания субект, НП следва безусловно да се отмени,доколкото
съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере в какво точно действие от
фактическа страна е обвинен.
От описаното в АУАН и НП фактическо обвинение е очевидно, че описаното в АУАН
нарушение не е идентично с посоченото в НП, като нови фактически твърдения от
обективната страна на деянието се въвеждат за първи път едва с наказателното
постановление. Противоречието между двата акта от фактическа страна, допълването с
нови фактически твърдения в НП, които разширяват обема на обвинението спрямо
въззивника, сочат на практика две деяния, индивидуализирани с различни места на
извършване . В АУАН се твърди, че се касае за навлизане в кръгово движение от ул. „Райко
Даксалов“ и завиване към ул.“Панайот Хитов“, а в НП е посочено, че „на кръстовището на
ул.“Тодор Влайков“ и бул.“Васил Левски“, като водач на л.а. „БМВ 540 И“ с рег.
№А4603РМ, движейки се по ул.“Райко Даскалов“, навлизайки в кръговото кръстовище с
бул.“Васил Левски“, умишлено поднася автомобила в кръговото кръстовище на бул.“Васил
Левски“, в посока ул.“Девня“, след което го овладява и продължава движение по кръговото
кръстовище, пропуска изхода към ул.“Девня“ в посока Аспарухов мост, като отново
умишлено поднася автомобила в кръговото кръстовище посока ул.“Пробуда“. Това
противоречие между двата акта, допълването на НП с ново непредявено с АУАН фактическо
твърдение според настоящият въззивен състав безспорно води до нарушаване правото на
защита на наказаното лице, защото по този начин се стига до налагане на наказание за
непредявено с АУАН нарушение/обвинение. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че прилагането на чл. 53, ал.2 от ЗАНН в случая е недопустимо . По реда установен
с тази разпоредба би могло да бъде издадено НП в случай че дадената от актосъставителя
правна квалификация е неправилна или неточна и то само в случай че от описанието на
нарушението, дадено в АУАН, ясно да могат да се изведат елементите от състава на самото
административно нарушение. В случая обаче това не е така, тъй като нарушението е
еднакво правно квалифицирано, но описанието на нарушението дадено в АУАН и НП се
различава, като на практика с НП на наказаното лице се предявяват нови фактически
5
положения, по отношение на които с АУАН не е предявено административно обвинение.
Горното прави издаденото НП незаконосъобразно и като такова същото следва да
бъде отменен С оглед тези изводи, съдът не дължи произнасяне по въпроса за
наличието на основанията на чл.28 от ЗАНН.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който обаче не е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като не се е явил в последното по делото заседание. Съдът, обаче
е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което
предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело принципно
не се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
6
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение в пълен размер. От съдържанието на приложения по делото
пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложил на адв.А. Д. оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда
по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за правна
защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева и
същото е заплатено в брой т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен
съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от
АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
наказващия орган и съдът дължи произнасяне по този въпрос. Минималните размерите
на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г.
за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Съгласно
Наредбата, в приложимата й редакция, когато административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал.
2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата /Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г.
с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр.
45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от
2022 г./ , приложима на осн. Чл.8, ал.1 от същата Наредба за защита по дела с
определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс
10 % за горницата над 1000 лв.В случая е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3 000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е 600лв. Съдът намира, че в случая договореният
адвокатски хонорар в размер на 600 лева е в рамките на нормативно определения.
Принципно делото не съставлява фактическа и правна сложност, то е приключило в
едно съдебно заседание с изслушване на двама свидетели. Въпреки горното възз. е ил
представляван от процесуален представител по делото, а друг такъв е депозирал
пространни писмени бележки. Поради което и хонорарът не се явява прекомерен
съобразно действителната фактическа и правна сложност на случая. Поради това и ОД
на МВР-Варна, към чиято структура се числи наказващият орган, следва да заплати на
възз. сумата от 600, 00 /шестстотин / лв., представляваща съдебни разноски под
формата на адвокатско възнаграждение по настоящото АНД.
7
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0433-000731/22.05.2025г. издадено
от Началник РУ в ОД МВР-Варна , РУ 01-Варна , с което на М. Т. Т., ЕГН ..... от гр.
Варна са му наложени :1/. административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три
хиляди /лева и 2/ административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на М. Т. Т., ЕГН ..... от гр. Варна сумата от
600, 00 /шестстотин / лева представляваща съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8