Р Е Ш Е
Н И
Е № 1547
гр. Пловдив, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на двадесет
и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 19409 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба, подадена от Р.А.В., ЕГН **********,***, ЕИК *********, с която се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, последици от инцидент на 11.11.2018 г.
около 18:30 ч., вследствие на неполагането на дължимата грижа от Община Пловдив
за вещи общинска собственост – пробита шахта на ***в размер на 1800 лева, ведно
със законната лихва върху сумата от 11.11.2018 г. до окончателното и изплащане.
Ищцата твърди, че на 11.11.2018 г. в гр. П. около 18:30
ч. излязла от дома си и на *** стъпила в пробита шахта, намираща се в
непосредствена близост до бордюра на тротоара, като кракът й е попаднал в
отвора на пробитата и необезопасена шахта, паднала по лице и получила охлузване
на гърба на носа, на левия долен клепач на окото и охлузване на коляното.
Ищцата претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания. Мястото на падането
било завой, където постоянно преминавали автомобили. За инцидента бил виновен ответникът,
чрез съответните лица и служители, поради проявата на бездействие при
изпълнение на задължението си по чл. 3 ЗДвП.
Моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски. Сочи банкова сметка *** – IBAN: ***.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран
отговор от страна на ответника. Взето е становище, че искът е неоснователен,
необоснован и недоказан. Действията на Община Пловдив не били в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Уврежданията не
били настъпили по описания в исковата молба начин. Твърди съпричиняване –
ищцата действала небрежно, нарушила разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДП.
Инцидентът бил породен от случайно деяние – спъването и падането можело да се
дължат на причини, касаещи здравословното и емоционално състояние на
ищцата - прилошаване, загуба на
кондиция, задух и др. Претендираният размер на обезщетението бил прекомерен и
несъобразен с характера и степента на уврежданията и възстановителния период.
Моли за отхвърляне на иска - като неоснователен, а при евентуалност за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в справедлив размер.
Претендира разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.49, във вр. с чл.45, във вр. с
чл.52 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи вследствие
на противоправното поведение на лице, за което отговаря ответникът, при или по
повод на възложената на това лице от ответника работа, да са настъпили
неимуществени вреди, какви точно, причинно-следствена връзка между твърдените
неимуществени вреди и твърдения инцидент на 11.11.2018 г., както и конкретния
размер на неимуществените вреди, изискуемост на претенцията. Ответникът следва
да проведе
насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже възраженията
си в отговора, вкл. твърдяното от него
съпричиняване /допринасяне/ от страна на ищеца, а при установяването на
фактическия състав на вземането, следва да докаже, че го е погасил.
От показанията на разпитания по
делото свидетел ***/протокол от о.с.з. от 28.02.2019 г. ./28 - гръб/, доведена
от ищцата се установява, че в началото на месец ноември 2018 г. ищцата и
свидетелката се срещнали пред квартирана на ищцата до ***, доколкото имат общ
внук, който свидетелката следвало да вземе от ищцата. Свидетелката дошла с
кола, която паркирала на улицата, ищцата й предала внука и минала пред колата
на свидетелката, за да вземе багаж, който да й даде. Стъпвайки на пътното
платно, единият крак на ищцата пропаднала в шахта, на която три – четири от
преградите били ръждясали и хлътнали навътре, в резултат на което ищцата
паднала на земята и ударила носа си, от който потекла кръв, на едното око имала
удар, първоначално било червено, а в последствие посиняло, ударила силно и
лявото си коляно. Шахтата не била обезопасена, намирала се на ул.“***“, един
завой към „***“ в гр. П.. След инцидента ищцата била закарана до Окръжна
болница от своята дъщеря. Свидетелката установява, че на едното око на ищцата
се е образувал хематом, било синьо, полузатворено, имала сериозни болки в
коляно. Охлузванията по лицето заздравели за около две седмици, а периодът на
възстановяване на лявото коляно продължил около два месеца. Свидетелката
установява, че външният вид на ищеца силно я притеснявал, получавала и
подмятания в работата и от съседи „Да не я е бил някой, да не я е бил мъжът й“.
Съдът кредитира показанията на
така разпитаната свидетелка, същите са обективни и непротиворечиви с представените
по делото медицински документи. Свидетелката дава сведения за обстоятелства,
които лично и непосредствено е възприела.
От представените медицински
документи – лист за преглед на пациент е видно, че при преглед на 11.11.2018г.
е констатирано, че ищцата има охлузване на гърба на носа и ляв долен клепач
/л.3/. От резултат от образно-диагностично изследване /л.4 гръб/ се установява,
че на 11.11.2018 г. е направена рентгенова снимка на лявото коляно, като няма
видими фрактурни промени.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.
2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка
със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и
изправността на пътната настилка в населените места.
Безспорно
е, че мястото на инцидента ул. „***“ в гр. П., е път стопанисван от Община
Пловдив. От свидетелските показания се установи, че причината за инцидента е пропадането
в шахта с изгнили и хлътнали прегради, която не е обезопасена и не е поставена
сигнализация около нея, поради което съдът приема, че е налице противоправното
поведение (бездействие) на служителите на собственика на пътя – Община Пловдив,
за неположената дължима грижа за поддържането му в изправно състояние, натоварени
със задължението да следят изправността на пътя, да сигнализират за опасни
участъци и да осъществяват ремонтни дейности на същите,
Доказване на вина от ищцата не се налага,
доколкото разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
вр. чл. 49 от ЗЗД въвежда
оборимата презумпция за наличие на вина у делинквента, като в случая, тази
презумпция не е оборена.
Възражението на ответника за съпричиняване на
вредите от ищцата, е неоснователно. По делото не се установи, че ищцата е
допринесла за настъпването на вредите. При посочените
по-горе задължения за ответника, вменени му от Закона, пропадането на ищцата в
необезопасена шахта и несигнализираното препятствие от евентуално попадане в
дупка на пътното
платно, непосредствено до тротоара изключва каквато и да е небрежност,
проявена от нейна страна. Обстоятелството, че шахтата се е намирала на
пътното платно и ищцата е стъпила на същото не води до извод за съпричиняване
от страна на ищцата. Действително съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗДвП
пешеходците са длъжни да се движат по тротоарите или банкета на пътното платно.
В случая не се установява, че в нарушение на тази разпоредба ищцата е
предприела движение по пътното платно. По делото се установи, че слизането от
тротоара на плътното платно от страна на ищца е било с цел да се достигне до
спрелия до тротоара автомобил, което е невъзможно по друг начин, освен да се
стъпи на платното за движение. Няма задължение, ограничаващо пешеходеца да
стъпва на пътното платно.
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва
да бъде определен съгласно чл. 52 ЗЗД –
по справедливост. Дължи се обезвреда на телесните и психическите увреждания на
пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания и негативни емоции
и дискомфорт. Въведеният от законов критерий е обвързан от редица обективно съществуващи обстоятелства,
сред които актуалната икономическа ситуация в страната, общественото
възприемане на справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на
пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането,
положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др.
В настоящия случай е причинено травматично увреждане на
лицето на ищцата и по конкретно на носа и на левия долен клепач, както и
охлузване на лявото коляно. От показанията на свидетелката се установени, че
процесът на избледняване на травматичните увреждания на лицето е продължил две
седмици, а на коляното около два месеца, като към момента, ищцата продължавала
да чувства болка в коляното си. Тези увреждания на ищцата са й причинили
физически болка и страдания, както и емоционални притеснения от нараняванията
по лицето.
При отчитане на изложеното, съдът намира, че
претендирания паричен еквивалент на претърпените болки, страдания и неудобство
е в размер общо на 1500 лева по 500 лева за уврежданията на носа и окото и 500
лева – за увреждането на лявото коляно. Съдът приема, че и трите увреждания
следва да се обезщетят в еднаква стойност. Това е така, доколкото макар и травматичните
увреждания по лицето да са възстановени за по-кратък кратък период от време –
две седмици, същите са причинили на ищцата освен физически болки и емоционални
такива, предвид отразяването им на външния вид на ищцата, а травматичните
увреждания на коляното макар и да нямат видими фрактурни промени са й причини
болки и страдания в по-продължителен период от време, както и до момента не са
отшумели напълно. Ищцата е в трудоспособна възраст, работи, налага й се да се
среща с хора и нараняванията по лицето са от естеството си да причинят
неудобство и притеснение.
Предвид изложеното искът следва да бъде
уважен до сумата от 1500 лева, а за горницата над уважения размер до пълния
предявен размер от 1800 лева искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Върху горната сума следва да се присъди и
законната лихва по чл.86 от ЗЗД, считано от увреждането – 11.11.2018г. до
окончателното й изплащане, тъй като според чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът дължи законна лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски
се пораждат и за двете страни. Ищцата доказа разноски в размер на 75.50 лева –
платена държавна такса и 350 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.12/ и
на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно уважената част от претенцията на
ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 354.58 лева. В отговора на
исковата молба, ответникът е направил искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 150 лева,
като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия. От тази сума, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска на ответникът следва да се
присъди сумата в размер на 25 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1, представлявано от
*** И.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер на 1500 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от причинени
травматични увреждания - охлузване на
гърба на носа, охлузване на левия долен клепач на окото и охлузване на лявото
коляно, последица от инцидент, настъпил на 11.11.2018 г. около 18:30 ч. на улица „*** в гр. П. вследствие на
неполагането на дължимата грижа от Община Пловдив за вещи общинска собственост
– пробита шахта на ул. „***“ до № **, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 11.11.2018 г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 354.58
лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над уважения размер от 1500 лева до пълния предявен размер от
1800 лева.
ОСЪЖДА Р.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Община
Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1,
представлявано от *** И.Т., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 25 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала.
ЛШ