Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
Гр. Перник, 05.10.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на
прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 134 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Л.Е.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, пл. ****против Решение № 224 от 08.06.2023 година, постановено по
АНД № 501 по описа за 2023
година на Районен съд Перник.
С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ)
серия К № 4307831 от 27.12.2020 година, издаден от ОДМВР Перник, с който е
наложено на Л.Е.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, пл. ****на основание чл. 189,
ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „Глоба“
в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено административно нарушение по чл.
21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Касаторът счита, че първоинстанционното решение е
неправилно. По същество излага доводи за това, че неправилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност по отношение на вмененото му като
нарушение деяние на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата. Твърди, че към посочената от административнонаказващия орган датата
на извършване на деянието и на мястото на извършването му не е бил поставен
знак В26, указващ за ограничение в скоростта за движение. С тези доводи иска от
съда да отмени обжалваното решение на районния съд, респективно да отмени и
издадения електронен фиш като незаконосъобразен.
Касационната жалба е връчена на ответната страна, която в
срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е представила отговор.
В проведеното съдебно заседание на 27.09.2023 година ,
касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на 27.09.2023 година ответникът
по касационната жалба – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, редовно призован не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на 27.09.2023 година,
представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Предлага да бъде оставено в сила решението на районния
съд, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по
делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.
218а от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма,
по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане на материалния
и процесуалния закон а основанията за това са следните:
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Перник е бил
електронен фиш (ЕФ) Серия К № 4307831, издаден от ОДМВР Перник за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, с който на Л.Е.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, пл. ****на основание
чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 27.12.2020 година, в 14:12 часа в гр. Перник, кв. Бела
вода по път I-6 км 74+600 до бензиностанция „Дилас“ в посока град София
при ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидно за населено място и отчетен
толеранс от 3 км/ч в полза на водача, управлява лек автомобил Ленд Ровер Фриландер
1.8, с рег. **** със скорост 68 км/ч. Нарушението е заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M 579.
Електронния фиш е връчен на нарушителя на 05.07.2022 година, видно от
представената по АНД № 01539/2022 година Справка за нарушител/водач /лист 8/.
Обжалваното решение, постановено от Районен съд Перник е
второ по ред, след като с Решение № 60 от 06.03.2023 година, постановено по
КАНД № 32 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник делото е било
върнато за ново разглеждане от друг състав. С Решение № 224 от 08.06.2023
година, постановено по АНД № 00501 по описа за 2023 година на Районен съд Перник,
което е предмет на настоящият съдебен контрол, първоинстанционният съд е потвърдил
процесният електронен фиш.
Първоинстанционният съд след установяване на фактическата
обстановка и извършена служебна цялостна проверка за законосъобразност е приел,
че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалвания
електронен фиш по отношение на условията за издаването му и изискванията към
съдържанието на същия, които са предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържанието му позволява формиране на несъмнени изводи относно
правилността на дадената правна квалификация на нарушението. В тази връзка е
отхвърлил доводите на жалбоподателя, като е приел, че точно е посочено и
установено мястото на извършване на нарушението, превишаване на скоростта,
времето на извършване на нарушението и е индивидуализирано правилно моторното
превозно средство, с което същото е извършено.
Въз основа на тези изводи, решаващият състав е приел, че обсъдените
доказателствени материали, в това число и представеното писмо от страна на
Агенция „Пътна инфраструктура“ – Областно „Пътно управление“ – Перник,
удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на
електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна инфраструктура и
скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишаване по
отношение на разрешената максимална скорост и превозното средство, при
управление, на което е извършено нарушението съответстват на действителното
положение, което е обективирано в процесният електронен фиш и съответно
правилно е приложен материалния закон. При тези изводи е формирал краен извод,
че правилно на касатора е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 /петдесет/ лева за извършено от него административно нарушение по
чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата и с тези мотиви е потвърдил
електронния фиш, издаден от страна на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи- Перник.
Решението е правилно.
Настоящият състав споделя изцяло възприетата от Районен
съд Перник фактическа обстановка, като я намира за напълно кореспондираща с
представените и приети по делото доказателства, поради което счита, че не
следва да преповтаря същата.
При извършената касационна проверка по реда на чл. 218,
ал. 1 от АПК, въз основа на доводите в жалбата и по реда на чл. 218, ал. 2, предл.
последно от АПК служебно за правилното прилагане на материалния закон – не се
установи наличие на основание за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха
доводите на касатора.
По доводите в касационната жалба:
Неоснователен е доводът на касаторът, че мястото на
извършване на административното нарушение не е обозначено със знак В 26, с
който на практика се ограничава скоростта за движение.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ посочва, че при избиране на скоростта на движение на водач на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч за населено място пътно превозно средство, което попада в
категория В не трябва да превишава скорост от 50 км/ч. Тази разпоредба
инкорпорира правна норма, която е от категорията на забраняващите, доколкото е
предвидено, че пътно превозно средство, което е от категория В, в която се
включват и пътни превозни средство тип „лек автомобил“ на пътен участък
обозначен като „населен място“ по съответния за това начин не може да се движи
с повече от 50 км/ч.
В настоящият случай безспорно е доказано извършването на
нарушените по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото в представеното пред първоинстанционния
съд писмено доказателство, а именно Писмо с изх. № 11-00-96 от 20.03.2023 година на Агенция
„Пътна инфраструктура“ – Областно управление – Перник процесният участък, на
който е констатирано извършеното
нарушение, а именно път I-6 км 74+600 към процесната
дата – 27.12.2020 година е обозначен с пътен знак Д 11 за начало на населено
място и към тази дата не е поставен знак В 26. Това доказателство не е оспорено
и от самия касатор.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от Наредба № 18 от 23 юли 2001
година за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, пътен знак „Д11“ се поставя
за обозначаване на място и селищно образование, т.е. от този знак започнат да
важат правилата за движение в населено място или селищно образувание, които са
въведени със Закона за движение по пътищата и правилника за неговото прилагане.
От друга страна разпоредбата на ал. 3 от същата разпоредба предвижда, че когато
за територията на населеното място и селищното образувание е необходимо да се
въведен допустима максимална скорост на движение, различен от определената по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, то тогава се поставя пътен знак В26. Анализът на тези
разпоредби води до извод, че пътен знак Д11 „Начало на населено място“ е от
категорията на т.нар. общи пътни знаци, които са свързани с въведени от страна
на законодателя общи правила за движение по пътищата, които следва да бъдат
съобразявани от страна на водачите на пътни превозни средства, напротив пътен
знак В26 попада в категорията на „специалните“ пътни знаци, които въвеждат
изключения от общите правила и този тип знаци пряко въвеждат забрани. Така
например за определени участъци от пътната мрежа би могло да съществуват
паралелно и двата пътни знака, както Д11, така и В26, като в този случай при
наличие на пътен знак В26 водачът следва да се съобрази с този знак, тъй като
последният би могъл да въвежда максималната скорост за движение над
допустимата, косвено въведена със знак Д11. В настоящият случай обаче такъв
знак е липсвало и по тази причина водачът, настоящ касатор е следвало да
съобрази поведението си и в частност преценката си за скоростта на движение с
въведения знак Д11, а именно да не се движи със скорост над допустимо
предвидената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП максимална скорост от 50 км/ч. Тоест в
настоящият случай макар да е било налице само знак, който пряко не въвежда
забрана за скорост на движение, то такава е въведена по силата на самия закон с
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с която всеки един участник на пътя, в
качеството си на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП следва да се
съобразява.
От друга страна доводите на касатора, че към момента вече
са поставени знаци В 26, които въвеждат ограничение за скоростта на движение от
80 км/ч също не променят изводите на настоящият съдебен състав, тъй като не са
налице и предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН,
предвиждаща, че ако да влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по –
благоприятна за нарушителя. Това е така, защото евентуална промяна в максимално
допустимата скорост за движение представлява благоприятно фактическо положение,
което обаче не е еквивалент на по – благоприятен за нарушителя закон.
Правилни са и изводите на районния съд относно размера на
наложеното административно наказание, доколкото размерът и е фиксиран в закона
и липсва основание за намаляването й.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Не са налице релевираните в касационната жалба основания за неговата отмяна.
Относно разноските:
Страните не претендират присъждане на съдебни разноски,
поради което съда не следва да се произнася.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен
съд – Перник
Р Е
Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
224 от 08.06.2023 година, постановено по АНД № 501 по описа за 2023 година на
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/