№ 16
гр. Шумен, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500274 по описа за 2022 година
Производство по чл.250 от ГПК.
Депозирана е молба вх. № 6026/23.12.2022 г., изходяща от жалбоподателя Б. И. Н., в
която твърди, че във въззивната си жалба и с допълнителна молба във въззивното
производство е предявил възражение, че първоинстанционното решение е процесуално
недопустимо, понеже съдът се произнесъл при свръхпетитум, тъй като ищците никога не са
предявявали осъдителен ревандикационен иск, а само установителен такъв, видно от
формулираното в исковата им молба искане, а първоинстанционното решение е с
осъдителен диспозитив по ревандикационен иск, вместо с установителен иск. Тъй като по
това му възражение съдът не се е произнесъл, моли за постановяване на допълнително
решение по същото.
В срока по чл.250, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещните страни Н. Т. К.,
В. Т. В., Д. Т. В., Т. И. Х. и Д. М. М., чрез пълномощника им адв. П. И. от ВАК, в която
оспорват молбата по чл.250 от ГПК като недопустима.
Молбата е депозирана в преклузивния срок по чл.250, ал.1 от ГПК, от надлежно
легитимирано лице и процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
С решение № 288/05.12.2022 г. по в.гр.д. № 274/2022 г. на ШОС, чието допълване се
иска е потвърдено изцяло решение № 24/03.02.2022 г. по гр.д. № 692/2021 г. по описа на
НПРС, с което е уважен предявен срещу молителя иск по чл.108 от ЗС, както в
установителната, така и в осъдителната му част. Видно от мотивите на въззивното решение,
1
съдът е приел, че предмет на разглеждане е иск по чл.108 от ЗС и, че постановеното
първоинстанционно решение е допустимо, с което е даден отговор на възражението на
жалбоподателя за недопустимост на същото. Независимо от горното, следва да се отбележи,
че твърдението на жалбоподателя, че от ищците е бил предявен установителен иск за
собственост, а не ревандикационен иск по чл.108 от ЗС не отговаря на действителността,
предвид факта, че в петитума на исковата молба ищците изрично са поискали от съда да
признае за установено правото им на собственост върху спорния имот и осъди ответника да
им предаде владението върху него, което квалифицира претенцията като такава по чл.108
от ЗС – иск за ревандикация, а не по чл.124, ал.1 от ГПК – установителен иск за собственост.
Предвид това и, че, приемайки възражението на жалбоподателя за недопустимост на
първоинстанционното решение за неоснователно, въззивният съд не е длъжен да се
произнесе във връзка с него с нарочен диспозитив в решението си, приема, че молбата за
допълване на постановеното по делото в изложения от молителя смисъл е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна молба вх. № 6026/23.12.2022 г.,
изходяща от жалбоподателя Б. И. Н., с искане за допълване на решение № 288/05.12.2022 г.
по в.гр.д. № 274/2022 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2