О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №261640
гр.
Бургас, 18.10.2021г.
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Иво Добрев
като разгледа
докладваното от съдията Добрев търговско дело № 250 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата
молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път №260, представлявано
от Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова -изпълнителни директори, чрез адв.
Д.М., съдебен адрес ***, с която е
предявен иск за осъждане на ответниците А.Д.К., с паспорт: №P GBR *********, издаден на
09.02.1999г. и Ж.Ф.К., с паспорт №P GBR *********, издаден на
06.02.1999г.- граждани на
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, с адрес: графство
„Хемпшър“, гр. Саутхемптън, ул. „Гуудсландс Вейл“ №51 сумата от 65 000евро
главница, предявена като частично вземане от цялата дължима сума в размер на
92 407.28 евро за периода от 26.10.2014г. до 13.05.2019г. по договор за
кредит продукт нов алфа кредит за покупка, строителство и ремонт
№478-30/01.10.2008г. и сумата от 1116,03лева за нотариални разноски за периода
от 30.12.2018г. до 13.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендирата се и направените по делото разноски.
Книжата по делото са съставени и разменени редовно. Искът
е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна
и пасивна легитимация на страните. Възражението за липса на активна легитимация
за предявяване на иска поради факта, че договорът за прехвърляне на търговското
предприятие е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД е въпрос по
същество относно принадлежността на материалното право, поради което този
същото ще бъде обсъдено при произнасянето на крайния съдебен акт и при оценка
на събраните доказателства в подкрепа на това твърдение на ответниците. Не са
направени от страните други възражения, нито до настоящия момент са станали
служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за
възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са
налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това
положение той е допустим.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад на основание чл. 374, вр.
чл. 146 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 01.10.2008г. между „Алфа Банк –
клон България /с правоприемник „Юробанк България“ АД/ - кредитодател и А.Д.К. и
Ж.Ф.К. бил сключен договор за кредит №478-30/01.10.2008г., по силата, на който
банката предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 122 000евро
за покупка на недвижим имот, а последните се задължили да върнат ползваната
сума, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Кредитополучателите се задължавали да изплатят отпуснатия кредит в срок от 192
месеца с гратисен период от 12 месеца, като дължали на банката годишна лихва в
следните размери: за първата година от срока на кредита – фиксирана лихва в
размер на 3.9%, а за останалия период на погасяване – плаващ лихвен процент в
размер дванадесетмесечен EURIBOR плюс надбавка от 2%.
Кредитополучателите следвало да заплащат и наказателна лихва за просрочие и лихва
при предсрочна изискуемост, съгласно Общите условия, неразделна част от
договора. В случай на забавяне на плащане на погасителна вноска и/или лихва –
наказателна лихва, равна на лихвения процент, договорен между страните плюс
надбавка от 2,5% годишно.
Банката имала право едностранно да променя договорения
лихвен процент при съществени изменения в икономическата ситуация в страната
или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правели
неизгодна за банката кредитната сделка; в случай на увеличение с над 50% на
цената на паричния ресурс, която банката заплащала за рефинансирането си на
междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване
на договора за кредит. С подписване на договора кредитополучателите давали
съгласие тези изменения в лихвените проценти да се отразяват едностранно от
банката в погасителния план и да се считат за приложени от деня на изменението
в плана. В случай на неприемане на новия погасителен план, кредитът ставал
предсрочно изискуем, като кредитополучателите се задължавали в тридесетдневен
срок, считано от уведомяването, да погасят всички дължими от тях суми. Уговорени
са в полза на кредитната институция следните такси: 1. такса за разглеждане на
документи за кредит в размер на 40евро; 2. такса за управление и обработка на
кредита, както следва: за първата година от срока на договора – 1% върху
размера на разрешения кредит, минимум 100евро, платима при подписване на
договора; за останалия период от срока на действие на договора – 0.6% върху
остатъчния размер на разрешения кредит, минимум 10евро, която се заплаща до
края на първата работна седмица на месец юли на всяка календарна година; 3. такса
за предсрочно погасяване в размер на 3% върху предплатения размер на кредита,
приложима през първите пет години от срока на кредита; 4. такса при
предоговаряне условията на кредита – 0.5% върху остатъка от кредита.
Погасяването се извършвало чрез заплащане на 180 месечни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва. Първата погасителна вноска била дължима на същото
число на месеца един месец след датата на усвояване или след изтичане на
гратисния период, а всяка следваща погасителна вноска била дължима на същото
число на всеки следващ месец, до пълното погасяване на кредита. Съгласно Общите
условия, неделима част от договора, кредитополучателите се задължавали да
заплащат всички нотариални, държавни и банкови такси и комисионни, предвидени в
действащата тарифа на банката, с която кредитополучателите били запознати преди сключване на договора,
както и разноските по принудителното изпълнение върху тях, застраховките и
таксите по оценката на обезпечението по договора. Погасяването на кредита се
извършвало чрез директно дебитиране от страна на банката на дължимите суми от
сметките на кредитополучателите, за което последните давали предварително
съгласието си с подписване на Общите условия. Дебитираните от сметките суми се
използвали за погасяване на задълженията в следния ред: разноски, такси, комисионни
съгласно действащата тогава Тарифа, лихви и главница. Съгласно чл. 22 от Общите
условия кредитополучателите се задължавали да застраховат ипотекирания в полза
на банката имот, като своевременно подновят застрахователния договор и
предоставят всяка следваща застрахователна полица в срок до 7 дни след изтичане
на действащата.
Съгласно чл. 29, т. 2 във връзка с чл. 28, т. 1 и т. 2
от Общите условия, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и
при неизпълнение от страна на кредитополучателя, на което и да е задължение по
договора, банката имала право да направи кредита предсрочно изискуем, а
съгласно чл. 29, т. 3 – да предприеме мерки по принудително събиране на
дължимите суми по договора за кредит.
С нотариална покана с рег. №741, том I, акт 119 на
нотариус Антони Гетов, връчена на длъжниците чрез пълномощника им банката
уведомила ответниците, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита
обявява същия за изцяло предсрочно изискуем, както и че при неиздължаване ще
упражни правата си по договора.
Към момента на подаване на исковата молба не били
постъпили никакви плащания, както и не бил осъществен никакъв контакт с
длъжниците, а непогасените вноски били както следва: 55 непогасени вноски за
главница, считано от 26.10.2014г., и 55 непогасени вноски за лихва, считано от
26.10.2014г. Към момента на подаване на исковата молба общото задължение на
длъжниците възлизало на 111 647.14 евро и 1 116.03лв., съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката към 13.05.2019г., от които:
-
92 407,28
евро – главница за периода от 26.10.2014г. до 13.05.2019г.;
-
13 385.25
евро – възнаградителна лихва за периода от 26.10.2014г. до 25.03.2019г.;
-
5 626,24
евро – наказателна лихва за просрочие за периода от 25.09.2015г. до
13.05.2019г.;
-
228.37 евро
– застраховки за периода от 22.02.2018г. до 13.05.2019г.;
-
1116,03лева
– нотариални разноски за периода от 30.12.2018г. до 13.05.2019г.
С оглед изтичането на 10-годишния срок на учредената
договорна ипотека и с оглед на обстоятелството, че задължението по договора за
кредит все още не било погасено, банката предприела действия по подновяване на
учредената договорна ипотека. Съгласно чл. 21 от общите условия към договора за
кредит, разноските, свързани с подновяване на обезпечението се поемали от
длъжниците. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Съдът е сезиран
с искове с правно основание чл.430 ал.1 и 2 ТЗ вр. 79 ЗЗД.
Ответниците с
отговора на исковата молба оспорват допустимостта и основателността на
заявената претенция. Потвърждават наличието на сключен договор за банков кредит
между тях от една страна и „Алфа банк“ – клон България. В тази връзка оспорват
процесуалната легитимация на ищеца. Договорът за прехвърляне на търговско
предприятие от 29.02.2016г. и вписан в Търговския регистър на 09.03.2016г. се
явявал нищожен. В патримониума на прехвърленото предприятие не се съдържали
права по договора за банков кредит №478-30/2008г., сключен на 01.10.2008г.
Твърдят, че прехвърленото вземане не било валидно индивидуализирано. Липсвали
доказателства след извършеното прехвърляне „Алфа банк“- клон България да е
отписало от счетоводството задълженията по процесния кредит, както и такива, от
които и да личи, че „Юробанк България“ АД е завело счетоводно прехвърленото му
вземане. Също така „Алфа банк“ – клон България не загубила провосубектността
си, а повече от година и половина след прехвърлянето същото извършвала дейност
и е било заличена на 05.07.2017г.
Банката правоприемник променила номера на банковата си
сметка, обслужваща кредита, като това не било оповестено по никакъв начин на
кредитополучателите. Дори получената нотариална покана не съдържала никаква
информация, че вземането било прехвърлено.
По същество считат, че договорът не е породил правно
значение, тъй като множество от клаузите в него били неравноправни по смисъла
на Закона за защита на потребителите. Чл. 13.1 и чл. 13.2 от Общите условия
били нищожни на основание чл. 143 от ЗЗП, т. 10 и т. 12 ЗЗП. Тези уговорки били
сключени във вреда на потребителите, тъй като давали неконтролируеми права на
другата страна, не отговаряли и на изискванията на добросъвестността, а банката
не положила грижата на добрия съконтрахент при сключване на договора, в
резултат на което се стигнало до неравновесие в правата на двете страни, даващо
право на банката безконтролно да променя съдържанието на договорните отношения.
Банката действала във вреда на кредитополучтеля, тъй
като събирала всеки месец неправилно суми в по-висок размер от договорените в
погасителния план анюитетни вноски. По този начин банката се обогатявала
неоснователно за сметка на кредитополучателите. Те обеднявали с размера на
неправомерно надвзетата лихва.
Ето защо посочените в исковата молба суми се
претендирали неоснователно и били недоказани по размер, тъй като ищецът
действал в противоречие с разпоредбите на ЗЗП и ЗКИ. Връщането на кредита се
дължало на анюитетни месечни вноски, като при неоснователно, незаконосъобразно
повишаване на лихвата, банката била усвоила, респ. надвзела суми, които
следвало да погасят главницата.
В нарушение на разпоредбите на ЗЗП се явявали
отнасяните за погасяване вноски до обявяване на предсрочната изискуемост от
банката за намаляване размера на главното и акцесорните вземания в погрешни отношения,
преимуществено и само за погасяване на лихвите.
Също така по делото изобщо не бил представен
погасителен план, поради което и не можело да се установи каква част от
главницата и лихвата били погасени до датата на забавата- 26.10.2014г. Липсата
на погасителен план водело до невъзможност да бъде извършена правилна и
обоснована преценка доколко верни са заявените от кредитора суми, а
подписването на погасителен план било изрично предвидено като задължителен
реквизит в съдържанието на процесния договор за кредит. Тази непълнота водела след себе си
нищожност на процесния договор за кредит поради противоречие със закона, а също
така и поради липса на съгласие. Цитира се разпоредбата на чл. 36 ЗЗППТ/съотв.
чл. 147, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, която предписвала, че при съмнение относно
смисъла на определено условие, то се тълкувало по благоприятен за потребителя
начин. Съобразно легалната дефиниция на чл. 430, ал. 2 ТЗ договорът за кредит винаги бил възмездна
сделка, а съществуването на валидна уговорка за цената на кредита било от
съществените елементи на самия договор, обуславящ валидност на целия договор.
Съобразно чл. 1 на същата разпоредба договорът за кредит следвало да съдържа и
другите съществени елементи – уговорени условия, срок, сред които попадали видът,
размерът и падежът на месечните погасителни вноски, както и целта на отпуснатия
кредит. Също така разходите по кредита следвало да се определят изрично и
изчерпателно, включително в случаите на предсрочно погасяване.
На последно място в отговора на исковата молба се
посочва, че всички вземания претендирани по делото били погасени по давност.
С допълнителната искова молба ищецът допълва и
пояснява първоначалната си искова молба, като взима отношение по представения
от ответниците отговор на исковата молба.
Допълнителният отговор на ответниците допълва и
пояснява първоначалния отговор, като не въвежда нови факти и обстоятелства по
делото.
Ищецът при пълно и главно доказване
следва да установи наличието на твърдяното договорно правоотношение по договор
за кредит, както и постигнатото съгласие по допълнителните споразумения към
него, изпълнението на задълженията си по същото, в това число надлежното
уведомяване на ответниците, че счита вземанията за предсрочно изискуеми чрез
връчване на покана. Ищецът трябва да докаже наличието на валиден договор за
цесия, както и съобщаването й на длъжниците от страна на цедента. На ищеца е
възложена тежестта да докаже процесните вземания за главница по основание и
размер. В тежест на ответниците е да установят и докажат своите правоизключващи и правопогасяващи
възражения, включително за нищожност на договора или на отделни клаузи в него
или в допълнителните споразумения поради тяхната неравноправност и за
погасяване на задълженията към ищеца по давност. Ответниците следва да докажат
и твърденията си за нищожност на договора за цесия, както и твърденията си за
размера на извършените от тях погашения по кредита.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за наличие на
неравноправни клаузи в договора за банков кредит и последващите споразумения
към него. В тежест на банката – кредитодател е да докаже, че оспорените
от ответниците като неравностойни клаузи са индивидуално уговорени, в това
число, че е предоставена преди договорното правоотношение на потребителите
цялата относима информация относно методиката, по която банката променя едностранно
цената на предоставената услуга във връзка с едностранно увеличената договорна лихва, капитализирана в
главницата по допълнителните споразумения, както и, че посочените клаузи са
индивидуално уговорени.
Приложените при предварителната размяна
на книжа писмени доказателства са допустими, относими и необходими за
изясняване предмета на спора и следва да бъдат допуснати. Ищецът е направил доказателствено
искане за назначаване на съдебно –счетоводна експертиза, която да отговори на
поставени с исковата молба въпроси, като такива са поставени и от ответната
страна в допълнителния отговор на исковата молба. Искането следва да бъде
уважено, тъй като посредством поставените от страните задачи ще бъдат
установени обстоятелства, за които са необходими специални знания и за които
страните носят доказателствена тежест. Вещото лице следва да отговори на
поставените в исковата молба и допълнителния отговор въпроси.
Основателно е искането да бъде задължен ищеца „Юробанк
България“ АД да представи по делото информация за извършените счетоводни
отразявания и записвания, във връзка с прехвърлянето и придобиването на
търговското предприятие от „Алфа банк“- клон България. Ищецът да представи
погасителните планове към договор за кредит № 478-30/2008г., сключен на
01.10.2008г. с „Алфа банк“ – клон България.
Мотивиран
от горното съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПУСКА представените от страните при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА
извършване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори
на поставените въпроси от ищеца в исковата молба и от ответниците в
допълнителния отговор, като включително
посочи и изчисли размера на дълга на ответниците, съобразявайки само
първоначално уговорения между страните лихвен процент.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 500 лева, от които 300 лв., вносими от ищеца и 200 лв.,
вносими от ответниците в едноседмичен срок от съобщаването му по сметка на БОС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Тонка Джалева.
УКАЗВА ищеца
„Юробанк България“ АД да представи по делото информация за извършените
счетоводни отразявания и записвания, във връзка с прехвърлянето и придобиването
на търговското предприятие от „Алфа банк“ – клон България, както и да представи
погасителните планове към договор за кредит № 478-30/2008г., сключен на
01.10.2008г. с ответниците.
СЪОБЩАВА на
страните проекта си за доклад на делото.
ПРИКАНВА страните към постигане на съдебна
спогодба, към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на спора.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и
го НАСРОЧВА за 17.11.2021г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните и вещото лице след внасяне на депозита.
ПРЕПИС от определението
да се връчи на страните, на ищеца с препис от допълнителния отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
Съдия: