Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 28.01.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
ІІІ-ти ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тринайсети декември две
хиляди и осемнайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
в присъствието на секретаря Нели Драндарова и
при участието на прокурора Митко
Димитров, разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.д. № 5242 по описа за
2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение от
2.11.2018 г. по н.ч.д. № 16390/2018 г. на СРС, НО, 17 състав, е извършено групиране на наказанията
на осъдения С.Г.В.
по н.о.х.д № 937/2017 г. по
описа на СГС, н.о.х.д № 2463/2017 г. по
описа на CГC и по н.о.х.д № 16637/2015 г. по
описа на CPC, като му е наложено едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода”
за срок от шест години. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „а“ и „б“ ЗИНЗС съдът е определил първоначален
строг режим за изтърпяване на така наложеното
наказание. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил общото наказание „лишаване
от свобода“ с 1/3, а именно с две години. На основание чл. 57,
ал. 1, т.2 б. „а“ и „б“ ЗИНЗС е определил първоначален
строг режим за изтърпяване на така увеличеното общо наказание. На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено времето,
през което осъденият В. е бил задържан по ЗМВР, с
постановление на прокурор и с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по всяко от делата, включени в
съвкупността. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспадната изтърпяната
част от наказанието „лишаване от свобода” по всяко от делата, включени в
съвкупността.
Срещу
определението е постъпила жалба от осъдения С.Г.В.. В жалбата се изразява
несъгласие с определението в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 24 НК, като се твърди, че съдът е увеличил определеното общо най-тежко наказание
както при първичното групиране на две от наказанията, така и след това с
групирането им с третото. Иска се
отмяната на определението в тази част, като се определи само едно общо най-тежко
наказание, което да не бъде увеличавано.
В
съдебно заседание прокурорът счита жалбата за неоснователна, като приема, че
първостепенният съд е извършил правилно групиране на наказанията.
Защитникът на осъдения поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като
определението в частта относно приложението на чл. 24 НК бъде изменено.
Осъденият С.В. моли да бъде отменено увеличението с 1/3та, тъй като му
се събирало 20 години затвор.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като
съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на определението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното.
Жалбата е неоснователна.
Районният съд в атакуваното определение правилно е изяснил за кои от 13-те
осъждания на С.Г.В. е допустимо
извършване на актуално групиране на наказанията, като е направил преценка и на
наказателните производства по предложението на СРП с правно
основание чл. 306 ал.1 т. 1 НПК:
1. По
н.о.х.д № 937/2017 г. по описа на СГС с присъда в сила от 9.03.2018 г. е осъден за извършено на 8.05.2016 г. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 4 години, което на осн. чл. 57, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е
постановено да се изтърпи при първоначален строг режим.
2. По н.о.х.д № 2463/2017 г. по описа на СГС с
присъда в сила от 4.04.2018 г. е осъден за извършено на 26.04.2016 г. престъпление по чл. по
чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК , като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 години, което на основание чл. 57,
ал. 1 т. 2 б. „а“ и б. „б“ от ЗИНЗС е определено да се изтърпи при първоначален
строг режим.
3. По
н.о.х.д № 16637/2015 г. по описа на СРС с присъда в сила от 26.07.2018 г. е осъден за извършено на 24.06.2014 г.
продължавано престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, включващо 4 деяния, като му е
наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 6 години,
което на основание чл. 57, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определено да се изтърпи при
първоначален строг режим.
На следващо място районният съд е отчел, въз основа на правилно
разбиране на материалния закон, че по отношение на наказанията и по трите
осъждания са налице предпоставките на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал. 1 НК за
определяне на едно най-тежко наказание, доколкото деянията са извършени преди
да е влязъл в сила съдебният акт по което и да е от тях. Поради това
законосъобразно районният съд е определил общо най-тежко наказание измежду
наложените – за срок от 6 (шест) години
лишаване от свобода. Районният съд е обсъдил и възможността от различно
групиране на последното осъждане на С.В., но приетото от него представлява
най-благоприятният вариант за осъдения, тъй като в една група попадат най-тежките
му осъждания.
И двете страни са останали удовлетворени от съдебния акт в посочената
част. Единственият спорен въпрос е относно допуснатото от районния съд
приложение на чл. 24 НК, на основание на което общото най-тежко наказание е
увеличено с 1/3 и възлиза на 9 години лишаване от свобода.
При преценката на обстоятелствата, които имат значение за правилното
решаване на въпроса за приложимостта на чл. 24 НК в конкретния случай,
законосъобразно районният съд е съобразил, че с влязло в сила определение на
26.04.2018 г. на СГС НО, 22 състав, по н.ч.д № 1760/2018 г. са групирани
наказанията по н.о.х.д № 2463/2017 г. и н.о.х.д. № 937/2017 г. на СГС, като е
определено едно общо най-тежко наказание в размер на 6 години лишаване от
свобода и на основание чл. 24 от НК с 1/3, като възлиза на 8 години лишаване от
свобода.
Иначе казано, за две от осъжданията, които са предмет на настоящата
кумулация, със стабилен съдебен акт вече е било допуснато увеличение на общото
най-тежко наказание от 6 години. Включването на третото осъждане в групата от
районния съд – по н.о.х.д. № 16637/15 г., по същество не променя общото
най-тежко наказание измежду трите от 6 години. При това положение, за да има
последователност в упражняването на наказателната репресия и да се избегне
разнопосочност на съдебните актове и девалвация на правния им ефект, съдът,
който групира резултатите на трите осъждания, следва да зачете направеното със
стабилен съдебен акт увеличение на общото най-тежко наказание за две от тях.
Същевременно увеличаването на общото най-тежко наказание се налага и поради
това, че в състава на групираните престъпления се включват три грабежа, два от
които, извършени при условията на опасен рецидив, а третото, представлящо
продължавано престъпление, обхваща 4 деяния. Поради това въззивният съд намира,
че районният съд обосновано и законосъобразно е достигнал до извода, че
приложението на чл. 24 НК е пропорционално на целта на наказването, защото
справедливо оценява тежестта на извършеното, от една страна, а от друга – това,
че преди процесните 3 групирани осъждания С.В. вече е бил наказан за 10
престъпления.
Съдът намира за неоснователно оплакването на осъдения, че с обжалваното
определение се достига до двукратно увеличаване на наказанието, като прие, че
то се основава на неразбиране на правните му последици. Увеличаването на общото
най-тежко наказание измежду наложените наказания по трите осъждания заличава
действието на предишната кумулация, като правният ефект е същият като
постигнатия с влязлото в сила определение
на 26.04.2018 г. на СГС, НО, 22 състав, по н.ч.д № 1760/2018 г., с което е било
наложено увеличено общо най-тежко наказание измежду наказанията по н.о.х.д №
2463/2017 г. и н.о.х.д. № 937/2017 г. на СГС в общ размер от 8 години. С
обжалваното определение в настоящия процес, с което в тази група се включва и
трето осъждане – по н.о.х.д. №16637/2015 г. на СРС, не променя вече известния
на осъдения резултат, че следва да изтърпи увеличено общо най-тежко наказание
от 8 години лишаване от свобода.
Оттук насетне районният съд законосъобразно е решил останалите съпътстващи
групирането на наказания лишаване от свобода въпроси, като на основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК правилно е приспаднал при изпълнение на увеличеното общо най-тежко наказание
времето, през което осъденият е бил задържан или вече е търпял наказание по
всяко от делата в групата.
След законосъобразна преценка
на фактите от обремененото съдебно минало на осъдения районният съд обосновано
е определил и първоначален строг режим на изтърпяване на увеличеното общо
най-тежко наказание.
В заключение, след обобщаване на резултатите
от извършената служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира основания за отмяната му или за изменението му, поради което прие, че следва да бъде
потвърден.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 3 въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 2.11.2018 г. по н.ч.д. № 16390/2018 г. на СРС, НО, 17 състав.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.