Решение по дело №14114/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 16.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №14114 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №172691 от 22.07.2019г., постановено по гр.дело №13247/2019г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в, е отхвърлен предявения от „Е.”ЕООД с ЕИК********иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.535 ТЗ за признаване за установено, че ответникът „У.ф.С.”ЕООД с ЕИК******** дължи на ищеца сумата от 20640лв. въз основа на издаден от длъжника (с предходно наименование "Успех Е."ЕООД) на 19.11.2013г. запис на заповед с падеж 31.12.2013г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК  20.11.2018г. до изплащане на вземането. Отхвърлен е и предявения евентуален иск с правно основание чл.327 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20640лв.- неплатен остатък от цена на доставени химични продукти по фактура №**********/30.05.2009г. Отхвърлен е и втория евентуален иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ за сумата от 20640лв.- стойност, с която ответникът неоснователно се е обогатил във вреда на ищеца поради изгубване на правото на искове по запис на заповед от 19.11.2013г. с падеж 31.12.2013г. за сумата 20640лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника 3000лв. разноски по исковото и заповедното производство по ч.гр.д.№73578/2018г. по описа на СРС, 128 състав.

  Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Е.”ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приел, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 20.11.2018г. след изтичане на погасителната давност. Същото било подадено чрез куриер на 19.11.2018г., в последния ден от 5-годишния давностен срок. Моли решението на СРС да бъде отменено, като бъде уважен или главния, или един от евентуалните искове. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение.  Претендира разноски във въззивната инстанция.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави следното:

По главния иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.535 и следващи от ТЗ.

Съгласно чл.531, ал.1 от ТЗ (приложим и по отношение на записа на заповед съгласно чл.537 от ТЗ)  исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с изтичането на тригодишна давност от падежа. В случая падежът на процесния запис на заповед е 31.12.2013г. и правото на иск по тази ценна книга е погасено на 31.12.2016г. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ (процесния запис на заповед) по чл.417 от ГПК е подадено на 19.11.2018г. (чрез куриер, като е постъпило в съда на 20.11.2018г.)- близо две години след изтичане на тригодишната давност по чл.531, ал.1 от ТЗ, като по делото не са представени доказателства давността да е спирана или прекъсвана. Ето защо въззивната жалба в тази част следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.

По евентуалния иск с правно основание чл.327 от ТЗ:

Действително, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, с издаването на записа на заповед на 19.11.2013г. длъжникът е признал задължението си, с което е прекъснал давността и от тази дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, изтекъл на 19.11.2018г. Подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на 19.11.2018г. обаче не прекъсва давността, тъй като с него кредиторът претендира плащане по абстрактната сделка- издадения на 19.11.2013г. запис на заповед. Осъдителният иск с правно основание чл.327 ТЗ е предявен едва с исковата молба на 06.03.2019г., като евентуален по отношение на иска с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.535 ТЗ. Към 06.03.2019г. новият петгодишен давностен срок, започнал да тече на 19.11.2013г., е бил вече изтекъл- на 19.11.2018г. Ето защо и в тази част въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.

По евентуалния иск с правно основание чл.534 от ТЗ:

Този иск не е погасен по давност, тъй като тригодишният давностен срок започва да тече от деня на изгубване на исковете по записа на заповед- в случая от 31.12.2016г., а исковата молба е подадена на 06.03.2019г., преди изтичането му на 31.12.2019г. Както обаче правилно е посочил и първостепенният съд, в случая по делото е установено, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задължение по каузално отношение- договор за продажба на  доставени химични продукти по фактура №**********/30.05.2009г. Задължението на ответника по каузалното правоотношение е погасено по давност на 19.11.2018г., като правото му на иск по записа на заповед междувременно също е погасено по давност на 31.12.2016г. При това положение обогатяването на издателя на записа на заповед (в смисъл на спестяване на разходи за погасяване на задължението му) е вследствие бездействието на кредитора по каузалното правоотношение и не може да се счита за незаконно (в този смисъл е и посоченото от първостепенния съд решение №175/20.11.2017г. на ВКС, ТК, II т.о. по т.д.№466/2017г.). Ето защо и в тази част въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

Ответникът по жалбата има право на всички сторени разноски във въззивната инстанция в размер на 2000 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и списък по чл.80 от ГПК. Възражението на въззивника относно размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид броя на предявените искове и правната сложност на делото, съотнесени към минимално предвидените в Наредба №1 на ВАдвС адвокатски възнаграждения за една съдебна инстанция.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №172691 от 22.07.2019г., постановено по гр.дело №13247/2019г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в.

ОСЪЖДА „Е.”ЕООД с ЕИК********да заплати на „У.ф.С.”ЕООД с ЕИК******** сумата от 2000лв. (две хиляди лева)- разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/