Р
Е Ш Е
Н И Е № 337
гр. Видин, 05.07.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският
районен съд, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
Галина Герасимова
при участието
на секретаря Мила Петрова, като
разгледа докладваното от съдията Герасимова гр. дело № 43 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от В.Н.В.
***, за признаване за установено по отношение
на ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, че вземането му по изпълнително дело № 20177240400411 по описа на ЧСИ
Виолета Томова, per. № 724 на КЧСИ, в размер на сумата от 6323.06
лв., от която 2 936,69 лв. - главница, 1743,98 лв. – законна лихва за периода от 11.12.2012
год. до 16.10.2018 год., 523,59 лв. - неолихвяеми
вземания, 313,02 лв. - присъдени разноски, 100 лв. - разноски по
изпълнителното дело, както и 705,78 лв.
- такси и разноски съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, не е дължимо от ищеца В.Н.В., тъй като е погасено по давност.
Претендират се направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че с Покана за доброволно изпълнение
по изп.д. № 20177240400411 по описа на ЧСИ Виолета Томова, per. № 724, район на действие
ОС Видин, ищецът е бил уведомен, че в
качеството му на поръчител на Тодор Лозанов Илиев с ЕГН ********** дължи
на ответното дружество сумата от
6 323,06 лв., от която главница в размер на 2 936,69, законна лихва в размер на 1 743,98 лв. за периода 11.12.2012 год.
- 16.1.0.2018 год., 523, 59 лв. - неолихвяеми
вземания, 313,02 лв. - присъдени разноски, 100 лв. - разноски по изпълнителното дело, както и 705,78
лв. - такси и разноски съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.
Твърди
се, че посоченото задължение към момента на
извършване на процесуалното действие налагане на запор -
02.10.2018 год. е било погасено по давност, поради следното:
Ответното дружество „ЕОС Матрикс" ЕООД било придобило
въпросното вземане от „Банка ДСК"
ЕАД въз основа на договор за цесия. Съобразно извлечението от
счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД,
послужило за снабдяване с изпълнителен лист, кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем на 12.10.2012
год. На 08.01.2013год. по
заявление по чл. 417 от ГПК на „Банка ДСК" ЕАД било образувано ч.гр.д. №
2778/2012 год. по описа на PC - Видин и била издадена заповед № 24 за изпълнение на парично
вземане въз основа на документ. На
09.01.2013год. бил издаден изпълнителен
лист въз основа на цитираната заповед. Ищецът твърди, че от 09.01.2013 год. до
24.11.2017 год. кредиторът „Банка ДСК" ЕАД бездействал и не предприел никакви
действия по събиране на вземането. Същият
прехвърлил въз основа на договор за цесия вземането на ответника
„ЕОС Матрикс" ЕООД. Първото изпълнително действие - налагането на
запор, било предприето след датата на
образуване на изпълнителното дело - 24.11.2017 год., а именно на
02.10.2018 год. От изискуемостта на вземането 12.10.2012 год. до
образуването на изпълнителното дело на
24.11.2017 год. били изтекли повече от 5 години. Сочи се, че съгласно т.
14 от ТР № 2/2013 от 2015год. подаването
на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение
по смисъла на чл. 116, б. „в" ЗЗД, т.е. към момента вземането на кредитора „ЕОС Матрикс" ЕООД било погасено по
давност.
В срока
по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който
предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че на
17.06.2009 г. бил сключен Договор за кредит между Тодор Лозанов Илиев
/кредитополучател/ и „Банка ДСК"" ЕАД /кредитодател/, който бил
обезпечен с поръчителство от страна на В.Н.В.. Въз основа на гореизложеното
между страните възникнало валидно облигационно правоотношение, по което
кредитополучателят следвало да изпълнява основното си задължение, изразяващо се
в погасяване на кредита. В качеството си на кредитор „Банка ДСК" ЕАД се
снабдила със заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 2778/2012г. по описа на PC - Видин и изпълнителен лист от 09.01.2013 г. На 30.10.2017 г. „ОТП
Факторинг" ЕАД, в качеството си на цедент, въз основа на сключен договор
за цесия с „Банка ДСК" ЕАД, цедирал вземането на „ЕОС Матрикс" ЕООД.
Ответното дружество депозирало молба за образуване на изпълнително дело срещу
ищеца В.Н.В. въз основа на изпълнителен лист от
09.01.2013 г. Образувано било изпълнително дело № 411/2017 г. по описа на ЧСИ
Виолета Томова, с per. № 724 при Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС - гр. Видин.
Ответното дружество поддържа,
че твърдението на ищеца, че процесното
вземане е било погасено по давност, е неоснователно. Изпълнително дело №
411/2017 г. по описа на ЧСИ Томова било образувано преди изтичане на давностния
срок - от издаването на изпълнителния титул - изпълнителен лист от 09.01.2013
г. до образуването на ново изпълнително дело и извършване на действие,
прекъсващо давността, не бил изтекъл период, чиято продължителност да е
основание за прилагане на института на погасителната давност.
Вземането било установено с
влязла в сила заповед за изпълнение, поради което според чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
давностният срок бил петгодишен. Поддържа се, че от влизане в сила на заповедта
за изпълнение била започнала да тече пет годишна давност, в рамките на която
кредиторът можел да събере вземането си без риск от противопоставяне на
възражение за погасяване правото му на принудително изпълнение. Поддържа се, че
към датата на образуване на изпълнителното производство вземането не било
погасено по давност.
Иска се от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна.
Прави се възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение с оглед на
правната и фактическа сложност на делото.
С оглед данните
по делото, съдът намира за установено следното:
По подадено заявление от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, по ч.гр.д. № 2778/2012г. по описа на РС – Видин е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 24-РЗ от 08.01.2013г. против длъжника В.Н.В.,
ЕГН **********, за сумите: 2 936,69 лв. - главница, 388,29
лв. – договорна лихва за периода
06.01.2012 год. - 10.12.2012 год., 135,30 лв. – наказателна лихва за периода от 06.02.2012г. до 10.12.2012г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2012г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 313,02 лв. – разноски за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Издаден е
изпълнителен лист от 09.01.2013г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20177240400411 по описа на ЧСИ Виолета Томова, рег. № 724,
район на действие Окръжен съд – Видин.
На 02.10.2018г.
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Напоителни
системи“ ЕАД гр. Видин, както и върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД и
„ПИБ“ АД.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
като искът може да се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното
основание.
Съгласно
чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 117 от ЗЗД, ако вземането
е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013г. от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, т.10, „Прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.“
В случая, на 09.01.2013г. е издаден изпълнителен
лист. До 02.10.2018 г. не са извършвани
изпълнителни действия, които да са довели до прекъсване на давността по
отношение на вземанията. Едва на посочената дата, след изтичане на давността, е
наложен запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника.
Ответникът,
в чиято доказателствена тежест е да установи, че са настъпили обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността, не сочи доказателства по делото.
Прави възражение, че давността е прекъсната с образуването на изпълнителното
дело, което възражение е неоснователно, предвид задължителните разяснения по
т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск
се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски съгласно представен списък
по чл. 80 от ГПК в общ размер на 904,92 лева.
С отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно.
С договор за правна защита и съдействие от 06.01.2019г. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. С оглед материалния интерес и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимо възнаграждение по този иск се изчислява на сумата в размер на 646,15 лв., т.е. договореното и заплатено от ищеца възнаграждение е в размер близък до нормативно установения минимум, поради което не са налице предпоставки за намаляване на адвокатския хонорар.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В.Н.В. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“,
ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сумата в размер на
6 323,06 лева по изпълнително
дело № 20177240400411 по описа на ЧСИ Виолета Томова, per.
№ 724 на КЧСИ, от която 2 936,69 лв. - главница, 1743,98 лв. – законна лихва за периода от 11.12.2012 год. до
16.10.2018 год., 523,59 лв. - неолихвяеми
вземания, 313,02 лв. - присъдени разноски, 100 лв. - разноски по
изпълнителното дело, както и 705,78 лв.
- такси и разноски съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.В. с ЕГН ********** сумата от 904,92
/деветстотин и четири лева и
деветдесет и две стотинки /лева – разноски по производството.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :