Р
Е Ш Е Н И Е № 260066
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение –девети състав, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов след като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 3120 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 437 вр.чл. 435 ал. 2 т. 6 предл.второ от ГПК.
Постъпила е с вх. № 5866/24.11.2020г. чрез ЧСИ Ангел Ангелаков, рег.№ 826, с район на действие-ОС-Пловдив, ЖАЛБА до Окръжен съд-Пловдив с вх. № 273152/15 декември 2020г., подадена от „БЛИС СЛАДКАРСТВО“ ООД, гр. П., ул. ***, с ЕИК *********, чрез адв.П.М., АК-Смолян, срещу действия на ЧСИ, отразени в документ, представляващ резолюция по изп. дело №20208260400298, с изх.№ 7510/05.11.2020г., с която е оставено без уважение искането на дружеството, да се вдигне запорът върху движими вещи, подробно индивидуализирани с протокол за опис от дата 27.10.2020г.
Излагат се основания: Счита се, че е неоснователен изводът на ЧСИ, посочен в издадената резолюция, като е посочил, че няма нито едно съвпадение, било на сериен номер, наименование на движимите вещи или други признаци, от които би било възможно да се направи извода, че е налице идентичност между описа и фактурата. Жалбоподателят счита, че от представените от него документи – копие на договор за наем на недвижим имот, ведно с приложенията,копие на фактура/инвойс за продажба на движими вещи и копие на договор за наем на движими вещи от дата 04.06.2020г., е видно, че всички описани недвижими вещи са индивидуализирани или с наименование, или с някакъв инвентарен номер или с производствен номер. Като при направени внимателни сравнения се вижда,че почти всички вещи съответстват на вещите от извършения опис от ЧСИ Ангел Ангелаков.
Заявява, че ЧСИ могъл да изиска и назначи вещо лице, което да установи съответствието,след като самият ЧСИ не притежавал такива знания за да може да се направи пълно и точно сравнение между описа и представените документи,още повече, че при извършването на описа също не е присъствало вещо лице, което да окаже съответната помощ при индивидуализирането на вещите.
Заявява се, че в посочения опис фигурират 32 позиции, поради това, че някои от вещите в продажната фактура са описани в една позиция и са отразени, колко броя от тази позиция са,докато при описа тези вещи са разделени, /например работните маси във фактурата са общо 19, както и количките също са 19, докато в описа са посочени като отделни вещи/.
Заявява се, че в приложеното копие на фактура/инвойс/ за продажба на движимите вещи с№ ********* от дата 03.06.2020г. продавачът „БЛИС СЛАДКАРСТВО“ ООД, гр. П., ул. ***, е продал описаните подробно по вид, количество и цена движими вещи,като сочи, че при тяхното сравнение с описа от дата 27.10.2020г. се устаноявват конкретни съвпадения, които посочва в таблица.
Заявява, че описаните движими вещи са собственост на трето лице, а именно чуждестранно дружество с наименование VA CONSULTING & TRADE със седалище в град Букурещ, Румъния, които са предоставени на „БЛИС СЛАДКАРСТВО“ ООД, за временно и възмездно ползване срещу плащането на наемна цена съгласно договор за наем отдата 04.06.2020г. А, друга част от описаните движими вещи са собственост на друго трето лице, а именно: „ЕКО-2000“ ООД,със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, бул.“Шести септември“ № 252, които вещи са били предоставени на жалбоподателя с приемо-предавателен протокол, неразделна част от договор за наем от дата 01.06.2016г.
Счита се, че за да се установи съответствието и наличието на движимите вещи от Протокола за опис и на тези в представените от жалбоподателя документи ще е необходимо съдействието на вещо лице, което да даде своето заключение.
Въз основа на гореизложеното жалбоподателят моли да бъде постановен съответен акт, с който да се отменят действията, да се отмени – резолюция на ЧСИ по изп. дело № 20208260400298, с изх.№ 7510/05.11.2020г.,като незаконосъобразно извършени. Моли се също да се разпореди да се освободят описаните движими вещи, които жалбоподателят ползвал под наем,и които са му необходими при осъществяването на неговата производствена дейност. Прилага документи с оглед изложеното съдържание.
С писмено становище от адв. В.К.-Б.,***, като пълномощник на Р.Х.Б., ЕГН **********, взискател по изп. дело № 20208260400298, се изразява становище за оставяне жалбата без разглеждане, респ., за без уважение .
Постъпили са писмени мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от ЧСИ, с които жалбата на длъжника се счита за недопустима, респективно, за неоснователна.
Въззивният състав констатира, че жалбата е подадена от
надлежна страна – длъжник по изп. дело №
20208260400298, в законния срок по чл.436 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на
обжалване действие – резолюция с изх. № 7510/05.11.2020г., с която е оставено
без уважение искането на длъжника за вдигане запор върху движими вещи, предмет
на Протокол за опис от 27.10.2010г.,хипотеза, попадаща в разпоредбата на чл.
435 ал. 2 т. 6 предл. второ от ГПК. В т.н. въззивният съд споделя практиката, съгласно която длъжникът
разполага с възможността по чл.
435, ал. 2, т. 6 от ГПК да обжалва отказа за вдигане на наложените
обезпечителни мерки, тъй като по същността си това е отказ да бъде прекратено
принудителното изпълнение по отношение на определено имущество. Преди
изменението на ГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. / за длъжника не беше
предвидена възможност да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре,
прекрати или приключи принудителното изпълнение. Такава му е предоставена след
въпросното изменение и тя е реципрочна на регламентираното и до тогава право на
взискателя да обжалва спирането и прекратяването на
изпълнителното производство, както и отказа на съдебния изпълнител да извърши
исканото изпълнително действие. С изменението на ГПК е разширен кръгът на
подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител и в този
смисъл жалбата на длъжника против отказа на ЧСИ да вдигне запора, и по този
начин да прекрати изпълнителното производство по отношение на запорираните движими вещи, се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата на длъжника се
явява неоснователна, поради следното:
От приложено копие на изпълнително дело № 20208260400298,
се установяват от въззивния състав на окръжния съд
като относими към предмета на жалбата, следните
обстоятелства:
Изп. производство е образувано на 14.07.2020г. въз основа
на изпълнителен лист №3360/24.06.2020г. издаден от РС-Пловдив на осн.чл.418 т..2 от ГПК, въз основа на Заповед за изпълнение
№ 2962/19.06.2020г. поч.гр.д.№6061/2020г. по описа на
РС-Пловдив, бр.колегия,ІІбр. състав.
По предвидения в ГПК ред е изпратена от ЧСИ
ПДИ до длъжника на посочения адрес в ТР-гр. П., ул.***, с изх. №
6211/29.09.2020г., съответно, е залепено и уведомление на входната врата на
адреса, по реда на чл. 47 от ГПК, с изх.№6212/29.09.2020г.. При което следва да
се приеме, че са изпълнени изискванията на закона, респ.чл. 50 ал. 1 от ГПК за
връчване на съобщението на дружеството на длъжника/търговец/; респективно,че
длъжникът се явява уведомен за съдържанието на ПДИ, в т.ч.и за посочената дата
27.20.2020г. от 11.00ч., за която е уведомен, че ще бъде извършен от страна на
ЧСИ опис на имущество.
Видно е, че на извършения опис на движими
вещи, обективиран с Протокол за опис от
27.10.2020г.-11.00 часа, представител на дружеството, длъжник, не е присъствал,
редовно уведомен. В случая, само е налице подпис от работник на дружеството,
длъжник, -А., като описът е извършен на движими вещи, използвани от дружеството,
длъжник, в обект-производствени зали, хладилни камери, наети под наем от трето
лице „Еко-2000“. Описани са движими вещи, /лист 27 от изп.дело-лист
първи от описа/, -3 броя, както и /лист 28 от изп.дело-лист
втори от описа/- 29 броя. Протоколът за опис е подписан и от страна на взискателя, като А. е е посочен
като пазач на описаните движими вещи. Не е налице оценяване на дв.вещи в протокола, както и не е присъствало и вещо лице в
тази насока.
Видно е, че два дни след изготвяне на
протокола за опис, с вх.№5336/29.10.2020г. по изп.дело
е постъпила молба от адв. М., пълномощник на длъжника „БЛИС СЛАДКАРСТВО“ ООД,
/лист 30 от изп.дело/, с която се моли да бъдат освободени
описаните вещи с протокола от 27.10.2020г., тъй като същите били собственост на
трето лице VA CONSULTING & TRADE със
седалище в град Букурещ, Румъния, които са предоставени на „БЛИС СЛАДКАРСТВО“
ООД, за временно и възмездно ползване срещу плащането на наемна цена съгласно
договор за наем от дата 04.06.2020г; а друга част от описаните движими вещи са
собственост на друго трето лице - „ЕКО-2000“ ООД,със седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, бул.“Шести септември“ № 252, които вещи са били
предоставени на жалбоподателя с приемо-предавателен
протокол, неразделна част от договор за наем от дата 01.06.2016г. В същата
молба се моли ЧСИ да предостави на длъжника копия от всички документи съдържащи
се в образуваното изп. дело №298/2020г.Прилагат се
идентични документи, с тези приложени към настоящата жалба.
С резолюция с изх.№7510/05.11.2020г., обективираща отказ на ЧСИ, респективно, се оставя без
уважение молбата на адв.М., пълномощник на длъжника, с която се иска вдигането
на запорите на движими вещи,подробно индивидуализирани с протокол за опис от
27.10.2020г. Изложени са мотиви,че при внимателно сравнение между представената
фактура/инвойс за продажба на движими
вещи/представена на английски език/ и описаните с протокол от 27.10.2020г.
вещи, няма нито едно съвпадение, било на сериен номер, наименование на
движимите вещи или други признаци, от които би могло да се направи извод, че е
налице идентичност между описа и фактурата.Посочено е, че още повече, че в
описа фигурират 32 позиции, надлежно описани с марки модели и предназначение, а
в представените от адв. М. документи фигурират само 23 позиции, без марка,
модел или други отличителни белези.
С последваща молба
с вх. № 5581/09.11.2020г. са поискани от адв. М. да му бъдат предоставени копия
от документите по изп.дело, в т.ч. и от протокола за
опис на движимите вещи; като същите са били получени от адв. М. на 18.11.2020г.
След получаване на копия от изисканите
документи от изп. дело, е постъпила с
вх.№5866/24.11.2020г. при ЧСИ и настоящата жалба от длъжника чрез адв. М..
Видно е, че в тази жалба се иска съдействие на вещо лице относно идентичност на
движимите вещи, описани в протокола за опис, с тези по представената фактура. В
тази насока, следва да се посочи, че към датата на съставяне на Протокола за
опис -27.10.2020г. длъжникът не се е възползвал от възможността да поиска
назначаване на вещо лице от ЧСИ относно идентичност на процесните
описани движими вещи, каквато възможност е предвидена в чл. 468 ал. 2 от ГПК,
/макар и само по отношение определяне стойността на вещта/; не е поискано
назначаване на вещо лице и в последваща след
Протокола за опис, молба от адв. М., постъпила при ЧСИ вх.№5336/29.10.2020г.,
като по изпълнителното производство, поначало, не е искано от длъжника
назначаване от страна на ЧСИ на вещо лице относно идентичност на движимите
вещи, а това е искано за първи път в настоящата жалба пред окръжния съд; в т.н.
ЧСИ не е имал необходимост да назначава служебно вещо лице, тъй като с процесния Протокол от 27.10.2020г. само са описани движими
вещо, но същите не са оценени, поради което и към този момент не са били необходими
специални знания за ЧСИ. Доколкото, към момента на съставяне на Протокола за
опис от 27.10.2020г. описаните в него движими вещи са били в ползваните от
длъжника под наем помещения, то за ЧСИ не е съществувала друга възможност,
освен тази да ги приеме, че същите са собственост на дружеството, длъжник; като
не са били налице обстоятелства, от които да е явно,че тези движими вещи
принадлежат на друго лице,различно от длъжника.
Предвид което и окръжният съд не намира да са
налице нарушения от страна на ЧСИ на разпоредбата на чл. 465 от ГПК при
описване на движимите вещи, предмет на Протокола за опис от 27.10.2020г.
От друга страна, независимо, че липсват
доказателства за идентичност между описаните движими вещи и фактурирани такива,
каквито доказателства не са събрани по надлежен ред – с изискване на счетоводно
стокова експертиза да бъде назначена от страна на ЧСИ, следва да се посочи, че
дори да има сходни белези между описаните и фактурираните движими вещи, то
правят впечатление датите на фактуриране, а след това отдаване на същите
движими вещи под наем на доскорошния техен собственик от придобилото ги трето
лице, които дати са близки до тези дати, в които вече е претендирано
в заповедното производство вземането на кредитора/взискател;
както и е трудно обяснимо предназначението на продажбата на движими вещи от
длъжника на третото лице, като непосредствено след нея, движимите вещи, отново,
се ползват от длъжника, но вече, само, като наемател на същите, а не-вече като
техен собственик. Т.е. идентичността между описани и фактурирани дв. вещи, както и с такива приложени към договор за наем,
не би била достатъчна за да се приеме от съда по несъмнен начин извод, че друго
лице- трето лице, а не- длъжникът се явява техен собственик; в каквато насока
са оплакванията в настоящата жалба на длъжника.
Поради което и необосновани и неоснователни
са оплакванията в жалбата на длъжника, при което и жалбата като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение от въззивния
съд.
Решението на окръжния съд е окончателно и не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила с вх. № 5866/24.11.2020г. чрез ЧСИ Ангел Ангелаков, рег.№ 826, с район на действие-ОС-Пловдив, ЖАЛБА до Окръжен съд-Пловдив с вх. № 273152/15 декември 2020г., подадена от „БЛИС СЛАДКАРСТВО“ ООД, гр. П., ул. ***, с ЕИК *********, чрез адв.П.М., АК-Смолян, срещу действия на ЧСИ, отразени в документ, представляващ резолюция по изп. дело №20208260400298, с изх.№ 7510/05.11.2020г., с която е оставено без уважение искането на дружеството, да се вдигне запорът върху движими вещи, подробно индивидуализирани с протокол за опис от дата 27.10.2020г.
Решението на окръжния съд е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/