Определение по дело №685/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260628
Дата: 30 септември 2020 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20193100900685
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………….…./……….09.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 30.09.2020 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 685 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано реда на чл. 694 ТЗ по искова молба на правоприемник на кредитор с прието вземане, оспорил с възражение прието вземане на друг конкуриращ кредитор на несъстоятелен длъжник, останало неудовлетворено от съд по несъстоятелността при одобряване на списъци на кредиторите на масата.

По размяна на книжата: Исковата молба, в приетата за разглеждане част е редовна, като съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите,  на които „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД основава претенцията си и обосновава интерес от установяването, като са направени доказателствена искания.  Ищецът е пропуснал срок за защита с допълнителна искова молба ( изтекъл на 08.09.2020г).

Ответникът П.И.К. като кредитор с оспорено вземане е упражнил своевременно право на отговор като е обосновал своето право и е оспорил възраженията по действителност на породилата го сделка, като е посочил доказателства.

 Несъстоятелният длъжник „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД е пропуснал да подаде отговор чрез законния си представител, като правото за това е преклудирано на 19.08.19г, считано от  уведомяване по реда на чл. 50 ал. 2 ГПК на регистриран адрес на управление

Конституираният служебно синдик на несъстоятелния ответник Г.С. е изразила становище за недопустимост на иск, предявен от цесионер, който не е легитимиран с процесуалните права на своя праводател, евентуално за неоснователност на отрицателната претенция, позовава се на доказателства, представени в обуславящото производство по чл. 690 ТЗ.  

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.

По допустимостта на претенциите: Установено е провеждането на производство по несъстоятелност на длъжника „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД - обявен в несъстоятелност с решение №154/28.02.2018г по т.д. № 848/2016г на ВОС, в което П.К. e предявил своe парично вземане с молба  вх.№ 15968/30.05.2018г. Това вземане е било прието от синдика и включено в съставен от синдика списък, обявен по партида на длъжника с вписване 20181127121502 и срещу, него е било подадено възражение вх.№ 35807/05.12.2018г от ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, заявил се като частен правоприемник на П Б, прехвърлил му част от вземане,  прието от синдика при съставяне на първия списък на кредиторите.  Съдът по несъстоятелността е приел за разглеждане оспорването на приетото вземане на К., основано на възражения, идентични с изложените в исковата молба и в определение по реда на чл. 690 ТЗ ги е оставил без уважение.

Отрицателният установителен иск на ищеца е предявен по поща с дата на депозиране в пощенка служба на 30.04.19г  в рамките на срока по чл. 694 ал.6 ТЗ, считано от обявяването на 16.04.2019 г. в ТР на определение №1444/15.04.2019 г на съда по несъстоятелността, с което е бил одобрен след разглеждане на възражението втори списък на приетите вземания.

При така установеното, съдът намира за неоснователно възражението на синдика срещу легитимацията на ищеца с право да търси установяване на несъществуване на вземането на своя конкурент по исков ред. Това е така, защото частният правоприемник придобива с цесия не само материалното право на вземане, но и неговите принадлежности, каквито са възможностите за принудителното му събиране. Аналогично на правото на цесионера да замести праводателя си при упражняване на права по издаден в негова полза изпълнителен лист в изпълнителен процес, на осн. чл. 621 ТЗ вр. чл. 421 ал.1 ГПК следва да се признае такова правоприемство и в универсалното основание за изпълнение върху маса на несъстоятелен длъжник. Възраженията по чл. 690 ТЗ са съответна форма на разрешаване на спорове между кредитори, конкуриращи се върху едно и също имущество на длъжника и затова исковата защита се урежда в полза на онези, засегнати от списъците на кредиторите лица, които претендират да получат удовлетворение в производството по несъстоятелност. За разлика от индивидуалното изпълнение(където споровете по чл. 464 ГПК се очертават при разпределение на постъпление от отделен способ), спецификата на несъстоятелността като универсално изпълнение изисква тези спорове да се разрешат предварително и изчерпателно, още на етапа на установяване на правоимащите взискатели в списъци на кредитори с конкретно посочени размери на претенции. Затова и цесионера може да замести своя праводател както в разпределението за получаване на предвидената според удостоверените права в одобрен списък сума(, така и в правото му да оспорва правата на конкурентите в предварителния етап по чл. 690 ТЗ. Правопремството в правото на универсално изпълнение го легитимира и с право да продължи същата защита по исков ред в хипотеза на чл. 694 ал.3 т.1 ТЗ. Представителната власт на пълномощниците на ищеца е надлежно удостоверена (л. 6).

По отношение на неплатежоспособния длъжник – ответник установяването на задължението към кредитор налага самостоятелно упражняване на  процесуални права, независимо от назначен синдик (чл.635 ал.3 ТЗ), съответно само законен представител е надлежно легитимиран да представлява тази страна.

На осн. чл. 694 ал. 4 ТЗ съдът е конституирал синдика на неплатежоспособния търговец като  задължително необходим другар на ответника.

По предварителните въпроси: Частичното прекратяване на производството по нередовната исковата молба, в частта й в която твърденията на ищеца са били непълни или несъответни на заявеното пред съда искане е стабилизирано с влязло в сила определение № 2115/06.06.2019г.

Сезиран е родово и местно  компетентен съд, според специална подсъдност по чл. 694 ал. 6  ТЗ. Ищецът е освободен от авансово внасяне на държавна такса по силата на специално правило на чл.694 ал.7 ТЗ. Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 ал.1 т.4 от ГПК). Възражение за неподсъдност или  срещу търговския характер на спора не е предявено. Освен изявленията на страните в настоящия процес, съдът зачита като процесуална предпоставка за установителния иск, съответно и за очертаване на предмета на делото действията им в подготвителното производство по предявяване и оспорване на вземанията по реда на чл. 690 ТЗ(Решение № 15 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 535/2009 г., I т. о., ТК).

По доказателствените искания:  

В исковата молба е формулирано само доказателствено искане за събиране на оригинали на писмени доказателства, представени от ответника К. при предявяване на вземанията му в преписи. Тези документи обаче се изчерпват със самия договор за възлагане на абонаментната адвокатска услуга и справка за движение на суми по банкова сметка ***. Изискването на оригиналите не е свързано с оспорване на съществуването на самите документи или за липса на идентичност между заверените копия и известно друго съдържание на писмените актове, а според изричното уточнение на ищеца оспорването на автентичност и невярност на посочените доказателства се основава на възражението за документирането на симулирана сделка, насочена срещу интересите на кредиторите на доверителя.  Затова в настоящия процес допълнително възлагане на задължение за представяне на оригинали при отчита не принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права от страните не се налага (решение от 20.01.2004 г. на ВКС по гр. д. № 898/2002 г., III г. о.).

Доказателствата, представени от кредиторът с оспорена вземане при предварителното оспорване по чл. 690 ГПК следва да бъдат разгледани и в настоящия процес, независимо от позоваването на страните, тъй като въз основа на тях са формирани спорните изводи както на синдика, приел претенцията в съставения списък, така и на съда, отхвърлил възраженията на ищеца.

Допълнително, ответникът е поискал и събиране на гласни доказателства за установяване на договарянето между страните и предприетото от довереника изпълнение. Независимо, че стойността на договора( определена по анал. на чл. 69 ал. 1 т.7 ГПК), би надхвърлила 5000лв, гласните доказателства съдът намира за допустими, тъй като са посочени в допълнение към наличното писмено съглашение. Разпитът на свидетел следва да се допусне след уточняване на имената на свидетеля, възприел фактите по поведението на адвоката-довереник и доверителя.

На страните следва да се укаже и необходимостта от конкретизиране на претенциите за присъждане на разноски с точен размер, чрез  представяне на и списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК най- късно в последно заседание по делото.

По тези съображения, на осн. чл. 374 ал.1 ГПК,  съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) предявени от  частен правоприемник на кредитор с прието вземане,  иск за отричане на съществуването на вземане за възнаграждение за абонаментно обслужване, възложено на адвокат от несъстоятелно дружество, в размер на 35 204.94лв, начислено като левова равностойност на 18 000 евро за период 28.05.2015- 28.05.2018г.

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към молба за предявяване на вземане на кредитора П.К. в копия, заверени по реда на чл. 183 ГПК:   договор  за предоставяне на правни услуги от 01.06.2009г и справка за движение по банкова сметка ***.06.2009-28.05.2018г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ищеца за изискване на оригинали на тези документи.

ОБЯВЯВА на страните служебно известни обстоятелство по съдържанието на съдебни книжа по т.д. 894/11г и вписаните обстоятелства и обявени актове в ТР по партидата на несъстоятелния длъжник.

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на отделните разходи със съответни доказателства за извършването им, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания) възможностите на страните да искат изменение на произнасянето по разноските ще бъдат преклудирани.

На осн. чл. 101 вр. чл. 156 ал. 2  ГПК указва на ответника К., че при искане за допускане на гласни доказателства, страната следва да обяви трите имена на свидетеля, който ще бъде разпитван по конкретните факти, посочени в отговора по иска, като ЗАДЪЛЖАВА ищеца в седмичен срок от връчване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи кое е лицето, което ще води и при какви обстоятелства е възприело обстоятелствата по отношенията между страните по сделката, предмет на спора.

Предупреждава ищеца, че при пропускане на това уточнение съдът ще счита доказателственото искане за ненаправено и ще заличи свидетеля, дори лицето да се яви пред него в насроченото заседание.

ДОПУСКА до разпит (под условие, че страната изпълни дадени указания за конкретизация на свидетеля) при довеждане от ищцовата страна на един свидетели,  за установяване на твърденията за  договарянето между страните и предприетото от довереника изпълнение.

 

НАСРОЧВА съдебно заседание за 29.10.2020 г. от 10.30 часа.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани. Да се призоват страните и назначените  ВЕЩИ ЛИЦА ортопед, психолог и автоексперт с  обявяване на задачите им - след внасяне на депозит.

 

Проектът за устен доклад, представляващ, приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.

 

Препис от определение да се изпрати със съобщение за открито заседание представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП на страните:  чрез пълномощника на ищеца адв. В. на адреса, посочен в молба на л. 40, на ответника К. на адрес, посочен в отговор на л. 46 и на синдика С. на служебен адрес, посочен при вписването й в ТР по партидата на предприятието. Съобщението до ответника Мангле Инвестмънт ООД – в несъстоятелност да се приложи към дело на осн. чл. 50 ал. 2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

 

           

 

 

ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД

по търговско дело номер № 685 по описа за 2019 г.,

 

Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР.

Приет е за разглеждане, предявен установителен иск по реда на чл. 694 ал. 3 т.1  ТЗ  от  „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк Красно село, ул. Пчела №3А ет.47 ап.43, представлявано от управител Георги Гълъбов, чрез адв. В. и адв. Г., служ. Адрес *** студио 1 срещу П.И.К., ЕГН ********** *** и МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна жк Чайка, бл. 23, вх. А, партер, представлявано от управители АЛФОНСО МАТЕОС КАМАЧО и СИЛВЕСТРЕ ХАВИЕР РАМОС МОРЕНО, при участие на Г.П.С. назначена за постоянен синдик на длъжника „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД - обявен в несъстоятелност с решение №154/28.02.2018г по т.д. № 848/2016г на ВОС, със служебен адрес гр. Варна ул. Опълченска №23 ет.1 ап. 3, за отричане на съществуване на прието необезпечено вземане, включено в списък на приети вземания с ред по чл. 722 ал.1 т. 8 ТЗ, както следва:

за заплащане на сума от 35 204.94лв, предявено като левова равностойност на 18 000 евро за период 28.05.2015- 28.05.2018г., претендирано като начислено възнаграждение в размер на по 500 евро месечно за извършени адвокатски услуги по комплексно правно абонаментно обслужване, възложено с договор от 01.06.2009г.

Ищецът претендира и за присъждане на разноски по настоящото дело.

По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават  или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

Служебно известни на съда и ненуждаещи се от доказване са обстоятелства по предявяване на вземането в производството по т.д. № 848/2016г на ВОС, включването му в списък на приети вземания, неубедителното оспорване на част от размера на приетите вземания с възражение  от частен правоприемник на друг кредитор и изключването на приет за погасени по давност убедително оспорен размер на този дълг.

Отричането, предприето от ищеца се основава на оспорване на всички  твърдения, посочени в предварителното производство от предявилия вземане кредитор, поддържани и в отговор по отрицателния иск, както следва:

С писмен договор от 01.06.2009г, дружеството договорило с ответника К. чрез управителя си възлагане на цялостно правно обслужване срещу заплащане на абонамента цена от 500 евро на месец без определен краен срок. Като адвокат, довереникът поел изпълнението като осъществявал обслужването на дейността и консултирал както управителите, така и мажоритарен съдружник и представлявал предприятието по делата му, включително и в процеса по разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.

Така посоченото изпълнение е оспорено от ищеца.

Допълнително ищецът твърди, че договарящите са свързани с приятелски отношения и са изявил воля за тази сделка без са имат общо намерение за получаване на каквото и да е обслужване от търговеца, респективно без намерение за получаване на парично възнаграждение от адвоката, а само за да се създаде привидно основание за значително по размер възнаграждение с което привиден кредитор да участва в производството по несъстоятелност за да се изключат действителните кредитори от съответен на несъществуващо вземане обем от стойността  на масата, изчерпваща се с известен недвижим имот. Сочи, че продължаващото обслужване в такъв дългосрочен период при липса както на  текущо заплащане, така и на предявена претенция за събиране на изискуем дълг  противоречи на житейската логика и индикира изначално съгласие на страните, съхранили приятелски отношения при продължителната забава на доверителя  да не бъдат обвързани от привидната сделка. Твърди, че евентуално извършвани от адвоката услуги са били договаряни неформално и заплащани отделно, без връзка с привидното комплексно възлагане.

Уговарянето на привидността е оспорено от ответника.

Ищецът твърди и че срокът за предявяване на вземанията за събиране в производство по несъстоятелност е бил пропуснат.

Ответникът сочи насрещно, че молбата му е депозирана по поща преди изтичане на законовия срок. Това твърдение не е оспорено, но не и признато от насрещна страна.

Синдикът на несъстоятелното дружество е признал в становището си пред съда по несъстоятелността и поддържа в настоящото производство твърдение за наличие на спорния писмен договора в търговската документация и счетоводно отразяване на заплатени суми и неплатени задължения по този договор в счетоводните регистри, както и за извършени от адвоката действия по представителство на длъжника в процеса по несъстоятелността и постъпването на предявяването с пощенска пратка.

При  съпоставка на твърдения и възражения с оспорването им от насрещни страни съдът не установява безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

Всички останали твърдения в исковата молба (бланкетни посочвания на квалификации пороци: противоречие със закона или нарушение на морала, заобикаляне на закона или невъзможност на предмета на договора, липса на съгласие и липса на форма; унищожаемост поради грешка; договаряне без представителна власт; както и плащане, прихващане, опрощаване и прехвърляне на спорното вземане и за изтекла погасителна давност до 17.01.2017г) се отнасят до прекратената част от производството и съдът не ги докладва като изключени от предмета на спора.           

По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):

Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на  иска като спор между конкуриращи се кредитори за отричане на права, подлежащи на реализиране в универсално производство по несъстоятелност, които са били оспорени в предварителното производство по легитимация по чл. 690 и сл. ТЗ. Отричаното от ищеца право на ответника представлява притезание за парично вземане, породено от неизпълнение на търговска сделка по предоставяне на услуга с комплексен характер, разновидност на договор за поръчка  с продължително изпълнение. Законовите текстове, уреждащи притезанието на ищеца следва да се търсят в общите норми, допускащи договорна свобода и уреждащи отговорността за неизпълнение на договорите (чл. 79 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД и чл. 82 ЗЗД), а извън конкретните уговорки на страните съответно приложение биха имали специалните норми за този професионален мандат (чл. 36  ЗАдв. и чл. 6 т.11 от НМРАВ).

Възраженията на ищеца, обосновали интереса от установяване на оспорения остатък от дълга се основават на пороци, изключващи валидност на договора:  абсолютна симулативност на сделка, удостоверена в писмен договор като изявена привидно воля на договарящи се лица, които нямат намерение да се обвържат със задължения за  насрещни престации( чл. 26 ал.2 пр. 5 ЗЗД) и липса на основание за възмездно възлагане на обслужване, което доверителят получава от същия изпълнител по други сделки( чл. 26 ал. 2 пр. 4 ЗЗД).

Възражението за пропускане на срок за предявяване представлява позоваване специална хипотеза на погасяване на неупражнени в срок права в производство по несъстоятелност (чл. 739, ал. 1 ТЗ). За отчитане на процесуалния срок за предявяване на вземане по чл. 685 ТЗ в това производство се прилагат субсидиарно общи норми на гражданския процес(чл. 621 ТЗ вр. чл. 62  ал.2 ГПК).

Доводите на ответника и синдика за злоупотреба с процесуални права от страна на цедента, необосновано оспорващ чрез неплатежоспособен частен правоприемник вземане на конкурент не могат да бъдат квалифицирани като относими към делото възражения или реплики, тъй като злоупотребата с процесуални права поражда само отговорност за вреди, ако такива бъдат причинени на необосновано въвлечени в исков процес лица.

 

По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК):

За оспорените твърдения на кредитора- ответник, за които се носи тежест на доказване (сключване на договора, изпълнението по него от двете насрещни страни до изпадането на доверителя в забава, спазване на срока  по предявяване на вземанията) са допуснати писмени доказателства и показания на свидетел.

Съдът приема, че в настоящото производство, ищецът носи доказателствената тежест по възраженията за нищожност на правопораждаща сделка и погасяване на неупражнено в срок право.

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.

По попълването на делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):

Не са ангажирани доказателства относно твърдени от ищцовата страна факти: поведение на договарящите се преди по време и след сключване на договора, индикиращо постигнато между тях съгласие да се договарят привидно и наличие на други сделки, чието изпълнение изцяло да съвпада с предмета на спорния абонаментен договор.

Няма посочени твърдения, за които ответника да носи доказателствена тежест, но не е посочил доказателства.

Синдикът не е страна в материалното право и не носи тежест да доказва твърденията си, но в случай, че прецени да съдейства на ответника, чието вземане е било включено в съставен от него списък, следва да представи доказателствата за признатото счетоводно отразяване на задълженията в счетоводните регистри на предприятието.

По възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):

Макар и да се провежда по специален ред, за това производство чл. 621а ТЗ не предвижда изрични отклонения, освен забраната за спиране на делото по взаимно съгласие. Съдът отчита, че предмет на делото са материални права, които следва да бъдат противопоставени на трети, неучастващи в производството лица (чл. 694 ал.8 ТЗ), които обаче не са ги оспорвали,  поради което споразумение по предмета на иска (извънсъдебна или съдебна спогодба) може да бъде постигната след изтичане на срока за упражняване на права по чл. 694 ал.5 ТЗ., с участието и на синдика.