АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……./28.03.2022 г., гр. Добрич
Административен съд - Добрич, в закрито
съдебно заседание, на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година, IV
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
като разгледа докладваното от
председателя адм. дело №52/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от М.Г.Д. ***
против Мълчалив отказ на Ректора на Висше училище по мениджмънт и Председателя
и членовете на Висшия академичен борд на
ВУМ по жалба с вх. № V00082/ 13.12.2021
г.
С жалбата се настоява да бъде отменен мълчалив отказ на ВУМ и на Ректора и да бъде задължен същият в
да се произнесе по заявлението на Д., а именно да се отмени изцяло дадената
отрицателна оценка на Комисия за осигуряване и оценяване на качеството към ВУМ,
органа на управление на ВУМ да назначи нова процедура за атестирането й и да се
произнесе по основанията й за оспорване.
Жалбоподателката счита отказа за незаконосъобразен. Иска от съда да
отмени мълчаливия отказ. Претендира съдебно – деловодни разноски.
Ответникът, с получаване на
жалбата, в изпълнение Разпореждане на съда
представя преписката, свързана със Заявлението, в т.ч. Правилника за
устройството и дейността на ВУМ – Варна, Правилник за устройството и дейността
на Комисията за осигуряване и оценяване на качеството, Система за оценяване и
поддържане на качеството на обучение и на академичния състав във ВУМ, Правилник
за атестация, заетост, оценка на труда и заплащане на преподавателите във ВУМ,Етичен
кодекс за академично единство на служителите, преподавателите и студентите на
ВУМ – Варна, трудов договор и допълнителни споразумения към него с
жалбоподателката, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
В подаден писмен отговор от Ректора на ВУМ се твърди, че жалбата е
недопустима и се моли да се прекрати производството по делото. Излагат се
съображения, че аналогични искания жалбоподателката е отправила до съда, макар
предмет на обжалване да е бил мълчалив отказ по друго заявление, то в същината
си самите искания на жалбоподателката са същите – адм. дело №638/2021 г. и адм.
д. №619/2021 г., поради което и на това основание жалбата е недопустима. Релевират
се доводи, че ректорът и президентът нямат правомощията да променят процедурата
по атестиране и да указват на КООК начина на произнасяне, поради което и на
това основание жалбата е недопустима. Твърди, че отрицателната оценка на КООК е
изключена от приложното поле на чл.38 от ЗВО и не подлежи на съдебна проверка
за законосъобразност, съгл. чл.159, т.1 от АПК. Моли, да се прекрати производството
и се претендират сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след анализ на събраните по
делото доказателства, преценка оплакванията и доводите на жалбоподателката,
становище в отговора на ответника, приложимите норми, намира жалбата за
недопустима. Съображенията за това са
следните:
По делото е представен трудов договор, видно от който на 09.07.2018 г. в
гр. Варна е сключен трудов договор между Висше училище по мениджмънт – Варна и М.Г.Д.,
с който последната е назначена на длъжността „главен асистент“. Със Заповед
№01/2022 г. на Ректора на ВУМ е прекратено трудовото правоотношение с д-р М.Г.Д.,
считано от датата на връчване на заповедта – 18.01.2022 г.
С жалба с вх. №V00082 от 13.12.2021
г. до Президента и Ректор на ВУМ и до Председател и членове на ВАБ, М.Д.
оспорва изцяло дадената й отрицателна оценка от КООК, като излага съображения а
нейната неправилност и незаконосъобразност.
Съгласно чл. 38 от ЗВО актовете на органите на управление на висшето
училище могат да се обжалват пред съда по реда на АПК. В нормата на чл. 24, ал.
1 от ЗВО са посочени органите на управление на висшето училище - ректорът,
общото събрание и академичният съвет.
Процесното Висше училище по мениджмънд е недържавно висше училище със
статут на специализирано висше училище съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗВО и чл. 1 от
Правилника за устройството и дейността на ВУМ. Според чл. 36, ал. 1 от ЗВО
частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и
определяне на ръководните органи, при условие че с това не се нарушават
академичните свободи. Съгласно чл. 16 от Правилника за устройството и дейността
на ВУМ органи на управление на ВУМ са: а/ Събрание на Учредителите и Донорите
(СУД); б/ Президент (Председател на СУД); в/ Висш Академичен Борд (ВАБ); г/
Ректор; д/ Заместник ректори; е/ Декан на Стопанския факултет; ж/Директор на
Департамент за модерни обучителни методи; з/ Директор на Научноизследователски
институт; и/ Директор на Международен колеж – Добрич; й/ Ръководители на
катедри, академични школи, библиотечно-информационен комплекс, секции,
центрове, административни звена и отдели и др. Съгл. чл.19 към ВУМ могат да се
изграждат и консултативни, представителни, контролни и помощни органи, които
подпомагат дейностите по стратегическото, финансовото и академичното управление
на висшето училище като: Настоятелство, Комисия по етика и академично единство,
Комисия за осигуряване и оценяване на качеството, Ректорски съвет и др. помощни
комисии и органи, избирани за целите на управлението на ВУМ.
В раздел "Консултативни, помощни и контролни
органи" от Правилника за устройството и дейността на ВУМ фигурира и
Комисия за осигуряване и оценяване на качеството (КООК), чиито състав и функции
са определени в чл. 65 и чл. 66 от същия правилник. Съгласно следващия чл. 67 дейността
на комисията е регламентирана от Правилник за дейността на Комисията за
осигуряване и оценяване на качеството. Според чл. 2, ал. 1 от този правилник
КООК е обслужващо звено на ВУМ по смисъла на чл. 25, ал. 3 от ЗВО и съгласно
чл. 19 от Правилника за дейността на ВУМ.
От анализа на цитираната нормативна уредба е видно, че
КООК не е орган на управление, а обслужващо звено на ВУМ, поради което и
нейните актове не подлежат на съдебен контрол по реда на АПК, в т.ч. и
оспорената атестационна оценка. Обстоятелството, че оценъчната форма за атестиране
е подписана от проф. С.И., който е и зам. ректор по научно - изследователската
дейност на ВУМ, не я прави акт на орган на управление, защото тя е подписана от
лицето не в качеството му на зам. ректор, а в качеството му на председател на
КООК. Безспорно негативните резултати от оценяването засягат правата и
законните интереси на жалбоподателката, но те биха могли да бъдат предмет на
контрол в едно евентуално исково гражданско производство по чл. 58, ал. 1, т. 6
от ЗВО, където съдът е длъжен да разгледа и въпросите относно спазването на
условията и реда за атестиране, установени в ЗВО и в правилника за атестиране
на учебното заведение.
След като отрицателната оценка на КООК е изключена от
приложното поле на чл. 38 от ЗВО, то тя не подлежи на съдебна проверка за
законосъобразност съгласно чл. 159, т. 1 от АПК. Наличието на годен предмет за
оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на съдебното
производство, а липсата му води до недопустимост на подадената жалба. Поради
това тя следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - да бъде
прекратено.
Извън горното, за съдът е служебно известно, а и от справка в
деловодната система, се установява, че по описа на съда е образувано адм. дело
№638/2021 г. и 619/2021 г., като първото е по подадена от М.Д. жалба срещу отрицателна
оценка на Комисия за осигуряване и оценяване на качеството във Висше училище по
мениджмънт (ВУМ) от проведена на 14.10.2021 г. атестация на жалбоподателката, а
второто е образувано по жалба на Д. срещу мълчалив отказ на Ректора да се произнесе по
искането на г-жа Д., а именно: Комисията за Оценка и Осигуряване на Качеството
(КООК) да се произнесе по нейната атестация, след като обаче бъде променена
процедурата по атестиране. Само това обстоятелство е достатъчно, за да се
приеме, че за г-жа Д. липсва правен интерес от оспорването по настоящото
производство, доколкото вече има произнасяне оценка на КООК, дадена на
жалбоподателката.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
жалбата, той следва да е пряк, непосредствен и личен. За да е налице такъв,
жалбоподателката следва да установи засягане на нейни права и законни интереси,
каквото засягане не се установява. Още повече, както беше посочено е налице
извършена атестация на служителя. Дали тази атестация отговаря или не на
фактите и обстоятелствата, съответно на приложимите норми, както и доколко
жалбоподателката е съгласна с нея, е друг въпрос и не е предмет на настоящия
спор.
За
пълнота на изложението, съдът следва да добави следното: Съгласно текста на чл.
67 дейността на Комисията е регламентирана от Правилник за дейността на
Комисията за осигуряване и оценяване на качеството. Според чл. 2, ал. 1 от този
Правилник КООК е обслужващо звено на ВУМ по смисъла на чл. 25, ал. 3 от ЗВО и
съгласно чл. 19 от Правилника за дейността на ВУМ. Същевременно съобразно чл.
30, ал. 1, т. 8 от Закона за висшето образование, приложим по силата на чл. 16
от Закона за развитието на академичния състав в Република България,
Академичният съвет е този, който приема Правилника за атестирането на
академичния състав, в който е разписана процедурата по атестирането, а
факултетният съвет е органът, който обсъжда и приема резултатите от
атестирането на членовете на академичния състав на факултета. От изложеното се
налага изводът, че Ректорът няма правомощията да промени процедурата по
атестиране и да укаже на КООК начина на
произнасяне, поради което при липсата на такива правомощия, то жалбата е
недопустима, тъй като липсва задължение за произнасяне, а оттам и липсва
формиран мълчалив отказ, който да бъде предмет на оспорване пред съда. Жалба от
13.12.2021 г. не е годно да инициира административно производство, в резултат
на което Ректорът на ВУМ да е задължен да се произнесе, да постанови
административен акт, поради което не е налице мълчалив отказ, който да подлежи
като административен акт на контрол от съда и жалбата е недопустима.
В
правомощията на ВАБ също няма такива права, които да водят до възможност пред
него като орган да се обжалва решението на КООК.
С
оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ответника за присъждане
на сторените по делото разноски, съдът намира същото за основателно. От
жалбоподателката е направено възражение за прекомерност, което също е
основателно. Поради което и на ответника следва да се присъдят сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 375 лева, с оглед разпоредбата на
чл.9, ал.1 във връзка с чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
По
изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 и 4 от АПК, Административен
съд – Добрич, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба подадена от М.Г.Д. *** против Мълчалив отказ на Ректора на Висше училище
по мениджмънт и Председателя и членовете на Висшия академичен борд на ВУМ по жалба с вх. № V00082/ 13.12.2021 г.
ОСЪЖДА М.Г.Д. ЕГН **********
*** да заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 375
/триста седемдесет и пет/ лева на Висше училище по Мениджмънт гр. Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело №52/ 2022 г. по описа на Административен съд - Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщението чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Р България.
СЪДИЯ: