№ 2772
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело №
20221100508889 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението Б. М. С. против акт на
съдебния изпълнител по изп. дело № 20228510401808 по описа на ЧСИ М.П. с peг. №851 с
район на действие СГС, с който са определени разноски по изпълнението и разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя.
Жалбоподателката поддържа, че не дължи разноски по изпълнението в полза на
взискателя в определените от ЧСИ размери, че изпълнителният лист не й е бил депозиран
преди образуване на изпълнителното дело от взискателя с искане за плащане и тя не му
дължи разноски за адвокатско възнаграждение, а при евентуалност – че се дължи такова в
размер само на 200 лв. (по чл.10, т.1 от Наредба №1/2009 г. за образуване). Претендират се
разноски в производство по обжалване на акта на съдебния изпълнител.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли
жалбата да се остави без уважение.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат
съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и
процесуално-правните разпоредби на ГПК, ТТРЗЧСИ и чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.36 от
ЗАдв и Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, за да се произнесе съобрази от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване
срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в
разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е
допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл
1
по искане на длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на разноските за адвокатско възнаграждение и такси по изпълнението
(постановление от 30.06.2022 г.) и то е предмет на съдебен контрол .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по изпълнително дело е образувано по молба от М.Г.М. и
изпълнителен лист, издаден на 23.05.2022 г., възоснова на решение по гр.дело №80 от
17.05.2022 г. по в.гр.д.№184//2018 г. по описа на ОС Кърджали, против длъжника Б. М. С. за
принудително удовлетворяване на парично вземане в размер на 1033, 33 лв. Молбата за
образуване на изпълнителното производство е подадена чрез адв. Д. с приложено
пълномощно от 17.06.2022 г. и договор за правна помощ, с който е уговорено
възнаграждение в размер на 450 лв., платимо в брой. С молбата е възложено на ЧСИ да
извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и е отправено искане
за налагане на възбрана и запор върху негови вещи.
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е изпратена на 30.06.2022 г. и е
получена от него на 06.07.2022 г. Едновременно с това ЧСИ е изпратил искания и извършил
справки в НАП, БНБ и Агенция по вписванията на 30.06.2022 г. и е изпратил запорно
съобщение от 30.06.2022 г. до Банка „ДСК“ и до „АЙкарт“ АД.
При така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд намира, че
постановлението на съдебния изпълнител е правилно и законосъобразно. Според чл.79, ал.1
ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или
разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички
останали случаи се дължат разноски по изпълнението. Длъжникът не е платил сумата по
изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, нито в хода на същото,
поради което същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и
други действия (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ). С постановлението ясно е посочен размерът на таксите
по т.1, т.2, т.5 и т.9 от ТТРЗЧСИ и техният размер, определено съобразно ТТРЗЧСИ, като
върху тези суми се дължи ДДС. Същите са определени за извършени от ЧСИ действия и са
дължими. Относно т.31, която е в размер на 12 лв. е ДДС, тя е начислена за извършените
допълнителна по делото, които се изразяват в куриерски и канцеларски услуги.
Разноските за адвокатското възнаграждение на взискателя са възложени на длъжника и
съобразно представените по делото доказателства (пълномощно с договор за правна помощ,
който в случая служи за разписка за плащане на сумата от 450 лв.) за плащането им.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде
присъден по-нисък размер, но той не може да бъде по-малко от минимално определения
съобразно чл. 36 ЗАдв и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата) определя минималния размер на
възнаграждението за съответния вид правна помощ. Разпоредбата на чл.10, т.1, и т.2 от
Наредба №/2004 г. за МРАВ определя минималните размери на адвокатско възнаграждение
за образуване на изпълнителното дело - 200 лв.; за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв., ½ от
съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ, които в случая се надвишават
незначително. Уговореното и заплатено от страната възнаграждение от 450 лв. не се явява
прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от
чл.78, ал.5 ГПК вр. с чл.36 ЗАдв) и не надвишава значително минималния нормативно
определен размер. Затова съдът намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно.
В частта й относно определените разноски за пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ жалбата е неоснователна, тъй като съгласно т.26, б. "б" от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална
2
такса върху събраната сума. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за
защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те
се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително
действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието
„материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана
сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която се събира принудително чрез извършването на
съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ).
С оглед на горното жалбата е изцяло неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата Б. М. С. против акт (постановление от
30.06.2022 г.) на съдебния изпълнител по изп. дело № 20228510401808 по описа на ЧСИ
М.П. с peг. №851 с район на действие СГС за определяне на разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3