Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 371 01.12.2016
г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На първи
ноември две хиляди и шестнадесета година
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Съдебен
секретар П.Г.,
Прокурор………………………………..
като
разгледа докладваното от съдията докладчик
МАВРОДИЕВА
гражданско
дело № 33 по описа за 2016 година, за да постанови
решението, взе предвид следното:
Ищецът
„Пламекс“ ООД, гр.Хасково, представлявано от управителя А.Г.П. твърди в
исковата си молба, че предявило пред Районен съд Хасково иск срещу
"Юробанк и Еф Джи България" АД, по който било образувано гражданско
дело №2902/2012г. за присъждане на сумата 19200 лева главница, 6654.40 лева
лихва за забава за пероида 29.09.2008г. до 29.09.2011г, законната лихва върху
главницата след тази дата до окончателното й изплащане, както и разноските.
Правното основание на иска било чл.30, ал.2, т.2 във връзка с ал.3, т.2 от
ЗППЕПИПС /в сила до 30.10.2009г., отменен със Закона за Платежните услуги и
платежните системи - ДВ. 23/2009г./. Основанието за предявяването му били
извършени 2 броя неоторизирани от ищеца и без наличието на основание банкови
преводи, първия за сумата 9500 лева на 29.09.2008г. и втория за сумата 10000
лева на 29.09.2008г., чрез употреба на платежен инструмент за отдалечен достъп
от банковата сметка на ищеца - IBAN: ***тка на трето лице Ю.Г.Д. - IBAN: *** -
ВIС №RZВВGSF при Райфайзенбанк АД. Още на следващия ден след като била открита
липсата на средствата, управителя на ищеца подал жалби до "Юробанк и Еф
Джи" Ад - София и до ОД на МВР Хасково. При предявяването на иска била
платена държ.такса 1034.18 лева на 28.09.2011г. С решението си по делото от
21.05.2012г. първият ответник отхвърлил като неоснователен иска, като в
мотивите си приел, че не било доказано от ищеца наличието на неправомерно
действие от страна на трето лице и че тежестта на доказване на това
обстоятелство била на ищеца, че съгласно чл.33, ал.1 от ЗППЕПИПС/отм./ предмет
на доказване бил положителния факт, че трето лице неправомерно употребило
платежния инструмент, а не липсата на данни това да било сторено, поради
действие или бездействие на ищеца, както и, че съобразно чл.154, ал.1 от ГПК,
след като този факт не бил установен, то същият не се бил осъществил в
обективната действителност. По подадена от ищеца въззивна жалба било образувано
Въззивно гр.дело №544/2012г. пред втория ответник - Окръжен съд Хасково, с
платена държ.такса - 517.09 лева. С решението си от 11.10.2012г., вторият
ответник потвърдил незаконосъобразните изводи на първоинстанционното решение,
както и мотивите, че ищецът следвало да доказва неправомерната употреба на
платежен инструмент за отдалечен достъп от трето лице. С определение от 07.05.2013г.
по т.дело №1085/2013г. ВКС не допуснал касационно обжалване на решението на
втория ответник. Нанесената на ищеца вреда вследствие на неправомерно
извършената транзакция все още не била възстановена. Двамата ответници
постановили съдебните си решения в явно противоречие с изискванията на
Директива 2007/64/ЕО, още в уводните разпоредби на която се определяла
доказателствената тежест при спорове относно платежни транзакции. Обсъжда §33
от увода и чл.59, т.1 и т.2 от Директивата, като счита че отговорността на ползвателя на платежните
услуги възниквала само в случаите, когато действал чрез измама или не изпълнил
умишлено или поради груба небрежност едно или повече от задълженията си по
чл.56. Във всички останали случаи отговорността на ползвателя била ограничена
до определен размер. Една от основните цели на Директивата, отчитайки риска от
ползването на платежни инструменти /§ 34/, била възлагане на по-голяма тежест и
отговорност на доставчиците на платежни услуги - § 46, § 35 и други. При това
положение ответните съдилища следвало да възложат доказателствената тежест
върху ответната банка, съгласно чл.59, т.1 от Директивата, която следвало да
докаже, че ищеца действувал чрез измама или груба небрежност, съгласно
терминологията на Директивата или поради умисъл или груба небрежност, съгласно
използваните термини в ЗППЕПИПС/отм./. Променяйки доказателствената тежест във
вреда на ищеца, ответниците нарушили изискванията на Директивата. Ответните
съдилища били длъжни, ако констатират противоречие на приложимото българско
законодателство /в случая ЗППЕПИПС/отм./ с правото на ЕС, да приложат
съответната общностна правна норма. Действията им, на първия като постановил
отхвърлително решение, а втория, потвърждавайки решението на първия, били в
нарушение на правото на ЕС и причинили на ищеца имуществени вреди.
Отговорността на всеки от ответниците за причиняването на вредоносния резултат
не можела да бъде разграничена, тъй като всеки от тях допринесъл изцяло за
настъпването на вредите. Отговорността на Държавата чрез съответните органи /в
случая ответните съдилища/ била обективна и не се влияела от причините, поради
които било допуснато нарушението на общностното право. Отговорността била пълна
и следвало да обезщети всички причинени на пострадалото лице вреди. Причинените
на ищеца имуществени вреди се изразявали в пропускането на реализиране на
приходи при постановяване на положително решение, както и в извършването на
разходи, изразяващи се в платени държавни такси: пропускане получаването на
сумата от 34282.80 лева, от която 19200 лева като главница на предявения иск,
на 6654.40 лева лихва за забава за периода 29.09.2008г. до 29.09.2011г.,
8428.40 лева лихва за забава за периода 29.09.2011г. -12.01.2016г., както и
законната лихва след тази дата до окончателното й изплащане; 1034.18 лева за
платена държавна такса за първа инстанция, 454.00 лева лихва за забава върху
сумата за периода 28.09.2011г. - 12.01.2016г., заедно със законната лихва след
тази дата до окончателното й изплащане;
517.09 лева за платена държавна такса за въззивно обжалване, 189.25 лева
лихва за забава върху сумата за периода 13.06.2012г. - 12.01.2016г., заедно със
законната лихва след тази дата до окончателното й изплащане. Моли да се
постанови решение, с което на основание чл.4 пар.3 Договора за европейски съюз
да се осъдят ответниците да платят на "Пламекс" ЕООД - гр.Хасково
обезщетение за причинени вреди вследствие нарушаване на правото на Европейския
съюз - чл.59 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13
ноември 2007 г., относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на
директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива
95/7/ЕО (ОВ, I. 319/1 от 5 декември 2007г.), причинени вследствие на
постановяване на Решение №359/ 21.05.2012г. по Гражданско дело №2902/2011г. на
Районен съд Хасково и Решение №229/11.10.2012г. по Въззивно гражданско дело
№544/2012г. на Окръжен съд Хасково, както следва: 34282.80 лева за пропуснати
ползи заедно със законната лихва след 12.01.2016г. до окончателното й
изплащане; 1034.18 лева за направени разходи, 454.00 лева лихва за забава върху
сумата за периода 29.09.2011г. - 12.01.2016г, заедно със законната лихва след
тази дата до окончателното й изплащане;
517.09 лева за платена държавна такса за въззивно обжалване, 189.25 лева
лихва за забава върху сумата за периода 13.06.2012г. - 12.01.2016г, заедно със
законната лихва след тази дата до окончателното й изплащане. Претендират за
направените по делото разноски.
С
молба от 18.05.2016г. ищецът уточнява, че двамата ответници дължат исковите
суми, тъй като с поведението си допринесли за вредоносния резултат изцяло и
всеки поотделно. Моли съдът, ако прецени ответниците да бъдат осъдени солидарно
да платят исковите суми. Ако приеме, че отговорността им е разделна – моли да
бъдат осъдени да платят исковите суми разделно.
Ответникът Районен съд - Хасково, представляван от Мария
Ангелова -Административен ръководител - Председател на Районен съд – Хасково
счита, че в исковата молба липсвали доводи в подкрепа на тезата, че ответниците
следвало да приложат Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за
изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна
на Директива 95/7/ЕО (ОВ, L 319/1 от 5 декември 2007г.). Безспорно било, че
директивите не били пряко приложими актове, т.е. те нямали директен ефект,
освен по изключение и то при наличието на строго определена съвкупност от
условия, установена в практиката на СЕС. В случая, обаче, ищецът не бил въвел
никакви твърдения в тази връзка, а те несъмнено се явявали част от
обстоятелствата, на които се основавала претенцията му. По този начин се
нарушавала възможността им за пълноценно упражняване на конституционно гарантираното
право на защита, с оглед невъзможността да се прецени какво точно и защо се
претендира, а оттам и как да организират адекватна защита по иска. Ищецът не
бил изложил никакви твърдения относно началните дати на търсените лихви за
забава върху сумите, представляващи претендирана главница в размер на
19 200 лева и платените от него държавни такси. В исковата молба нито се
твърдяло, нито се претендирала солидарност между двамата ответници. При това
положение ищецът трябвало да определи конкретния размер на търсената сума
спрямо всеки един от тях по всяко отделно правоотношение. По отношение
основателността на иска, счита, че предявеният иск срещу Районен съд - Хасково
бил изцяло неоснователен, като го оспорва по основание и по размер, поради
което моли да бъде отхвърлен. Оспорва твърдението, че при постановяването на
процесните решения ответните съдилища били длъжни да приложат разпоредбите на
Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г.
относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви
97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 95/7/ЕО
(ОВ, L 319/1 от 5 декември 2007г.). Принципно директивите нямали директен
ефект, а само по изключение и при определени условия едно частно лице
разполагало с възможността да черпи пряко от тях субективни права, които да са
защитими пред съответния национален съд. Счита, че в настоящия случай не била
налице такава хипотеза, доколкото не се касаело за нетранспониране на
Директивата от държава-членка, която била неин адресат след изтичането на срока
за това, или за лошото й транспониране, или че конкретната й норма била
обективно годна да прояви директен ефект, респ. наличието на останалите
утвърдени в практиката на СЕС условия, за да имала сочената Директива директен
ефект, поради което и съдът да бил длъжен да я приложи. Приложимият материален
закон относно правото на ищеца на обезщетение от банката бил този, действал към
момента на неговото пораждане - датата на извършените 2 броя неоторизирани от
ищеца и без наличието на основание банкови преводи - 29.09.2008 г. Счита, че в
случая не били налице предпоставките за ангажиране отговорността на съда,
поради нарушаване на правото на ЕС. На първо място, липсвала изрична нормативна
уредба или практика на СЕС, която да допуска носенето на отговорност за вреди,
причинени от съдебно решение на национален съд, който разглежда делата като
по-долна /в случая първа/ инстанция, т.е. който не действа като последна
инстанция. Цитира Решение на СЕС от 30.09.2003 г. по дело С-224/01 /Делото
Kobler v. Republik Osterreich/. Всяка една от страните по даден спор можело да
се възползва от предоставената й от процесуалния закон възможност да обжалва
съдебното решение пред въззивния съд, респ. пред ВКС. По този начин, ако било
извършено някакво нарушение на правото на ЕС, то по-горните инстанции можели да
го отстранят. В случая от представените с исковата молба писмени доказателства
било видно, че Решение № 359 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 2902/2011 г. на
Районен съд - Хасково било обжалвано от ищеца пред Окръжен съд - Хасково, а
решението на последния - пред ВКС, т.е. решението на първия ответник не било
окончателно, тъй като не правораздавал като последна инстанция. При това
положение се налагал изводът, че Районен съд - Хасково не бил пасивно
легитимиран да отговаря по иска на „Пламекс" ООД за вреди, причинени от
нарушения на общностното право, по реда на чл. 4, пар. 3 ДЕС. Ако се приемело
обратното, означавало да се толерират възможностите на страните по делото да злоупотребяват
с процесуалните си права, а от друга страна - да се засегне съществено правната
сигурност. На следващо място, посочените в исковата молба разпоредби на
Директивата не съдържали предоставянето на права на частноправни субекти, а
имали процесуалноправен характер, като липсвала обвързваща националния съд
позиция на СЕС в обратна насока. Ако се касаело за нарушение, то не било явно
съществено или „очевидно" според терминологията на СЕС, тъй като решението
на Районен съд - Хасково не било постановено в очевидно противоречие с
практиката на СЕС по приложение на релевантните норми на европейското право,
доколкото такава практика нито се сочила, нито била приложена към исковата
молба. Освен това, не съществувала пряка причинна връзка между твърдяното нарушение
на правото на ЕС и претендиралите от ищеца вреди. Счита, че не неправилното
разпределение на доказателствената тежест по спора довело до отхвърляне на
предявените от ищеца искове, а липсата на доказателства за ангажиране
отговорността на ответната банка. Следвало да се съобрази и обстоятелството, че
с влязло в сила Решение № от 19.07.2010 г. по гр. д. № 1/2009 г. по описа на
Районен съд - Харманли, потвърдено с Решение от 16.03.2011 г. по в. гр. д. №
89/2011 г. на Окръжен съд - Хасково, било прието за установено по отношение на
Юлиан Георгиев Дулев, че дължи на „Пламекс" ООД получена без правно
основание сума в размер на 19 200 лева при извършените транзакции на 29.09.2008
г., както и мораторна лихва върху нея за периода от 29.09.2008 г. до 28.10.2008
г. в размер на 247.49 лева, ведно със законната лихва от 29.10.2008 г. до
окончателното изплащане на главницата. При евентуално уважаване на настоящия
иск щял да се наруши един от основните принципи на правото, а именно за
недопустимост на неоснователното обогатяване, тъй като всъщност една и съща
сума щяла да бъде присъдена два пъти на ищеца, без да има основание за това.
Ако въпреки всичко се приемело, че предявеният иск срещу Районен съд - Хасково
е основателен, прави изрично възражение за съпричиняване на процесните вреди,
тъй като с поведението си ищецът допринесъл за тяхното настъпване. В тази
връзка моли да се има предвид, че нито в исковата молба, нито в хода на
първоинстанционното производство, нито дори пред по-горните инстанции, той не
се позовал на цитираните в настоящата искова молба разпоредби на Директивата,
въпреки че през цялото това време бил представляван от квалифициран адвокат. По
този начин настъпилият вредоносен резултат бил в пряка причинна връзка и с
действията на самия увреден. Производството по гр. д. № 2902/2011 г. на Районен
съд Хасково се било развило по правилата на ГПК и съдът бил обвързан при
постановяване на решението си от своевременно изложените фактически и правни
доводи на страните и надлежно поисканите от тях и събрани по делото
доказателства. Искът за част от претендиралите вреди, изразяващи се в лихви за
забава, се явявал неоснователен, като недоказан по размер. По отношение на
търсените суми, представляващи платени от ищеца държавни такси, счита, че
присъждането им можело да бъде извършено единствено в рамките на съответното
дело, по което били направени и при условие, че били налице предвидените в
процесуалния закон предпоставки за това. Моли да се отхвърли иска спрямо
РС -
Хасково, като неоснователен и недоказан. Претендира направените
деловодни разноски.
Вторият
ответник Окръжен съд - Хасково, представляван от Миглена Тянкова,
Административен ръководител - Председател на Окръжен съд – Хасково счита, че
доколкото ищецът ангажирал отговорността на Окръжен съд - Хасково, респ.
Районен съд - Хасково, същият следвало да изложи в исковата молба факти, от
които възниква тази отговорност. Исковата претенция се отнасяла до смесен
фактически състав - тя се основавала, както на норма от общностното право, така
и на нормативен акт от законодателството на държава-членка, каквато в случая се
явява РБългария. При това положение ищцовото дружество следвало не само да
цитира общото правило на чл. 4, § 3 от ДЕС, а да посочи конкретна общностна
норма, която му предоставя определено субективно право и която да е нарушена от
Окръжен съд - Хасково като ответник по иска. Следвало да се посочи не само
конкретната общностна норма, въвеждаща принципа на лоялното сътрудничество, но
и в какво се изразявало нейното нарушение. С посочването на съответни
разпоредби от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент това изискване не
било изпълнено, тъй като нормите на цитираната директива касаели въпросите по
съществото на съдебните актове и от тях не възниквала отговорността на
националните съдилища за нарушение правото на Европейския съюз. По
основателността на исковата претенция, намира същата за неоснователна.
Основният аргумент на ищеца касаел постановяването на увреждащите го според
него съдебни решения в явно противоречие с изискванията на Директива
2007/64/ЕО. В тази насока били цитирани § 33, § 34, § 46, § 35 и чл. 59, т. 1 и
2 от Директивата. Съдържанието на цитираните разпоредби било интерпретирано
тенденциозно и едностранчиво, изолирано от тяхната взаимосвързаност с
останалите норми от Директивата. Преди да бъдат коментирани отделните норми,
моли съдът да вземе предвид, че директивата било нормативен акт на Европейския
съюз, който не се прилагал пряко и директно, подобно на регламентите. В този смисъл,
цитираните от ищеца разпоредби на Директива 2007/64/ЕО нямали пряко приложение,
както се сочи в исковата молба, доколкото основните съображения по
основателността на иска се основавали на това базисно положение. Ако се
приемело, че все пак цитираните норми на Директивата били приложими към
настоящия спор, смята, че от съдържанието на същите не можело да бъде изведена
основателността на исковата претенция, като излага съображения, конкретно за
цитираните норми. Счита, че буквалното приложение на чл. 59, т. 1 от
Директивата определяло доказателствената тежест единствено относно
установяването на автентичността, т.е. проверката от доставчика на платежната
услуга за установяването й, точното й регистриране и осчетоводяване. От
фактологията, приета за установена по гр.д. № 2902/2011 г. на Районен съд -
Хасково и в.гр.д. № 544/2012 г. на Окръжен съд - Хасково, било видно, че
тежестта за доказване на обстоятелствата, касаещи установяването на платежното
нареждане, точното му регистриране и осчетоводяване, не била възлагана върху
ищеца. Счита, че чл. 59, т. 1 от Директивата не бил нарушен, тъй като
визираното от него разпределение на доказателствената тежест не касаело онези
факти, които били приети за релевантни при отхвърлянето на обективно
съединените искове с правно основание чл. 30, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3, т, 2 вр.
чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за паричните преводи, електронните платежни
инструменти и платежните системи (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. От друга страна, в
чл. 59, т. 2 от Директивата се акцентирало не върху разпределението на
доказателствената тежест, а върху правната оценка на доказателствата, което
било въпрос на оценъчна дейност от съда след събирането на всички доказателства
в тяхната съвкупност и след обсъждането им в тяхната взаимообусловеност. Твърденията
на ищцовото дружество се явявали необосновани не само на плоскостта на
гореописаните несъответствия с разпоредбите на Директива 2007/64/ЕО, но и на
плоскостта на актуалната съдебна практика на Съда на ЕС, постановена по дела
със сходен предмет. Цитира решение от
25.01.2007 г. по дело № С-278/05 Сагоl Мarilyn Robins и др. срещу Secretary
State. При постановяването на съдебните актове, както Окръжен съд — Хасково,
така и Районен съд - Хасково упражнили своето право на преценка по начин, който
не бил довел до очевидно и сериозно несъблюдаване на общностното право в онези
допустими граници, които били предвидени както в националното законодателство,
така и съгласно общите принципи на европейското законодателство. Сочените от
ищцовото дружество норми на Директива № 2007/64/ЕО, които се твърдяло, че са
нарушени не били приложени не поради допуснато нарушение от страна на
националния съд, а поради това, че с оглед на тяхната яснота и прецизност,
същите се явявали неприложими и неотносими към разрешения правен спор. Сочи, че
не била налице причинно-следствена връзка между твърдяното от ищеца нарушение и
претърпяната вреда. Постановяването на съдебните актове се явявали пряка
последица единствено от формираното по делото вътрешно убеждение на съда (чл. 12 ГПК) и спазването на състезателното начало и равенството на страните при
упражняването на техните процесуални права, представляващи основни принципи на
гражданския процес (чл. 8 и чл. 9 ГПК). От друга страна, с влязло в сила
решение № 128 от 19.07.2010 г. по същото дело било прието за установено по
отношение на Юлиян Дулев, че същият дължи на ищцовото дружество получена без
правно основание сума в размер на 19 500 лв., мораторна лихва върху нея за
периода от 29.09.2008г. до 28.10.2008 г. в размер на 247.49 лв. и законна лихва
от 29.10.2008 г. до окончателното изплащане на главницата, както и направените
деловодни разноски в размер на 395 лв. Постановеното по делото решение и
издадената заповед за изпълнение на основание чл. 404, т. 1 ГПК, представлявали
изпълнително основание, което давало възможност на ищеца да бъде възмезден за
вредите, които претърпял. В случай на уважаване на настоящия иск щяло да се
стигне до положение, при което два пъти се присъди една и съща сума, търсена от
ищеца. Заявява, че в размера на претендираните вреди неправилно били включени и
платената държавна такса за въззивно обжалване в размер на 517.09 лв. и 189.25
лв. лихва за забава върху сумата за периода от 13.06.2012 г. до 12.01.2016 г.,
заедно със законната лихва след тази дата до окончателното й изплащане.
Платената държавна такса за въззивно обжалване не можело да бъде включена в
размера на претендираните вреди, тъй като тя се дължала по силата на закона,
независимо от произнасянето на съда, т.е. независимо дали въззивната жалба ще
бъде уважена или ще бъде оставена без уважение. Моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, въз основа на приложимото
право намери за установено следното:
Ищецът
„Пламекс“ ООД, гр.Хасково е предявил два субективно съединени иска срещу
двамата ответници РС – Хасково и ОС – Хасково за солидарното им осъждане да
заплатят исковата сума. При условията на евентуалност, претендира разделно
осъждане на двамата ответници.
Предявените искове са с правно основание чл.4, §3 от Договора за
европейския съюз във вр. с разпоредбите на ЗОДОВ. Производството е по
процесуалния ред на ЗОДОВ.
От
приложеното по делото гр.д.№ 2902/2011г. по описа на Хасковския районен съд се
установява, че с Решение № 359 от 21.05.2012г. са отхвърлени предявените от
„Пламекс“ ООД, гр.Хасково срещу „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД, гр.София искове
с правно основание чл.30, ал.2, т.2, във връзка с ал.3, т.2, вр. чл.33, ал.1
т.1 от ЗППЕПИПС/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумите 19 200
лв., представляваща обезщетение за причинени вреди, вследствие на неоторизирана
от държателя транзакция, извършена на 29.09.2008г. от банковата му сметка в
„Юробанк и Еф Джи България“ АД, както и от 6654.40 лв., представляваща
обезщетение за забава върху нея за периода от 29.09.2008г. до 29.09.2011г. С
решение № 229 от 11.10.2012г. , постановено по в.гр.д.№ 544/2012г. на
Хасковския окръжен съд е потвърдено решението на Хасковския районнен съд. По
обжалване на решението на ХОС пред касационната инстация е образувано т.д.№
1085/2013г. по описа на ВКС и с определение № 299 от 07.05.2013г. не е
допуснато касационно обжалване на решението по в.гр.д.№ 544/2011г. на ОС –
Хасково.
По
делото е приложено и гр.д.№1/2009г. по описа на РС – Харманли, с решението по
което по предявения иск от „Пламекс“ ООД гр.Хасково против Ю.Г.Д. при
участвието на трето лице – помагач „Юробанк и Еф Джи България“ АД, гр.София се
приема за установено, че Ю.Г.Д. дължи на „Пламекс“ ООД получена без правно
основание сума в размер на 19500 лв., мораторна лихва върху нея за периода
29.09.2008г. до 28.10.2008г. в размер на 247.49 лв. заедно със законната лехва
от 29.10.208г. до кончателното и заплащане и разноски 395 лв., за което е
издадена Заповед № 308 от 28.10.2008г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 402/2008г. по описа на РС Харманли. С решение № 55 от
16.03.2011г. , постановено по в. гр.д.№ 89/2011г. по описа на Хасковския
окръжен съд, се потвърждава решението на РС – Харманли. Решението на ХОС е
влязло в сила като необжалвано от страните на 29.04.2011г.
Съгласно разпоредбата на чл.4, §3 от Консолидиран
текст на ДЕС, по силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и
държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на
задачите, произтичащи от Договорите; Държавите-членки вземат всички общи или
специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи
от Договорите или от актовете на институциите на Съюза; Държавите-членки
съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от
всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.
За
уважаване на предявения иск за вреди, ищецът следва установи наличието на всички елементи от фактическия състав на
обективната отговорност на ответниците: причинени вреди, общностна норма, която
предоставя права на частноправните субекти, достатъчно сериозно нарушение на
тази общностна норма, причинно - следствена връзка между нарушението и
вредата.
Първият
елемент от фактическия състав на обективната отговорност, претендирана от ищеца
- причинени вреди, изразяващи се в пропускането на реализиране на приходи при
постановяване на положително решение, както и в извършването на разходи,
изразяващи се в платени държавни такси: пропускане получаването на сумата от
34282.80 лева, от която 19200 лева - главница на предявения иск, 6654.40 лева -
лихва за забава за периода 29.09.2008г. до 29.09.2011г., 8428.40 лева лихва за
забава за периода 29.09.2011г. -12.01.2016г., както и законната лихва след тази
дата до окончателното й изплащане; 1034.18 лева - платена държавна такса за
първа инстанция, 454.00 лева лихва за забава върху сумата за периода
28.09.2011г. - 12.01.2016г., заедно със законната лихва след тази дата до
окончателното й изплащане; 517.09 лева -
платена държавна такса за въззивно обжалване, 189.25 лева лихва за забава върху
сумата за периода 13.06.2012г. - 12.01.2016г., заедно със законната лихва след
тази дата до окончателното й изплащане, съдът намира, че не е налице. Това е
така, защото сумата от 19 500 лв. е дължима на ищеца по силата на влязло в
сила решение по гр.д.№ 1/2009г. по описа на РС – Харманли, съгласно което по
отношение на Юлиян Дулев е установено, че я дължи на ищеца. На следващо място,
претенциите на ищеца за сумите 6654.40 лв., представляваща лихва за забава за
периода 29.09.2008г. до 29.09.2011г. и 8428.40 лева - лихва за забава за
периода 29.09.2011г. -12.01.2016г., 454.00 лева лихва за забава върху сумата за
периода 28.09.2011г. - 12.01.2016г., и 189.25 лева лихва за забава върху сумата
за периода 13.06.2012г. - 12.01.2016г останаха недоказани като размер.
Вторият елемент от фактическия състав на обективната
отговорост - общностна норма, която предоставя права на частноправните субекти
и нарушение на тази общностна норма от ответниците също не се установи по
делото. В исковата молба ищецът не сочи конкретна общностна норма, която му
предоставя определено субективно право и която да е нарушена от ответницитие
Райнен съд - Хасково и Окръжен съд - Хасково. Посочването на разпоредби от
Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент не може да изпълни това
изискване, тъй като нормите на цитираната директива се отнасят до въпросите по съществото на съдебните
актове и от тях не възниква отговорност на националните съдилища за нарушение
правото на Европейския съюз. Основният аргумент на ищеца е постановяването на
увреждащите го според него съдебни решения в явно противоречие с изискванията
на Директива 2007/64/ЕО, § 33, § 34, § 46, § 35 и чл. 59, т. 1 и 2 от
Директивата. В тази връзка следва да се има предвид, че директивата като
нормативен акт на Европейския съюз не се прилага пряко и директно, за разлика от
регламента. Директивата има за задача да определи основните цели и нормативни
рамки, в които отделните държави - членки следва да изменят или приспособят
националното си законодателство така, че то да съответства на общото европейско
законодателство. В този смисъл, цитираните от ищеца разпоредби на Директива
2007/64/ЕО нямат пряко приложение по принцип. Само по изключение и при
определени условия, едно частно лице може да черпи субективни права пряко от
нормите на Директивата. В случая ищецът не се позовава на нетранспониране на
Директивата във вътрешното законодателство, след изтичане на определен срок, на
лошо транспониране или на други предпоставки, за да се прояви директния й ефект
и да е необходимо прилагането и от националния съд. В обстоятелствената част на
исковата молба липсват изложени съображения, които да обосновават такова пряко
приложение, поради което съдът намира, че сочените конкретни разпоредби на
Директивата не следва да бъдат обсъждани по съществото им.
Твърдените от ищеца претърпени вреди, не се намират в
причинно - следствена връзка с поведението на съдилищата - ответници.
Произнасянето на съдилищата по образуваното гр.д.№ 2902/2011г. по описа на РС
Хасково и в.гр.д.№ 544/2012г. по описа на ОС – Хасково е в резултат на
събраните по делото доказателства, закона и вътрешното убеждение на съда.
Производството по делото на РС –Хасково се е развило по правилата на ГПК, с
активното участие на страните. Съдът е обвързан при постановяване на решението
си от изложените фактически и правни твърдения на ищеца в исковата молба и на
ответника в отговора, както и от поисканите и събрани по делото доказателства.
На следващо място, ищецът е разполагал с процесуалната възможност да обжалва
постановеното решение пред следващата съдебна инстанция, от което си право
същият се е възползвал. При това положение, в случай на незаконосъобразност,
неправилност на съдебното решение или допуснати процесуални нарушения при
разглеждане на делото и при решаването му, следващата съдебна инстация е
следвало да приложи правилно закона и да отстрани допуснатите процесуални
нарушения. В този смисъл отговорнтост по този текст на закона, следва да носи
последната инстация, а не първоинстационния или въззивния съд. Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице
причинно - следствена връзка между сочените като претърпени вреди от ищеца,
представляващи пропуснати ползи и действията на ответниците – РС – Хасково и ОС
– Хасково, тъй като постановените от тях решения са подлежали и преминали
касационен контрол от следващата инстация
-ВКС.
Не на последно място, отговорността по чл.4, §3 от
ДЕС, във вр. ЗОДОВ, не следва автоматично по силата на закона, а предполага
установяване наличието на предпоставките за това: причинени вреди, общностна
норма, която предоставя права на частноправните субекти, нарушение на тази
общностна норма, причинно - следствена връзка между нарушението и вредата. В
случая от събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се установи
настъпване на вреди, представляващи пропуснати ползи в претендираните размери,
не се установи наличие на общностна норма, предоставяваща права на частоправни
субекти, която да е нарушена от ответниците, не се установи и наличие на
причинно – следствена връзка между поведението на ответниците и претендираните
от ищеца вреди.
Разноски
за производството не следва да се присъждат, доколкото не са представени
доказателства за извършване на разноски от ответниците.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Пламекс“ ООД, гр.Хасково, бул.Илинден № 56, вх.Б, ет.1, ап.5 против Районен
съд –гр. Хасково, бул. България № 144 и Окръжен съд – гр.Хасково, бул. България
№ 144 иск за осъждане на ответниците да му платят обезщетение за причинени вреди
вследствие нарушаване на правото на Европейския съюз - чл.59 от Директива
2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г., относно
платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО,
2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 95/7/ЕО (ОВ, I.
319/1 от 5 декември 2007г.), причинени вследствие на постановяване на Решение
№359/ 21.05.2012г. по Гражданско дело №2902/2011г. на Районен съд Хасково и
Решение №229/11.10.2012г. по Въззивно гражданско дело №544/2012г. на Окръжен
съд Хасково, както следва: 34282.80 лева за пропуснати ползи заедно със
законната лихва след 12.01.2016г. до окончателното й изплащане; 1034.18 лева за
направени разходи, 454.00 лева лихва за забава върху сумата за периода 29.09.2011г.
- 12.01.2016г, заедно със законната лихва след тази дата до окончателното й
изплащане; 517.09 лева за платена
държавна такса за въззивно обжалване, 189.25 лева лихва за забава върху сумата
за периода 13.06.2012г. - 12.01.2016г, заедно със законната лихва след тази
дата до окончателното й изплащане.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Апелативен съд - Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: